С клеймо: особен(но) & различен.

Започваме да ценим живота си едва когато разберем, за съществуването на (ХХС) и веднага нашата антивирусна система започва да търси противоотрова, която може да генерираме, но от начало не съзнаваме това. Чак когато осъзнаем нуждата от ПРЕпрограМИРането, тогава правим постъпления към противоотровата... и се ваксинираме сами(чки)!

Ще попитате, какво е „ХХС“...според моите‚ кратки“ 20-сет годишни задълбавания в някои отрасли на живота, разбрах, че за да има качествено изменение на живота в организма ни, трябва да има количествено натрупване, което „ХХС“ ограбва. Stres-ът се влива в организма ни като у тях си, а ние както винаги „сме за риба“. Не му се противопоставяме и като се „завърнем“  го усвояваме на 100%. Защо ли? Защото все бързаме за някъде, за нещо. Освен това все си мислим, че не сме направили достатъчно... в какъвто и да е аспект, докато накрая не се озовем в последния лазарет.

Хроникьорен Хроничен Стрес(ХХС) е като, че ли нашата вътрешна програма, която всяко неуважение към нас самите, поредното пренебрежение и други подобни, се задейства в нас. От страни изглежда странно но когато „ХХС“  се  задейства, тя не ни известява, не бие камбаната, не крещи, но пък изведнъж „от нищото“ създава този вулкан, който търси пролука винаги. Изригва и нанасяйки щети в нас и живота ни, оставя само кратер. Тялото вече е гръмнало. Тогава какво? Едва тогава се обръщаме към доктори и църкви...а до тогава се опитваме с наши крехки методи да противодействаме на една парадигма, която не се отмества с „кози крак“ просто защото ние искаме да я отстраним от пътя си. Ставаме много вярващи и много послушни към предписания и рецепти. А до тогава нехаем и демонстрираме „износване“ на шкембета и замезваме с бири... Сега сме добре, но няма да е все така, ако не се стреснем и не прекратим тия порочни практики на безбожно бездействие, не дишане и не живеене в синхрон с природата...изплювате веднага не търпи такива „липси“...

Натрупването на този вид стрес е невидим, но значим за живота ни. Е със сигурност е омаловажаван от милиони хора по тази Земя. За това последния пристън е пълен с бели камъни и черни шалчета. Само, защото някой не иска човечеството „да е свободно“ да знае, да може да се отпуска от този коварен хват, който го изсмуква и го погребва с кеф след това. От там свободно се генерира чувство за вина в наследниците оставащи да оплакват спомена за живота на „хванатия човек в примката“ и се задвижва поредния порочен омагьосан кръг.
А, колко „програми“ за мир са инициирани с добри подбуди, които обаче довеждат хората до лудост или други състояния..Защо, по дяволите?!

За това според мен докато „практикуваме“ разни методи обяснени сладко-сладко  от някого нека не забравяме да проверяваме всичко поднесено на тепсия, да живеем да дишаме, да ходим... Нека не изместваме основните форми на живот, заменяйки ги с живуркане поднесено ни на поднос. Внимавайте!!! Бъдете нащрек.