"Благодаря ти" от Валерия Чернева(Малка - Голяма Поетеса)

...Сълзи трудно се Рисуват, а Още по-трудно се преглъщат!

             Разбрахме се да се видим на кафе. Започнахме да говорим по темата заради,която бяхме седнали на стъклената маса. Но нещо се случи и тя се счупи, аз коленичих по стъклата и се нарязах, а тя се уплаши. Темата така и не се довърши, защото последва спешна помощ и зашиване на раните, които стъклената маса ми подари. Да това явно беше Дар!

Страх и ужас белязаха срещата, но мозъкът ми беше настроен на творческа вълна, въпреки, че кръвта се стичаше по мен и вместо приятна среща на кафе се превърна в драма с примес – ужас!

Въпреки всичко аз не спрях да мисля за тях, а те не спираха да ме изпускат от поглед. Благодаря Ви! Още щом разбрах, че Малката поетеса пише стихове, аз и казах, че веднага щом поиска може да ми ги даде да прочета творчеството и. Тя го направи и аз им се отдадох. Потопих се в тях. Няма да спестя това, че съм Доволен, че прочетох нещо така различно. Но долових нещо затрогващо. Това малко ме изненада: сълзи, страх, безпомощност и оглеждане във всички посоки но без хоризонт.

...Изключително Горд, че ПриЕ като Лично предизвикателство Да Съ-Твори Корицата на Една Малка-Голяма Поетеса.

...Сълзи трудно се Рисуват, а Още по-трудно се преглъщат!...

Въпреки шевовете по пръстите ми, аз буквално грабнах самата идея в съзнанието си и вечерта на 29.09.2013г. просто скицирах, това което видях в съзнанието си. Това сякаш се сглоби като идея за корицата на Малката поетеса. Хванах молива и скицирах. Създадох го и почнах да го оцветявам. (бях забравил,  какво е да остриш моливи, че си припомних и това... пръстите ми бяха оцветени повече от картината, която рисувах, но този път няма кой да ми се кара за това. ХаХ!) Не можах да до оцветя модела си, но сутринта го сторих. Просто нямах търпение да го завърша и да им го покажа.

...Корицата на Стихосбирката на Малката – Голяма поетеса е Готова - Направих Я!!!

Сега, когато съм я създал няма по-щастлив от мен. Тъкмо намерих една мъдрост изречена от една друга прекрасна жена, но актуална в сегашния миг:

"С годините ще откриеш, че имаш две ръце - една, за да помагаш на себе си, и втора, за да помагаш на другите."

                                                                                                                    Одри Хепбърн 

Аз съм щастлив човек, който знае каква е цената на самотата, страданието, болката и отхвърлянето... Но също така знам, какво е да обичаш, да търсиш, да дадеш, да можеш да предложиш помощ и подкрепа(без да е молена или просена „като куче“). И не за първи път казвам, моята сентенция но тук е актуална отново: „Това, което нямам, в повечето случаи ми се налага да дам. Това в което вярвам, най-често се налага да се превърна за да го раздам.“

                                                                                      Христо от Лясковец

Благодаря ти

Преди не разбирах много неща,
бях неопитна и се чувствах сама.
Но ти ми даде съвети полезни,
които допреди не ми бяха известни.
Ти си ми като сестра голяма,
 която наричам с името мама.
Знам, че съм мрънкало голямо,
моля те, прости ми за това, мамо.
Въпреки, че понякога  лоши неща изричам,
знай и не забравяй, че аз много те обичам!

                                                                                  Валерия Чернева

Не това, което имаме, а това, на което се наслаждаваме е богатството.

                                                                                                        (Джон Сен-младши)

Онова което прави един Творец- творец...

Онова което прави един творец /певец, музикант, писател, художник/ велик не е задълбоченото познаване на теорията в дадена област или майсторското И владеене. Величието се Дължи на неговото Желание, да Създава/да твори/ да изразява Собствената си Емоция именно чрез пеене, писане, свирене и рисуване! 

                                                                                                         Христо от Лясковец

"Сянката" ....DY!

                           Роди се нещо красиво в Главата ми, и сега докато бъркам/меля ябълките за сладкото ще работя в тази насока за да измайсторя статията за "Сянката"...DY!

