Presents link

Възможностите в живота са много. Животът обаче е един...!

И така да надращим няколко реда за новата тема, по която работя от два дни! Решил съм да популяризирам You Tube канала си: Florans group. В него съм поместил всичките си изяви ви телевизията в която редовно ме канят Видеосат-Велико Търново,както и още няколко нещица.

За сега съм разделил няколко разделя, където съм „навързал“ клиповете си, както следва: „Рубрика Масаж на Душата“, „Motivation”, „Beaty Herbal Set”, “Златните 7 по-близо до хората“, „Представяния на Творчество“. Скоро ще поместя и още, защото аз не съм се ограничил само в едно нещо или две... те са много увлеченията ми...

Направих си труда, да си поиграя и да си запиша един скрийнкаст и да видя, какво ще излезе(в него обяснявам, коя иконка, за какво è и на къде води-така, че можете да проверите и вие на къде ще ви отведе всяка от тях). Каквото е излязло това è...не ми се занимава да го поправям или да го записвам на ново. За това, съм казал на този етап това, което съм искал. Напълно възможно е да направя още няколко защото първо ми хареса, второ лесно го разбрах, защото лесно бе обяснено от Адаша от lifehack.bg(в сайта му) и на последно място ще кажа, каква е програмата: “TinyTake”…

Забавлявам се и не се вълнувам от мнения дали се е получило, добре или не... просто е. Опитвам и това е!Не се нуждая от ничия оценка!

Орел,Дете и Кадифе...в моя живот!

Силните страни могат да бъдат както вродени таланти, така и придобити умения,които сме усъвършенствали с годините и които са станали наша втора природа. И,освен всичко, могат да се използват във всяка една професия, защото са универсални.

От много време наблюдавам едно „по-точно“ явление в своята работа. Мислех си, че

това се дължи на работата ми като професионалист, но грешах. Може би единственото, което è точното, че опита показва отделни случаи, които отключват гледка, която ме „ококорва“.

Ето сега ще опиша именно едно такова нещо, свързано с работата ми на терапевт. На именния си ден правих масаж вечерта на човек, който и друг път е усещал работата ми, но аз констатирах 2-3 неща.

Първото, е че преди много години го болеше кръста, а сега не и слава Богу.

Второ, че сега проблема му е от средата на гръбначния стълб та чак до вратът.

Третото е, че там където просто минавах чрез поглаждане, местата сами се зачервяваха и започваха да светят в червено. Няма натиск, няма излишни преекспонирани похвати, че аз да зачервя мястото.И:

...тогава му казах: дай да снимам местата, които светнаха като червен светофар за да видиш, какво точно ти говоря, но първо ще натисна местата само с пръст за да видим, ти и аз дали това са местата, където наистина те боли и има блокаж на енергията ти. Той се съгласи и го „точкувах“ местата съвпадаха, като две капки вода. Снимах ги след това с неговия телефон за да има видимо доказателство за думите ми.

Интересното тук е не какво съм „му направил“, а от къде идва всичко това! От години наблюдавам това „явление“ но признавам си, мислех си, че се дължи на масажа ми. Въобще не съм мислел, усещал-нищо в тази посока, че това може да са индикации и ориентири под ръцете ми, и сякаш зоните, местата и там където има блокирана енергия „светват“ като се обагрят в червено нарочно, за да бъде забелязано и след това се нормализират...и всичко е наред. Но на 25.12.2015г. по време на масажа с този масаж това вече бе забелязано от мен и му „обърнах“ внимание.

Това идва от енергетиката ми. То не оставя нищо на случайността и преобръща всичко по пътя си за да се подреди по най-добрия начин и за двете страни. Страна А-терапевт, страна-В,клиент. Та относно енергията. От как започнах да практикувам Qigong(работа с вътрешната енергия) започнах да наблюдавам и работата си като терапевт, защото: Както не веднъж съм казвал, че леко коригиране на някакви параметри за „в наша полза“, всичко по веригата се развива, разцъфва. Интересното е в това, че това за първи път го споделям, за първи път напуска моята орбита и го обвивам в думи...

Сега след статията ми, много клиенти ще настръхнат и ще поискат и те снимки...но това не е нужно. Аз не доказвам на никого нищо-да предупредя. Това беше едно семпло излияние на моята енергия, която допринася за изключителната прецизност на работата ми. Око на Орел, сърце на Дете и длани Кадифе. Това се опитвам да „практикувам“ и да проповядвам сред хората.

