Да убием времето...

Днес сутринта докато вървях с един човек чух от него нещо, което наистина не бях чувал много време: „Да убия времето”.

Това ми прозвуча много гадно но не дадох израз на емоцията си тоя път и да му направя забележка. На всякъде се пише и казва, че не ни стига дори човешкия живот за създаване на нещата ни, а се намират и такива дето искат да го „убият”. Живеем  в мечтано време от нашите деди, за което би трябвало да сме благодарни, и че нещата се случват с лекота и финес. Може би трябвало да изпълним и разтеглим времето във всички посоки, за да създаваме, а не да го затваряме пред себе си. Защото с времето разбрах, че времето не може да се разпредели и да се купи с пари. То просто няма паричен еквивалент. Но пък благодарение на него имаме шанса да създаваме какво ли не в този свят. Отделно, е ако нямаме нищо в главата или сърцето.

Разходих се в гората и слушах повея на вятъра, птичките и очите ми се взираха в зеления цвят на гората. Наистина това е цвета на сърдечната чакра и въздейства пряко на моя свят. Извървях свободно определеното си време за разходка, но през цялото време се питах, какво толкова му е скучен живота, че иска да си изгуби просто така времето.

За това се отървах от псевдо и обсебващите компании на „приятелите си” за да не ми губят времето и да не ми напомнят, че съм се променил спрямо тях, защото си е така. Времето е промяна!!! От как разбрах, какво наистина е времето отказах да го заменям за жълти стотинки или за нещо друго, а го посветих на писане, масаж/и искам да добавя и любов/. Защото времето е всичко за мен. Само с негова помощ мога да свърша всичко, което съм запланувал и да продължа да оставям следи след себе си, защото за мен това е важно.

Моля ви, не убивайте времето за да не ви убие то самото по някое време!!!!

Дойде мига да ме учат...

Оказа се, че живота ми не е чак толкова скучен за колкото си го представях.

научете ме...

Дойде мига да ми покажат как се пуши наргиле, двама познати/вече/. Дойдоха и го донесоха. Аз недоумявах, наистина, как се прави, защото само съм гледал/по филмите/ и си мислех, че трябва да си факир за да пушиш това. Разпалиха го и започнаха да си дърпат за да ми демонстрират, но аз забелязах недостатък. Всички ние имаме бели дробове, но не всички ги ползваме целите, а хората, който им предстоеше да „ме учат” не знаеха, че аз не съм като тях. Та аз практикувам йога от 12г. и правя дихателни упражнения/пранаяма/, а те само си дишат като мишки. Прецениха, че вече с няколко техни вдишвания са ми показа ли, как става процеса и ми подадоха да опитам. Аз започнах да вдишвам, а то нямаше край това вдишване. Те се „опулиха” като виждаха, това, как го правя, а те ми се явяваха „учители по пушене” на наргиле. След това започна издишването, което е два пъти по-бавно от вдишването и те се спогледаха отново. До този миг пазех благоприличие за да се насладя на това, ако може това да ми е някаква наслада. След като свърших избухнах в смях и гледах „опулените” им физиономии, как стояха като препарирани. Забелязах, че дойдоха с „голям хъс” да ме светнат как става всичко това, но наистина „светнаха” обаче от към разочарование-то.

Тогава им казах, че са объркали и часа и предмета по, който ще ми преподават как става, като те даже и не владеят дишането в неговата цялост, като мен. Смях се толкова силно, чак се разплаках, а те се спотаиха. Разказах им, че са допуснали голяма грешка, с това да ми се изтъкнат, но не им се разсърдих, а се опитах да им покажа комичната страна. И както изглеждах глуповатичък/както обичам да се преструвам/, се оказах компетентен и за това, а трябва да се има в пред вид, че това ми е за първи път. Никога до този миг не съм докосвал, а камули да пуша наргиле.

За това винаги съм призовавал моите близки приятели и „приятели” да внимават, как подхождат към мен и с какъв мотив, защото най-често той се обръща срещу тях. По някога и не за добро, обаче! Нямам академични познания по пушене, но нищо човешко не ми е чуждо.

Това не значи, че ще спра да изглеждам глупав в някои очи, но пък бъдете предпазливи с това. 

Пушете наргиле и дишайте с пълни дробове, защото това ще ни остане…