Първия от когото се учех е Австрийския Дъб, а втория е Дориан  Йейтс/Dorian Yates/. Човекът сянка! Защо сянка ли, малко по-надолу ще разберете?

През годините до колкото можех да имам поглед от вестници и списания за мускули аз четях и жадно попивах инфото за Дориан. Много ми беше интересно като четях за него, защото този човек е бил бунтар-хипи. Участвал е във вандали, протести и дори е минал през затвора. Заел се е с желязото защото и той е искал да се хване в нещо, което да повярва. А сега има много клипове за него и как обяснява какво да се прави и как!

Но не ме интересува толкова личния му живот колкото това, което е показал с примера си на Елитен състезател по културизъм със 6 статуетки Mr.Olimpia/1992-1997/ на които е изобразен Юджин Сендоу.

„Работи Здраво, но Tихо и позволи на Успехът ти да вдигне Шум.“

Едва преди година когато написах статията си: „Знаците на новото време“ разбрах, че този човек владее ефекта на подводницата. През годините докато го наблюдавах виждах, как той се появява само по състезания и никъде другаде.

Това сега го разбирам, защото той е работил наистина здраво за постигане на целта си. Не е отклонявал поглед от поставения модел, кое как да изглежда и наистина е постигнал изключителен предел на човешките(си) възможности.

Визуализирал е какво иска да постигне и е знаел как. Разбрал е, че голямата сцена е негова територия, на която той се чувства уютно и е цар. Няма да сгреша ако кажа, че за това се иска и здрава нервна система. Защото ако на сцената си велик, в лични живот все ще се намери някой или нещо „да разклати“  лодката. Така и жена му го напуснала, тъкмо когато той вече се качил на световната сцена и прегърнал успеха, за които така се трудел. Но понякога явно жените не разбират, колко са важни в живота на един мъж... както може би и обратното. Но явно нервната система трябва и за живота, не само за спорта или сцената!!! Явно болката в личния живот както и в залата съпътстват Сянката и раждат шедьоври. За това и „подводницата“ вече не е от полза, защото той постигна това, което е сега пред очите на хората. Но на каква цена? Цената е лишение за едни е един аспект и дар за проумяващите го. Но това е лишение само за обикновения човек, които не знае какво е дисциплина и как се постигат цели!

Прозвището Сянката идва от там, че той като състезател имал рядката привилегия и способност да се появява най-неочаквано на големи състезания, печели ги и си тръгва дори без да даде коментар или интервюта. Изключителната му дисциплина, която граничи с потайност за околните, го прави желан събеседник или търсен лектор по темите свързана с културизма и храненето. Но той като изключителен стратег избягва всичко това за да запази личния си живот в неговата лична територия и неприкосновеност.

„Мислил съм за това състезание от сутрин до вечер, всеки божи ден, 24 часа на ден, 12 месеца.“

Само, че сега използва доста умело „ефекта на огледалото“ и каквото си е сътворил такава е действителността му. Сега обикаля света и показва неговата линия за хранене и метод за трениране. Нека не забравяме, че обогатяването на организма с различни храни и добавки стимулират организма за да се развива в насоката, която мисълта моделира. Каквото посееш такова ще пожънеш.

Като уникален последовател на интензивната тренировка(Хеви Дюти)

производна на Майк Менцер, той оставя след себе си: веднъж в седмицата да се тренира мускулна група, тренировката да е кратка но максимална, и да се тренира здраво-дори повече от разбиранията до този миг.

И нека бъде ясно, че мотивацията помага на всички във всяка една област дори и да режеш по-добре моркови в кухнята си...

Ето това е класика: „Да имаш време да се Издуеш и да имаш време да Спихнеш.“

        Нека припомним важните точки на цената, която всеки от нас трябва да плати, за да има невероятен живот. Той, разбира се, си струва всяка цена.

1. Мисъл. Ще се превърнеш в това, което мислиш.

2. Въображение. Помни думата въображение и позволи на съзнанието ти да се извиси.

3. Кураж. Концентрирай се върху целта си всеки ден.

4. Спестяване. 10% от това, което печелиш.

5. Действие. Идеите са безполезни, ако не действаме според тях.

Питай и ще ти бъде дадено. Търси и ще намериш. Почукай и ще ти отворят. Защото всеки, който пита, получава и който търси, намира, и който чука, му отварят. Толкова е невероятно и просто.

