Florans group: Градина в града!

Градинарски Хабитат

От един ентусиаст градинар - нутриционист

„Винаги е "хубаво" да си "гледаме" първо в личната градинка (гледайки в нашето “канче“), преди да тръгнем да "завладяваме" вселенските полета (гледайки в чуждите паници)!!!“

За първи път се сещам да споделя някакви неща относно тези си познания, които ползвам вече години наред (сякаш преоткривам ново наследство в себе си, което просто не е било записано от мен в текст). Но някак си въобще не съм си мислил, че един ден ще изпъкнат на преден план. И това може би се случи след като осъзнах, че някогашното ми дългогодишно „хоби“ – масажът се превърна в осъзнато призвание + уникалната работа на живота ми (...когато осъзнах, че образованието ми не зависи пряко от учебно "заведение" или персонална диплома, но пък е обвързано с целия ми живот, намирам време и начин да продължа да уча докато го работя. Такъв е този отрасъл, че трябва да продължавам да уча през целия си живот (няма как да се "нося" по течението). А качествените учебници отдавна са изчерпани, но пък аз намирам начин... защото за мен "няма начин, да няма начин"... Това в „превод“ означава, че трудностите ми могат наистина да бъдат верен спътник на творческата победа)... следователно останах без хоби... и няколко години се питах какво да е... а си продължавах с обработването на дядовата земя... което ме наведе на мисълта да проследя какво е това „нещо“, което съм правил най-дълго време след масажите... което се оказа грижата за земята! А и вече от години нямам баба и дядо, които да го правят, а ние като деца само да човъркаме, да носим боклука, да изхвърляме нещо в кофите за смет... все „тънки“ дела, които нямат нищо общо с това да поемеш отговорност за засаждане, отглеждане, напояване и прибиране на реколтата... в мазата... но на масата е „лесно“.

В това състезание, наречено „живот“, страстта ми се оказа по-важна от всичко друго... Защото за мен "животът" е само това, което правя със страст. Останалото просто е едно отминаващо време... Вярвам в своето истинско аз и владея силата си, без да имам потребност да се перча. Защото една от причините дейният човек (като мен) да се различава от „стадото“ са именно страстта и вълненията му. Така човек е хубаво да открива повече източници на енергия, които да използва и да се зарежда чрез тях, като ангажира сърцето и ума си, които от своя страна повдигат духа му. А щастливият човек се държи прекрасно и обслужва хората подобаващо, докосвайки ги чрез услуги и продукти. И знайте, че не търся своите 15 секунди слава отпечатана в пясъка на живота с това разписване... Но някъде между другото докато четете този текст, непременно изпълнете сърцето си с гигантските си амбиции, за да не остане никакво място за дребните житейски тревоги...

...И после съм бил "странен"... Защото съм си открил пътя твърде "рано"... а аз чисто и просто от дете знаех, какво искам да правя в живота си - занапред. За да имам достатъчно време да се разгърна в него. Това е защото не се чувствам като "автор", а по-скоро като инструмент на едно правилно осъществено мое действие. Често питам през годините хора в общуването си с тях следното: Кажи ми на какво си посветен и ще ти кажа, какъв ще бъдеш след 20-сет години?! (Защото: Много хора се "страхуват" да се посветят на каквото и да било и просто се носят през живота си. Други пък се посвещават с половин сърце на противоположни ценности, което води до объркване и посредственост. Трети се посвещават изцяло на светски цели като "забогатяване" и известност... и в крайна сметка същите преживяват големи разочарования и горчивина. Защото хората не знаят, че какъвто и избор да са направили (бездействайки) има последствия, за това е редно да избираме мъдро). А моята идея е отворена за света, и той сам си идва при мен. Мотивацията е това, което ме (на)кара да започна преди години. А навикът бе това, което ми помага ежедневно да продължавам напред... и ме заведе там където исках да стигна - днес! Тук пред вас. Защото за мен "животът" е само това, което правя със страст.

