разтълкувано от нея...

разтълкуване от нея

...Допитах се до Диана, какъв е този знак, които сънувах и тя ми каза отговора след два дни ето го: 

Пита ме но сега дойде времето да ти кажа!

1.Послание от Висшия разум-Абсолют!

2.В най-скоро време настъпва за теб нов етап на духовно-полево развитие, с ясно подчертан  ескалативен  фактор на непрестанен и непресъхващ растеж!

3.Избран си да вървиш по Духовния път, като представител, посланик и водач /лидерски позиции/!

4.От  теб се очаква цялостност и завършеност на езотеричните и фини структури, а достъпа до хората ти е с метафизични послания!

5.Подсещат те, че можеш да го правиш до безкрайност /визирам космическия знак 8, които също означава навлизане на информативно, астрално ниво с други думи  ще си „врата за тях”, преминалите отвъд нашия свят, те не обичат да ги наричаме по друг начин, като цяло светът на Невъплащението/!

6.Помни, че хармонията и любовта са водещи и това обозначават  „ченгелчетата”  ляво и дясно. И, че трябва да избереш Средния път-на баланс и безпристрастност към нищо и никого!

7.Видимо разчетен „ключ” /познат ни от петолинието на нотите/, означаващ  Отключване на нов творчески етап, основан на Божествената музика, псалми и класика/. И накрая ще ти споделя, че всичко това е знак за Избор и дефакто ти решаваш дали ще продължиш така?  Принципа на свободната воля, стремително и  трудно е, но е Постижимо! 

А и да ти кажа, че този знак трябва да е лого на твоята медия, значи символ от сега нататък: Код защита! /Беше първоначално за теб, докато го дешифрираш и осъзнаеш, не биваше да бързаш да го споделяш…/. Мир и любов.

                                                                                                                      От Диана/Луна/ Димова

за първите стъпки...

За първите стъпки /въобще/.

продължението

Интересното е как се случи и това. Първите стъпки в любовта. Първите стъпки в приятелството /вярата един в друг/. Първите стъпки в зачеването на дете/с любов/. Първите стъпки в раждането му. Първите стъпки в прохождането му/пристъпулник/. Първите му стъпки в уроците на живота. Първите му стъпки в прекрачването на училището и адаптацията в новата среда. Първите му стъпки в израстването му и сформирането му като личност. Първите му стъпки като душа, която чувства, влюбва се, страда, терзае се. Първите стъпки на вяра в себе си и собствените сили. Първите стъпки когато разбереш, че светът  около теб е добър, а не лош /както другите смятат/. Първите стъпки на дипломирането ти. Първите стъпки на трепети и страст. Първите стъпки на студент  и студентския живот. Първите трепети на повторно завършване. Първите трепети на нова работа, контакти и първа заплата. Първите крачки на поредната любов и създаване на поредните първи крачки на нов живот. Всичко си има първи път… 

там където...

голяма и сърцата 

Където има голяма любов, винаги стават чудеса.

добре дошъл в моя свят

Израснах с приказки те на: братя Грим, Ян Бибиян, Пипи дългото чорапче, педя човек лакът брада, пинокио, червената шапчица, а сега до-пораствам с приказки за кама сутра и как да общувам с хората.

Добре дошъл в моя свят

Може би докато бях дете не мислех, че трябва да се отнасям добре с хората, защото махвайки с ръка и казвайки извинявай, всичко се оправя, но сега, като голям стойността на това е друга. Пораснах и все по често се питах, в какво съм добър, какво още може да направя за да подобря тялото си, да привлека внимание и т.н. Оказа се, че на всеки му е нужно поле за изява, но на всяка цена и да се правя „на шут”. Преминах през много метаморфози в едно успявах в друго се правалях, но днес мога да се погледна в огледалото и да си кажа, че съм направил много за себе си и достатъчно за околните/моя преценка/ и мога да продължа напред.