                                                                                                              Ърл Найтингейл

Друго си е да си част от Историята..

Буквално преди малко Приятели ме зарадваха, че името ми е поместено сред други големи имена в Укипедия за Лясковец http://bg.wikipedia.org/wiki/Лясковец

Искам да кажа: Въпреки, че „общината“ не знаят, за мен е по-важно Света да знае. Не държа никой да ме занимава с нищо. И въпреки всичко се случват Нещата ми.

Преди време си говорехме с един Приятел, който каза: „Те ще ни търсят, не ние тях.“ Та в този ред на мисли...само гледайте, как става!

Sprint Tolerans

                                                                      Sprint Tolerans

Искам да изкажа изключителната си БлгоДарност към всички клиенти, приятели, партньори в дистрибуцията на всички продукти с Програмата за Клиенти: Srint Tolerans.

За Ново-дошлите нека Поясня, в какво се състои тя: Всеки закупил 3 шишенца Масло от Джоджен-20ml. получава като подарък Кром-Крем от 20ml. Иначе всичко си го има по единично и на редовна цена. Като Кром-Крема е 50ml.

За мен е изключителна Чест да ви Приветствам с Добре дошли!

И в този ред на мисли, аз обичам да казвам, че: От много години посвещавам дните си на това да бъда все по-добър в това, което правя. И колкото и не скромно да звучи, хората се нуждаят от моите услуги и аз получавам добри пари за това.

„Животът всъщност рядко ни кара да правим каквото е необходимо, но винаги иска от нас да имаме желание за това.“

Пътят на Пилигрима! Завръщането.Африка в моето сърце 2

“Е, Даржан нима не искаше това... Да обикаляш, да видиш, да научиш всичко онова, което искаше да знаеш за природата, земята и нейните закони? Защо искаш да вървиш там по тази пътека, на пилигрима...?“

„Не знам, може би... от начало много ми харесаха описанията на другите автори, когато четях техните книги, журнали филми, описващи  и показващи изживяванията си вървейки по пътя на пилигрима. Влюбих се! Но влюбя ли се, не държа да го притежавам, а държа да го изживея. В този ред на мисли, може да изглеждам „странна птица“, защото не държа на всяка цена да имам дадения обект на чувствата ми или да притежавам предмет...но държа да изживея или извървя стъпките си със страст. Сега когато описвам всичко това свързано с „пътят на пилигрим“ в дневника си, за мен е изключителна чест да бъда фотограф, да наблюдавам бездиханно природата, да вдишвам от свежия въздух по пътя си и да записвам впечатленията си от този път...

„Нима до сега си виждал пречки за да не отидеш? Не мога да повярвам, че си се заблудил, че имаш такива! Нямаш и никога не си имал, Даржан!“

„Защото няма нищо по-хубаво от това да създадеш собствената си реалност с това което си записал, а преди това си го видял и си се докоснал до него. Преди да го изпитам, исках силно да го изживея за да мога да го пресъздам. Навсякъде преди време където споменех, че искам да отида там и да се „поразходя“ ми казваха, че е губене на време или, че няма да намеря нищо от онова, което ще търся там. А, аз знаех, че за всеки пилигрим посоката е ясна, но пътят е различен. Всеки има очи да види различни неща по своя път. За едни пътят е духовно просветление, за други пътят е мъчение, а за мен е истински дар.

„И когато разбра, че пътят по които вървим всички ние не е кои знае какво, тогава какво?“

„Да когато разбрах, че не се различава от всеки друг път, по които ходят хора или поклонници измерих пътя с пътя на сърцето ми. В мигът когато разбрах, че той е почти същия, аз просто сметнах за необходимо да тръгна за там. Винаги когато се запозная с някого, които е от далечната земя Испания, аз питам дали знае поне нещичко за пътя, които така пламенно вълнуваше живота ми. Не очаквах чудеса по пътя или да ми поникнат крила, но благодаря за възможността да изживея това пътуване. Единственото, което не ми харесваше, е че на всякъде ми казваха, че трасето „трябва“ да се измине за 30 пълни дни. Аз започнах от  Южната Френска част на Пиринеите - Сейнт Жан Пид дьо Порт и преминах  през  Памплона, Логрьоно, Бургос, Сахагун, Леон, Асторга, Понферада, Сария, Портомарин и така стигнах до катедралата в Сантяго де Компостела и останките на св.Яков. И не спазвах никакви „оказани предварителни срокове“, защото не бях сам... а с моя Вселенски учител, които ме въведе в това пътуване, дори без да разбера.“

