Art или Do - XI

Днес е предпоследната седмица на курса ми “Art или Do”. Аз продължавам да вървя по този път, които си избрах. Благодарен съм, че го открих и той откри мен.

Молитва на твореца

Велики създателю, в твое име сме се събрали,
по-добре да ти служим и на теб, и на нашите приятели.
Нека бъдем твои инструменти!
Отворени сме за твоята съзидателност.
Оставяме на теб нашите стари помисли
и приветстваме твоите нови и ценни идеи.
Вярвам в закрилата ти!
Ти ни създаде. Тази съзидателност е твоя природа и наша същност.
Просветли и разкрий живота ни!
Според твоята мъдрост, а не според  нашата ниска себепреценка.
Помогни ни да повярваме, че не е прекалено късно,
че ние не сме прекалено незначителни или прекалено порочни,
за да бъдем изцелени – чрез теб и чрез всеки от нас
да постигнем цялостност!
Помогни ни да се обичаме, помогни ни да разкрием себе си.
Дай ни смелост да израснем, да разбием страховете си
и да разберем, че не сме сами.
Че сме обичани и достойни за обич.
И като преклонение пред теб – Помогни ни да бъдем  ТВОРЦИ!

„Странно нещо е животът. Ако откажеш да приемете друго, освен най-доброто, често го получавате.“

                                                                                                          Самърсет Моъм

Научихме ли се да си вярваме, когато си кажем: „Аз съм Творец“. Вече като такъв преминал през курса “Art или Do” не се нуждая от своеобразна подкрепа от страна на другите. Радвам се, че експериментирам постоянно и виждам кое наистина ми доставя радост. Защото процеса на творчеството е радост и благодарност.

Изключително много се радвам, че няма закони вечно да съм без пукната лев, но има вероятности в които да оставам без пари. Случва се, наистина. Дори творбата да е велика, пазара може да е лош. Радвам се, че научих един безценен урок(той го няма в учебниците по продажби): Научих се и престанах да определям стойността си и стойността на творбите(книгите си, филмите си, и маслото)според пазарната цена. Никога парите не могат да ми утвърдят престиж. Горд съм да заявя, че моят престиж зависи от мен, Бог и от това, което създавам. Не бих допуснал жалката гледка от която аз да планирам моята кариера да се развие в разумна посока, продиктувана от приходите ми и пазарните тенденции. Въпреки, че имам познание, прекомерното „наглеждане на нещата“ ще задуши детето творец в мен. Помирихме се и действаме както ни е кеф. И двамата знаем, че няма такава форма „по-късно, не сега“. Радвам се, че не ми се налага да правя уговорки с детето в мен. Просто правим и обичаме почти едни и същи неща. Природата ме е дарила с прекрасен Дар. Аз се нуждая да работя по зададените си параметри, а то още съвсем малко ми помага да действам със замах. Смелост и хъс. Знаем, че нашата отплата е самото творчество.

От много време съм взел решение да се превъзпитам и го постигнах. Срещам се само с хора повдигащи духа ми. Приятелствата ми са такива, които да тласкат творческото ми въображение,  а такива дето се опитват да го умъртвят просто съм ги изгонил. Нямам право да бъда другар с хора не зачитащи мен и дейността ми. А и нямам такива болни амбиции, да се харесам на всички. Не.

„Никога не лишавам, човека от надеждата му. По някога тя е единственото, което той може да притежава или му остава.“

Творчеството се е превърнало в моя живот. Ако той е скучен, и всичко друго е суховато. Но аз знам, какво правя и как да го подхраня. Като творец често ми се налага да се завирам там където хората виждат само глуха улица. Аз пиша независимо от ползата. Не деля писането си на полезно и безполезно. Забелязах, че не е нужно да си богат и чак тогава да си позволя да творя(каквото и да било). Но имам нужда от щедростта на Вселената за да не допускам застой в живота и творчеството си. Сякаш ако не работя по това, което съм си избрал ставам „раздразнителен“. Защото с времето разбрах, че  творчеството е кислорода за душата ми. Ако потисна своята съзидателност, аз проявявам жестокост към самия себе си. Усещам нещо като задушаване-все едно някой ме е хванал и ме души.

