Вълшебният Билет... за всички линии!

Вълшебното Билетче

Сутрешните страници днес ме завариха в София в леглото. Събудих се в 6:30, взех си душ и си направих сутрешната гимнастика. Погледнах през прозореца, който цяла нощ стоя отворен и погледнах към Витоша. Красиво е, дори се вижда, че има още сняг. Веднага се залових за писането на сутрешните страници. Изключително много се радвам, че успях да свърша всичко за което дойдох в София.

...Още с идването си в София с влака на 5:00 часа от Горна Оряховица, пихме кафе с Мария Янакиева, закусихме спокойно и говорейки си. След това отидохме до тях да оставим големия ми багаж и веднага тръгнахме да вършим всички задачи, който бях планувал за деня преди срещата вечерта! По пътя исках да разпечатам два файла някъде, но се оказа, че на 5-6 по едно и също време устройствата им са извън строя(Error). Само това не успях да си подготвя в Лясковец преди да тръгна, а се усетих, че мога и  „някъде в София“ да го свърша. Временно оставихме търсенето и отидохме да се срещнем с една прекрасна жена-Валя! То пък за наш късмет тя тъкмо излезе пред вратата и ние насреща и. Едни вълнения, едни усмивки, придружени с прегръдки. Озовахме се

С Прекрасната Валя!

в съседното кафе на една маса(че аз и сладолед намазах, като малките деца). Всичко си тръгна като „по шейна“ леко и плавно. И така се случи, че всичко онова, което аз не си представих в неговата пълнота, то се случи. „Домакинята“ ме заведе на гърба на сградата където бяхме и разпечатахме нещата, които другите не успяха. Странно!!! След като изпихме кафето просто взехме камерата и заснехме клипа Ero(r)S към книгата ми. Аз съм достатъчно шантав и нестандартен творец и хич не мога да се съобразявам с това/онова. Просто го правя, защото Аз го Искам!

След това бяхме на пл.Славейков за да заснемем клипа: Маймун-джелъци и Не чух, Не видях, Не казах...които са част от продължението на книгата ми Африка в моето сърце - Завръщането. "След като Даржан Харч се завръща от 5 годишно отсъствие показва, какво си е спомнил чрез своите постъпления в своята медитацията. Тогава веднага разбира, че всичко онова за което говори е неразбран.(за това направих и това с такъв акцент-всичко друго да се чува, но гласът на героят, не!!!)Или по-скоро не го чуват и от там възприятията им не могат все още да асимилират „какво" и „как" да го смелят, че да го преработят в „разбиране"."

За кратко моята скъпа приятелка Мария Янакиева се превърна в оператор-режисьор и засне още една сцена. Всички тези детайли и фрагменти ми се въртяха в главата още докато пишех „Art или Do“ За това клипа, който заснехме се оказва почти ням, с малки изключения. Устните ми се виждат как се мърдат, но не се чува, какво говоря. Докато шумът обаче който е навсякъде около мен от коли,хора,трамваи и всичко останало си беше факт. Това беше и част от уловения миг от „не чуването и не разбирането“ на главния герой на книгата в първите му изяви на сцената.

Тъкмо свършихме със заснемането на клипа и една мацка попита Мария дали сме свършили със нашите снимки, което ни зачуди, но и казахме, че сме готови. Докато се усетя, да проверя тя даже не беше спряла камерата. Или по-скоро я спряла и я е пуснала пак без да разбере. Тогава Мария

ми каза с тих глас: „Снимай тук става нещо.“ Дамата нареди три маймунки(плюшени играчки) върху Баща и Син Славейкови и започна да ги снима. Малко по-късно „зацепих“ аз какви са тия маймунки и обяснението за тях. „Всяка маймунка символизира определена идея, по-точно, част от нея, и носи съответстващо име: Мизару (покриваща очите и не виждаща злото), Киказару(покриваща ушите и не чуваща злото) и Ивазару (прикриваща

устата и не говореща нищо зло). Всички заедно изразяват сентенцията «Ако не виждам злото, не чувам злото и не говоря нищо за него, аз съм защитен от него». Защо тази мъдра мисъл е олицетворена именно от маймунките? Всичко е много просто - в японския език суфиксът «зару» е съзвучен на думата «маймуна».“

След това слушахме улични музиканти и там изключително много се радвах, че имах този шанс, защото: “Преди време четох една книга и там автора споделяше, че ако видим улични музиканти просто "да си позволим" да спрем до тях и да ги послушаме поне за миг(ако не и повече). Още щом ги видях този пасаж от книгата ми изплува и сякаш имах рядката възможност да послушам музика, която не познавам. Но пък се заогледах - колко хора могат да оценят творчеството на тези Творци. С гордост пуснах своята парица в импровизираната кутия на кларинетиста в която си съхранява инструмента!!! Беше истински ДаР!

Продължихме по план и отидохме да заснемем последния клип по плана ми за деня на

„Светецът от Байлово“

„големия шадраван“ пред Народния Театър „Иван Вазов“. Там отново използвахме естествената среда и шум само, че вмъкнахме и изчитането на началната страница на Африка в моето сърце. От там се запътихме към катедралата „Св.Ал.Невски“. Тръпнех в очакване, защото още преди да тръгна за София, тайничко да се срещна(или поне само да зърна) Дядо Добри(от Байлово). Огледах периметъра, но не го видях, защото си мислех, че той ще е от вън...Но освен жълти павета, забързани хора и величествената катедрала нямаше друго. Е, имаше „аз пришълеца“ дошъл от Лясковец. Благодарение на  моя прекрасен „гид“ Мария осъществихме пеш всички мои задачи. Аз дори не се наемам да спомена, че без нея бих се справил по-добре.

