Когато посоките ни водят...

           След месец на концетрирана работа по проекта “Beaty Herbal Set” днес най-

накрая реших да си позволя да изляза и да се поразходя сред социалната среда „в живия“ живот. Тъкмо честитих рождения ден на моя скъпа приятелка от Шумен, някак в телефона ми под нейния номер се оказа номера на фотографа, с който се работи дискретно и свежо, както и с малко думи(и реализирахме проекта по романа ми МАХДИМ)! Така някакъв творчески порив ме подтикна да му звънна за да разбера дали е свободен и Воалá - извадих късмет! Уредих си час за 10:45(местно време). А аз на бързо се придвижих около мястото, но понеже първо друго беше с приоритет осъществих първо него. Бях си заложил, че след свършване на първата фаза на проекта, ще отида да си направя на ходила Nuga Best – второ сърце/NM55P(...това е процедура която ми доставя изключително голямо удоволствие на „Арка-та“ на ходилата ми, докато „марширувам“ на едно място да стоя около 2 мин на затоплените конусчета и след това на студените. Така си прави естествена процедура със собственото си тегло - рефлексотерапия. Колкото си тежиш, толкова ти е натиска докато маршируваш. Да кажем, че е равномерно! Но е естетически истинско и без досадата от „празни приказки на терапевт-всезнайко! Само аз и уреда.)

Но докато осъществявах “бонуса”, с който пожелах да се възнаградя засякох идея:

"Гледайки фризьорката си да говори с нейна позната в умът ми се роди Тя-идеята! Новият масажен крем(SeA gracias – Relax XXI), който създадох на скоро мога да го покажа именно в салона докато се подстригва/м или не(нее задължително процедурата да е обвързана с „оправянето на косата ми“). Правя масаж на главата(на фризьорката или друг клиент) и обяснявам, кое какво е и за какво служи и как взаимодейства продукта със скалпа, кожата, косата и душевната виталност на човека или на обикновен език(човека идва за едно, а получава изненада като бонус-SPA/е, силно се надявам поне тия дето седнат да „обичат изненади“/). А докато обяснявам, това може да бъде заснето в клип и пуснато да обикаля света... Хем като реклама на салона, хем като реклама на масажния крем и съответно да се види, че продукта, не е само за тяло, а за всичко до което човек може да развинти въображението си(но за сега ще се спрем само на косата). Е, възможно е да „се бутнат“ и няколко профи снимки. И така ги видях нещата под формата на клип, докато масажирах ходилата си и някак ми се отхлюпи фонтанелата отново и „видяното“ ме завладя. С такава радост „марширувах“ и вече се зароди един трепет на „айде няма ли да слизам по-бързо, че да отида да споделя идеята с фризьорката“, а процедурата не трае повече от 5-6 мин. Генерирах нетърпеливост-идеята ме тласна от възнаграждаване за добре свършената работа(до сега) към „айде запрятай ръкави, че те очаква още повече такава-не се оглеждай само напразно“!"

Е, добре де „мамка му“ тъкмо си помислих, че част от идеята съм я свършил, като ни най-малко не съм предполагал, че точно с излизането ми ще съвпадне и с нейното доразвиване или... всичко е „тогава – когато“, само дето много „съвпадения“ се нанизаха... или Вселената си нарежда по най-добрия начин нещата!

Свърших с процедурата и почти не обул се излязох от помещението с поздрав за успешен ден и влетях в салона за да споделя идеята си. Тя бе посрещната добре и така сега „ново 20“ се роди и да видим, какво още може да стане... преди да съм финализирал Гамата си!

Така времето за срещата ми с фотографа дойде и аз тръгнах за на там. Срещнах се и някак имах тема-още по-голяма от тази с която се бях заредил! О, Господи, обичам творческият процес и погледнах небето-колко е синьо... идеята е като довят морски бриз, нищо, че съм на стотици километри от морето, но има такъв полъх (Беломорското течение, което ми е на един аромат разстояние!).

Така имах рядката възможност пред фотографа да споделя, че през последните години много дръзко мечтая и просто наблюдавам процеса на сбъдване! Не как-става всичко пред очите ми, а какво още мога да създам около тая цялата еуфория, с която живея докато творя. Направо ми намирисва цяла продуцентска катедра и режисура на идеите ми... Воалá! Това му е хубавото на идеята, че се появява когато „не съм готов“ не знам, че тя идва, и хоп-тя е тук! И въпроса é дали ще и дам живот! Минаха години докато разбера идеите за какво са в моя живот-какво да ги правя... ами да им вдъхна живот и да израствам с тях. Тривиално но факт: човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му! И много важно, кой как ги намира, кой в какво не вярва, че може да се направи, или че понеже някои не могат да го направят или не искат съответно трябва и другите да не го правят-за нищо на света! Да ама не!