Да си творец означава да цениш изключението, да разпознаваш своята частица. Да си творец означава да признаеш странното. Ако това което обичате да правите(играете, пишете, режисирате, снимате, разхождате)ви прави щастливи, за Бога правете го. Не се съобразявайте с никого. Да губите мечтите си само, защото изглеждат безотговорни за малцина е лична безотговорност към самия теб. Имаме право да бъдем себе си независимо от обстоятелствата. Нашия създател ни е направил съзидателни и това е истинския ни Дар от Него. А начинът по, който ще я употребим е нашия Дар към Бог. Приемете сделката и работете в тази насока.

Успехът и нашият стремеж към него.          

Гоненето на целите и пристигането на това там, а когато пристигнем то е

изчезнало. Често биваме неудовлетворени от своите постижения и тогава с треперещ глас си задаваме въпроса: „А, сега накъде?“ За да не станем жертва на собствените си ограничения, трябва да продължим напред. Колкото и странно да звучи е, че ние творците сме духовни акули. Ако не се движим потъваме и умираме. Винаги имаме избор да си почиваме на старите лаври или да предприемем ново действие към следващата си цел. Малко ми беше странно, че всеки път  трябва да започна от самото начало в даденото начинание, защото няма как да го прихвана през средата. Нямам такава опция. Не ви ли се струва, че творчеството те прави пътешественик. Но в мигът, в които започнем да се грижим твърде много за светската суета ни става трудно да се отдадем на духовните си пориви. Прекалената загриженост за фасадата на кариерата ни, поставяме инвестициите в нея над своето вътрешно начало. Решени да играем според цифрите, изневеряваме на призванието си да зачитаме себе си и поставените цели.

„Творецът не е в състояние да имитира до безкрай вече постигнатото. Както и не е нужно успелият творец да залага прекалено на бъдещето си.“

Не е нужно да напускате или захвърлите работата или сегашната си кариера за да се посветите на „Art или Do“, просто почнете с лека промяна в ежедневните си ангажименти, леко сменете курса и източника на удовлетворение в кариерата си. За да постигнем това трябва да пишем сутрешните си страници. Продължаваме да пишем. За да не настъпва тази вътрешна умора от прекомерното чакане в процеса на създаване, ние сме длъжни да сме свободни същества, а не да държим ентусиазма си под око.

Дзен в спорта...

Мислим за всички неща, които искаме да направим. Въпреки, че едва сме се възстановили ние все пак не спираме да мислим. Но жалкото, е че само мислим без действие. А действието е най-важното нещо. Съзидателността изисква действие, а това действие е и физическо. За това е редно да се каже, че  е нужно да не губим почва под краката си за да сме наясно със способността да действаме. Осъзнатостта ни дава импулс, който можем да излъчим на подходящата честота щом сме радоиприемник. Имаме си достатъчно енергия за да произведем достатъчно силен сигнал. Ето защо е нужно да ходим(просто да ходим-разхождайки се). Тук говоря за медитация в движение. Двадесет минути на ден са достатъчни, макар аз да вървя 11км. по някога за два часа, понякога за два часа и половина(отиване и връщане). Целта на занятието е да развием съзнанието си повече от тялото, за да  не обръщаме толкова внимание на физическата подготовка. Движението на вън ни помага да се свържем със света извън нас,

което ни помага да освободим съзнанието си от натрапчивата ангажираност със себе си. Движението на тялото в парка или гората дава тон на дните и трансформира напрежението в лекота. И още една тънкост. Заедно с това движение ние придобиваме ново виждане – птичи поглед и виждаме „бедите“ по нов начин.  Както казах движението в гората ни разширява съзнанието и ни помага да се докоснем до нов извор. За това обичам да ходя в гората, защото имам време да разглеждам свободно без да бързам. Вярно е, че нещо прикове ли ми вниманието го държи дълго време и пак изпускам стотици гледки, мигове в природата. Но това ми харесва, че не профучават покрай мен и мога да им се насладя в пълната им цялост.

„Изкуството не възпроизвежда видимото; по-скоро изявява невидимото. Луната провокира творчеството, както химикалът кара фотографските изображения да се проявят върху хартията.“

                                                                                              Норма Джийн Харис

Хубаво би боло да разберем, че само движението е това, което ни движи от стегнацията към вдъхновението, от проблема към решението, от самосъжалението към самоуважението. Така решаваме проблемите си като се доверяваме на вътрешния си ресурс движейки се на вън насочваме вниманието на вътре към нас. Тъкмо защото детето творец се храни с картини е прекрасно да му доставяме нови такива за да има подмяна на храната и разнообразие в менюто. А какво по-богато място от природата.

