"Не критикът има значение, не човекът, който изтъква как силните се препъват или къде онези, които вършат полезни дела, са могли да ги на правят по-добре. Уважение заслужава човекът, който действително излиза на арената, чието лице е белязано от прах, пот и кръв, който се стреми към целта без страх, който греши и отново и отново не улучва целта, защото няма усилие без грешки и недостатъци; който знае какво е да си безкористен и се посвещава на кауза, която си заслужава; който в най-добрия случай достига високите постижения на триумфа, а в най-лошия случай, ако не успее, а много му се иска, знае, че мястото му никога няма да бъде сред боязливите и студени душици, които не познават нито победата, нито поражението."
— из реч на Рузвелт, изнесена в Сорбоната, Париж, 23.04.1910