„Е, как се чувстваш сега след като вече имаше своя шанс да „походиш“ на испанска земя?“

„Прекрасно Е. Направих го с такава страст, каквато само един творец може да напише своята творба. Вярно е, че сега докато крача в Боянския Лес и си спомням части от пътуването, мислите ми са насочени към Декоратора на моя живот. Защото няма по-красиво нещо от това да обичаш и да си обичан докато вървиш по пътя. След като забелязах, че единствената реалност е Любовта-тази която получаваш и тази която даваш. Те не се измерва в нищо, защото няма мерна „единица за получаване“, но пък има обект, които я получава. Според мен двете взети заедно генерират врата, която оставя следа. И тази следа няма, как да не бъде забелязана от Вселената, от хората, от животните. Това ме наведе на мисълта, че няма нищо по-хубаво от това да създаваш красота докато крачиш по тази земя. Когато осъзнах, че всяка една моя крачка е творчество, аз не спирам да крача – т.е. да творя. Забелязах, че само една глътка въздух ме дели от пътя на пилигрима и тук. Мисълта ми просто следи поемането на въздух и просто отпътувам... Всяка глътка, както и всяка крачка са ни дар, които ни е даден за да го използваме по предназначение.

„Много хубаво го каза, че само с една въздишка и можеш да се пренесеш, там където беше.“

„Очите ми сълзят от радост, че крачеха по тази Земя... Очите ми виждаха стрелки водещи към целта, но не те извървяваха пътя. Пътуването ми отново ми даде време да осмисля пребиваването си тук на тази майка земя. И се радвам, че никога не търся ползата, а значението на даден дар. Свещеното пътуване на вътре към мен самият е истински процес. Може би изглежда, че пътуваш гратис, но пък не всичко в този свят е обвързано с това „дай ми, че да ти дам“. Това пътуване е безплатно и няма изгода, но има ползи. За мен беше чест да се събудя преди да умра.

С малка Шапка и големи Сърца!

По-добре бъди на хората в устата, отколкото в краката!

Клеопатра, Йована, Никол, Димитър, Данислав, Кристияна и Джани днес ни показаха, какво са сътворили от само себе си.

Първо малко пред история:  Наскоро преди няколко дни на 05.09.2013г. с „Вяра в Доброто“ се организира концерт в помощ на Данчо. Човек пострадал от лекарски грешки и некомпетентност + неговото заболяване е станала една каша, която го приковава в инвалиден стол. На този концерт бяха поканени БГ- Поп и Фолк изпълнители за да пеят с цел набиране на средства за подпомагане събирането на сумата за операцията на Данчо.

На самия концерт са били и малки деца, където просто са видели, какво са направили малко по-големите и просто са се възпламенили. Веднага малката Клеопатра се сетила, че и с нейните приятели могат да направят същото и просто го направили пред блока където живеят.

Въпреки, че децата се сблъскали с недоверието и подозрението на възрастните

не се отказали и продължи ли да правят волната си програма, и каквото си замисли да покажат. Имало и мигове когато хората дори просто ги подминавали с насмешка, защото едни „деца“ просто искат, но възрастните не ги разбират. 

Малката Клеопатра разказа пред мен, че хората чисто и просто не им повярвали. Дори другите деца се обадиха, че всички, които са ги подминавали буквално са „нямали сърца“. Тогава ги попитах: „Ти сигурна ли си, че те нямат сърца, или просто не искат да дават нищо на вас?“ А, Клеопатра каза, че и двете са верни в случая. Също така допълни, че хората, които не дават пари за тяхната благотворителност са си мислили, че ще съберем парите и ще ги похарчим. Това за пореден път показва, колко не вярват хората на децата!!!

Попитах я също: „Дали от начало са изпитвали някакъв страх или притеснение относно инициативата им и дали въобще ще им повярват?“

Клеопатра, каза, че никога не е имала съмнения и нейните приятели я подкрепиха в хор. Дори са си направили клип защото са взели пример от Нас по-големите, които се опитваме всячески да направим от нищо-нещо! Тя каза още, че в клипа задружно са си сложили ръцете една върху друга и също задружно са си казали: „Да помогнем на Данчо“.