Творецът във вас е малко дете помогнете му, сприятелете се с него и бъдете в прекрасни отношения винаги за напред...

Упражнение: Напишете и пуснете по пощата едно окуражаващо писмо до творецът във вас. Звучи глупаво, но когато го получите, ще се почувствате много, много добре. Никога не забравяйте, че творецът във вас е дете и то обича наградите, насърчаванията и плановете за празници и дейно празнуване.

„В живота всичко е балансирано...Неумението да плуваш се компенсира с умението да потъваш...“

                                        Окуражаващо писмо

              Здравей, Христо. Обичам те! Искам да знаеш, че безкрайно много се гордея с теб, както се радвам, че те има на този свят. Благодаря на Вселената за този Дар. Ти учиш всеки ден от живота(си), защото така си избра да бъде. Не държиш да имаш авторитети сред хората, но сам се превърна в такъв.

Изказвам своята благодарност към теб, защото постигна изключително много през последните 13-сет години от своя живот. Практикуваше мълчание през тези години и въпреки, че ти беше трудно да мълчиш, ти създаде 21 книги. Честито, Христо!!!

Какво по-хубаво от това да изживееш мечтите си, в пълния им размер. Да създадеш собствена реалност и да го направиш не само на думи. Да разбереш, че твоята воля съвпада с божествената такава. Ако не беше тръгнал по собствения си път не знам сега къде и с какво щеше да се занимаваш, но съм обеден, че и с каквото да се хванеш ще си успял човек. Жив, здрав, млад и успешен млад човек си ти, Христо. Гордея се с теб и твоите постижение в сферите  на културата, бизнеса, производството...

Не познавам друг такъв успешен автор като теб с написани 21 книги на български език. Преведени на за сега на десет езика и всяка една твоя книга е с по 4-ри варианта: електронна, хартиена, аудио и за глухонеми. С изключително голямо взривяване на българския и световния пазар и спечелването ти на несравнимото ти богатство.

Няма да те питам, как го направи? J

Създаде фабрика за „Масло от Джоджен“. Изнесе го по цял свят и стъпи по най-елегантния начин на пазара. Основа Флоранс Медиа Груп, която дава работа на 2500 човека в разделите: редактори, коректори, преводачи, готвачи, мениджъри, чистачи, озеленители, шофьори, камериерки, строителни работници, рецепционисти/ки, сервитьори/ки, масажисти/ки, козметици/ки...

Флоранс Медиа Груп е една от най-големите фирми създавана някога на територията на град Лясковец и движи икономиката на града и неговия просперитет.

1.Искам да знаеш нещо: напомняй на хората, какво харесваш у тях и това ще ти е сигурна гаранция за повтаряне на топлото им поведение.

2. Никога не лишавай човека от надеждата му. По някога тя е единственото, което той притежава или му остава.

3. Не се страхувай, не се срамувай да си признаеш, че не знаеш или, че съжаляваш(за нещо). Винаги бъди благодарен и благодари. Обичай се и обичай.

4. Ти успя да постигнеш, всичко което поиска.

И за накрая на днешното писмо ще ти споделя нещо:

„Всичко, което човек трябва да направи, е да приеме невъзможното, за се справи без необходимото и да изтърпи нетърпимото“.

                                                                                                                Катлин Норис

Art или Do – VIII.

Сънувах сън в следобедна си дрямка, която по някога е като подарък за прекрасния и изпълнен с красота ден. Да дълъг е, но не се оплаквам.

В края на седмата седмица и влизане в осмата (четвъртък срещу петък) 09.05.2013г. След като си отворих очите дори се учудих наистина от случилото се – признавам си.