Качихме стъпалата пред катедралата и аз вече се примирих, че човека заради когото дойдох до тук, „го няма“. Помислих си: „Е, защо ли да е там, по мое желание!“ Но, прекрачвайки прага на катедралата с „периферното си око“ съзирам, че има седнал човек и го чувам с ушите си как говори. Обърнах си главата на страни(ляво) и видях Дядо Добри - „Светецът от Байлово“ седнал на стол. Сърцето ми искаше да изскочи. Мамка му случи се! Взех веднага десницата му с моите две ръце и я докоснах, навеждайки се до третото си око. В признак на моето дълбоко уважение, почит и респект. Направих така вместо поздрава Намас‘те! (Моя Бог, поздравява неговия Бог). Помолих го да се снимаме, но той отказа. Наложи се „да преглътна“ и просто да вляза в храма. Да, признавам си, че плахо крачех вътре, защото за първи път влизах и душата ми трепка от величествения и внушителен вид...Произведение на изкуството си е. Но меко казано съзнанието ми беше обзето от мисълта, че съзрях „Светецът от Байлово“*, най-големия дарител на църкви, училища и храмове в България. Въпреки, че бяхме пред олтара на Катедралата, освен съзнанието ми и ушите ми чуваха как „той нарежда“ нещо на всеки минувач и пускаш в чашката му, своя дан. Седнахме с Мима, на една от пейките за малко и отново чувах гласът му... Нямах търпение отново да отида при него и почти веднага след като станахме се устремих към него. Застанах от едната му страна и просто попиваш от него. Велик миг, паметен за мен! Все пак той другата година ще стане на 100 години! Той беше лице на Вечността!  Заслушах се в думите ми, докоснаха ме, защото заговори за милостта-Божията Милост, за радостта, за БлагоДарността,  и т.н.. Насълзиха ми се очите и единствено можех да слушам. Сякаш се сковах за миг и въпреки, че той не говореше пряко на мен, защото имаше и други хора около ни, думите му усещах как бяха с адрес: Христо от Лясковец. Признавам си, че цели изречения не му разбирах докато говореше, защото фъфлеше, но това, което чух и успях да разбера ме плени. Докато слушах БлагоДарях повече от 100 пъти на Вселената, че ми позволи да го срещна, и че бях там.

Благодарих и на Човека помогнал ми да дойда до София...(без него нямаше да се случи това изпълване-БлагоДаря ти!) Каквото и да кажа сега е малко. Това не се говори, а изживява. Двете неща са различни! Случи се! Сбъдна се!

След това зашеметяващо събитие се понесохме макар и по-тромаво вече към „Среща с Цанкова“. Прекарахме незабравимо с нея под една хубава сянка на едно кафе и тръгнахме, защото времето напредваше за срещата, заради която бях в София и бях поканен лично. Първа Среща на МАБИС(Първа обща среща на Международна Асоциация за Българско Изкуство по Света - 19 юни 2013 година).

Там пък се случи това, че заснех самото събитие, снимах се с различни гости, които

С Бате Енчо

знаеха за мен, без дори аз да знам това. А, до мен беше самият Бате Енчо(от детското предаване „Кой е по-по-най!“). Аз тайничко исках да се запозная лично с него и то взе, че се случи. Факт! Но докато бях в ролята на оператор PR-a на МАБИС-прекрасната Дани Капинчева ме призова пред камерата да споделя, защо съм тук тази вечер. Развълнувах се, не очаквах, но излязох, защото винаги има, какво да кажа. Не познавах почти никой на тази среща освен Павлин Петров и Дани Капинчева. Казах си, каквото ми се роди в сърцето на мига и отново си застанах зад камерата. Но пък си е „готино“ да си център на внимание. За мен беше чест да бъда там, защото това Там сега е само спомен, за онова, което беше.

Случи се!Сбъдна се! И като „култ-ур-ни хора“ след събитието седнахме на по бира отново около шадравана до Народния Театър-Вазов“. Ходим къде ходим все там се озоваваме! И така времето отлетя и към 23:35 с топла прегръдка се разделихме,защото метрото нямаше да ни чака, че е до 24:00ч. Имахме малко време за да стигнем до него и да го ползваме днес за последно с „вълшебното билетче“.

Никой не иска да свършват такива задушевни мигове, но...няма как. Прибрахме се, окъпах се и край. Получих направление за ползотворен съм-веднага.

Вълнение, Адреналин, Радост, Отдаденост...Ето това знам със сигурност!

*„Светецът от Байлово“- В процес!!!

Сълзи на Творец!

Ревах като малко дете. Докосна ме това и отново се чувствах пречистен и жив...

Искам да знаеш, че никога не е късно, или в моя случай рано, да бъдеш този, който желаеш. Няма ограничение във времето. Започни, когато поискаш. Можеш да се промениш или не. Няма правила. Можеш да спечелиш или да сгрешиш. Надявам се ти да си от печелившите. Надявам се да видиш нещата, които те вълнуват. Надявам се да почувстваш чувства, които до сега не си чувствал преди. Надявам се да срещнеш хора с различни мнения. Надявам се да живееш живот, с който да се гордееш. Ако разбереш, че не е така, надявам се, че ще имаш сили да започнеш от начало.