„Уникално е. Аз съм изумен от тези малки душици, които просто са последвали един пример...Пример достоен за уважение. Всеки дръзнал да го извърви този път получава вътрешно удовлетворение и радост от посветеното време. Бедните душици не могат да го разберат това – изразих възклицанието си.“

„Колко време ще ви е необходимо за да продължите своята инициатива – ги попитах аз?“ Не знаеха, но са готови да продължат!!!

„Пречи ли ви на детството – продължих с въпросите си аз?“

„Не. Ние се забавляваме докато правим всичко това, защото знаем, че е за Данчо!“

„Как се чувствате от всичко това, което направихте до сега за Данчо?“

„Горди – в задружен глас го казаха всички.“

„Вие общо колко деца сте, които правите всичко това?“

„7 сме.“

„Вие задружни ли сте?“

„О, да. Задължително!“

„Сами си измислихте програмата. Да падате, да ставате. Да си обелите колената?“

„Да, да. Нали юнак без рана не може.“

„И въпреки всичко сте успели да направите нещо?“

„Да.“

„А, нещо да кажете, какво мислите да правите за напред, ако не е тайна?“

„Сега мислим да боядисваме камъчета и да ги продаваме на някаква масичка и с този наш труд да съберем пари за Данчо.“

„В какъв цвят мислите да ги боядисате и защо искате да ги боядисате?“

„Искаме да бъдат разноцветни, шарени, да имат мотиви от България. И можем да напишем на тях Данчо. А на някои определени от нас камъчета ще има в срички изписано името на Данчо.“

„Защо се спряхте на камъчетата, като се има в предвид, че можеше да са копчета, пръчки?“

„Да, можеше, но те не са така здрави, както камъка и както искаме Данчо да оздравее.  Камъка според нас е символ на здравето и здравината.  Някой пръчки просто нямаше да отговарят на идеята ни за Данчо!“

„А вие от къде знаете, че камъкът е най-здравото нещо?“

„Той трудно се чупи и ние знаем, че това е сила.“

„Искате да кажете, че тези камъчета ще ги използвате за благотворителност, а не да наранявате хората?“

„Не, за нищо на света.“

Благодаря ви, деца!

От Родригес до Даржан Харч

                                         

                                    /Една обединяваща тема- Африка/

             Непременно трябва да го гледаш този филм. Защото аз когато излязох от кино салона, буквално цялото ми тяло беше потресено. От историята, от това как беше представена, въобще от това, което се беше случило докато гледах филма. Сега само на кратко ще ти разкажа за историята за да добиеш някаква представа:

„Дават в началото един музикант среден клас(според мен). Американец...а, не беше американец, а мексиканец. С мексиканско име, но живее в Америка. Цялото действие се развива, когато в Африка става Апартейда 0т 1948 до 1990г. (това е случилото се в Африка бунт между негрите и белите хора). Той си свири в Америка. От цялото му творчество текстовете му са най-велики и докосващи. В текстовете си е използвал уникални и невероятни лирични композиции, които го правят страхотен творец. Разбираш ли ме? Музиката му също е хубава, но понеже твори в Америка, и е с обикновено име Родригес, никой не го забелязва по никакъв начин.

Така се случва, че едно време не е като сега да се разпространи музиката и информацията за секунди, а е било много тромаво всичко. Някакъв човек си купува негов диск, той поне е успял да издаде такъв с негова музика, и отива при негов приятел в Южна Африка, и там му го пуска за да го чуе. От този момент, този диск става феноменален и невероятно известен и плъзва по цялата южна дъга на континента. Хората там започват да го слушат изключително много, защото музиката и текстовете му идват от сърцето и изразява болката на африканците точно в този(политически)момент. Тогава те го издигат в култ както Елвис е бил в Америка. За тях Родригес става кумир и пощуряват по него. За тях той е Бог на рока.

