...От едно
известно време(няколко години) наблюдавам следното нещо. Каква интересна(за
мен)симбиоза има специално между музиката и рисуването. Как всеки цвят отговаря
на дадена нота(тон) и съответно всяка тоналност отговаря на определен цвят на Природното
платно. А ключа Сол е палитрата, която държи самия творец, който е уловил
колоборацията от нюанси и ноти в едно. По тази логика, мога да заключа, че
всеки художник в картините си заключва изключителни музикални поеми, драми и
т.н., а паралелно с това даден музикант, виждайки нотите в партитурата си, изрисува
своята картина, която гали не само ушите(за слушане) а и очите, и после всички
сетива. Акогато я завърши тя става шедьовър. С една малка разлика, че нарисуваната
картина е готова визуално и може да се раздели на тонове, а музикалното парче
трябва да бъде изсвирвано стотици пъти за да бъде нарисувано с точните
нюанси...
От как прочетох
книгата на Тони Бюзан – „Силата на Творческата интелигентност“ започнаха да ми
се свързват някакви идеи и теми, за които преди това не подозирах. Мислех си,
че дълго време не можех да рисувам(по скоро съм се бил затворил), но от скоро направих няколко мисловни карти, като обобщение на това което съм постигнал до тук, за 20г. (от 1994-до 2014г.)
и съответно веднага след това направих и такава с която задавам курс за още 40години
напред(скромно нали?). Но също така не изтървам от поглед онези хора от които
се уча, нищо, че не са сред нас... В „Мисловните карти“ няма нужда да си „толкова
жив“ колкото си в този миг на съществуване, защото и това е толкова
относително, колкото си самия живот...
