ЛЯСКОВЕЦ

Щом слънцето изгрее от светлия изток.

И росни треви пробляскват  в ранния хлад.
Под благословията на Светите Петър  и Павел.
Разцъфна нашия роден приказен град.

                             Строен столетия от кадърни трудови хора.
                              Защитаван от  верни на вярата и силни мъже.
                              И музика стара звучала в простора.
                               За благата които земята щедро даде.

По калдаръмите скърцат тежки каруци.
В дворовете влизат различни стада.
По поляните бягали боси здрави дечица.
В гърдите на хората туптяли благородни сърца.

                               Това се знае добре в наща Родина.
                               Това го знаят и други от кога.
                                Защото Лясковчани всички са будни хора.
                                И веселие носят навред по света.

А идните поколения нови хора да бъдат.
И те да градят своя светъл живот.
Като предците си известни да бъдат.
Но за тях след време други ще пишат и четат.

Иван Енчев

(по поръчка на Христофор Коеджиков от Лясковец)