И така след срещата с кафето се отбих в книжарницата за да се видя с книжаря и да разгледам няколко книги по „Метода Силва“. Изключителни книги, както и самия метод, който може само да обогати вътрешния свят на практикуващия и това да даде великолепно отражение на външния му такъв с елегантна проява... Зачетох се в две от тях. Едната е „Аз, лечителя“, а другата е ЕСП(Ефективна Сетивна Проекция). И така „попих“ малко от това, от което имам нужда и продължавам нататък по реда си. Не съм аз, ако не се отбия в книжарницата! Взех си сладолед и се запътих към рейса, доволен, че „възнаграждаването“ е още във сила и е в реда на нещата...

Благодаря за това прекрасно утро...

                                                 ...а малко след това се озовах на зъболекарския стол!

  Дж. К. Честъртън пише: "Ето, отива си още един ден, през който съм имал очи, уши, ръце и съм се радвал на големия свят около мен. И с утрото започва следващият. Защо ми е позволено да имам тези два дни?"

Уникални, достъпни, раздаващи се!

„Това което правим днес е важно за нас, защото ние заменяме един ден от живота си за него!“

Ние не “създаваме“ нещо ново под Слънцето, но пък сме решили да го направим с много любов, страст и различен творчески подход. Освен това сме решили, че това което много хора не могат ‚да си го позволят“ финансово, защото някой ги е подвел, че са висша форма на козметика, ние сме се погрижили нашата козметика да е достъпна и да запълва нишата, но не сме пълнеж. Знайте това!

Ние не се конкурираме с никого освен със самите себе си, за това продължаваме да създаваме нови продукти и да радваме хората, докосващи се ежедневно до създаденото от нас.

Изминаха вече няколко години от как без каквито и да било усилия, напрежения и дискомфорт сме  постигнали първичната разпознаваемост на продуктите и услугите ни. Не сме се бутали на опашки, за да ходатайстват за нас. Не сме „карали“ продуктите ни „да крещят“ от нечии рафт или пък да ви съблазняват. Те се рекламират първо от ‘уста на уста‘, после в сайта ни и не „наблягаме“ на агресивност „с цел купете си от нас(умоляваме ви), а ние после ще си почиваме на о.Бали(за ваша сметка)!“ Не! Ние правим всеки ден малки стъпки през последните 5 години, за да сме тук днес. Което далеч не значи, че не познаваме трудностите на цялостния процес от зараждане на идеята до това, което виждаме всички-сега! Подобряваме, това, което можем, за да ни има, дишаме тежко, когато сме под жаркото слънце на нивата, радваме се на дъжда, когато напоява, майката Земя, но и очакваме всеки нов ден за да вдишаме ароматното Беломорско течение(въздух), довяващ го вятъра от далече, с някаква цел. Нашия стимул за живот!

Продуктите ни са  свободолюбиви, нетипични за географската дължина и ширина, но са пълнометражни и изпълнени с живот. За сега сме с кратка история,  но това което сме проектирали вече за бъдещето, изживяваме всеки ден в настоящето за да „натрупаме“ стаж и повече достъпност! Ние даваме всичко от себе си за да сме добри, но не си губим времето да го доказваме напразно!

Рекламен текст относно Продуктовата Гама: Beaty Herbal Set!

Massage cream: SeA gracias - Relax XXI

“Няма ли страст към това, с което се занимава човек тук и сега, то няма и качество на извършвана дейност, нито доусъвършенстване на заложбите и талантите.”

Днес 22.юни.2015г. направих първия си масаж с новия си масажен крем, който създадох точно преди два дни. Ден след билковия крем „Билкарúн“. Очарован съм и дори доволен, че рецептата на око, се оказа оптимална и точна. Да не кажа съвършена.

Новия крем се казва „SeA gracias - Relax XXI“. Кръстен е така на името на момиченцето СеА от регресията, която ми правиха през 2014г и тя ме отведе отново в Африка...(повече за това в статията). Признавам си, нямам си и на идея, защо от цялата гама започнах със създаването точно на крема, защото всички рецепти са ми готови отдавна просто си чакат мига на сътворяването им. Но може би е така, защото масажа ме съпътства всеки ден през последните 20-сет години. Когато се чудех, какъв да е 7-мия продукт от новата гама, някак от само себе си изникна създаването на масажен крем. После се замислих, че наистина нямам масажен крем в гамата си, но имам масло с което работя успешно вече 5 години(масло от Джоджен). Наистина доста странно ме гледаха всички когато им кажех, че това масло е сътворено от онова което всички слагат в боба, а аз пък „го сложих“ другаде!

Но понеже „рискувам“ винаги когато съм себе си, не се страхувам, защото имам верен партньор, използвам всеки ден по предназначение на “max”. Вярно е, изглеждам чудак(в нечии очи), но нищо не мога да направя за тях... Знам, че всичко е магия около мен: словото, мислите, проявленията, жестовете. Тя влияе първо на мен и то със силата на отражението на собствения ми замисъл, който влагам ежедневно и осъзнато във всяко мое действие докато създавам цялата Гама.