              Това е моят път и не е нужно той да съвпада с други... не ме вълнува дали се харесва той, или не се. Аз вървя по него и ако искат да бъдат уважавани хората от мен, би било добре да се отнасят с всеки ръчен труд с нужното уважение и респект...

Lavanduloва история...

Лятото ми гостуваха две дами, понеже едната имаше нужда от масаж, но за подарък направих и на другата.

И така докато сме си разговаряли, аз съм и споделил, че не ползвам лавандулата като аромат, но може би ми предстои да положа усилие да я харесам. И от лятото до сега се оказа, че аз съм забравил, какво съм и споделил но тя не е забравила и решила да ми направи подарък. Ароматен подарък.

Първата пратка която прати така и не пристигна при мен, а и я върнали поради „непълен адрес“...а сега как пристигна направо не знам. И те така все трябва да има някаква одисея иначе няма да е така сладко, като дойде... И да си призная време е за аромatherapy…

А днес преди да се прибера гостувах на една прекрасна жена и пихме кафе на работата ѝ. Помогнах на колегата и за едни камини да се натоварят...Говорихме много, е имаше и пасажи, в които тя само слушаше... А като излязохме да пушим навън, там се видяхме с вдъхновителката на романа ми „Африкав моето сърце“ – Петя. Раз-прегръщахме се, защото се виждаме на много големи интервали...направихме снимки, защото е хубаво да има спомени...и срещи. А това му е хубавото на раздялата, че все някога ще има отново-среща. И те така с тия мои джобни разходки...

С поетесата Ивелина Цветкова

С Вдъхновителката за романа "Африка в моето сърце"

Хрумки за аламинут....от втория път!

Днес  14.12.2015г, не мина пак без чай. Обичам да си доставям това удоволствие... и сам да си го направя. Не чакам на някой друг-повярвайте ми....

От как с дядо ходихме за първи път в гората и той ми беше показал какво е гъба, какво е билка, какво е корен, какво е кора на дървото...ми беше странно, че го прави. Не знаех, че това е изключително преподаване директно на живо в ефир. Все пак съм бил „малък“-вечното оправдание... но нещо съм запомнил. От дете видях, как се пали огън... е в повечето случаи кибрита все беше влажен и драскането на клечките все не се поучаваше, но пък запалката беше наблизо. И така...да се върнем на чая. Дали когато балканския въздух се намеси, заедно с почивката и храната е изключително сладка и чая е превъзходен. Независимо, че може да е направен от кора на върба, щипка липов цвят и няколко шипки... О, Господи...не съм вярвал признавам си, че това са били първите ми съзнателни срещи с чая и неговото приготвяне. Без кой знае какви приготовления и „хрумки“, той просто си ставаше и го пиех с истински мед, който дядо отглеждаше от кошерите си...

Може би, ако сега дядо беше жив, щях да му покажа, как чая щеше да придобие съвсем различен фокус на погледа и неговото по-бързо приготвяне и освен това нямаше да се налага да излизаме навън да палим огън или в стаята да палим печката... А докато гледаме през прозореца той щеше да стой на масата(спиртния примус), и щеше да си стане чая аламинут (както се казва)... Но за мое съжаление той не е тук, а аз едва сега я открих тая джаджа и да си го кажа честно „стана ми“ от втория път...  А дори не знам устройство ли е, приспособление ли е и това, но пък ми стана ясно, че идеята за него е още от времето на Втората световна война, когато войниците са си топлили вода, приготвя ли са си чай, претопляли са си храната и т.н... им е било нужно! Понеже в студените държави храната, която им е носена е ставала на „близалка“ докато я получат и се е налагало да си има всеки подобно приспособление за затопляне. Да си призная, то тежи едва някакви грамове, а може да носи „на раменете си“ доста по-голям съд. С единствената разлика, че съда, който се затопля е идеален да е алмунка, но пък не става за съхранение на храната, защото се окислява. Но хайде да не издребняваме,а? Е, няма си и на идея, дали нещата си приличат, но пък са ефикасни и практични, а аз търся именно това.

 Както се бях „заканил“ скоро ще  си направя и супичка, само ще трябва да го напълня със повече спирт, за да не ми угасне по време на варене(хах). Но ако случайно стане така, ще долея отново и така ще го запаля пак... де да го знаех и това докато бях и в казармата на границата, нямаше да мръзнем така като кучета и да си носим тенекии и с насечени дърва и клечки от клоните на дърветата,  да се топлим, когато сме били часови на граница... Ех, спомени!