Сутрешни Страници във Влака!

                 Днес пътувам за София. Тъкмо имах рядката възможност да наблюдавам

зората докато изплува и светлината я съпътства. Кога друг път ще съм в ясно съзнание за творческия процес Art или Do и ще мога да заснема миговете от пътуването ми с влака. 

Като гледам за мнозина тази житейска композиция не им прави впечатление(изгрева, зората,свежия въздух през периода от 5:00 до 7:30 сутринта). Какво толкова им коства на хората да мечтаят, да визуализират и след това просто да преследват желаното. Сега докато пиша сутрешните си страници един човек не спира да ме гледа, а когато аз го погледна, той веднага отмества погледа си. Усещах лъчите на слънцето как ме галят, докато въпросния мъж си нареждаше под носа разни „негови бисери“. Явно „беше със всичкия си“. 

 Още докато правех клиповете с апарата засякох в съзнанието си нещо, което признавам дори не беше замислено но се случи: Сутри-шни Страници ми излезе името от древността на индийската митология и епос – Сутри. 

Сутрешни Страници с/у Сутри-шни Страници. Някак от само себе си излезе това

сравнение и може би по същия начин изживявайки и прилагайки Закона на Вселената и Кармата са се образували и Сутри-те* и Сутрешните ми страници. Ако кажа, че съм изненадан от заигравката с думите Сутри-шни и Сутрешни, няма да излъжа! 

 И в този ред на мисли пътуването ми във влака тази сутрин прояви своята прозорливост и осени моята „главица“. Ето така се роди и „Art или Do”, а сега с прозряването за Сутри-те се оказва, че сутрешните страници и по-специално тези, който влязоха в книгата ми като седмични страници се обособиха, като Творчески Сутри*! Първо Творчески Клъстари, Второ Сутрешни Страници и Трето-Сутри-шни страници! Стана забавно не мога да отрека! 

И за капак до мен седнаха едни жени и взеха да си обсъждат на висок глас неуредиците си в работа,живота, земите си... Много бързо ме приземиха в моя процес. Продължих да разглеждам на вън през прозореца и отново ме връхлетя нещо което направи асоциация със „Art или Do” и кантонерските умения на дядо ми. Явно това е черта, която разпознавам от него преляла се в мен чрез ДНК-а то ни. Дядо ми от „Нищо е направил Всичко“. Малко по-късно се запитах: „За това ли трябваше да тръгна на това пътуване по това време, че да засека това свързано с творческия процес. Дали ми беше нужна предварителна настройка-не не мисля! 

Благодаря за възможността да бъда тук в този миг. Приех го и просто му се отдадох, както жена се отдава на един мъж и ако искат да вървят в една посока, те просто го правят без много приказки... 

 *Сутра (санскрит: सूत्र, Пали: сутта, ардхамагадхи: суя) е афоризъм (ред, правило, формула) и събирането на тези афоризми под формата на учебник или в по-широк смисъл, това е текст в индуизма и будизма. Буквално означава конец или линия, която държи всичко заедно… В индуизма сутра означава различен вид на литературната композиция, базиран на кратки афористични изложения, където обикновено се използват различни технически термини. Тази литературна форма е създадена сбита, тъй като текстовете са били предназначени да бъдат запомнени от учениците в някои от официалните методи на свещените писания и научни изследвания (санскрит: свядхяя). Тъй като всяка линия е силно кондензирано възникна друга литературна форма, в която са добавени коментарите на (санскрит: бхася) сутрите, за да ги изяснят и да ги обяснят

Една Усмивка и две Подадени ръце!

Дали е чест или просто е въпрос на избор? Хубав въпрос!!!

Вечерта на предния ден открих, че на десния ми хълбок ми се е забил кърлеж. Е, какво толкова! Преди две години отново ми се беше случило.

Така сутринта отидох до личния си лекар за да ми бие инжекция - тетаност. Но се наложи да отида до аптеката за да си купя консумативите...познато ви е нали J. Прередих 10 човека, с което не се гордея много,но то болни има постоянно. Убоде ме сестрата, но все пак пожела да ме види доктора, защото мястото беше зачервено. Изписа ми някакъв антибиотик да съм пиел, може би,защото така му е по-лесно, но аз не бях съгласен с това!

Прецених,че „Маслото от Джоджен“ ще си свърши работата.

