Хрумки за аламинут....от втория път!

Днес  14.12.2015г, не мина пак без чай. Обичам да си доставям това удоволствие... и сам да си го направя. Не чакам на някой друг-повярвайте ми....

От как с дядо ходихме за първи път в гората и той ми беше показал какво е гъба, какво е билка, какво е корен, какво е кора на дървото...ми беше странно, че го прави. Не знаех, че това е изключително преподаване директно на живо в ефир. Все пак съм бил „малък“-вечното оправдание... но нещо съм запомнил. От дете видях, как се пали огън... е в повечето случаи кибрита все беше влажен и драскането на клечките все не се поучаваше, но пък запалката беше наблизо. И така...да се върнем на чая. Дали когато балканския въздух се намеси, заедно с почивката и храната е изключително сладка и чая е превъзходен. Независимо, че може да е направен от кора на върба, щипка липов цвят и няколко шипки... О, Господи...не съм вярвал признавам си, че това са били първите ми съзнателни срещи с чая и неговото приготвяне. Без кой знае какви приготовления и „хрумки“, той просто си ставаше и го пиех с истински мед, който дядо отглеждаше от кошерите си...


Може би, ако сега дядо беше жив, щях да му покажа, как чая щеше да придобие съвсем различен фокус на погледа и неговото по-бързо приготвяне и освен това нямаше да се налага да излизаме навън да палим огън или в стаята да палим печката... А докато гледаме през прозореца той щеше да стой на масата(спиртния примус), и щеше да си стане чая аламинут (както се казва)... Но за мое съжаление той не е тук, а аз едва сега я открих тая джаджа и да си го кажа честно „стана ми“ от втория път...  А дори не знам устройство ли е, приспособление ли е и това, но пък ми стана ясно, че идеята за него е още от времето на Втората световна война, когато войниците са си топлили вода, приготвя ли са си чай, претопляли са си храната и т.н... им е било нужно! Понеже в студените държави храната, която им е носена е ставала на „близалка“ докато я получат и се е налагало да си има всеки подобно приспособление за затопляне. Да си призная, то тежи едва някакви грамове, а може да носи „на раменете си“ доста по-голям съд. С единствената разлика, че съда, който се затопля е идеален да е алмунка, но пък не става за съхранение на храната, защото се окислява. Но хайде да не издребняваме,а? Е, няма си и на идея, дали нещата си приличат, но пък са ефикасни и практични, а аз търся именно това.

 Както се бях „заканил“ скоро ще  си направя и супичка, само ще трябва да го напълня със повече спирт, за да не ми угасне по време на варене(хах). Но ако случайно стане така, ще долея отново и така ще го запаля пак... де да го знаех и това докато бях и в казармата на границата, нямаше да мръзнем така като кучета и да си носим тенекии и с насечени дърва и клечки от клоните на дърветата,  да се топлим, когато сме били часови на граница... Ех, спомени!

И така, това с тия „хрумки“ ще го сложа в графа „полезни ресурси“, защото както не веднъж съм оценявал такива нещица първо по: това, че ми отвличат вниманието, с което то си почива/м и събира/м като пчеличка нови съчетания на мисли и идеи, за другите конкретни проекти, по които работя. За това наистина човек е прекрасно да може да не спира, когато е намерил вярната амплитуда, а просто да отмести поглед и заедно с него и focus-а си и докато това става, човек си почива и няма нужда да излиза в отпуска за да „лентяйства“ или да се изгърби двойно повече от работа...


„Разликата м/у мъжете и децата е най-вече в цената на играчките, с който си играят... а аз сега започвам отново да си играя и мисля този път нито едно училище да не ми пречи на играта!“