„Току що сме разгледали една чисто нова библиотека като катедрала построена преди седмица, но завършена едва днес в чест на един прекрасен автор. За да ознаменуват това събитие бяха организирали литературно четене в нея на различни автори и като за радост на хората оставиха повече време на заслужилия автор. Жената която стоеше и четеше се справи блестящо с четенето на всички произведения. Но когато дойде да чете творчеството се скова и гласът и стана като гласовата програма за озвучаване на аудио книгите на слепите хора(Гергана така се казва програмата). От начало никой дори не разбра, че тя се спече нещо, но когато автора се размести от удобната седянка от канапето на което го бяха поканили да седне всички предусетиха, че нещо не е наред. Обаче автора разгледа програмата и видя, че тя дори не чете материалите по програмата ами си прави някакви нейни съчинения все едно. Автора не издържа и я прекъсна с думите: „Как не ви е срам да си мислите, че можете да заблудите поне автора с това, което правите. Ако публиката ви вярва, аз не мога да си позволя да ви търпя. Аз съм Христо от Ляковец автора на това, което четете и вие се подигравате с написания ми труд. До сега ви търпях като ви гледах за да се усетите, че бъркате нещо, но вие явно сте безчувствена като програмата за четене на книги. Искам да знаете и още нещо. Преди време може и да съм допускал грешки тук там, но това не дава право на никого да осакатява текста, а вие с вашето студено и машинално четене, лишено от горещата страст с която е написано направо ме взривихте. Радвам се, че не съм критик и никога не съм кастрил някого заради допусната грешка, но никога не съм толерирал някой, ако не може да пресъздаде живата емоция на текста. Ето това е грозно. Сега имате право да си смените боята на лицето и да ви полазят тръпки, но не това е моята цел. А да ви спра и да не лишите хората да добият представа от същността на моят текст. И случайно да ми кажете, как така се справихте с другите автори, а когато дойде моя ред вие просто ме накарахте да избухна. Бих желал програмата да продължи само, ако аз ви чета текстовете си и ви предам живота изписан в листовете хартия. Не вярвам на хора, който не са запознати с моята работа, която е създадена и изкована от страст, а тя да бъде просто издекламирана като, че ли това е 100-ното стихотворение и рецитала е към края си. Не, така не става. Госпожо красива сте, но аз не съм съгласен с отношението ви към моите рожби…Прекратявам тази нередност, и се радвайте, че не изразявам нищо срещу вас, защото не сте ми в полезрението дори. Никога, запомнете няма да допусна това да има почва…да правиш нещо без да предаваш страстта на самия творец. А още повече, че четеш творчеството на Христо от Лясковец.“

                                                 Art или Do – VIII.

Аз имам право да бъда Творец.
Аз съм добър човек и добър творец.
Творчеството е благословия, която приемам.
Моята съзидателност е благословия за другите.

Сега се отнасям по-внимателно към себе си и към моето творчество.

Една от най-трудните задачи пред която е изправен твореца е свързана с оцеляването му. Не всички творци успяват да усвоят важния урок да надживяват загубата(на пари, на надежда, на престиж). Забравяме, че това са наши пътепоказатели по пътя, по които вървим. Ако не сме сковани от страх можем да преобърнем тези загуби в наши активи, но ако сме в изолатора на блокирания мозък, няма как да се случи.

Нямаме никакъв опит и познание по въпроса със споделянето, когато се провалим или ни (из)критикуват толкова лошо, че се парализираме. Ако се научим да се отърсваме по-бързо от травмите, душата ни няма да има толкова много излишни белези, който да ни завръщат често и да ни напомнят все за този провал. Въпреки, че темата е прекалено болезнена не я оставяйте да стои във вас и да ви нанася още поражения, които ще разберете чак след време. За това се отпуснете и намерете хора или кукла за да споделите всичко онова, което просто ви тежи и не сте намери ли сили или време да го направите. Направете го, то е ваше право. Не се чувствайте победен, на свой терен само, защото се е случило нещо, което се е разминало с вашите очаквания.

Ако нашите творения ги считаме за наши деца, то загубата, която считаме за лична ни вкарва в графа „преждевременно родили“. Жените най-добре знаят, за какво говоря(е само тези дето са го изпитали,де). Но ние не падаме по-долу, когато можем да изживеем тежко дадено събитие като разочарование, защото книгата ни не се продава с темповете с който искаме, не получаваме заслуженото и веднага, както сме го запланували и т.н.

Никога не давайте израз на тази псевдо емоция, която ви кара да се предадете дори, ако виждате резултата или финалната права.

                                                                                                               Христо от Лясковец

Освен това ние не трябва да забравяме, че в предните статии ние се опитахме да осъществим топла връзка с детето творец в нас, а сега още повече трябва да сме внимателни, защото то е малко. Нашата емоционалност може да му попречи и то отново да се затвори и ние просто да „увиснем“. Когато сме претърпели поражение го приемаме и просто продължаваме напред без да си губим времето в години скърби и хабене на енергия относно унижението, което все още е в сила върху нас(въпреки, че може да са минали години). Изживейте своето разочарование и го пуснете да си ходи за да няма власт над вас. Не позволявайте то да сложи бариера между вас и мечтите ви за бъдещето. Уязвимостта на детето в нас е голяма и по тази причина бъдете внимателни към себе си и критиките, които сами си отправяте.