Веднага след това се прибрах у дома, но майка ме изпрати да зареждам ботилката с газ. Усещах се, че губя ценно време в което мога да записвам сутрешните си страници. Заредих я и веднага тръгнах към „Академията на Успеха“ – Prity sport. Но още на излизане от улицата в гръб видях любимата му учителка по литература и веднага и свирнах и спрях за да я взема. Знаех, къде отива и не можех да не спра. Дължа и първите си стъпки към увереността в писането си. Веднага с усмивка и протегнати ръце в жест, че я каня да влезе в колата „за да закарам“ поне до някъде. Спрях и я изчаках да се качи! Разменихме няколко общи приказки и аз след това и казах, че се радвам да я видя отново. Казах и още, че буквално преди часове съм издал 21-си книга. От този миг след срещата ми с нея отново загреях като слънце и се устремих към Прити. Докато пътувам към мястото ми се появиха няколко пъти последните и думи: „Някой ден ще пием кафе“. Да така е някой ден. Всеки път когато я видя много се радвам, защото ме „връхлита“ нейното преподаване по литература. Може да не съм научил много от нея, защото „не точно я слушах в час“, но тя първа даде своята висока оценка за моята „отнесеност“. Успях да покажа още тогава „на чина“ завидни резултати свързани с писането си, изказването си. Аз наистина мога да кажа, че растях през уникално време, защото не съм очаквал да бъда подтикван от нея да продължа да пиша. Тази „моя съпротива“ и тогавашното ми разбиране за творческия процес е напълно нормално да не покривах „нейните“ критерий за творчество. Но с годините всичко си се получи „някак естествено“. Няма да излъжа, ако кажа, че процесът с мен не стана за „ден-два“. Всеки ден от тогава до днес(от 94г до 2013г.) не съм се спирал. Тогавашната процесия, която стана с мен ме завари в бунтарския ми вид и не и беше трудно да ме поведе на пред, но за околните това сигурно ги е смутило(че нещо става с мен). Въпреки всичко и всички приех да бъда себе си и да си живея собствения си живот без да се кахаря за околния свят, че нещо не ме бил разбрал. Все ми е тая. Аз съм драскач на свободна практика!

Сега когато пиша това очите ми съзряват природата която е м/у Лясковец и Горна Оряховица, птичките пеят, зеленото езеро(язовир) вятъра люшка горния му слой, 8 патенца си плуват от единия край до другия. Аз избирам това място, защото природата е несравнима и тя изпълва сетивата ми до краен предел.

 Радост, Щастие, Вълшебство, Страст, Доволство, Свобода!

Завръщането...

Идеята ми за Трейлъра относно Африка в моето сърце – „Завръщането“.

Облечен съм с риза и вратовръзка. Седя аз на дивана на сцената. Осветлението е достатъчно. Около мен масичка с една чаша вода и маслото от джоджен. До мен на дивана една от картините ми на манастира дето съм я рисувал с пирограф.

Обектива е пред мен.

Разглеждам книгата Африка в моето сърце задържам вниманието си в нея. След това я затварям и казвам:

-Господи, не съм чел до сега такава книга.

Отпивам от водата на масичката, връщам чашата на масата. Допирам дланите си в поздрав Намас‘те и разкопчавам копчето на ризата на дясната ми ръка и от там свалям от китката си индийската си броеница. Започвам да мантрувам на ум и затварям очите си. Така потъвам в процеса на Завръщането...и Когато си отворя очите клипа свършва.

За надпис на клипа:

Една продукция на: Флоранс Медиа груп

Директор: Христо от Лясковец

Откъс от книгата: Африка в моето сърце – „Завръщането“.

Кадър от Завръщане на Даржан Харч...(когато разказва на сцената пред публика за своите преживявания);

Дата – 05.06.2013г.; Сцена-15; Повтаряне – 642;

ХИПОКРАТОВА КЛЕТВА

В името на Аполон - лечителя, в името на  Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, които вземам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва.
На учителя, който ме е учил да лекувам, ще гледам като на баща: ще му помагам да живее и ще му давам каквото му е нужно, и ще гледам децата му като свои братя. Ако те поискат да изучат нашето изкуство, аз ще ги обуча без пари и без никакви задължения в бъдеще.
Ще ги уча на принципите на медицината, ще им давам обширни обяснения, ще им развивам доктрината като на свои деца, както на тях, така и на учениците си, които са записани при мен и са положили клетва.
Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.
Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо.
Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само за да лекувам някой болен, като се предпазвам от всякаква волна неправда и най-вече от всякакви сластолюбия към жените и мъжете, били те свободни или роби.
Всичко, каквото видя или чуя при изпълнението на своята професия или извън нея и което не бива да се разправя, аз ще го пазя в тайна и ще го смятам за нещо свещено.
Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство.
Ако изпълня тази клетва, без да я нарушавам, дано живея дълго време, за да преуспея в изкуството и да стана прочут во веки веков, като пазя тази клетва и не престъпя нищо от нея. Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт и вечна забрава.
Заклевам се, че по силите на знанията си ще върша всичко, в което се кълна.

"90-Дни"...

Някой казали ви, че животът ви е започнал от тъмнината(в майчината утроба) и заобиколен от течност. Чак тогава сте излезли на светлината и сушата!!!

Винаги съм знаел, че съм изпреварил времето и връстниците си с творчеството си. С този творчески процес „Art или Do“ се превърна в изживяване на един поклонник. Докато вървях по пътя имах и съмишленици и невидими спътници. Самото пътуване се оказа моят водач, който приех в себе си.

Никога не съм си мислил, че ще ми се случи това и ще ме вдъхнови и изпълни в цялостност. Не съм съгласен, че това може да е моето изкупление по пътя ми, но мога да помисля по въпроса(все пак). Изключително много съм доволен от този процес, защото обичам завръщането назад, което ми помага да осмисля миналото си. Открих храма в себе си. Освежих го, обрах паяжините и мястото за тези „90-дни“ стана изключително и приветливо. Не стои в страх и предразсъдъци, а е изпълнено с емоция, страст, живот, радост и приятни мигове.