И така, това с тия „хрумки“ ще го сложа в графа „полезни ресурси“, защото както не веднъж съм оценявал такива нещица първо по: това, че ми отвличат вниманието, с което то си почива/м и събира/м като пчеличка нови съчетания на мисли и идеи, за другите конкретни проекти, по които работя. За това наистина човек е прекрасно да може да не спира, когато е намерил вярната амплитуда, а просто да отмести поглед и заедно с него и focus-а си и докато това става, човек си почива и няма нужда да излиза в отпуска за да „лентяйства“ или да се изгърби двойно повече от работа...

„Разликата м/у мъжете и децата е най-вече в цената на играчките, с който си играят... а аз сега започвам отново да си играя и мисля този път нито едно училище да не ми пречи на играта!“

Нова придобивка...като усещане за flirt към живота!

Толкова съм доволен от днешната разходка в гората. Тъкмо пробвах новата придобивка, как се справя с височината и някак си съм впечатлен...от въздуха, който поема... нищо, че я носих на гърба си толкова километри... оказа се, че не тя тежи, а желанието да я носиш липсва (при повечето) ...хора!

И така днес 12.12.2015г събота си позволих да използвам новата придобивка на скалите с изглед към балкана... не се заблуждавайте, че това е някакъв предмет, това е нещо, което беше моя мечта още от как бях ученик, но „неразбирането“ му ме подведе да не търся информация. А от 10 дена от как го изживявам това усещане си позволявам да го направя на открито... Напълно вероятно е напролет да го снимам и да го покажа пред света, но за сега е много лично и само за мен си...

Няма как да е друго, защото това е усещане, за живот. Качество което не може да се замени с никакво усещане до сега за мен.  А и забелязах и друго с всяка изминала година буквално, ако не се занимава човек със някакви физически практики или упражнения, тялото се вдървява само и в един миг заприличваме на циментени колове, което не е добре. Виждал съм как много мои познати по-малки от мен, им е трудно да се наведат и да си вържат обувките...страшно си е...

За това и това усещане влезе в живота ми...ще го определям като такова, защото за мен е. Има си име наистина, но за сега няма да го споменавам, за да не осветлявам никого. Виждам, че има хора дето си „врат“ носа в моите работи, но...само това им стига-за да са нахранени!

Розата и изрисуваната карта....

…’97-ма година беше някак интересна  година за мен. Когато бях на 17-сет години не знаех много за „Творческия процес“ и за това карах нещата да се случват, както ги усещам и наистина не се вълнувах кой какво ще каже за това, което правя. Но...

Бях и с дълга коса, бях и трениращ, бях и влюбен по едно момиче, което нямам си и на идея, кое точно ме привлече в нея, но.... направо си изгубвах граматиката по нея... Да „момчетата“ също могат да се самозагубят по даден обект на техните чувства... Оказа се, че други излизат с нея. Може би, които бяха по-настоятелни, а аз не бях от тях... Въпреки това тя ме вдъхнови да създам едни розички. Помолих мой приятел дърводелец, тогава бяхме ученици, но още тогава баща му го беше насочил в дърводелството-мисля.

 Той ми даде една дъска от  орех и аз само това чаках да ги нарисувам. Казах си, че са наречени за нея, но... тя така и не ги прие. Отказа подаръка ми и аз нямаше какво да направя повече... После се опитах да ги продам, но и това не стана. И от 97-ма година тази картина си е с мен в моята орбита. Днес реших да я споделя с вас. Просто да я видите и да знаете, че „старата любов-ръжда не хваща“, ако въобще хваща нещо! Само, че не знам Любов към рисуването ли-ръжда не хвана или към обекта на "чувствата ми“. Признавам си, не знам какво точно съм си мислел, че като „отговори“ на чувства ми, че няма да има по-щастлив от мен или нещо подобно, но и за да не е така пак си има красива страна на нещата. Ето още една моя картина не е похабена „на вятъра“ поради преходните чувства...

Но днес ще говоря за творчеството, а не за чувствата си... които се похабяват „от обектите“...!

И така веднага след като завърших училище ме взеха в казармата. Бях щастлив до преди да вляза вътре и да видя една мъдрост, оставяща вечна диря в мен на Васил Левски; „Ние сме във времето и Времето е в нас.“ Това беше единственото нещо, което ме занимаваше да си отговоря какво е искал да каже с това послание, през първите 7 месеца, от службата си. И дали е познавал вселенските закони, за да го каже? Все догадки образуващи ми смислени вериги в мозъка ми...

