Живота ми можеше да приключи с това !!! Никой не разбра, какво стана и как стана, но аз вече кървях. А, тъкмо говорехме на масата за бъдещия тогава проект, нова книга стихосбирка с името "Благодаря" на малката-голяма поетеса. Сега вече факт от 2013г.
Оттегляне на мисълта за тази ми част от обещанието да спомогна на тази поетеса да ѝ види стихосбирката БЯЛ Свят ме крепеше много!
Дойде полиция, дойде бърза помощ и ме взеха с линейката за спешното да ме шият !!! ???
Добре, че собственика на кафето се усети, че да извади кислородна вода за да спрем кървенето на първо време. А, аз дори не бях разбрал, че ме е дялнало стъклото по шията.
"Какво беше станало, Господи в тази секунда, в която отпивах от кафето си
на тази маса, в това кафе?!!"
В този миг вече живота ми трепереше, сърцето ми прескачаше хаотично, а в мислите ми разигравах, как да създам корицата за стихосбирката, защото щях да я рисувам. Да и си казах, че ако нещо се случва с мен, то да е в творческа мисъл ... Лежах на операционната маса и с мъжки сълзи на очи и гледах към лампата на тавана и се питах:
"Господи, това ли е животът? Да правиш цяла нощ любов, да дремнеш малко (след това) и после да се срещнеш с хора на кафе и да умреш като куче? "
Но признавам си не послушах вътрешния си глас, за това да не ходя в това кафе, а трябваше в това, което ми показа интуицията. Това беше достатъчно доказателство за мен! Боли когато те шият, но боли повече когато не знаеш защо това се случва (а може и никога да не разбереш). Кого засегнах? Къде стъпах? Какво не беше наред? Как е нужно да бъде? Все въпроси, които изместиха фокуса на болката от тялото в душата Ми!
Отивам като "нормален" човек на кафе и те изкарват "по-ненормален начин" от там с линейка и патрулна кола. През прозореца на линейката наблюдавах през цялото време, как хората гледаха към нея, докато тя огласяваше всичко наоколо със сирената си, а след нея патрулната кола. Нелепост голяма. А аз се чудех, какво стана през цялото време, това на мен ли се случваше ... толкова ми изглеждаше някак абстрактно !! Да нещо се случи и можеше да не съм жив ... Господи!
След като свършиха в операционната и ми казаха, че съм зашит и мога да си вървя, излязох и помолих да ми направя три снимки, как съм бинтован. Не мислех за живота, не мислех за здравето си, не за себе си мислех, а за това, че имам клиенти, които чакат масажите си ... Прибрах се и майка щеше да падне от гледката с мен !!!
Но случи се. Сега "трябваше" да гледам напред към възстановяването ми. Сякаш бях ходил на война "да воювам с вятъра" в мирно време.
"Юнак без рана, какъв юнак е !!!"
Окъпах си тялото до колкото мога, защото по мен и потника ми имаше засъхнала кръв. След това легнах на леглото и гледах в една точка и се питах:
"Господи, това ли е животът? Явно имам "неразплатени сметки", за които
ще живея за да ги поправя!"
Така след това обявих във файса, че нещо е станало с мен и да не ме търсят за работа поне 45 дена, а след това ще видим.
Отидох при личния ми лекар и той като ме видя се хвана за главата. Въпреки, че знаеше, че съм мирен човек и в мир със себе си, се изненада като ме видя в това положение. Започнахме с превръзките, а аз си носех с мен "Маслото от Джоджен" и "Кром-Крем". Показах му ги ѝ казах, че само с това ще се мажа и с нищо друго. Той започна да пише рецепта за "някакви си мазила", но аз го пресякох да не се хаби излишно да пише. Няма да стане. Настоях пред него и му казах, че искам да се уверя лично в това което съм правил като реклама до сега на кремовете и маслата пред други хора. Прокрадна се и друга мисъл в мен: "Сега или никога!"