Но нека ти кажа, че живота на този човек не е никак лек, защото той

работи като хамалин. Изместил се е от този град в които е живеел до сега и хората му загубват дирите. А този диск вече се продава като „топъл хляб“. Всеки го купува, а парите отиват някъде си в джобовете на някакви „акули“, а човека си няма и на идея, какво става с музиката му. В продължение на 10 години той сякаш е със статут тройна-платинена звезда. Там той е Бог на рока, а в Америка той нищо не знае. Но един журналист не може да издържи и се захваща с не леката задача да прегледа следите към него, колкото и малки да са те. Лошото е, че хората разпространяват и разни слухове за него (съответно неверни)... Как се бил запалил на сцената!!! Заради тия слухове буквално хората не знаят кое е истина и кое не е. А Родригес си живее „в някакво селце“  в Америка и не могат да го намерят през тези 10 години. Обаче този журналист намира дъщеря му първо и после стига до него. Виждат се и той му съобщава, че за тези 10 години е станал Бог в Африканската държава и, че тези хора умират за него. Успяват да го качат на самолета за Южна Африка за да изнесе концерт там. Съответно те като научават буквално изпадат в истерия. Защото все пак този човек е жив, здрав и сега ще пее пред тях. Не е мит, а жива легенда. Само с този концерт той забогатява толкова, че е милионер. „Невероятна история“ разбираш ли? Той по някакъв начин не може да повярва, какво се случва с него, защото до последно си мисли, че са объркали човека и, че търсят друг, не него.

След концерта, той си се прибира в къщи и продължава да си живее по стария начин без да се величае или да страда по славата!!! Всичките си пари, които е изкарал от концерта ги раздава на приятели, продължава да си работи като хамалин и между другото продължава да си пее-човека. Даже „на скоро“ беше дошъл в Нова Заландия, но аз не можах да отида да го гледам, обаче филма за него беше потресаващ. Не мога да ти опиша, аз до сега не бях срещал такава история признавам си. Филма се казва: „Searching for Sugar Man“. Вярвам, че това е една невероятна история не само за мен, а за милиони хора по тази земя, защото става въпрос за човек, които никога не е ходил в Африка, а има някакви невероятни усещания за тази държава с която той прави връзка. Нещо подобно, което става с тебе. Разбираш ли? Твоята история с Африка в моето сърце, ми напомни за този човек и този филм. Това е някакъв невидим паралел между световете ни и световете ви. Ти със сигурност „имаш връзка“ с този човек Sixto Rodriguez.

Искам да ти кажа отново, че аз никога не бих забравила този филм в

живота си. Филма за него е документален, и въпреки, че аз не си падам никак по този жанр филми аз просто нямам думи. Не знам дали неговия стил музика ще ти хареса, но веднага някак директно ми дойде свръзката с теб. Спомних  си само за миг, как ти ми разказваше, че никога не си бил до сега в Африка пък пишеш за там. И на мен ми е интересно. Ама кой може да каже, че не си бил. Ти може да си бил дори и в пъти повече в предни животи. И кой може да решава дали ти си бил или не си бил, щом пишеш за там, а? Аз много бързо направих асоциация с това, което ми разказа с това, което гледах! Сходството на този човек е много голяма, вие и двамата пишете и това което ви диктуват, много докосва хората там. Уникално е, да си известен в толкова голяма държава и няма как да не знаеш нещо за нея. Е, извинявай!

За съжаление ти не говориш английски и няма как толкова бързо да ме разбереш и да имаш толкова голям обхват на преживяването, а не да чакаш да ти преведа. За мен основната причина да науча английския е да разбирам, какво се  пее в песните. Но извинявай, забравих ти имаш сърце и много пъти си ми казал, че владееш езика на сърцето и не се нуждаеш от други езици. И да ти кажа, ако не знаеш, че това не е само някакъв си филм, а жива история за този човек-велик музикант и текстописец. Много съм горда, че видях как той реагира и стоически издържа на всички лишения в живота си и все пак не се е отказал или оплакал нито веднъж. Невероятно е! Той е рок икона, който не знаел дори, че е такъв! Това е много поучително за всички нас. Ние всички сме така(имаме страхотен потенциал)само дето не го знаем. Ние сме като пьонки в играта, всеки се подрежда както планетите се подреждат. Те си заемат една позиция, която съвпада с нашето раждане, и когато книгата ти се е родила планетите пак са се наредили. Във всяко раждане на някакво начало планетите се наместват... Аз мисля, че всеки един човек на тази земя има какво да научи от този изстрадал човек отдал живота си на музиката.“