Държах талантите си в тайна, за да не „ме ползват“ просто така от начало, но то се разчува „от наборите ми“, че съм масажист, че съм рисувач и т.н...а аз отричах до едно време, за да не ме направят писар, но виж, че правих по 20-30 масажа на ден на старите войници, не ме притесняваше, защото освен за масаж за друго не ме търсеха... а и това ми осигуряваше комфорт да дишам спокойно докато те ми квичаха из под ръцете... много пъти им казвах на шега, че „паднете ли ми в ръцете, ще ви го връщам“, а те си мислеха, че се шегувам, защото масажиста не го вземаха на сериозно... е, няма значение аз им сипвах и т.н... Това беше докато бях в Драгоман в поделение 56530. Но след като зави сирената и ни казаха да се строим с пълно бойно на плаца в 22:00 ч. и ни натовариха като чували с картофи в камионите, стомаха ми се беше свил. Нещо беше станало, което не знаехме. А то какво било американците бяха нападнали Сърбия и я бомбандираха...‘98-99г. а ние да сме на границата, като първата огнева мощ да пазим с телата си България... имахме ли избор, щом сме там... нямах стомах, нямах сърце, имах само патрони и автомат... все пак бях граничар, за какво са ми те, там на границата...

Но когато все пак успях да „се адаптирам“ на граничната пооса на ГККП Стрезимировци - 12 застава, и после на Горна Мелна - 13 застава(там където ме направиха стар войник),започнах да рисувам отново. Там в казармата беше „модерно“ да имаш фонокарта пълна с импулси и да я предоставяш срещу заплащане на новобраниците... и после да я хвърляш. А такива като мед да ги намират и да рисуват-скришом. Но един ден на вишката „изчегърках“ фона на картата и я направих бяла, с ножчето си. След това както си бях взел няколко цвята химикалки нарисувах Памела Андерсън на нея и я бях обещал, че ако стане сполучлива ще му я подаря за спомен на един новобранец, който все се въртеше около мен за да го уча на масажи... понеже и той искал да скатава, понеже е разбрал, какво е да скатаваш, докато другите ги гърчат... но забравя, че масажа също е гърч, но нямах време да разбера дали го е осъзнал. За мен това е Живота ми...

Та за картата... тя отмина. Често се сещам за тази картинка през интервали от време, както и за новобранеца и се питам дали я пази, дали ме помни... все някаква носталгия и спомен към нея ме тегли. Все пак това бяха мигове на доста празно време, през което се чудехме как да си го запълним, че да „върви“ наряда-„часови на граница“, най-дългия наряд от 4 часа. Като изключим, че имаше и патрул на кон по 20 км с 6 дни-престой ..имах два такива... от 12- до 13 застави!

Рисувах си, преди да вляза, рисувах вътре, но когато излязох от казармата се оказа, че вече бях с 2 ръкописа и така започнах да пиша, а рисуването беше „пресъхнало“... дори не се сещах за него. Може би имах нужда да не го свързвам с ужасното място наречено „казарма“, където ти избиват от съществото невинността и на нейно място отглеждат 365 дни еднотипна овца, която обличат във вълчи кожи за да е еднотипна и да я карат да прави, каквото и кажат. Последната инстанция, която ми казваше, как ще стават нещата по тяхната, беше това място... мамка му!

         Все спомени, но един от тях не се забравя никога-когато получиш повиквателната си... а днес момченцата си чакат поръчките от Avon и Oriflame!

Ако искате да промените света, обичайте мъж...

Ако искате да промените света, обичайте мъж. Наистина го обичайте!

Ако искате да промените света, обичайте мъж… наистина го обичайте. Изберете този, чиято душа ясно зове вашата… този, който е достатъчно смел да се страхува. Приемете ръката му и го насочете нежно към кръвта в сърцето си. Там където той може да усети топлината ви върху себе си и да си почине.

И да изгори своя тежък товар във вашия огън. Погледнете в очите му, погледнете дълбоко навътре и вижте какво лежи там – спящо или будно, свенливо или очакващо.

Погледнете в очите му и вижте там неговите бащи и дядовци и всичките войни и лудост, с които техните духове са се борили в далечни земи, далечни времена. Погледнете техните болки и борби, мъки и вина, без да осъждате. И пуснете всичко да отмине. Погледнете товара на предците му.