Времето ми през деня може да е фиксирано, но наличната ми енергия е променлива. Заради, което бе редно сам да взема мерки още преди години и да намаля износването както на мозъка, психиката и застояването си (на едно място) в живота си. За това новия тим билдинг на компанията ми е да градинартсвам... само така разбулвам една „тайна“, че хората се натоварват твърде много психически и емоционално и твърде малко физически. Работата по 10-14 часа на ден по линеен начин с течение на времето разрушава здравето и подкопава ефективността ни. За това задължително трябва да има физическа работа. Всеки от нас има талант, който не трябва да остава сподавен в него. И разберете, че само да сте „заети“, защото другите са, позволявайки часовете ви да бъдат „изядени“ от маловажни занимания е крещящо неуважение към природния ви гений. А самият гений в нас има минимално общо с гена ни и 100% с навиците ни...

„Мащабът на духовното усъвършенстване не е за хора, слушащи единствено гласа на стомаха си.“

Най-добрият начин да живея пълноценно е да обичам. А най-добрият израз на моята любов е времето... И никой за бога не знае всъщност колко време има за да изрази своята възможност във времето. Обстоятелствата се променят всеки миг. Градинарството е едно съвсем земно занимание, каквото е и изграждането на скулптура. За мен е много добре да усещам материята, като я обработвам, защото земята се свързва със съхраненото знание от вековете. Моята лична благодарност съединява сърцето ми със сърцето на Създателя и така творя в медитация, докато работя. Освен това призванието ми ме е избрало заради сърцето ми, а не заради ръцете ми с които го работя! Това е още една причина да градинарствам. Признавам си, че съм 5-то поколение обработващ градина... И от двата ми рода (на майка и на баща ми), дедите ми са произвеждали с ръчния си труд културите си. Щастлив съм от този факт, но сега ще ви кажа и друга тънкост: да отглеждам сам храната си е едно от най-важните неща, които съм правил за себе си - физически, духовно и емоционално. Градинарството има трансформиращ и медитативен ефект за мен. То ме лекува и пречиства душата ми, като ме свързва с Майката земя. Освен това градинарството ми предоставя и достъп до най-прясна храна, обляна от слънцето и заредена с прана. Всичкото това нещо, което правя ражда най-хубавата храна без опаковка!

И сега идва онзи специфичен миг (на тайнство познат само на посветените) в градинарството. Когато отглеждам сам храната си, тя буквално израства според личните ми и специфични нужди. Всяка клетка, всяко стръкче, листенце и плод/зеленчук се развиват носейки енергийно името ми. Израстването на всяка култура насята от мен се появява с точната информация кой съм и от какво имам нужда на всякакво ниво. И понеже ги "режем" и слагаме в салата ние "смятаме", че доматът е зеленчук, а той всъщност е плод (краставицата също е плод). Това ни се подсказва когато го разрежем и видим необятния брой семчици. От тук може да изходя, че външността и категориите, в които ме "слагат" другите, не изчерпват цялата ми палитра отнасяща се до същността ми. Много често ние притежаваме таланти, качества, дарби, които на пръв поглед не може да се забележат с просто око... от околните (защото много бързат повечето да „изпъкнат“ веднага, да не са с отложен „старт“). За това доматът ме учи да се вглеждам винаги дълбоко в себе си и другите, за да открия чудесата, които се намират във всички нас, макар и не на повърхността...

Разбирайки тези специфични невидими закони действащи с голяма сила в растенията ми - ги поливам, подхранвам, плевя, облагородявам ... защото тази грижа придава ценни вещества на културите и ако взема доматите тази година са особено вкусни, защото... те стават като лековита сила, която мога да консумирам до насита и хранителната му стойност е съобразена с нуждите ми. Така може да се каже, че всяка ръчно отгледана от нас храна ни защитава с пламенна преданост. Освен това тази храна подхранва душата ми, което е също толкова съществено. За това е важно хората да знаят за живата вода в плодовете и зеленчуците, която ни зарежда на всички нива. С това тя поддържа емоционалното и духовното ни благоденствие. За това храната ни носи истинска радост и използването и по предназначение не е свързано с лишения и измислени „диети“! А докато се стремим "нагоре", разцъфтяваме и даваме плод, нека не забравяме да развиваме кореновата си система надолу и настрани. А всеки научен урок да е нашата духовна фиданка, която може да ни е от полза.