Учителите, редакторите, родителите, много често са фигури, които са нещо като родителско ръководно тяло. Връзката, която се изгражда е на база доверие. Веднъж измамено, това доверие просто се превръща в насилие върху детето. Замислете се!!! Не вярвайте на всичко, което казват, особено ако не съответства на моментното ви разбиране. Не се поддавайте просто така да приемете истината на някого просто, защото той така е сметнал да ви я поднесе. Замислете се!!! Може учителя да е видял талант във вас, но понеже на него са „му подрязали крилата“ като малък, той предава на всички това, което са направили с него-кастрира ви. Но може учителя да не вижда талант във вас, но да ви насърчи, и да извадите най-доброто на което сте способни, а хората да си помислят, че сте много талантлив и надарено дете. „Според вас самите готови ли сте да поемете рискът на творец показващ се, изявяващ се, и изправящ се на сцената пред стотици или хиляди очи?“

„Въображението е по-ценно от познанието.“

                                                                                                      Алберт Айнщайн

Ако трябва да бъда по-точен съм обеден, че много от учените и преподавателите знаят как да разрушат дадена съзидателност на твореца, от колкото да я сформират в него. Така студента независимо, колко добре се е справил със задачите си единствената категория в която може да влезе е: все ще има намерен недостатък. Каквито и качества да са на лице, все и голямата ножица се ползва с радост от критикаря. Интелектуалния поток пречи на творческия съзидателен импулс със сигурност. Прекалената умозрителност кастрира твореца. Младите творци са като току що покълнали стръкчета трева. Прекарването на времето в четене на академични книги в Аулите на Академиите и вършене на неща свързани не с израстването на тревите-пречи на твореца. А докато чакате самото израстване така го подминавате, че от крехко стръкче става плевел… И едно лишение да се препречи на пътя на неуверения творец всичко отива по дяволите и по тази причина много талантливи творци са покосени и вехнат в сянката на разочарованието. Не заменяйте за нищо на света изгарящото ви усещане и конкретно това с което искате да се занимавате, за сметка на нещо друго или друг. Не заменяйте професията си(за която сте родени), за да сте просто чиновник на някого или подлога. Запомнете нещо красиво: Често смелостта, а не същинския талант удостоява твореца със слава. А лишената смелост – задушена от критичните нападки или пренебрежение е способна да осакати много творци, далеч по-добри от онези спечелили публично възхищение. Според мнозина преминали през лечението трябва на време да отреагираме на раните, които ни пречат и блокират.

„Извоювахте ли своята свобода и независимост като тийнейджъри от прекаленото покровителствания родител? Е ако не сте давайте, но ако сте браво, защото сега е ред да се отървете и отърсите от „злите“ творчески наставници.“

Не си губете времето в бягство или да си мислите, че като се скриете от света и

от хората, че болката(от илюзорния провал), която сте преживели ще ви остави на мира или ще си тръгне просто така от вас. О, не само защото така смятате няма да стане. Няма значение дали сте начинаещ писател или не сте? Нека не забравяме, че както при спортистите има травми, така и при творците има. Те са част от играта на живота. Въпроса е да се научим да ги лекуваме. Не пренебрегвайте симптомите както на мускулите, ставите и сухожилията, така и  болката която сте готови веднага да погребете и да я чакате да отшуми сама. А, защо да не се гордеете с „творческите си рани“ след като това може да ви помогне още по-добре да зараснат и да настъпи тяхното изцеление. Поражение или травма… но не се самобичувайте сами и не си измисляйте наказания за да страдате излишно и да се успокоявате, че като мъченик на перото ще сте в по-изгодна позиция. Ежедневието в което сме затънали по някога ни пречи да погледнем шанса в очите и просто го пускаме да си ходи заради ниска самооценка или защото ни е страх. Защо??? Не се лишавайте от първата крачка. Няма нужда да носим години наред горчивината от пропуснати шансове и да живеем така.