Някак с идването на важната възраст 33 все по често приветствам тази душа, която ще се появи с раждането на детето, което съм извикал. Искането да реализирам и това  в моя живот ме кара да трептя като светулка покрай любимия човек и да благодаря, че сме тук на този свят.

Искам за пореден път да кажа, че обичам и съм обичан мъж, което ме кара наистина да трептя и вибрирам така, че да мога да излъчвам нужната честота и да вървя напред. Благодаря на живота, жената на сърцето ми и всички мои приятели

начална връзка...

Цани Гинчев

Начална връзка с училището. Дойде времето да съм в първи клас. Заведоха ме в някаква сграда, където ме караха да стоя на едно място седнал и да мирувам, като последното въобще не ми се отдаваше. Не знаех, как ще свикна да мълча, и да не говоря в клас. Но сигурно се свиква, знам, ли, но аз не можах. Нямах желание да изпълнявам команди „на учители”, който „не познавах”, а и как да обуздаят свободолюбивото малко същество като мен.

Най ми беше приятно пролетта в час по физическо с игрите, а най-неприятното беше да пиша домашни в къщи. Идваше едно момиче, което „беше силна ученичка” да ми показва задачите и как да пиша красиво. Това ме дразнеше, но изпълнявах, защото нямах друг избор. Винаги съм се чудел през годините, защо ме карат да изписвам стотици пъти букви, цифри и да чета неща, който не са ми интересни.

С годините, когато преминавах в горните класове/т.е. ненапредвах/, а ми беше още по-глупаво да си губя времето в часовете. Започнах да бягам от час защото, можех да си правя каквото поискам щом и другите го могат. Така в края на 6-ти клас извикаха баща ми за да му кажат, че поради неизвинени отсъствия и много двойки, ме оставят да повтарям същия клас. Това беше лоша новина за родителите ми, но аз не се срамувах, защото за първи път се случи, нещо, което исках и не ми пукаше, че „може би, ще ме сочат с пръст”. Учих на друго място и така започна всичко…

Сега не ме интересува дали пиша, красиво, но мога да заявя, че словото ми е дълбоко пропито с мъдрост от вековете. Не е важно дали правя толкова  грешки, защото не държа да съм безупречен, но държа да бъда себе си. Връщането ми на зад във времето ме зарадва с едно, че спомените ми към началното училище бяха прекрасни и по тази причина бих отдал много за него но с времето, няма да го направя на веднъж. Записките ми се превърнаха в книги, а книгите  излязоха от пределите на града, страната и заминаха да странстват, да търсят своя път по най-добрия начин на които са способни. Христо от Лясковец, не беше добър ученик, но се превърна в това, което е искал винаги: да бъде свободен и да пише, за каквото иска.

Христо от Лясковец.

С вятъра

моя приятел

Приятната изненада. След като излязох от малкият параклис „св.Троица” в манастира „св.Петър и Павел” в Лясковец, една от монахините ме видя и поздрави. Оказа се, че това е сестра Параскева и веднага ми каза, че много се радва да ме види, попита ме, кога ще ходя на Божи гроб и, че не е знаела за моите дарби на писател до преди да види една от книжките на леля Веска. Благодарих и за вниманието и отново се загледах във ветропоказателя на часовниковата кула. Самият часовник не работи сега и не ме грабва, но това да наблюдаваш играта на вятъра е прекрасно. Отнесох се по посока на самият вятър и исках буквално да прелитна до Израел за да мога да видя, целуна, прегърна и влея живителна сила на любимата ми жена. На този етап още не знаех, как да се съюзя с вятъра, но вниманието ми бе пленено от елегантната мощ на вятъра, който си прави, каквото поиска и не е зависим от нищо. Изпратих послание с мисълта си към любиматa, и дори не се съмнявам, че е пристигнало за секунди, защото моята мисъл-буквално лети.

