Тогава
разбрах, че най-добрият проект по, който мога да работя съм самия аз. И
започнах... 1994-та година даде началото на проявлението. Устоях на какво ли
не. Минах през какво ли не и ето ме днес тук. Благодарих им, че са постъпили по
този начин с мен пренебрегвайки ме, както са постъпвали с тях поколения напред (въпреки,
че са може ли и по-добре да ме насочат... след като са видели накъде
"тръгват" интересите ми), защото ако беше друго, сега друго щях да
говоря/пиша. Не ги съдя (нямам време за това), но и не ги моля за прошка (защото не аз
съм сгрешили я), и не се връщам тук всеки път за да ги стъпча (други ги
затъпкаха и забравиха по-бързо)... Все пак това са гробищата. Тук съм да им
призная, че аз постигнах това, за което мечтаех. И само, защото знам, че на
дядо Христо са му предлагали да учи за инженер, а той неоснователно е отказал.
Е, аз не се отказах от нищо и завърших престижен Колеж в София. Справих се с
това. И веднага след него си дадох още малко зор за да специализирам 35 дни
всеки ден по 8 часа на колене Тай масаж. Беше брутално. Беше болезнено за мен (така
показвам белезите си, за да може хората да знаят, че могат и те да се излекуват).
Но устоях, защото го исках с цялото си същество и го правих в тишина. Защото
вътрешно знаех, че точно сега е момента това да се сбъдне. Спрях да се
съпротивлявам и ето ме тук само за да благодаря, гледайки ликовете им залепени за
мрамора срещу мен. Единия образ го е правил дядо Христо (за майка си, която днес
щеше да е на 115г.), а другия негов образ са го слагали двамата му синове (а той
щеше да е на 95г, ако не беше толкова алкохолно погълнат - всеки ден).
Изминаха 28 години (1994-2022г.) от как тръгнах по този "трънлив" път, но за мен той
бе единствената осъзната опция за която не съжалявам ни най-малко и гордо нося
както името му, така и професионалните си успехи. Някой казват, че до 40 години
обличаш живота с лицето си, а след това започваш да носиш живота на лицето си!