Позволих си да приема предизвикателството по пътя(си) на Твореца(в мен). Разнообразих и наторих почвата в себе си. Щастие голямо по пътя ме споходи. Така за пореден път осъзнах, че няма нужда да ходя по пътя на пилигримите(Камино), но вървях по пътя на Христо от Лясковец. Тук също има храна, разхождане и посещаване на прекрасни места, вземане на душ, писане и пребиваване скромно(дори оскъдно)на земята. Не изключвам факта, че ме връхлитаха мисли за собственото ми благополучие и просперитет, защото и това е част от живота ми. Накарах себе си да извървя пътя сам, за да заздравя връзката със себе си. Сигурно, на околните може да съм им изглеждал егоист, но аз 5 пари не давам за техните мисли.

Така по пътя намерих и „Делвата на Бог“ в която слагах своите надежди, страхове, мечти, радости, тревоги, резерви и т.н.... От как изминаха тези знакови „90-дни“ аз не съм същия човек. Христо от Лясковец изкова за пореден път  своята стомана на наковалнята на „Art или Do“ и с помощта на въздуха направи устойчивостта си свой плюс. Дишай, Дишай, приятелю!

Както всички деца биват родени на тази земя така и „Art или Do” беше родена от мен. Самото раждане ме вкара в процеса на личните ми усилия, с които пожелах да предам нататък. Така искам да си призная, че преминаването от ембриона до израстването на детето бях съпровождан от мрак. Но не такъв мрак, от който трябваше да се страхувам за себе си и душата си. По скоро тъмнина. Но пък си спомних нещо красиво: Всеки проект си има своите тъмни нощи за душата, която чака светлината на утринната зора...В този ред на мисли има и продължение. Знайте, че тези нощи можете да ги погледнете и от друга гледна точка: „звездни нощи“. Според моите практически преживявания стигнах до заключение, че не е нужно да се страхуваме от престоя за кратко в

тъмнината.

                 „Ние сме създадени за да ценим и да служим на другите.“

Ако мога с процеса „Art или Do“ да направя светът на един творец по-пълноценен и светъл ще съм постигнал целта си. Но знайте, че аз не искам това от вас, а вие сами трябва да го поискате.

И като за последно на тези страници бих казал: „Не се превръщайте в оценители, а бъдете ценители на живота си. Знайте, че този миг е Дар, но той не е за винаги. Има го винаги, но не винаги ние от полза заради ниските ни стремежи и подли мисли.“

Аз съм Христо от Лясковец и за мен беше чест да се поразходя с вас.

                                                                                                                       (Из сутрешните страници на един творец)

Art или Do - XII

                                                                Art или Do – XII

                                  влезе в последната си 12-та седмица, на 07.06.2013г.

„Приключенията няма да започнат докато не влезете в гората“

Нашата съзидателност изисква вяра. А самата вяра има за задача да ни откаже от това да контролираме нещата. Ние сами си слагаме прегради дори и по-големи от тези, които света ни поставя за да види дали ще се справим. А тази съпротива в повечето случаи е разрушителна за нас, но на нас не ни пука, май?

Всеки от нас носи в себе си мечтата, която може да се разгърне, ако имаме кураж да я признаем. Е, съответно и силата да повярваме в себе си. Никога не би трябвало да обръщаме гръб на твореца в нас, защото той ни трябва през целия ни живот; да вземем важно решение, да напишем поема, книга, сценарии, филм. Сигурно за някой е напълно разбираемо, защото ние не сме свикнали, че е възможно Божията воля и мечтите ни да съвпадат. Вместо това сме готови „да се разкайваме“ да седнем на земята и да плачем(а може и да си имаме стената на плача-вече). Сбъркано е това мислене на обществото. За това не бих си позволил да кажа следвайте някого, а казвам да следвате вътрешния си път. Защото следвате ли го, Вселената ще се разгърне до неузнаваемост и така ще се радваме на изобилието си.

Запомнете: Нашата вътрешна решимост да бъдем верни на себе си и да следваме мечтите си отключва подкрепата на Вселената.

Оставете своето колебание, защото ако не го сторите вие ще сте в ролята на

махалото и всичко ще е на вълни. Ту ще има изобилие, ту дълги периоди на суша. Приемаме Вселената да ни разшири и помогне, и тя ще отрази нашето съгласие като сътвори продължението на всичко. За всеки от нас има пътека. Следваме ли пътя си ние не се притесняваме от нищо. Знаем кое е следващото правилно нещо което трябва да направим, макар то да не ни чака на пътя.  Чрез собствената си вяра ние се учим да вярваме повече в пътя си.

Време е да разберем, че съзидателността е като човешкия живот – започва в тъмнина.  Въпреки, че почесвайки се по някога „ни светва вътрешната крушка“.  Но също така е вярно, че блестящите идеи са предшествани  от периоди на съзряване, който е неясен, скрит, но от изключителна важност. Нашите идеи са подобие на сталктитите и сталакмитите в пещерите, които се раждат в тъмната пещера на нашето съзнание. Оформят се какпа по какпа а не като издялани колони направо поставени вътре. Трябва да изчакаме всяка идея да съзре във времето. Творческия процес е подчинение, а не е контрол. Излагането на хаотичните и безцелни мисли върху белия лист са  спонтанната форма на изкуството. Въпреки, че са безцелни драсканици те ни помагат. За това е редно да спрем да упражняваме натиск и контрол върху идеите си и да позволим техния растеш съвсем свободно.

Да сме съзидателни наистина означава да сме продуктивни, но като съмишленици на съзидателния процес, а не като негов надзирател.