Въпреки, че случващото се в мисълта ми ме отнесе и ми достави такова изобилие от радост в душата ми, че дори спрях да наблюдавам ветропоказателя, защото сякаш стрелката сочеше към моята любов. Вятъра си бе направил труда да ми покаже посоката, а тя е посоката на любовта. В сърцето и там където е мисълта ми, която подхранва съществуването ми и ми дава кураж да продължа напред въпреки, че не знам, какво предстои. Има моменти съм се питал, че какво от това, че мога да помагам, лекувам, масажирам телата и душите на хора, аз също имам непознати страни и много въпросителни. Но преди 17г. смених въпроса „защо?” с въпроса „какво?” и така картината не се промени, но аз се промених за околния свят и това породи приятелството ми с вятъра. Така се запознах и с книгата на Пауло Коелю-Алхимикът и там за пореден път прочетох как овчарчето се съюзи с вятъра за да покаже каква е силата на живота. А тя е любовта, вятъра само задуха толкова силно, че сякаш той се пренесе. Така за пореден път аз имам възможността буквално за миг да се пренеса с мисълта си и да усетя, как тупка сърцето на жената дарила ме с толкова много обич, топлина, страст и какво ли още не.

Аз съм Христо от Лясковец и някак се сприятелих с вятъра, който помага на града ми да има живителен дъх и тяга за добруване.

Рабиндранат Тагор

и тук

Рабиндранат Тагор е индийски писател, поет, философ, композитор, педагог и общественик. Той е променил дълбоко бенгалската култура в края на 19-ти и началото на 20-ти век. През 1913 година Тагор получава Нобелова награда за литература и става първият неевропеец, удостоен с това отличие, което го превръща в един от най-широко известните по света индийци, наред с Махатма Ганди. Тагор произхожда от бенгалско семейство от кастата на брахмините. Рабиндранат Тагор започва да пише стихове едва осемгодишен, а на шестнадесет години вече публикува поезия под псевдонима Бханушинго и пише първите си разкази и пиеси. Най-важните си произведения той пише на бенгали, но превежда голяма част от поезията си и на английски. Сред най-известните му произведенията са стихосбирките „Гитанджали“ и „Градинарят“, романът „Гора“ и сборника с философски есета „Садхана“.
Рабиндранат Тагор е роден на 6 май 1861 година в Калкута в знатно бенгалско семейство с вековни традиции. На бенгалски език името му означава „Повелител на Слънцето“. От най-ранно детство Рабиндранат се развива във високо интелектуална и напредничава среда. Неговият баща Дебендранат Тагор е един от най-дейните членове и организатори на религиозното общество Брахмо Самадж, което води борба с идолопоклонството, със старите обреди и предразсъдъци и с ограниченията на кастовата система.