Винаги съм се чудел на "семенцето" (на всяка култура), което е голямо колкото главичка на карфица, и което съдържа потенциала да се превърне в доматено плодно растение. Нямам голяма представа за целия невидим процес, но за да се получи всичко в правилния ред са нужни уникални обстоятелства за да узрее съвършен домат в градината ми (независимо дали е в лехи, кутии или директно в земята "забодено"). И когато този феномен се осъществи той става за "продан" и за консумация. Всичко това достига 'връхната' си точка в момента, в който всеки е отхапал и изпитал наслада от солено-сладко-киселия вкус, докато ценните съставки навлязат в тялото ни, докоснат небцето ни, за да ни дадат жизнени сили... Плодове и зеленчуци в прясно сурово състояние, които могат да се ядат сурови са пребиотици (това се отнася за храни, които хранят добрите бактерии и други полезни микроорганизми в червата ни).

Доматът е храна пълна със Светлина. А тази светлина ускорява процесите на храносмилане и метилиране за нуждите на организма ни. По време на разстежа растението поглъщат, натрупват и концентрират в клетките си слънчевата светлина и когато ние консумираме техните плодове, зеленчуци, стебла, корени, листа, те просто ни я предават. Това е тяхната жизнена сила, която преминава в нас. Това е част от тяхната свещена магия превърната в мисия, която ни помага вярно да се адаптираме във все по-бързо променящия се свят. Това (по)знание са го знаели предците ни и за това е време ние да се свържем с мъдростта им, и да признаем чудотворното въздействие на целия растителен хабитат, които ни заобикаля в градината ни като потомствени гадинари. Едно благодаря да кажем, не хаби много калории. Всеки може да си го позволи. Опитайте вкусът му! Отличен е.

Устойчивост = (не) зависимост от всичко ненужно + собствено взето решение + даване на свобода за ново начало.

Мотивационните послания могат да стимулират дадено поведение, но в повечето случаи то не трае дълго. Същото е и с краткосрочните реакции спрямо дългосрочните желания и цели на много хора... защото активират "волята си", която е само 2%, докато изградените навици са 98%. Но за тях се иска фактора време, постоянство, последователност примесено с търпение, което на практика е всичко нужно. Никой, никога не е успял да изгради дългосрочно навик за каквото и да е, като прави неща, които не са му приятни... Но когато направим правилното действие, може да отключим цяла поредица от събития, които да доведат до неочаквано големи резултати... Винаги моето действие ми е давало увереност, а не съм чакал да се "уверя", че чак тогава да действам... И работата със земята ме заземява, за да не се „изгубя“... по пътя! Безценно е да осъзная, че съм 5-то поколение градинарстващ човек любител - ентусиаст и първо поколение професионален нутриционист... даващ на хората начален старт в храненето им... Но пък според мен е редно всеки, които препоръчва/изписва хранене(и хранителен режим) на някого да знае в дълбочина детайли за произвеждане, отглеждане, прибиране и стопанисване на плодовете и зеленчуците... Не само да говори на сляпо за нутринентите... Защото иначе цялото ми „даване“ е безсмислено, ако не съм се погрижил то да е обогатяващо за мен сами. Хората често губят страстта си да правят това, което правят и да бъдат там където са, защото дават прекалено много, а в замяна не получават достатъчно. Защото много често нашето раздаване не е нито поискано, нито нужно, нито полезно!!!...

Вървя по пътя си независимо какво се случва, какво говорят зад гърба ми. Щастието ми е да "пея" моята песен като щурците... Не обръщам внимание кой слуша и какво мислят другите за изпълнението ми... всъщност правя това, в което вярвам и вярвам, в това което извършвам всеки ден. Защото за мен "животът" е само това, което правя със страст. Останалото просто е отминаващо време... Вярвам в своето истинско аз и владея силата си, без да имам потребност да се перча. И нека ви е ясно, че не дипломите и сертификатите, които имам, защитих и ползвам ме правят богат и успешен, а болезнения опит, който придобих докато стигна до тях. Така щастието идвало не когато намериш подкова, а когато махнеш окова... За това мога смело да кажа, че пътят ми тръгна по мен, не аз да вървя към него. Някак така стана всичко, защото сега когато чета "старите" книги виждам, че живея в меката на градинарството в света - Лясковец! Оттук може да не е тръгнала стихията с градинарството по света, но го е покорила.