За това говорех, че трябва да сме приятели с тъмнината в нас, а не да се страхуваме и да надничаме зад ъгъла и да внимаваме постоянно.  Писането на сутрешните страници в такъв миг изглеждат страшно безмисленни, но ние на падаме духом заради това, а продължаваме напред. Тъкмо в това състояние ще се научим да стъпваме предпазливо. Съзряването на една идея много напомня правенето на хляба. Идеята трябва да втаса. Ако в началото прекалено често надничате към нея, ако непрекъснато я проверявате, тя никога няма да стане. Хлябът трябва да престои достатъчно дълго време в тъмнината на пещта. Отворите ли бързо пещта, хлябът спада. Съзидателността изисква почтително мълчание. Това е нашия начин за отглеждане на добро идеи. Оставете ги да набъбнат. Оставете ги да изскочат на повърхността  сами. Доверете на този процес и ще си повтаряте дълго време: „Знаех си, това е!“

Възстановяването изисква да преразгледаме дефиницията за нашата

съзидателност и да ги разширим, за да включим в тях и онова, което в миналото наричахме само хоби. Оказва се на практика, че хобито е много важна част от щастието на даден творец. Отдадем ли се на хобито си, ние се отърсваме от изискванията на своето его и се отваряме към опита да се слеем с един по-висш извор. Това е наш личен избор и макар и невидим договор, той ни дава отговори на изключителни проблеми и творчески застои, който по някога ни връхлита. Припомних ви за хобито ви, защото за да се забавляваме ние трябва да се отдалечим и потопим „в нещото даващо ни смисъл“ да съществуваме. Нека завръщането на хобито ни започне сега!!!

Ето сега със завръщането на хобито спомени изплуват в нас, които ни показват направо, какво сме изоставили. Отново преоткриваме, че сме творци. Ние сме създадени да творим. Запомнете нещо сакрално: Никога не оставяйте въгленчето да стои дълго време погребано под пепелта на забравата. Въпреки, че душата ни може отдавна да е изстинала от към творческия порив, въпреки това не бива да го гасим. Изгубим ли жарта, губим покоя на живота си и изгасваме напълно. Няма ни. Това ли искаме?

Единственото, което има значение, сме ние, и онова, което правим. Или губите разсъдъка си, или печелите душата си. Животът ни е творческа среща с нас и с другите. Използвайте го.

Не позволявайте на родителите си, на приятелите си, на семейството си, жена си, децата си, на никой да ви полива със „студен душ“ относно вашите творчески пориви. Не го правете, по дяволите и върху тях(Не правете това, което не искате да правят на вас).

Ако трябва затворете се „в стаята си“ и не споделяйте нищо с никого по този въпрос докато не узрее мигът. Нека се научим да не пилеем златото си на случаен принцип. Не забравяйте, че сдържаността е първото правило на магията. Докато сдържаме своите намерения ние им вдъхваме сила.  Противопоставяме се на инерцията със желязната сабя на нашите цели и ги пазим с щит от свободната си воля. Тогава вече няма нужда да ги крием, а просто свободни и красиви ги споделяме със света около нас.

Така и така сме заели позиция, ами да действаме тогава. И не забравяйте, че е чудото, когато един творец споделя с друг. На добър път...творци на собствената си реалност!

С течение на времето...

"С течение на времето, ще научиш тънката разлика между това, да крепиш една ръка и да заробиш една душа и ще научиш, че да обичаш, не значи да се осланяш на някого и че партньорство, не значи сигурност. Ще започнеш да научаваш, че целувките не са договор..., нито подаръците са обещания..

Ще научиш, че колкото по-сурово съдиш другите, толкова по-сурово ще те съдят и накрая ще те осъдят. Ще научиш, че няма значение на колко парчета се е пръснало сърцето ти, светът няма да спре, за да ти даде възможност да се възстановиш.

Ще научиш, че човек сам трябва да поддържа собствената си градина и украсява душата си, вместо да чака някой друг да му подари цветя.

Ще започнеш да приемаш провалите си с високо вдигната глава и гледайки напред, ще се научиш да строиш „днес” всичките си пътища, защото „утре” може да бъде твърде несигурно и бъдещето има навика да пропада в бездна…."

Хорхе Луис Борхес

Art или Do - XI

Днес е предпоследната седмица на курса ми “Art или Do”. Аз продължавам да вървя по този път, които си избрах. Благодарен съм, че го открих и той откри мен.

Молитва на твореца

Велики създателю, в твое име сме се събрали,
по-добре да ти служим и на теб, и на нашите приятели.
Нека бъдем твои инструменти!
Отворени сме за твоята съзидателност.
Оставяме на теб нашите стари помисли
и приветстваме твоите нови и ценни идеи.
Вярвам в закрилата ти!
Ти ни създаде. Тази съзидателност е твоя природа и наша същност.
Просветли и разкрий живота ни!
Според твоята мъдрост, а не според  нашата ниска себепреценка.
Помогни ни да повярваме, че не е прекалено късно,
че ние не сме прекалено незначителни или прекалено порочни,
за да бъдем изцелени – чрез теб и чрез всеки от нас
да постигнем цялостност!
Помогни ни да се обичаме, помогни ни да разкрием себе си.
Дай ни смелост да израснем, да разбием страховете си
и да разберем, че не сме сами.
Че сме обичани и достойни за обич.
И като преклонение пред теб – Помогни ни да бъдем  ТВОРЦИ!