И за да не ми липсва и такъв продукт в новата Гама, ето вече е факт! Създаден с много любов и щипка „абракадабра“.  Не се притеснявам да казвам от какво е направен продукта, защото няма нищо по-хубаво от това да се създава доверие. Първото доверие създавам със себе си. Винаги пробвам продукта в/у себе си за да видя, какво е усещането, аромата, реакции и т.н.

Днес когато направих първия масаж бях много запленен от аромата, от качеството на масажа, как се променя, как попива и обогатява кожата „на потърпевшия“. Ароматните масла правят чудеса признавам си. Така месец юни е някак творчески за мен. Хората се подготвят за отпуски, а аз за творчество... Всеки със своята лудост и предпочитания. Когато завърша всички продукти ще направя и серия клипчета с новите продукти за да се видят наяве, как изглеждат и как „се държат“ по кожата на клиентите!

Първата порция - Beaty Herbal Set

                                      Билкарúн

Не само ти вярваш във втория шанс... аз също!

Сега когато създадох новият крем „Билкарúн“ съм много доволен. Името идва от нашата националност Българска. За това „Билкарúн“ е същото като Българин. Страната ни е известна и с дълбоките си вселенски корени, както и билки, треви и води... за това е толкова „апетитна“ хапка! През последните 3 месеца от как съм се върнал от Англия, някак узря мига да създам нещо. Сърбяха ме ръцете, защото ми е малко странно да оставя тази прекрасна година 2015г. да не създам нещо, „за хората и света“.

Оставих процеса сам да изкристализира и да се появи на бял свят. Без насилие или агресия относно: „защо нищо не става този път“. Не на насилието в/у мисълта и творческия процес. Вярно е, че минаха 6 месеца, защото сме юни месец вече, но пък какво от това.

И така: от няколко безсънни нощи се роди една цяла гама нови продукти с обединяващото име: Beaty Herbal Set(Silver 7). Макар, че този крем „Билкарúн“(20 юни 2015г), ми се върти в съзнанието, че може и да остане като самостоятелна единици и да не принадлежи на ничия гама. Но времето ще покаже. За сега той има почетно място в Сребърната Гама(Silver 7). Започнах с него, защото аз работя с билки и етерични масла. И тази гама ще се различава почти напълно от всичко до сега с единствена разлика, че и в нея ще има джоджен(то се знае)!

„Билкарúн“ е крем от 10 билки, кокосова масло, две ябълки  и още нещо (т.е. абракадабра - алхимична подправка присъща само на отдадените). Аромата на крема се получи от само себе си и не съм имал такъв аромат до сега! От два дни се мажа с него и самата миризма на истинска ябълка ме радва и изпълва безкрайно. Сложих и малко мента за да има свежест, защото с всеки продукт от новата гама аз гоня това: Свежест!

Една обикновена проява на Грижа и Свежест...създават безкрайна вълна... която се връща обратно при мен!

“Говори по-малко и действай повече, (забърквай алхимия в продуктите си и ги пусни да плават по света) така думите ти (алхимията ти) ще придобие/ят далеч по-голяма стойност и значимост…”

За това мисля да не „прекалявам“ с думите си в писмен вид. За сега толкова от мен... скоро и повече за Гамата!

Благодаря ви за вниманието!

Запитвания разни + Bonus!

Много запитвания получавам по следния въпрос: „Защо не работя със „Здравната каса“, ако са ми „толкова добри“ продуктите? И „Защо не ги намираме в нито една аптека или дрогерия?“ (още в самото задаване на въпросния въпрос ми прозира зле сформирано мнение. Но ще отговоря прямо:

Няма да позволя първо нищо от това което съм създал да бъде препродавано само, защото някой „е разбрал“ и впримчил болестите на хората с коетo ги е обвързал със зависимости с цел облагодетелстване! Няма разпространители, няма шефове, няма работници... всичко правя сам! Няма никой да препродава по-скъпо продуктите ми! Освен това за мен е най-важно нещата като качество да е винаги такова, каквото е от самия ден на амбицията ми за създаване. Количествата който създавам са бутикови и това няма да се променя като регламент. Това е така, защото качеството е 10.000 пъти по-важно за мен от количеството. Тук не гоня „търговски пиниз“ или някаква сензация, а спазване на принципите заложени в програмата ми на създаване! Източника е един. Аз съм създателя, за това канализирам информацията и рекламата сам. Става „бавно“и мудно(или може би така изглежда за някой защото не показвам много неща на показ), но това не е ваш проблем, мисля! Аз „разчитам“ на доволни клиенти и хора от колкото на прекупвачи! И по тази причина се закупуват продуктите само от мен. Лично с мен се говори за тях и аз лично обяснявам всеки път „макар и едно и също нещо“, но това е част от живота ми. Винаги има „много знаещи“ и не разбрали... Не работя с нито „една каса“, защото държавата не заслужава това!

