Христóв Ден...

Христóв Ден или Хрѝстов Ден...Единият Ден е Раждането на Исус, а другия е моя Имен ден. Независимо, къде е ударението на думата или в/у Живота...все е празник за мен,за вас,за нас. Честито да е Раждането, честит да е и Празника ми. Наздраве да е за мен, за вас и нас! Светло Рождество Христово, здраве и мирни дни,името ми с добро и чест да се чува!

Коледа-Христо(ва)!

Харесва ми единствено по Коледа, че нося името Христо(во), и че нещо хубаво се ражда всеки път. Говоря конкретно за мен и не се ангажирам с други неща. Коледа е един прекрасен миг от Вечността, която не ни показва обаче, колко сме добри, а ни показва колко не сме такива... И въпреки всичко „трябва“ да вляза в залата на живота с вдигната глава, каквото и да е станало в живота ми или да не е. Никога няма да се извинявам, за факта, че съм съ-Здател и помощник съ-Творец или пък ще се срамувам,а камо ли да се обяснявам.Направил съм най-доброто на което съм бил способен до този миг, и съм работил винаги с това,което имам в наличност, в рамките на времето, с което разполагам. Живота ме е поканил да се появя на бял свят на 28.11.,а днес е 25.12.2016... и чествам имения си ден, благодарение на факта, че името се предава по наследство... от дядо ми (по бащина линия). Какво повече мога да искам от себе си, освен да: Благодаря,че съм получил нещо красиво под формата на звезда светеща като пътеводна светлина. Само защото бях казал „да“ на договора с вдъхновението. Което слава богу не зависи от човешка намеса. И най-накрая завърших един цикъл през всичките тези 16-сет години от 2000г. до 2016г. Аз съм това,което съм, благодарение на всичко онова което съм създал и което обаче е създало мен. Творческия процес бавно ме превъзпита за да бъда тази по-добра версия на себе си. И през последните две години от пре-съ-творя-ването на дните ми правя така,че времето да е много по-леко прекарано,защото толкова по-ярко става съществуването ми. А по някаква причина времето ми тук на Земята не е безкрайно и може би беше редно да разбера, че поне мога да му се наслаждавам-всеки ден докато ходя, дишам, правя любов, рисувам с пръсти по кожата ѝ, упорит съм, целенасочен, последователен и постоянен. 

И ще завърша с нещо много интересно отново за критиците (ми) - десерт за Коледа: Какво ще стане,ако никога не получа нищо?Какво ще стане,ако цял живот следвам страстта си,но така и не постигна „успех“? Как ще се чувствам тогава,след като според някой ще съм си пропилял живота за нищо? 

Само бих им отговорил така: Ако не „виждат“, какво вече получавам и съм получил, никога няма да мога да ви обясня какво всъщност имам в лицето на Творческия процес. 

За това Весела Коледа и не съ вземайте на сИриозно...

Случване по Коледа!

Коледа пристига, времето лети, празниците носят щастие и сбъднати мечти.

Всичко е прекрасно, но в някои души, щастие не грее, а е пълно с разбити мечти.

Усмивката е тъжна, няма го живецът, нещо липсва и те кара да плачеш вечер.

Време е да сложиш края, да поставиш точка, вместо запетая.

Време е да изчистиш спомените лоши, време е да кажеш: „Случилото се, което ме тревожи, скоро ще е само сред спомените лоши”.

И за мен ще дойде щастие безгранично, и аз ще се науча да не приемам нищо лично.

Ще се науча, че дори и да боли, дори и да плача, животът пак ще продължи.

Ще знам, че колкото и да обичам с ярко сърце и плам, там където ме отричат, няма да мога да запаля дори вулкан.

Ще се науча да пазя моята душа, да слушам по-често какво иска да ми каже тя.

Защото аз така дълбоко я нараних, а тя си остана моя светая светих, за разлика от тези, които ми се кълняха във вярност, а ми забиха меча остър и избягаха коварно.

Ще се боря вече да бъда себе си докрай, и няма да позволя на другите, да ме контролират и да превръщат живота ми в страдание безкрай. Ще вярвам, че мога да победя, но с усмивка, любов и топлина, и то само там, където има светлина, и злобата и суета и суетата са отстъпили място на искреността, на истината и предаността.

Ще знам, че всичко е уроци на тази земя, и ако не се уча няма да вървя напред и да раста, а ще давам път на посредствеността.

Ще поемам отговорност за грешките си аз, защото те са моя ценен източник на опит в този свят.

И накрая, когато се обърна към себе си аз, ще се гордея, че вече се обичам безусловно и е сложен край на всяка власт, която се опитва да ме отклони, да ме спре, душата ми да унищожи, и отново в клетка да ме сложи, за да ме подчини, и да стъпче моите мечти.

Коледа настъпи - най-после е ден, подарък най-голям получих, върнах вярата си в мен. Вече съм това, за което се родих, и следвам моя път, от мен определен, гледайки напред с поглед устремен.

(от нета)