Нюанси ѝ Ноти!!! 2xН

...От едно известно време(няколко години) наблюдавам следното нещо. Каква интересна(за мен)симбиоза има специално между музиката и рисуването. Как всеки цвят отговаря на дадена нота(тон) и съответно всяка тоналност отговаря на определен цвят на Природното платно. А ключа Сол е палитрата, която държи самия творец, който е уловил колоборацията от нюанси и ноти в едно. По тази логика, мога да заключа, че всеки художник в картините си заключва изключителни музикални поеми, драми и т.н., а паралелно с това даден музикант, виждайки нотите в партитурата си, изрисува своята картина, която гали не само ушите(за слушане) а и очите, и после всички сетива. Акогато я завърши тя става шедьовър. С една малка разлика, че нарисуваната картина е готова визуално и може да се раздели на тонове, а музикалното парче трябва да бъде изсвирвано стотици пъти за да бъде нарисувано с точните нюанси...

От как прочетох книгата на Тони Бюзан – „Силата на Творческата интелигентност“ започнаха да ми се свързват някакви идеи и теми, за които преди това не подозирах. Мислех си, че дълго време не можех да рисувам(по скоро съм се бил затворил), но от скоро направих няколко мисловни карти, като обобщение на това което съм постигнал до тук, за 20г. (от 1994-до 2014г.) и съответно веднага след това направих и такава с която задавам курс за още 40години напред(скромно нали?). Но също така не изтървам от поглед онези хора от които се уча, нищо, че не са сред нас... В „Мисловните карти“ няма нужда да си „толкова жив“ колкото си в този миг на съществуване, защото и това е толкова относително, колкото си самия живот...

Моята Карта за път!

Хубавото на това, е че не правиш кой знае, какво.

Хубавото, е че драскаш и не ти дреме, за нищо и никой относно това, кой какво разбрал, интерпретирал или т.н.

Хубавото, е че не се вземаш на сериозно и не държиш да си разбран, но пък държа да съм разбрал, това, какво Аз правя...

След като вече на мнозина е известно, че мозъка има две страни лява и дясна и двете отговарят за определени нещо, тогава, защо отново нищо не се прави с времето през което „буквално“ нищо не правим стоейки пред телевизора.

Лявата страна отговаря за логиката, математиката и т.н.;
Дясната страна отговаря за Творчеството, цветовете, изкуството;

Ѝ какво от това... Защо така лесно потъпкваме тия детски усещания за поставяне на две черти с пресечена м/у тях? Явно от толкова „заетост“ хората нямат нужда, време от мисловно пътешествие(както го наричам аз „пътуване без багаж“). Сигурно е по-лесно да си „нещастник“ и много зает да „работиш“ за другите и никога за себе си. Сигурно е хубаво да те правят на маймуна за  някакви си пари, дето уж са ти нужни пък ти ебават майката на здравето, самочувствието, честта и т.н. Ѝ  докога така??? Явно докато човек си научи урока...Аз не упреквам никого с нищо. Имам си размах, имам си цел, имам си ресурса и верно е срамота да не правя това, което обичам, харесвам и искам с ясна представа и чисто съзнание. Картата ми е за да си покажа наистина до къде стигнах от дете до тук.(нямам амбиция някой да я гледа, да се показвам и не ме интересува ничие мнение на тоя свят-за това не питам никого!!!)

С това което съм направил съм решил смело да вървя по своя път с картата, която имам и начертах... Но да подскажа, че тя не е единствена. Тази само обобщава това, което е минало... не показвам, това, което искам да Е сега(с умисъл). Направете си своя такава, Потрудете се!!! Ако ли не... гледайте си работата и канчето!

Най-много ми харесва, че Вятърната мелница в ляво, която нарисувах на картата си ме олицетворяваше като „вятърничев“, ха защото не знаех, че всеки така забелязан „недостатък“ от чужди индивиди, е Достатък за мен самия... Защото точно тази вятърна мелница създаде толкова много неща и те излязоха извън очертанията на моето съзнание, на местността, града, държавата... а защо не и света един ден(дръзко но в мой стил!!!).

Оценил съм, че онова сиво в-во дето ми е дадено по рождение, ако не го ползвам както намеря за добре, то просто си отива заедно с мен един ден....

Изхождайки от Достатъчността ми, стигнах до тук... Хващах парцала често, бърсах чужди сълзи, и си мислих, че ще оправям света... имаше хора дето си мислеха, че с правописните си грешки се излагам... ѝ какво от това! Не държа да съм изряден... Не, нямам нужда от това... Всеки да се чувства, как си иска!!! Редактори бол, критикари бол, създатели и творци не достигат на тази земя...

Имам си план-иране и приоритети... на който не му допадат да застане от страни и да не пречи...и без друго коридора е тесен, а входната врата е единствена!!!