За мен е по-важно човек да разбере в последствие, че има нещо хубаво и добре непроменено от години с високо качество и да го сподели с приятел или нуждаещ, от колкото да застояват продуктите ми по прашни складове и рафтове. Това е същото като да отидеш в дадена държавна институция и да „висиш“ като глупак пред дадено гише, каса или стая за да ти дадат с цялата мудност с която могат да го сторят, това от което се нуждаеш. Да те регистрират с номер, за улеснение на гражданите, а то въобще не е така. Губене на времето на човека е приоритет ми се струва в тия учреждения, но за това нямам вина!

Ако ви интересува още нещо питайте...да дали ще отговоря, ще преценя! Благодаря за вниманието ви!

Слушай си...не ми пречиш!

Аз съм изключително голям фен на Yanni. Музиката която прави мисля, че е от ново поколение и прониква дълбоко в недрата  ми. Възможно е да има и „по-големи“ фенове от мен, но...няма да си мерим ФЕНството, я!

Още преди време когато се сблъсках челно с музиката му веднага бях запленен. Я първите ми стъпки към опознаване на музиката му беше с грандиозния концерт в Акропола. Изглежда, че той е направил големия си пробив именно тогава с този концерт....но това с успехът му, си е негова работа. За мен е по-важно да мога да слушам музиката му, да я преживявам, да мога да и се наслаждавам и да изживявам колкото се може повече мигове в нейната компания...

Но от началото на 2015г. неговото гостуване в Пуерто Рико-El Morro Castele (когато и да е било това) оставя отново отпечатък с музиката си и част от изнесените му концерти. Електронната му музика и огромната гама симфонични поканени инструменталисти да завършат очарователната му гама от музикални нюанси е забележителна от цял свят. Благодарение на тези поканени музиканти от цял свят и екзотичните инструменти в изпълненията му, той създава изключителен електричен фюжън чрез етнически звуци. Няма как срещите му с многото култури и музиканти да не даде резултат. Заради това го наричат „True Global Artist“.  А неговата модерна философия гласи „един свят, един народ“. 

И благодарение на това, че той създава такава международна музика, аз се вдъхновявам и творя. А от как е решил да сложи и текстове изпети от определени хора към музиката си, аз съм в еуфория. Изключителни артисти, доразвиват с цялостната си визия музиката му. Тук под статията ще поместя някой изпълнения, който буквално вдъхновяват душата ми да твори...

Благодаря му за това че е създал и продължава да го прави...

(а тук помествам и текста към песента, която ме заплени...)

Y Te Vas

Ти дойде кaто
лъч светлина
сребърнa моя луна.
Аз ти дадох всичко.
И започнах моето съществуване.
Събуди ме зa дa чувствам.
Запали свещената звезда във мен.
 Бях благословен.
Влюбих се във теб, моя любов.
Аз се вкопчих в теб Дадох ти всичко.
Сега, когaто ти си добре, ....полетя.
Аз бях в рaя.
Беше време, за да мечтаем,мой земен aнгел.
Но си зaминa и не искаш да се върнеш,
и живееш вечно в съня ми.
Обърнa ми гръб,
и слънцето от гърдите ми си отиде,
преди да успея да рaзберa зaщо.
Защото (аз все още чакам.
Викaм,мисля, кaк се чувстваш ...)
Искам те.
Разрби сърцето ми,
както и моята вяра,
душата и любовта ми.
Какво ще бъде, какво се е случило с теб?
Ти си отиде
(Преди да успея да рaзберa зaщо) .....
Защото (аз все още те чакам)
Викaм те (Кaк се чувстваш!?...)
Искам те,
Разби ми сърцето
както и моята вяра
и душата и любовта ми.
Какво ще се случи с теб?...
Какво се случи с нашата любов?
Животът е толкова
неспрaведлив,отнема и дава.
Не мога да спрa дa те обичaм.
Но не искам повече дa стрaдaм,мой земен aнгел.
 Ти не искаш да се върнеш.
Живея вечно в мечти.
Обърнa гръб на слънцето от гърдите ми.
И си отиде.
(Преди да успея да)... ти кaжa,че те обичaм.
Защото (аз все още чакам)
Викaм (ти не усещaш ...)
Искам те Разби сърцето ми,
като моята вяра
душата и любовта ми. Какво ще се случи с теб?...


Изпята от Andy Vargas

изпята от Ender Thomas!


Изпятa oт Lucero

Творчески Бутон F(5)...

„неОткрития“ континент...

Резултатите от дейността следва да се наблюдават непрестанно, а не да ги отчитаме „веднъж в годината“...

               Стандартното оборудване ни дава няколко бонуса. Един от тях е нашия мозък.