И знайте, че това, което той търси, е безопасно убежище във вас. Позволете му да се разтопи в спокойния ви поглед. И знайте, че не е нужно да отразявате като огледало този гняв. Защото вие имате утроба, сладка, дълбока врата, която отмива и изцелява стари рани.

Ако искате да промените света, обичайте мъж… наистина го обичайте.

Седнете пред него, в пълното величие на жената във вас, в дъха на уязвимостта си. В играта на детската си невинност, в дълбините на своята гибел. Отправяйки покана като цвете, деликатно отстъпвайки, позволявайки на силата му на мъж да пристъпи напред към вас… и да плува в утробата на Земята, в мълчаливо знание, заедно.

И когато той се оттегли… защото той ще го направи… за да избяга в страх в пещерата си… Съберете вашите баби около вас… обвийте се в тяхната мъдрост. Чуйте техния нежен шепот. Успокойте изплашеното си момичешко сърце. Призовавайки ви да сте тихи… и чакайте търпеливо завръщането му. Седнете и пейте пред вратата му, песен на възпоменанието, за да може той да се успокои, още веднъж.

Ако искате да промените света, обичайте мъж… наистина го обичайте.

Не придумвайте с ласкателство неговото малко момче. С хитрост и примамки, със съблазън и номера. Само, за да го примамите… в мрежа на разруха. В място на хаос и омраза. По-страшно от всяка война, водена от братята му. Това не е женствено, това е отмъщение. Това е отровата на смесените кръвни линии. На малтретирането през вековете, на изнасилването на нашия свят. И това не дава сила на жената, а я намалява, тъй като тя отрязва топките му. И това убива всички нас.

Дали неговата майка го е прегръщала или не е могла. Покажете му сега истинската майка. Прегърнете го и го поведете в своята благодат и дълбочина. Тлеейки в центъра на земното ядро. Не го наказвайте заради раните му, които смятате, че не отговарят на вашите нужди или критерии. Плачете за него сладки реки. Изстрадайте го с кръвта си обратно до дома.

Ако искате да промените света, обичайте мъж… наистина го обичайте.

Обичайте го достатъчно, за да сте разголени и свободни. Обичайте го достатъчно, за да отворите тялото и душата си за цикъла на раждането и смъртта. И му благодарете за възможността. Докато танцувате заедно през бушуващите ветрове и тихите гори.

Бъдете достатъчно смела, за да сте крехка и му позволете да пие в нежните и опияняващи венчелистчета на вашето същество. Позволете му да разбере, че може да ви държи изправена и да ви защитава. Паднете в ръцете му и му се доверете, че ще ви хване. Дори ако сте били изпускани хиляди пъти преди това. Научете го как да се предава като самите вие се предадете. И се слейте в сладкото нищо, в сърцето на този свят.

Ако искате да промените света, обичайте мъж… наистина го обичайте.

Окуражавайте го, хранете го, позволете му, чуйте го, прегърнете го, изцелете го. И вие на свой ред ще бъдете подхранени, подкрепени и защитени. От силни ръце, ясна мисъл и целенасочени стрели. Защото той може, ако му позволите, да бъде всичко, за което сте мечтали.

Ако искате да промените света, обичайте мъж…наистина го обичайте! И той ще промени света… за вас!

Автор: Лиза Ситор

Превод: Камелия Захариева

Чистач на WC-ли си?

Чел/попадал съм на няколко варианта на тази история, но която и от тях да ви попадне все е поучителна и мотивираща...

Един безработен кандидатства за работа като чистач на тоалетните в Майкрософт. Шефът на човешки ресурси го вика на интервю, а след това му организира изпит, като го кара да отпуши една тоалетна.
След изпита му казва:
Назначен си, дай ми e-mail-а си и ще ти изпратя формулярите, които трябва да попълниш, както и датата и часът, когато да дойдеш на работа.
Човекът отчаяно му отговаря, че няма компютър, нито e-mail.
Шефът на човешки ресурси му казва, че съжалява, но след като няма e-mail, това означава че не съществува във виртуалното пространство, а след като не съществува, не може да получи работата. 
Човекът излиза отчаян, без да знае какво да прави, само с 10 долара в джоба. Тогава той решава да отиде в супермаркета и да купи 10 кг ягоди.
След това тръгва от врата на врата, за да продаде ягодите и така за по-малко от два часа удвоява капитала си. Така повтаря тази операция три пъти и се прибира с 60 долара в джоба.
Така, осъзнава, че може да продължи по същия начин. Започва все по-рано да излиза от къщи и да се прибира все по-късно и така утроява и учетворява парите си всеки ден.
Малко след това си купува ръчна количка, после камион и след известно време се оказва на чело на малка флотилия на камиони за доставки.