„Странно нещо е животът. Ако откажеш да приемете друго, освен най-доброто, често го получавате.“

                                                                                                          Самърсет Моъм

Научихме ли се да си вярваме, когато си кажем: „Аз съм Творец“. Вече като такъв преминал през курса “Art или Do” не се нуждая от своеобразна подкрепа от страна на другите. Радвам се, че експериментирам постоянно и виждам кое наистина ми доставя радост. Защото процеса на творчеството е радост и благодарност.

Изключително много се радвам, че няма закони вечно да съм без пукната лев, но има вероятности в които да оставам без пари. Случва се, наистина. Дори творбата да е велика, пазара може да е лош. Радвам се, че научих един безценен урок(той го няма в учебниците по продажби): Научих се и престанах да определям стойността си и стойността на творбите(книгите си, филмите си, и маслото)според пазарната цена. Никога парите не могат да ми утвърдят престиж. Горд съм да заявя, че моят престиж зависи от мен, Бог и от това, което създавам. Не бих допуснал жалката гледка от която аз да планирам моята кариера да се развие в разумна посока, продиктувана от приходите ми и пазарните тенденции. Въпреки, че имам познание, прекомерното „наглеждане на нещата“ ще задуши детето творец в мен. Помирихме се и действаме както ни е кеф. И двамата знаем, че няма такава форма „по-късно, не сега“. Радвам се, че не ми се налага да правя уговорки с детето в мен. Просто правим и обичаме почти едни и същи неща. Природата ме е дарила с прекрасен Дар. Аз се нуждая да работя по зададените си параметри, а то още съвсем малко ми помага да действам със замах. Смелост и хъс. Знаем, че нашата отплата е самото творчество.

От много време съм взел решение да се превъзпитам и го постигнах. Срещам се само с хора повдигащи духа ми. Приятелствата ми са такива, които да тласкат творческото ми въображение,  а такива дето се опитват да го умъртвят просто съм ги изгонил. Нямам право да бъда другар с хора не зачитащи мен и дейността ми. А и нямам такива болни амбиции, да се харесам на всички. Не.

„Никога не лишавам, човека от надеждата му. По някога тя е единственото, което той може да притежава или му остава.“

Творчеството се е превърнало в моя живот. Ако той е скучен, и всичко друго е суховато. Но аз знам, какво правя и как да го подхраня. Като творец често ми се налага да се завирам там където хората виждат само глуха улица. Аз пиша независимо от ползата. Не деля писането си на полезно и безполезно. Забелязах, че не е нужно да си богат и чак тогава да си позволя да творя(каквото и да било). Но имам нужда от щедростта на Вселената за да не допускам застой в живота и творчеството си. Сякаш ако не работя по това, което съм си избрал ставам „раздразнителен“. Защото с времето разбрах, че  творчеството е кислорода за душата ми. Ако потисна своята съзидателност, аз проявявам жестокост към самия себе си. Усещам нещо като задушаване-все едно някой ме е хванал и ме души.

Да си творец означава да цениш изключението, да разпознаваш своята частица. Да си творец означава да признаеш странното. Ако това което обичате да правите(играете, пишете, режисирате, снимате, разхождате)ви прави щастливи, за Бога правете го. Не се съобразявайте с никого. Да губите мечтите си само, защото изглеждат безотговорни за малцина е лична безотговорност към самия теб. Имаме право да бъдем себе си независимо от обстоятелствата. Нашия създател ни е направил съзидателни и това е истинския ни Дар от Него. А начинът по, който ще я употребим е нашия Дар към Бог. Приемете сделката и работете в тази насока.

Успехът и нашият стремеж към него.          

Гоненето на целите и пристигането на това там, а когато пристигнем то е

изчезнало. Често биваме неудовлетворени от своите постижения и тогава с треперещ глас си задаваме въпроса: „А, сега накъде?“ За да не станем жертва на собствените си ограничения, трябва да продължим напред. Колкото и странно да звучи е, че ние творците сме духовни акули. Ако не се движим потъваме и умираме. Винаги имаме избор да си почиваме на старите лаври или да предприемем ново действие към следващата си цел. Малко ми беше странно, че всеки път  трябва да започна от самото начало в даденото начинание, защото няма как да го прихвана през средата. Нямам такава опция. Не ви ли се струва, че творчеството те прави пътешественик. Но в мигът, в които започнем да се грижим твърде много за светската суета ни става трудно да се отдадем на духовните си пориви. Прекалената загриженост за фасадата на кариерата ни, поставяме инвестициите в нея над своето вътрешно начало. Решени да играем според цифрите, изневеряваме на призванието си да зачитаме себе си и поставените цели.

„Творецът не е в състояние да имитира до безкрай вече постигнатото. Както и не е нужно успелият творец да залага прекалено на бъдещето си.“

Не е нужно да напускате или захвърлите работата или сегашната си кариера за да се посветите на „Art или Do“, просто почнете с лека промяна в ежедневните си ангажименти, леко сменете курса и източника на удовлетворение в кариерата си. За да постигнем това трябва да пишем сутрешните си страници. Продължаваме да пишем. За да не настъпва тази вътрешна умора от прекомерното чакане в процеса на създаване, ние сме длъжни да сме свободни същества, а не да държим ентусиазма си под око.

Дзен в спорта...