Ако нищо не правим с него то той изглежда сякаш е опакован, циментиран и изглежда, че някой друг ни е „взел мярката“ и го е опаковал. Но това е заблуда. Ние нямаме нужда от „опаковане“, защото най-малкото, е че мозъка ни за да се развива, не му трябват „ограничения“, не му трябва кутия, стени или граници... Той има нужда от свобода, която предава по каналния ред, освободеността и следването на порива даряващ ни с яснота и сила...

Преди много време в един материал бях чул, че мозъка е оприличаван като „неоткрит“  континент, който не е изследван още... Може би му предстои или вече е разгадан, но информацията се прикрива... Тези, които са в процеса на практикуване на различни практики, даряващи ги с докосване до различни способности и развиване на талантите до краен предел, не се показват толкова лесно. Сякаш времето „да си гении“ е отминало! Сякаш всички позиции са заети от древността от „великите персонажи“, но това не е така. Винаги има място за всеки под слънцето, а илюзията с покатерването на стълбичката отново те поставя „в рамката“ от която творческия ум бяга. И може би заради това той „бяга“ непрестанно, за да не бъде уловен и „наказан“ като награден с медал. Когато си талантлив, и съответно „награден“ за своя блясък, се превръщаш в стълбичка, по която други се катерят(не ти самия). Порастваш и „те глътват“ различни институции, като „те награждават“ с много средства, а вземат взора ти, светлината, свободата и накрая живота ти-доброволно. Защото искат все повече от теб да създаваш, да показваш на какво си способен, защото „вече са инвестирали“ много в теб и ти не можеш да се откажеш жив!

Не е ли това един порочен кръг на борбата ни за слава, известност, показването на дързост и накрая намерила „своята награда“, впрегната в работа за някого или нещо друго, но не и за самият идеал, с които човек стига до тук! Защо тази лакомия така прогресивно ескалира в деградация, от колкото в градация! Защо толкова лесно се подхлъзваме по банановата плоскост и се носим „свободно“ без да знаем къде отиваме в един миг.

Няма стандартни табели водещи ни към целта, няма упътвания как да бъде приемано количеството, както и какво да правим с качеството! Няма топче след което да бягаме, когато дъската по която ходим да се накланя, и то да ни води! Няма определена поза, която да ни донесе щастие, когато седим и си мислим, че бездействайки се доближаваме до нещо. Вярно, е че нито стреса, нито безделието е значимо! Но, как да намерим оптималния верен път, който да ни води по пътя. Нима и тук е важно да сме все в средата като в сандвич. Все да ни е комфортно, все да ни е леко и да не се трудим... Вярно, е че няма нищо по-хубаво от това в света да се освобождава усещането за реализиране на една, две или повече мечти. Тъкмо както се казва, че една мечта по-малко ще тежи на света, защото вече е факт! А от тук нататък, какво следва знае е ли се? Имаме ли предварителна подготовка или  все чакаме „мига“ в който нещо ще успее да се реализира, че тогава да се започне „наново“ да се мечтае, да се иска, да се създава нещо друго? Как го правите вие?!

На скоро се роди една картинка от мен. Или мозъка се е забил в парче от стена, или „някой или нещо“ е издялал определено количество от мозъка и го оставил така за да се вижда. Малко изглежда като паметник така, но... аз бих акцентирал върху парчето с форма на рибка, която е шарено, различно и съвпада с ключалка. Ключалка, която се нуждае от ключ, който „се търси“ всеки ден. Относително е дали всеки търси „ключа си“, но все пак... да предположим, че търси! Кой и защо е издялал толкова от зида, за да покаже само толкова от мозъка? А другата част кога ще бъде показана и от кого. Явно, е че няма да е от същата ръка, която стандартно е дарила мозъка ни и може би е разкрила тази част. Или по-скоро може да се формулира по следния начин: „Ами аз свърших „малко от работа“(едната част която е свързана с това, да ви създам, да ви покажа, че имате мозък, който „да ползвате“ по предназначение), а другата част е от вас(макар и по-голямата част е ваша работа - да реализирате всичко, онова което искате, да го направите по най-добрия начин, и да знаете, че е важно да си отговорите на следния въпрос: Дали мозъка е на половина показан или е на половина скрит?)!“

Освен това, както бях казал, че малко прилича на паметник, няма да съм сбъркал. Колкото повече я заглеждам картинката, толкова повече се замислям, колко ли удара с чука и секача, са били нужни за да бъде издялана, тази част на мозъка! Или Колко усилия са били нужни за да се разруши стената за да се открие част от мозъка ни? Както и да се върти въпроса, все крайния резултат е търсене на отговори. Но дали един живот е достатъчен за тяхното намиране?!!!

