Който
чете и се обижда от редовете ми, да се чувства както иска или да не чете
написаното. Всички прилики с действителни лица е напълно умишлено и
целенасочена, защото това е част от живота ми..
Днес(04.02.2014г) Денят беше много красив и
динамичен, сякаш бях тръгнал на Пазар-лък. Отново Живота ме запозна с различни
интересни хора. Радвам се, че съм Отворен и отговорен в живота си и той ме
среща с такива хора. След като се завърнах от Велико Търново и се подстригах по
план ми предстоеше да отида да ми наточат ножката, която ми е спомен от дядо.
Занесох я на Бай Симеон или Монк-ата бръснаря(зад II-ро Основно училище „Вичо Грънчаров“
в Горна Оряховица). Той е от рода, на моя дядо е брат(съответно ми е дядо). Видях го, че скучае и си говори с
някакъв човек в ателието си и влязох да го питам дали ще намери време да ми
наточи ножката. Той се съгласи веднага, а аз излязох да говоря по телефона(той
пък точно тогава звънна). Докато си говорих видях, че той вече е готов и така
влязох да го попитам, колко ще струва. А той каза гледайки ме в очите: „Ще струва една усмивка от теб.“ Получи
я веднага. Тогава той бръкна в джоба си и ми даде една ментова бонбона(от ония
дето ги смучат хората когато имат проблем с гърлото или носа, но беше и дъвчаща
бонбона). Благодарих му няколко пъти и му казах, че това е ножка, подарена ми
от дядо и, че няма кой така фино да я наточи, както той. Вече я е точил два
пъти преди това, но рязах един балатум предното лято и някак се изтъпи и не
режеше мезето вече както трябва. След като завързахме разговор, който за първи
път се случва през живота ми( и двамата някак си не сме говорили никак за
живота си), той извади снимки и ми показа майка му и баща му(прадядо ми Георги
и прабаба ми Ненка/нея я помня, защото съм ял най-сладките лукчета от нейните
ръце), след това ми показа и родителите на майка му и баща му(дядо Ризо и баба...нея
запомних). Но пък каза за дядо Ризо, че е от Телиш Плевенско. Воювал е 8-9
години с турците. Но в семейството били 4 деца(той и три сестри). Скарали се за
имот като ги делили и той ги намразил и просто си тръгнал. Така след като ги
напуснал се озовал в с.Малка Черковна(селото на фамилията ми по бащина линия).
От там заминава на война, а след това се връща и се установява в селото. Така
се ражда прадядо Георги(бащата на дядо Христо на който съм кръстен(Бог да ги
прости всичките), а той се залюбва с прабаба Ненка и така се раждат 6 деца:
баба Санда, Дядо Иван, дядо Христо(моя дядо-най талантливия от всички Деца на
фамилията; построил няколко къщи и „ремонтирал“ стотици), баба Петрана, дядо
Стамен, дядо Симеон(Монката Браснаря). Така някак е започнало всичко в селото,
но един по един са се изцелили и дядо ми дошъл в Лясковец за по-добро бъдеще.
Ех, този стремеж за Възход.
След това се заговорихме за моята
професия с една част свързана с масажите-рефлексотерапия и той тогава сподели
нещо много колоритно.
„Когато дойдат клиенти, аз ги
питам: Ти помагаш ли на сърцето си?" А те всичките се пулили и го
гледали от начало странно, но той пък им обяснявал някак търпеливо, защо ги
пита, и какво да правят за да си помагат.
Докато слушах това се замислих: Я
виж ти едно такова бръснарско(той не се обижда от това, че се нарича бръснар/аман
от стригачи дето се наименоват коафьори/ ателие, как може да научиш нещо мъдро
и да разбереш приложението му в живота си. Оказа се, изключително социално
място и дори мъдро решение да посетиш „Монката-бръснаря“ и той да те пипне
косата. Докато си говорехме, нещо много силно привлече вниманието ми. Някакъв
текст залепен на стъклото пред него. Четох го поне 10 пъти за да разбера, че има
нещо друго(текста е с двуяк превод) „Моля, уважаемите клиенти да държат главата
си
изправена до завършване на подстригването.“ И веднага щом го попитах
какво означава това, той ми го преведе, бавно и спокойно: „Всички дето подстригват карат клиентите си да си навеждат главите. То
не стига, че живота ни навежда не само главите, ами и тук да ги карам да се
навеждат. Аз ги карам да стоят изправени и да са горди, че седят на моя стол.
Самочувствието им не искам да се разваля и когато си тръгнат от тук, да са с
гордо вдигната глава, а където искат да се навеждат. Аз бях военен и това ми е
останало от там.“
Аз онемях и направо не знам,
какво можех да кажа, след тия уроци на Времето. Оказах се някак на подходящото място или успях да
предразположа дядо Симеон да говори...не знам с точност, но..преживяното е
факт.