Дали някой ни  е казвал, че изкуството е умение да подреждаме времето си. Трябва да гледаме на загубата, като потенциална печалба. За жалост често забравяме това и потъваме в собствения си сос-скръбта ни. Смяна на приоритетите и освобождаване на мирогледа за да не си мислим, че щом веднъж ни е заболяло, че ще ни боли винаги  за цял живот. Печалба зад маската на загубата. След като се запитаме: с какво може тази загуба да ни е от полза? Отговорите, който ще дойдат могат дори да ви изненадат. Важното е да успеете да трансформирате болката в енергия, която да впрегнете в творческия процес. А малкия ключ е да вярвате в посоката, която сте си избрали и да не падате духом, и в най-черните ви дни можете да извлечете лъч надежда. Осмелете се да прекрачите макар и плахо прага и отново да влезете във вашите очертания. „Престанете да се оплаквате от провалите си, вместо това – протегнете ръце и вземете онова, което наистина искате.“

„Non illegitimi te carborundum – Не се оставяй копелетата да те съсъпят.“

Почти винаги тези, който са започнали късно да пишат имат голям успех,

защото самите те са узрели. Макар, че има и такива, който не съзнават, че егото им изпъква казват: твърде стар съм за да ставам за писател. Интересно как нашата култура превъзнася младостта и и дава свободата да експериментира. Говорим с пренебрежение към възрастните, но им позволяваме да бъдат „малко луди“. А, случайно да познавате такива хора, които едновременно и младостта и старостта да им пречи за да станат творци, писатели и т.н.? „Възрастни и смахнати, но нека опитат. Млади и глупави, но нека опитат.“ И без друго лудостта е добра предпоставка за да опитат. Може не на всички е приятно да изглеждаш луд, но какво от това. Творчеството е плод на мига и в този миг ние нямаме възраст. Чувствайте се като деца, без скрупули, без излишни предрасъдаци и просто го направете. Никога не се вкопчвайте в продължителността на пътуването, а се отдайте просто на движението по него. Тука е уместно да вмъкнем и фокуса, който бихте могли да усвоите, ако се занимавате с йога и медитация. Той ви е нужен за да можете да погледнете на пътуването като на приключение. Не се ограничавайте и с това, че продукта ви трябва да е завършен. Такова понятие няма, като завършен, защото това е процес, които ти си избрал да спреш някъде където ти си преценил, не друг. Никога не се вземайте на сериозно и често заставайте в позицията на начинаещия.

Изписвате ли ежедневно своите страници, забравих да попитам?

Никога не си мислете, че можете да промените целия си живот с един замах. Грандиозните планове от този вид често ще ви водят към провала. Отдаваме се на мечти за това как ще изглежда живота ни, ако бяхме истински творци, но не съумяваме да видим многобройните съзидателни промени, които бихме направили още тук и сега. Вместо да направим една плаха стъпка към мечтите си, ние се втурваме към ръба на скалата, а после треперейки, повтаряме: „Не мога да скоча, не мога да скоча.“  Станали сме специалисти по правене не нищо. Често влизаме в графата безделници, защото така ни е по-лесно да не вършим нищо конкретно. Вместо да пишем често, размишляваме над късмета си. Това в кариерата на твореца е като силна отрова, която той отделя и я консумира без дори да го съзнава. Не казвам, че въображението ни трябва да работи, но без действия, какво следва знаете ли? Едно голямо нищо!!!

Изпълнете своя график с писане на сутрешни страници, работете с това, което разполагате, вместо да се отдавате на съжаление заради онова, с което не разполагате. Работете върху себе си, защото работата води след себе си работа. Няма нужда да се притеснявате излишно за каквото и да било всичко се подрежда. Само едно мога да ви препоръчам: не давайте правата на някакъв си агент и не разчитайте толкова на неговите действия вместо действията на душата си. Вместо да се вкарвате в размисъл за големи дилеми, всеки ден пишете и правете малки крачки към целта си. Не съжалявайте за пропуснатите години или време, защото допълнително се омагьосвате сами. Промените в живота ни макар и малки подхранва душата ни и не се чувстваме затлачени в тинята на блатото си.

„Учим се като вървим/натам, накъдето трябва да вървим“.

                                                                                                                      Теодор Рьотке

Хвърлете в открития космос и вижте къде ще отидете, като няма посоки, времена и ориентири. Ти определяш посоката и хващаш писалката всяка сутрин за да завършиш започнатото.