Изразяването на персоналност в общуването, понякога е по-трудно заради бавния ритъм на излияния чрез писане, но това показва влагане на мисъл, усилие, време и енергия в изразяването и подчертания продължителен ефект върху самите нас! За това мнозина се разпознават в написаното, както има и такива, които се чудят за какво иде/става реч!!!

За това е хубаво да не си мислиш, че никой не те наблюдава докато твориш. Защото грешиш! Има един човек, който вижда всяка твоя стъпка, мисъл, и чувство. Това си ти! За това не спирай!

Липсващи Предмети!

А, дали не „успяваме“ в този живот, защото никой не ни е показал, как да продаваме „себе си“, времето си, визията си, продуктите си, мислите си, делата си, ако щете и „телата си“... а не когато ходим на интервюта да ни задават „остроумни“ въпроси с което да ни покажат, че всички за „много повече“ от нас, а ние, защото идваме „да търсим“ работа, сме нищо... Защо никога не имало предмет в училище, в който ясно и конкретно макар и в няколко стъпки да ни покаже, как става всичко. Или как някой друг го прави, а ние просто да следваме някакъв пример. Но не...няма такива неща, дори и в образованието след средното... (дори няма да си правя труда да го квалифицирам, защото нищо подобно не е)!!!

Аз не си спомням някой да ме завел“ на пазара“, за да видя, какво е „цена“, кое колко „струва“ и защо точно толкова, за колко е „купено“ и сега някой друг го „продава“ или препродава(което няма кой да ти каже просто така-само защото аз искам да чуя)! За да видя, как са облечени продавачите, дали се усмихват, дали те гледат в очите, дали са искрени, дали искат „да ти пробутат“ нещо или искат наистина да ти дадат това, което искаш да купиш от тях. А не го вадят някъде от друго място, със съмнително качество далече от това, което те е подлъгало първоначално. Въпреки, че пазара е в раздел Директни продажби, защото всеки се изправя сам пред сергията и търси нещо. Купувача да купи, продавача да продаде! Аз много често наблюдавам, че хората от сергията „ме баламосват“ само и само да вземат парите ми. Преди време ги вадех и имаш желание да ги размахвам пред очите им, но разбрах, че това не трябва да става по този начин. Разбрах също така, че докато не се уверя със всички рецептори за качеството на продукта пожелан от мен(не посочен), не бъркам в джоба си за да платя. Нямам нужда да демонстрирам каквото и да било състояние. Но продължавам да гледам в очите, за да видя, дали все пак тези хора са доволни, че продават, или „чакат“ милостинята на „някой“ да му се скъса сърцето и да вземе две ябълки. Също така „усещам“ злите очи на определените хора наредени зад своите сергии, как гледат с присвити очи и си мърморят под носа нещо, от злоба, че купуват от други, но не и от тях. Ами, как да е друго! Кой „нормален“ човек би искал да „пазарува“ от хора с лисичи поглед, коварни, гледащи те презрително, но искащи парите ти-защото за това са там. Да искат парите ти...

Та да се върнем на това, защо родителите не водят децата си на пазар. Нямат време ли? Не искат децата им „да се ценообразуват“? Или мислят, че там е ниско стъпало от което могат да започнат да се „ограмотяват“? Тогава как да стане всичко след като „все някой“  иска да ни „предпази“ от нещо, което ние искаме да разберем с цялото си същество, а не когато „му дойде“ времето като пораснем. А, до тогава с какво по-важно нещо децата могат да си запълнят времето като биват лишавани от възможността да се докоснат от едно от най-важните детайли на живота. Да се научим да купуваме(стойност), но също така и да знаем, как се продава(стойност), и то директно очи в очи. Не по телефона, не през интернет или имейли. А на живо. Очи в очи! А когато ти хареса това, което си купил от „въпросното място“ би се върнал още много пъти, но не за да „изпитваш“ слабите места на продавача(защото ти си купувач или обратното), а да му заявиш своята позиция, че стимулирайки продажбата на покупката ти, ти му вдъхваш живот да не се отказва да прави това което може да прави „и между другото“(това си е негова лична работа), но да не спира да го прави все по-добре. Живителната сила на продажбата е толкова значима, като всяка друга работа, която се извършва на този свят, под това слънце всеки божи ден.

Вярно, е че всеки вижда крайната продукция, но никой не знае кое какво е коствало на „човека“ зад щанда. Защото когато дефилираш изправен пред него, ти не знаеш, колко хиляди пъти се е навеждал, качвал или слизал по стълбите, копал, плевил, пръскал и треперил за продукцията която осмисля живота му . Говоря само за тази лична отдадена работа,  е не тази с прекупуването и премятането... Всеки един човек е значим на тази земя и когато си поредния стотен „поглеждащ“ сергията, не би трябвало да те гледат недоверчиви очи, а отворени и изкрящи. Мили и отрудени хора, бъдете като децата. Не се дръжте като „шефове“ когато застанете пред сергията, а като напълно равни хора. Какво значение имат тук парите, ако сърцето и порива на производство не е бил на лице и не вие привлякло вниманието за да се спрете(точно тук). Вярно, е че повечето подминават с лека ръка това, че за да си тук има защо и какво да покажеш, както и знаеш, как си треперел над него. За това не треперете повече, а водете децата си с вас през повечето време за да виждат и те, за да обогатяват представите си и с какво биха пожелали да направят света по-добър от този, който вие ще им завещаете.Но и никога не забравяйте, че света е един и има място за всички! Учете децата си да продават, да се справят сами, да бъдат предприемчиви и да не се отказват въпреки трудностите.  