Така бяха изминали осем дни от първото пребинтоване и налагаше да излизам с бинтовете и гледах погледите на хората. Вярно е, че си мислих да но им се случва никога! Започнахме раз-обинтоването и беше мъчно, защото всичко беше засъхнало по пръстите ми. Но на шията конците ми не можаха да изсъхнат защото бяха обгрижени с " Кром-Крем ". Нанасях го върху раната и той образуваше филм, който Я пазеше От инфекции И замърсявания. А вечер само я забърсвах и така продължих до мажа до неговото заличаване.
Три пъти ходих за смяна на превръзките на пръстите на дясната ръка. И бяхме определили в един четвъртък да махаме конците, но ми се обадиха да участвам в две телевизии във Велико Търново и да говоря за организацията и благотворителността ни (тогава все още бях в една благотворителна организация, която напуснах с радост). Така отидох в сряда предния ден. Като видях личния лекар да посяга с бръснарското ножче да реже конците на шията ми, затворих очи, спрях да дишам за миг, и се появиха от онези неприятни тръпки по тялото ми отгоре до долу. Той констатира, че защото съм мазал раната и шевовете с "Кром-Крем(а)" конците не са могли да изсъхнат, а раната е зараснала прекрасно. Той каза: "Готово". Можех само да се усмихвам леко, без да влагам някаква бурна емоция ... защото беше страшничко. Отворих очи и се намазах с крема си отново за да образувам филма върху раната. След това махна конците от пръстите на дясната ми ръка и тях намазах с крема, преди да сложим лепенките. За благодарност му направих една процедура на масата от моите "специалитети". След това той във времето той получи още 5 такива процедури в знак, на благодарност и съпричастност към мен и моя случаи.
Радвам се, че нямам "странични последствия" на психично ниво от начина, по които щях да изглеждам бинтован и след това олепен, а за шевовете да не говорим. Но се запитах дали това ще заздрави връзката ми с мен, обичта ми към самият мен и тялото ми. Но със сигурност представата ми за смисъла на живота бе под въпрос и то разделен на хиляди производни и кратни!
Обаче нещо ме осени: Нали всяка година 98% от клетките на нашето тяло се подменят и на практика на всеки рожден ден или курбан, аз съм с подновени клетки и ново тяло. Да не кажа прероден (тъкмо лошата памет и стрес на тези клетки преживели случката са извън мен ....). БлагоДарение език това постоянно възпроизводство и възстановяване,което направи физическото тяло ми да се излекува И да зарасне раната, а "Кром-Крем(а)" помогна от вън по най-добрият начин.
С времето разбирах, че животът ми е богатство и, че аз съм нещо много по-голямо от колкото съзнавам дори. Ако бях умрял днес вместо курбан днес щеше да се чества една година от как съм напуснал този свят (и нямаше да четете тези редове -днес) ... Но след като съм жив помогнах на момичето да има собствена стихосбирка, създадох своята книга "Масаж на Душата II", създадох крема "Аурата на Таня", Тоника за лице "Сълзите на Мария", "Jo'dina"
балсам за устни, "Jo'dina" сапуни, преживях три инициации в Рейки, издадох малка книжка за Рейки, създадох пустинния крем "La'Ross Вашият Керван, писах много материали и рецепти, гостувах много пъти в телевизии и радио предавания, продавах времето си, правих стотици масажи, инициирах 5 човека (до сега) в Рейки, прочетох много книги (повечето от тях си купих), дишах, медитирах, храних се, правих любов, прегръщах любимите си хора, но само аз знам, какво ми беше през това време. Сега мога да се наслаждавам на маслините и кашкавала, които така обичам ...
Сега в денят на 365-тия ден бих искал да изкажа своята признателност с тези последни редове:
"Започни новия ден с вяра в мечтите си. Без съмнение ти си тук, за да правиш невероятни неща."
Джон Хайндс
Чувството ми за изказ за живот ... това е новото мото за новия сезон! Както продължавам да творя и да гледам напред. Това беше някаква ретроспекция и да благодаря на критикарите и завистниците, че ги има ...
@ Мин