След 5 години
Човекът вече е собственик на една от най-големите мрежи за дистрибуция в САЩ.
Тогава той се замисля за бъдещето на семейството си и решава да сключи застраховка живот. Обажда се на застраховател, избира си план и когато разговорът наближава края си, застрахователят го пита за e-maila му, за да му изпрати офертата.
Тогава човекът му казва, че няма e-mail!
- Интересно, казва му застрахователят - нямате email, а сте успял да построите тази империя, представете си къде щяхте да бъдете сега, ако имахте e-mail.

Човекът се замисля и отговаря: 
- Щях да чистя тоалетните в Microsoft

Поука 1 от историята:
Internet не може да оправи живота Ви.

Поука 2 от историята:
Даже и да нямаш e-mail, ако работиш много можеш да постигнеш успех

Поука 3 от историята:
Прочетохте това от интернет, което значи, че е по-вероятно да станеш чистач на тоалетни, отколкото борец за собствените си мечти...поправи се!

А поука 4 от историята:
Всеки сам да избере пътя в живота си, дали да си направи е-мейл, за да чисти тоалетните в Майкрософт, или да изгради успешен живот използвайки ума и находчивостта си!

УСПЕХ В СБЪДВАНЕТО НА МЕЧТИТЕ и никога не се отказвайте от ТЯХ!

Поздравителен адрес към чаят Ройбос!

Така и днес посветих малко от времето си за да се опитам да направя още един Примус...но баш не го натаманих от първия път. Но това не значи, че не се справих да си направа чай. Както в казармата на границата си припомних,какво е да си правиш чай за да се стоплиш, че там си беше -24-25 градуса –студ.

Но все пак пих чай за чаената церемония и на 17:00 часа докарах си чая, как си требе. Може да не съм се справил с вътрешните пропорции на примуса, но пък спирта си горя и ми завря вода.. Докато си „играх“ днес да изрязвам, да гледам и пак да напасвам се върнах преди 20г. в училище по трудово обучение където ни показваха, какво да направим, а след това да го направим сами. И там си личеше, колко съм способен в тази права. Любимите ми часове бяха това. И сега си е някак забавно, различното правене и отвеждането на съзнанието ми във съвсем друга посока, мога смело да заявя, че си е пълна почивка на съзнанието от концентрацията по другите проекти. За това много съм щастлив от факта, не само че пих чай, и че се разтоварвам, като измайсторявам такива детайли, които могат да влизат в употреба в най-изумителни и ненатрапчиви мигове, и да изненадват с качеството си на ефективност...

И те така като за 17:00 часа лясковско време едно чайче да бутнем... Наздраве да ми е. И, какво да си пожелая с чая, като импровизирано късметче примерно: да не се отказвам от мечтите си, заради времето, защото то така или иначе отминава...

Спиртен примус за Relax и още нещо...

                                                    "в графата и Аз го мога"...