Защото: „Най-добрите учители са онези, които ви посочват накъде да гледате, но не ви казват какво да виждате.“

P.S: А когато стане инцидент с нас и умрем, нямаме никаква мисъл дали с това, че ние не сме използвали живота си разумно и с радост, няма да помогнем „с нещо наше“ за да спасим „чакащи“ за трансплантация хора, с единствения лъч надежда. Не прикривайте нищо, а го правете с отворени сърца и очи. Не крийте нищо!

Искаш ли...Да знаеш!

Много хора не познават тялото и силата с което то разполага, а още повече ако са „завързани“ очите им. Дали пък всичко което е „завързано“ е това, от което се нуждаем?

Така започнахме...

„Седни или легни. Дишай дълбоко. С всяко вдишване и издишване тялото ти се отпуска. Ти се унасяш все по-дълбоко и по-дълбоко...“

…започна одисеята през времето на втората ми регресия.

...Оказах се жена с нежна кожа и стъпала. Облечен в някаква бяла дълга дреха(като роба). На нея има „някакви неща“  нарисувани. А часовника тиктакаше в стаята. (Това сега го казвам, защото и двете регресии бяха записани за да мога да „чуя“ след нея всичко онова, което не помня. А то се оказа всичко, че все едно не съм бил там, и някой друг е говорил вместо мен.)  Цвета на кожата ми се оказа светло кафяв. Дали в този миг не съм в разширено състояние, за „да се случва“ всичко това! Много често гледам небето, сякаш очаквам нещо от него...

Много трудно, бавно монотонно излизат думите от мен. Сякаш това е някакво отнесено състояние в нереално време! А часовника тиктака!

...Оазиса е приел това превъплащение на това тяло. Вечерите са много прохладни. Пребивавам в една маслено зелена „подобие на палатка“, а от едната страна е на нещо като етажи.  Всеки ден се оглеждам в оазиса. Годините ми са трудно разпознаваеми заради времевите особености. Чакаме с голямо нетърпение всеки миг да минат покрай нас хора с камили. Те всеки път разменяха това, което носят със себе си за нашата вода, която им помагаше да преминат дългия път. Много често ядяхме някаква каша със странен мирис и не много приятно за ядене. Но когато тези с камилите идват при нас, тези с камилите носят нещо,  с което кашата става по-добре. Ние сме боси. Не знам защо това с което сме облечени и носим е толкова важно да сме с него винаги.  От пред на самата „дреха“ имам нещо нарисувано. Има някакви „ръбове“. Там където са ми гърдите е нещо правоъгълно, после надолу е нещо като обърнат отрязан ромбоид-триъгълник. След това е нещо като пръстен и едно малко квадратче е най-отдолу. Проекцията е нарисувана надолу. „Дядо“ казва винаги, че на всеки един на който му предстои да вземе важно решение, трябва да бъде облечен с тази дреха. Защото особено когато си жена е трудно да „разбереш“ от първия път кой път да избереш. Но когато си мъж имаш два варианта: да станеш ловец, а другия е да „хванеш“ пътя с камилите! Докато си жена има „един избор“, но трябва сама да го пожелаеш. Никой не може да те насилва да избираш вместо някого или нещо! Народа се казва ХАУНИ от който съм част в този живот...

А часовника тиктака и отброява времето си...

Слънцето поддържа духа ни още от създаването ни. И това: да оставиш човек сам да избере – пътя си. Нищо, че нямаме „голям избор“ в оазиса. Защото и без друго сме заобиколени от пясък и палми. Никой от тези хора от народа ми, които „познавам“ не знам да е искал някога просто така, да иска да напуска родното си място, за да „иска да разбира“ какво е извън оазиса. Пътешестват само тези, които „са избрани“ да пътуват с камили. Но тогава веднъж „приемеш“ ли това призвание не можеш да останеш повече в оазиса. Можеш да престоиш за кратко, но след водопоя тръгваш с всички. Независимо, колко ти се къса сърцето „за родното място“. За това избора, когато „бива направен“, то той остава за цял живот. Няма връщане назад. Нашия „лечител“ е моя „Дядо“(Дядо не е в онзи смисъл като баща на баща ти, който те е „създал“, а титла дадена ти от Племенен съвет като „духовен сан“). Дядо има много бръчки по лицето. Когато някой е болен от хората в оазиса, винаги първо отива да вземе вода, защото той казва, че в тази вода, която се оглежда слънцето, носи слънце в човека. След като Слънцето влезе, то започва да дава на тялото живителна вода за да оздравее. Сякаш слънцето лекува, чрез водата, треската, страха и да помогне на човека да направи правилния избор. При ХАУНИ няма такива заболявания както при „другите хора“. Дори не знам, как умира човек. Никой никого не вижда как умира. Ние не го изпращаме „умиращите“. Просто той ляга на пясъка и е погълнат от него. Много от хората, които са от оазиса просто излизат от него, когато „настъпи часът им“ и никога не се завръщат.  Благодарение на „Слънцето“ ние сме живи и здрави винаги до „нашия край“! На вярата в Слънцето. А след това на водата в която се оглежда слънцето....