Това е краят на моят труд за тази завършена година 2021. Постигнах силни добиви само защото се трудих, само защото валя дъжд и не съм пръскал с никаква "химия" тая година. Може и без нея - повярвайте ми. И сега я изчистих от колевете и от излишната трева. Всичко стана последователно и бавно. След това взех гасена прахообразна вар и варувах почвата с 4 торби. Мирише отвратително – варта и не зная строителните майстори как ползват.

На този етап от живота си нямах и най-малка представа, че за да се посветя на нещо "голямо", ще трябва да мина през лайната му. Да правилно прочетохте лайна... Няколко дни след това ми се отдаде възможност да посетя местните обори на една известна фамилия в Лясковец (под линията посока „патарника“), и си дадох сметка, че лайната са златото в градинарството. И може би краварите и овчарите (колкото и малко да са останали в региона), е хубаво да се познават с градинарите за да са си полезни един - друг. Купих 30 празни чувала от зебло и на два пъти докарахме общо 45 чувала със сухи кравешки и овчи лайна от обора. Пълних ги сам (което си е много бавно), товарих ги сам, разтоварвах ги сам в къщи от едно камионче, което се „появи“ в точния момент. И после сам ги разпръсквах в градината, която обработвам от години върху варта. Вярно е, че е малко за тази градина - толкова чували, но това се прави за първи път (а го дават на всеки 4 години да се случва)... И дори майка ме попита „защо си давам парите за глупости?!“... то такъв въпрос ми зададоха и преди 20 години от като се занимавам с масажи, а сега съм един от най-търсените Терапевти в България (само за протокола)!!! И ще чакам „първия“ дъжд за да омекне земята за да мога да я изора и всички процеси вързани с Ph-то на почвата да си се осъществят през тези есенно-зимни месеци на покой. А на пролет ще я напръскам със син камък... и ще подновя работния цикъл... на градинарстване!

Накрая на целия ми творчески процес си доставих удоволствието да отида до Градинарския музей в Лясковец за да го снимам и разгледам. Имах възможността да чуя и лекцията от младата уредничка Мария Бърнева, която си е научила „урока“ и поднася увлекателно историята за спомена от гурбетчийското градинарство на лясковчани... А и все пак историята на Лясковец е уникална по своему и това, че хората в него са били свободни да напускат очертанията му по време на турското робство и да обикалят света учейки се на градинарство, което си е цяло постижение(го има и описано в книгата написано от автора Димо Минев). То и сега е така. Ако не си „излизал“ от границите на града и разбиранията ти за света стигат до тук... сиреч ограничени са. Нищо не се е променило от векове!

Вместо Край:

„Нека бъдем благодарни на хората, които ни правят щастливи, защото те са чаровните градинари, които карат душата ни да цъфти!“

Ако хората(като мен и вас) не са здрави, напредакът, който бележим в други свери на живота си донякъде се обезмисля. Защото здравето ни определя качеството ни на живот. То е в основата на всичко... Без здраве, животът няма цел. А без цел, живота няма смисъл. Без смисъл, живота е лишен от значимост. Тук няма как да си помислим, че можем да го манипулираме, да му се налагаме или да го контролираме... Затова... никога не правете това, което не ви харесва. Не учете това, което не ви харесва, но ви "карат" да го учите, отлагайки вашия път. Не пилейте живота си, който не изразява вашето сърце. А всяко сърце на тази земя тупти по уникален начин. И запомнете, че вие сте такива каквито сте с някаква определена цел, родени сте за конкретното нещо във вашия живот (просто го открийте.) И не е важна неговата продължителност, а приносът в него. А той се случва когато давате от себе си и живеете в това, което твърдите, че вярвате.

Автор и преживял го: Христо от Лясковец - Христов!

Спирайте си умовете тук в градината, нивата, полето или гората защото това е мястото, на което правим себе си, докато се преживяваме в тишина! Защото тишината лекува, но... колкото по-дълго стоя "сам", толкова по-трудно става да се намери някой, който да ме убеди, че присъствието му ми е необходимо!