Може и да не си очаквал точно аз да направя тази връзка между

този човек и теб, но с моите музикални заложби е напълно

нормално и свободно. Те текат просто. Мисля, че знаеш, че всеки човек има своя собствена интерпретация на нещата, а музиката е на много централно ниво за мен. Аз мисля музикално. Когато някой нещо ми говори аз търся песента в неговото изразяване и става много готино. Аз съм музикален човек, постоянно вървя и си пея. Може да му е смешно на някого, но на мен ми е забавно! За мен това е изключително, защото съм разбрала, че музиката свързва много хората. Няма значение на какво разстояния са хората един от друг, няма значение къде си, от къде си, какъв цвят си и т.н. Като ти се разпее сърцето, а ти много добре знаеш, че то няма граници и посланието просто те стига и те намира където и да си. Гласът в ръцете на певеца е само един инструмент. А звука е най-близко до душата. Няма такъв звук на тази земя които да е като, този който идва от сърцето. Главния инструмента ти е сърцето. Най-голямото откровение идва от там... какъвто ще да си музикант и певец... гласът не ти ли е наред значи центърът ти не е в ред. Нека не забравяме, че създаваме музика докато говорим. Аз много се интересувам от тия неща, още когато изучавах лингвистика. Ритъма ни на говорене идва от нашата култура, от къдтое сме израсли, от където идваме и как се изразяваме. Всяка култура си има своя ритъм. Всеки език по някакъв начин създава този ритъм. Музиката се насича на части за да се създаде ритъма. Благодарение на насичането на музиката започваш да усещаш ритъма, това малко ми прилича на това, че все едно имаш една голяма мечта и след като си я раздробиш на няколко по-малки виждаш, че можеш да се справиш и просто го правиш с лекота. Както и има някой неща, ако никога не ги запишеш на хартия, няма да ги забележиш и то става така, че си ги представил по начин по, които не си свикнал да ги гледаш. Идеята за звук, за ритъм, песен и начин на общуване, не е много по-различно от песента. От това, как е написана дадена песен, как в края на изречението ние повтаряме нещата...за да потвърдим какво искаме да кажем(в самата песен). Ние много често не забелязваме как се изказваме и не обръщаме никакво внимание на своята реч.

Малко разводних разговора ни, но на мен винаги ми е било интересно как се развива речта и този паралел, за който говориш просто директно можеш да  осъществиш  от само себе си между песен и начин на изразяване. А може да има нещо много индивидуално между един човек и друг въпреки, че културата им носи еднакви неща. Самия дух на човека се съхранява някъде и той не изчезва, както и това, което е създал и освен това то е проявено в това, което е направил и остава по някакъв начин на тази земя, като следа. Нека си припомним, че музиката единствена влиза в нас без филтър и направо ни оказва някакво въздействие на мига.

Нали знаеш, че ние си правим, каквото си поискаме.

Живот на Една Звезда, която никога(дефакто)не се е „по“чувствала „звезда“!

                                               Намерих филма гледах го и наистина останах без дъх, мисли и си поплаках дори...

                                                                                                                                                              Христо от Лясоковец

Г-жа Харч в Завръщането.Африка в моето сърце 2

              От вестник „Свобода на Действието“ се обърнали към г-жа Харч с въпроса: “Вярно ли е, че вашия съпруг е достигнал висока жизнена зрялост след като ви е срещнал и именно тогава Вселената го е наградила с всички блага, който е достигнал през време на работния си процес?“

„Да. Даржан Харче е дете на природата. В това не се и съмнявам. Мъжът ми е в хармония с Бог и природата, с мен и семейството ни. Не знам, как го  е постигнал, но е изключително красиво изживяване-винаги. Той обича да прави всичко с такава любов и под час. Не знам, защо все гледаше часовника, докато не разбрах от него, че е имало мигове, когато е бил дете и е искал да има такъв, а не е имало кой да му го купи. Освен това е искал да постигне нещо в живота, а е бил обречен на провал с такива родители! Мислил си е, че няма да му стигне времето тук на земята  за да постигне всичко желано. Е, от неговата не сигурност във времето се оказа, че всички бяхме запленени и не разбрахме, как той успя да създаде всичко това под носът ни, а ние гледахме, но не видяхме нищо. Удивена от хармоничната му връзка с вселената, аз стоях и гледах и все още не мога да си обясня как става всичко, но важното е, че тя му даде и продължава да му дава отговори на всичко онова, което той поиска въпреки, че изглеждаха тайните неразгадаеми. За него нямаше такива моменти.“