А, часовника тиктака ли, тиктака...

...Не знам дали това е „ритуал“ но ето един. Винаги палим огън и го поддържаме докато се появи „второто слънце“ през нощта. Мястото където пребиваваме, е толкова тихо и спокойно, че няма с какво да го сравня. Шумът идва единствено от пустинния вятър, който се заиграва с листата на палмите, и те издават тихо шумолене... Там е рай за всички нас. Изживяваме всеки миг. Всяко дихание! Много често сутрин гледам към мястото където пясъка се събира с небето. Гледам така сякаш очаквам някого! Някой специално предназначен за мен. Питам всяка сутрин майка ми, защо мен никой не ме забелязва. Защо с мен никой не говори? Тя много дълго не можеше да ми отговори на този въпрос. Но един ден дойде един странник да търси вода в оазиса. Никой не разбра от къде дойде той! Но това, което не можех да обясня с „моето очакване“ сякаш сега с появата на този странник  ме изпълни някаква пълнота. Странното е тук, че няма нещо което да ме „подготви“. Сякаш това е моя избраник, защото сърцата ни са свързани. Така той остана да живее с мен в оазиса. Наложи се да си имаме свое подобие на нещо опънато с 6-7-8 въжета. Странното беше, че той мина през много „изпитания“ за да стигне физически до мен. Трябваше да пътува с камилите за да разберат, колко истински иска да е с мен тук. Трябваше да защитава оазиса. Трябваше а се научи да „пие вода“. Защото той си мислеше, че като загребе от водата, че знае как се пие вода! А, водата се пие много бавно и на глътки! А, не като него, да бърза да пие, а всъщност да остане жаден. За нас това е най-големия дар от природата. Да знаем, как да пием водата, която е тук! Тялото му беше слабо, но жилаво...

А, часовника си тиктака...

...Говорим за деца, но все още нямаме. Нямаме пречки пред себе си, но той си признава, че го е страх. Мислил си е, че ще „преодолее“ този страх, но не е успял. Дори далечното пътуване с камилите не му е помогнало за да се справи с него. Уплашен е. Тогава се обърнахме към „Дядо“. Защото и двамата знаехме, че когато един мъж го е страх, то той не се чувства мъж. Изминаха още няколко „години“. Имаме дете със зализана оранжева коса. Толкова „време“ го чакахме да се появи в нашия свят. Тя се казва  СЕА! То израства около нас само с една препаска и босо ходи навсякъде. „Дядо“ не дава до „определена възраст“ да се „затварят“ краката. А, до този момент всеки един от нас стой бос. Ние се къпем изваждайки вода от „Окото на Бог“, но се къпем настрани. „Дядо“ беше споменал веднъж, че преди „много време“ в предни поколения това езеро е било замърсено. И хората, които са пили от него, преди да се разбере, какво става, са се отровили. Но някой нещо е направил отново водата да стане чиста. Но никой не знае, как е станало изчистването и  кой е той. Както и никой не знае, кой е замърсил водата.

А, часовника...

Живота ми продължи докато се изчерпи. Мъжете имат повече „бръчки“ от жените. Обичам това място. И ми харесва да бъда жена. За мен е истинска чест да нося културата на това племе, да нося спомена за слънцето и силата на водата...

           И когато си отворих очите, човека „правещ ми регресията“ каза: „Поне една кофа с вода да можеше да донесеш да опитаме тук!“ Аз попитах: „Какво стана“? Защо все ме „тегли“ към пясъците...?

След няколко месеца:

Когато отидох при шивачката си и пожелах тя да изрази във реалност това, което съм видял в регресията си, тя веднага се съгласи. Единствено не я направихме толкова дълга(до коленете) защото взех решение, че мога да си я нося като фланелка през ежедневието си... И малко преди да отида в Англия, тя беше готова. А там я показах в снимките си за първи път. За втори път в предаването в ефир по Видеоса-ВТ със заглавие: „Природна зона: Живот на заем!“