Мислим за всички неща, които искаме да направим. Въпреки, че едва сме се възстановили ние все пак не спираме да мислим. Но жалкото, е че само мислим без действие. А действието е най-важното нещо. Съзидателността изисква действие, а това действие е и физическо. За това е редно да се каже, че  е нужно да не губим почва под краката си за да сме наясно със способността да действаме. Осъзнатостта ни дава импулс, който можем да излъчим на подходящата честота щом сме радоиприемник. Имаме си достатъчно енергия за да произведем достатъчно силен сигнал. Ето защо е нужно да ходим(просто да ходим-разхождайки се). Тук говоря за медитация в движение. Двадесет минути на ден са достатъчни, макар аз да вървя 11км. по някога за два часа, понякога за два часа и половина(отиване и връщане). Целта на занятието е да развием съзнанието си повече от тялото, за да  не обръщаме толкова внимание на физическата подготовка. Движението на вън ни помага да се свържем със света извън нас,

което ни помага да освободим съзнанието си от натрапчивата ангажираност със себе си. Движението на тялото в парка или гората дава тон на дните и трансформира напрежението в лекота. И още една тънкост. Заедно с това движение ние придобиваме ново виждане – птичи поглед и виждаме „бедите“ по нов начин.  Както казах движението в гората ни разширява съзнанието и ни помага да се докоснем до нов извор. За това обичам да ходя в гората, защото имам време да разглеждам свободно без да бързам. Вярно е, че нещо прикове ли ми вниманието го държи дълго време и пак изпускам стотици гледки, мигове в природата. Но това ми харесва, че не профучават покрай мен и мога да им се насладя в пълната им цялост.

„Изкуството не възпроизвежда видимото; по-скоро изявява невидимото. Луната провокира творчеството, както химикалът кара фотографските изображения да се проявят върху хартията.“

                                                                                              Норма Джийн Харис

Хубаво би боло да разберем, че само движението е това, което ни движи от стегнацията към вдъхновението, от проблема към решението, от самосъжалението към самоуважението. Така решаваме проблемите си като се доверяваме на вътрешния си ресурс движейки се на вън насочваме вниманието на вътре към нас. Тъкмо защото детето творец се храни с картини е прекрасно да му доставяме нови такива за да има подмяна на храната и разнообразие в менюто. А какво по-богато място от природата.

Творецът във вас е малко дете помогнете му, сприятелете се с него и бъдете в прекрасни отношения винаги за напред...

Упражнение: Напишете и пуснете по пощата едно окуражаващо писмо до творецът във вас. Звучи глупаво, но когато го получите, ще се почувствате много, много добре. Никога не забравяйте, че творецът във вас е дете и то обича наградите, насърчаванията и плановете за празници и дейно празнуване.

„В живота всичко е балансирано...Неумението да плуваш се компенсира с умението да потъваш...“

                                        Окуражаващо писмо

              Здравей, Христо. Обичам те! Искам да знаеш, че безкрайно много се гордея с теб, както се радвам, че те има на този свят. Благодаря на Вселената за този Дар. Ти учиш всеки ден от живота(си), защото така си избра да бъде. Не държиш да имаш авторитети сред хората, но сам се превърна в такъв.

Изказвам своята благодарност към теб, защото постигна изключително много през последните 13-сет години от своя живот. Практикуваше мълчание през тези години и въпреки, че ти беше трудно да мълчиш, ти създаде 21 книги. Честито, Христо!!!

Какво по-хубаво от това да изживееш мечтите си, в пълния им размер. Да създадеш собствена реалност и да го направиш не само на думи. Да разбереш, че твоята воля съвпада с божествената такава. Ако не беше тръгнал по собствения си път не знам сега къде и с какво щеше да се занимаваш, но съм обеден, че и с каквото да се хванеш ще си успял човек. Жив, здрав, млад и успешен млад човек си ти, Христо. Гордея се с теб и твоите постижение в сферите  на културата, бизнеса, производството...

Не познавам друг такъв успешен автор като теб с написани 21 книги на български език. Преведени на за сега на десет езика и всяка една твоя книга е с по 4-ри варианта: електронна, хартиена, аудио и за глухонеми. С изключително голямо взривяване на българския и световния пазар и спечелването ти на несравнимото ти богатство.

Няма да те питам, как го направи? J

Създаде фабрика за „Масло от Джоджен“. Изнесе го по цял свят и стъпи по най-елегантния начин на пазара. Основа Флоранс Медиа Груп, която дава работа на 2500 човека в разделите: редактори, коректори, преводачи, готвачи, мениджъри, чистачи, озеленители, шофьори, камериерки, строителни работници, рецепционисти/ки, сервитьори/ки, масажисти/ки, козметици/ки...

Флоранс Медиа Груп е една от най-големите фирми създавана някога на територията на град Лясковец и движи икономиката на града и неговия просперитет.

1.Искам да знаеш нещо: напомняй на хората, какво харесваш у тях и това ще ти е сигурна гаранция за повтаряне на топлото им поведение.

2. Никога не лишавай човека от надеждата му. По някога тя е единственото, което той притежава или му остава.

3. Не се страхувай, не се срамувай да си признаеш, че не знаеш или, че съжаляваш(за нещо). Винаги бъди благодарен и благодари. Обичай се и обичай.

4. Ти успя да постигнеш, всичко което поиска.

И за накрая на днешното писмо ще ти споделя нещо:

„Всичко, което човек трябва да направи, е да приеме невъзможното, за се справи без необходимото и да изтърпи нетърпимото“.

                                                                                                                Катлин Норис