„Какво искате да кажете, че вие все още не разбирате законите на вселената въпреки, че съпругът ви се е докоснал до недрата и?“

„Точно така. Знам много неща, прилагам ги, но все още има конкретни неща, които не разбирам как в буквалния смисъл се случват. А, Даржан забелязвам, че въобще не се интересува от въпроса „Как?“. Той чисто и просто го прави...Удивена съм и благодарна, че точно този човек е моя най-близък приятел и партньор в живота ми... Съжалявам, че може би сте очаквали да ви издам някои тайни, но просто не знам такива... В нас няма тайни, а има любов, разбирателство и синхрон. Ако това е тайна, значи вие вече я чухте от мен...“

"Писмо на Един Баща до Дъщеря му"

"Писмо на един баща до дъщеря му за бъдещия й съпруг" от д-р Кени Фланагън буквално взриви интернет. Само за броени дни то беше препубликувано от стотици медии по света. HighViewArt.com също реши да сподели това прекрасно писмо – като послание до вас. Д-р Кени Фланагън е психотерапевт, който в ежедневната си практика среща много жени, търсещи мъжа на живота си. Наблюденията на доктора го карат да напише това писмо, което е адресирано не само до малката му дъщеря, но и до всички жени. Ето и самото писмо:

„Сладурче мое, Тези дни с майка ти търсехме нещо в Google. По средата на думата Google ни върна списък с най-търсените фрази с нея в света. Най-отгоре стоеше „Как да го задържа заинтересуван”.

Това ме порази. Прегледах няколко от безбройните статии как да бъдем секси, кога да му донесем бира вместо сандвич и начините да го накараме да се почувства умен и значим. И се ядосах. Малка моя, не е, никога не е била и никога няма да бъде твоя работа да „го държиш заинтересуван”.

Малка моя, единствената ти задача е да знаеш дълбоко в душата си – в онова толкова здраво нещо вътре в теб, което не се влияе от отхвърляне, загуба или его – че ти си интересна. (Ако можеш да запомниш, че всеки човек сам по себе си също е интересен, битката на живота ти ще бъде до голяма степен спечелена. Но това е писмо за някой друг ден.)

Ако по този начин вярваш в собствената си ценност, ти ще бъдеш привлекателна в най-важния смисъл на тази дума: ще успееш да привлечеш момче, което не само ще бъде в състояние да проявява интерес, но и ще бъде готово да инвестира целия си живот в интерес към теб. Малка моя, ето какво искам да ти кажа за това момче, което няма нужда да бъде държано заинтересувано, защото то ще знае, че ти си интересна: Не ме интересува дали ще си слага лактите на масата по време на ядене – стига да гледа как нослето ти се набръчква, когато се усмихваш. И да не може да отдели поглед от това.

Не ме интересува дали ще може да играе голф с мен – стига да може да си играе с децата, с които ще го дариш, и да се радва по всички страхотни и малко смущаващи начини, че те са точно като теб.

Не ме интересува дали ще следва баща си – стига да следва сърцето си и то винаги да го води обратно при тебе.

Не ме интересува дали е силен – стига да ти дава пространство да упражняваш силата, която е в сърцето ти.

Още по-малко ме интересува за кого гласува – стига да се събужда всяка сутрин и да гласува всеки ден за теб, избирайки уважението към теб и прекланяйки ти се в сърцето си.

Не ме интересува цветът на кожата му – стига да оцвети живота ти с маски от търпение, саможертва, уязвимост и нежност.

Не ме интересува дали е възпитан в тази или онази религия или изобщо без религия – стига да е възпитан да цени съкровеното и да знае, че всеки миг от живота и всеки миг от живота му с теб е дълбоко съкровен.

Накрая, малката ми, ако срещнеш такъв мъж и се окаже, че той и аз нямаме нищо общо помежду си, то ние двамата с него ще имаме общо най-важното нещо: Теб.

В края на краищата, малката ми, единственото нещо, което трябва да направиш, за да „го държиш заинтересуван”, е да бъдеш себе си.

Твоят вечно заинтересуван от теб мъж, Баща ти!“

от интернет