От много време ми се върти идеята(след като съзрях детайли тук там в нета) да си създам собствено устройство за затопляне на маслото с което работя по време на масажите, но все нещо не знаех с кое да започна(може би това ми служеше само за буфер м/у идеята и нейното реализиране). Така мина доста време от как тази идея се беше „стрелнала“ и си замина. Но През последните седмици от как ходих няколко пъти в ателието на мои приятел зъботехник и видях как си е създал малка „лампа“ която му нагрява инструмента, с  който работи, се вдъхнових отново. Дори го помолих, ако не е тайна да ми разкаже как  я е направил. Той веднага ми описа как я е сътворил, а аз попивах. Малко ми трябваше. Основата беше винтила, който държи фитила(или аз за него се „хванах“)... почти с подръчни средства стават гениални неща-повярвайте ми. Обадих се на друг познат с вулканизатор дали му се намират винтили от колело, мотор или камион (за да мога да пъхна фитила през него и да си гори нежно)и той ми предостави два от камион. Когато ги взех ми изглеждаха толкова недодялани и се чудех, това как пък ли ще ми послужи и дали е същото от което се нуждая), а всъщност когато ги пипна (зъботехника) оттук-оттам станаха почти като неговата само, че ще моята лампа. Купих си спирт за горене и „присвоих“ едно малко празно бурканче от 130гр. от лютеница от мазата и му надупчих капачката за да може да диша, когато гори. След това взех, както ми обясни-зъботехника едно дискче за дегримиране (той беше убеден,че имам такова и позна),и си изрязах на тънка ивица цял фитил за тази лампа, която баси мамата и чудеса направи... Но се сблъсках с намирането на тялото... Отново се „намеси“ приятел дърводелец, който има малко бебче и ми подхвърли идеята, за тия кутии от бебешко сухо мляко. Защото аз му казах,че съм „поръчал“ на 6 човека да ми съдействат с намирането на еднолитрови кутии, но нито един нищо не свърши. И тогава ползвах резервния вариант от дърводелеца. Залепих двете кутии с капачките, с капково лепило и изрязах пространството по между им. После зъботехника направи прецизен разрез на кутиите и направихме отвор за да може да се пъха бурканчето-горелка.  Татко ми направи дръжки с болчета за да може да се „транспортира“ дори когато е запалена. След това с шило пробих около 15 дупки тук-там за да има въздух и да не се образува излишен конденз и сложих отгоре кутия от пастет където в нея излях маслото си... за да го нагрея. Понеже тя най-пасваше на отвора, който се образува като кoмин. Излязох навън в двора за да наблюдавам процеса и да засека времето на затопляне. Направих няколко снимки на всичкия ареснал взел участие и хоп стана всичко. Стъпка по стъпка, както не знаех, от къде да започна и към кого да се обърна за спонсорство, което да обогати моята идея, сега дори проекта е готов и чака своите топли и уютни мигове, за което е създаден по време на масажите ми и още нещо(кой знае какво)...

                                           Котлон на течно гориво...

За по-малко от 2 мин. маслото беше вече нагрято, което ме зарадва. Това стимулира мисълта ми, че мога да си загрея дори и кафе и чай, защото разхода за гориво е 2,50лв. за спирт, а ще го ползвам всеки ден по няколко пъти...(замислете се-каквото като е първобитно или първоПланинско пособие което би ни спасило от купища стрес). И ако мисълта, която е родила проекта се брои за гориво то и за нея „трябва“ да измисля някаква себестойност.И воалɐ-ще се възнаградя! Снимах клипче, което ще приложа тук в статията, но сега ще направя друго, след като „изпръскам“ със спрея всички детайли за да са еднакви и да има освен функционално отлично ниво, да е и красиво за моето око. Този път ще налея вода в съда за да видя за колко време ще се нагрее и ще я ползвам за кафе което ще си забъркам за да вдигна тост-мамка му! Това не е малка награда за творческото усилие което положих...

А, защо не и други да се вдъхновят(идеята е отворена и както аз я до-таманих-така и другите да се потрудят)и да си сътворят полезни неща дори за излет в планината за претопляне на храна, за сваряване на вода за чай и кафе, яйца... а за готвенето ще разбирам в движение дали е достатъчна височината(да не се налага да махам едната кутия, която е като втори етаж, както при кошерите),като си сготвя на него една картофена супичка... когато си правя „постните-празни дни“ и в повечето случаи това се оказва като първо хранене с тая супичка и тя е най-обикновено, но толкова ми се услажда, че е като „ангелска“ хората, които са били на житен режим знаят, какво е понятието „ангелска“. Но за това може би скоро, защото имам и други детайли, по които работя!

Комплектовах го тоя проект и от само мерак се превърна в пособие за затопляне на маслото ми. Ще възнаградя всички с този уют и топлина, която се излъчва от топлото масло и кадифените ми длани(а за онази,която Обичам* това ще е "рутина" да вижда, да усеща и да чувства топлината,която се предава от "приспособимия-котлон"... през мен,та до нея...като оргазъм).

                                                                                 (пробвайте и създавайте)...

*но това е друга тема, която касае само мен!

Клипчето е снимано на другия ден(05.12.2015г), след като спрея беше вече изсъхнал и не цапаше...Искаше ми се да си сваря вода, но с тая двойна преграда се бавят нещата...Но скоро ще я махна и ще заври водата много по-бързо, въпреки, че аз ще го ползвам за съвсем различно нещо...за затопляне на масажното ми масло...