Шарада Деби - майката на Рабиндранат - дарила баща му с общо 15 деца — четиринадесетото, от които е Рабиндранат. Негов дядо е Дварканат Тагор, роден през 1794 г., създател на първата индийска банка и първата индийска флотилия, основател на медицинската академия в Калкута и основен дарител на почти всички големи институции в Бенгалия. Фамилното богатство достигнало своя връх по време на живота и кариерата му. Бащата, задълбочен в своето съзерцание, прекарва по-голямата част от своето време като отшелник в имението си Шантиникетан и предприема дълги пътувания из Хималаите. На едно от своите пътувания взима и малкия Тагор, което оказва всестранно влияние за оформянето на бъдещия световноизвестен поет. Обучението на Рабиндранат започва рано и се води главно от частни учители. Той изучава санскрит и богатата съкровищница на древнооиндийската литература. Брат му се грижи за музикалното му образование. Други преподаватели го занимават с анатомия, английски език, дори с борба. Педагогическото училище и Бенгалската академия не задоволяват младия Рабиндранат. По решение на семейството, на седемнадесетгодишна възраст, Рабиндранат отива в Англия да следва право. Много скоро напуска университета и насъбрал нови впечатления от Европа и живота на западните народи, усъвършенствал английския език и прочел много произведения на английската литература, той се връща в Калкута. Първата творба на Тагор, „Историята на поета“, се появява, когато той е едва петнадесетгодишен, в издаваното от семейството му списание „Бхарати“. Това семейно списание, излиза почти половин век. Тагор се оженва на 22-годишна възраст, има 5 деца. След седемнадесет години семеен живот загубва жена си Мринолини и три от децата си. През 1901 г. в семейното имение Рабиндранат основава училище, чиято програма се отличава от програмата на английските училища и предвижда задълбочено изучаване на бенгалски език, индийска и световна литература, природни науки и математика. Заниманията се провеждат сред природата и се състоят главно от свободни беседи между учителя и учениците според най-добрите примери на древните училища. През 1921 г. училището се превръща в университета Вишва Бхарати. Животът на поета в Шантиникетан е много плодовит по отношение на творчеството му. Тук написва: „Читра“, „Царят на тъмния чертог“, „Поща“, романът „Крушение“, „Гора“, „Дом и свят“ и др. През 1912 г. Рабиндранат Тагор заминава на голяма обиколка из Европа и Америка. По време на посещението си в Англия той се среща с видни интелектуалци и творци. Възхитен от интензивната духовност на поезията му, изразена в сетивни образи, ирландският поет Уилям Йейтс пише знаменития си предговор към стихосбирката „Гитанджали“. През 1913 г. Рабиндранат Тагор е удостоен с Нобелова награда за стихосбирката си „Гитанджали“, а скоро след това получава и английска благородническа титла. През 1919 г., в писмо до вицекраля на Индия, Тагор се отказва от тази титла, в знак на протест срещу кърваво потушения мирен протест в Амритсар. През 1926 година Тагор прави голяма обиколка на Европа. След Атина, Букурещ и Белград на 17 и 18 ноември 1926 г. великият хуманист посещава София и изнася две беседи.През юли следващата година започва голямото пътуване на писателя в Югоизточна Азия и Япония, а през 1932 г. посещава Персия, Ирак и Цейлон. През ранната 1930 г. Тагор напуска родната си Бенгалия за едногодишно пътуване в Европа и Съединените Щати. Оттогава датира приятелството му с Алберт Айнщайн и Хърбърт Уелс . В лекциите си, които изнася в Европа и Америка, освен философските теми за „хуманността на Бога и за човека като Вечност“, той споделя и огорчението си от „тъмната бездна на надменността“, която отделя англичаните от индийците. В края на живота си Тагор открива рисуването като нова форма на изява на творческия си гений.

Великият индийски писател умира на 7 август 1941 г. Огромно е литературното наследство на Тагор - 12 романа, над 100 разказа, около 2000 песни, около 30 поеми, 50 стихосбирки и други.

Клиент # 1/опасна близост/-продължението

Клиент #1

Здравейте, читатели на моето творчество. Искам да съобщя, че излезе и втората книга от поредицата Клиент№1/опасна близост/-продължението. Една година след успеха на първата книга вече се появи и втората и всеки, който иска може да се свърже с книжарницата  и да я  получи.

Книгата беше вдъхновена от Бенджамин Франклин и неговата 13 точкова седмична програма и  употребата на „мозъчен тръст”. А аз си позволих да сложа и още една точка: Вниманието! Благодарение на него постигнах много. Сега ще покажа автентичната програма на Бенджамин Франклин в него 13-сет точков вид и до него ще е моят.  


     Бенджамин Франклин


1.Въздържане във всичко.                   
2.Мълчанието е злато.                           
3.Ред.                                                           
4.Решимост.                                              
5.Грижливост.                                           
6.Трудолюбие.                                           
7.Искреност.                                                
8.Справедливост.                                      
9.Умереност.                                              
10.Чистоплътност.                                    
11.Спокойствие.                                         
12.Целомъдрие.                                        
13.Смирение.                                            

Христо от Лясковец.

1.Внимание.
2.Спокойствие.
3.Трудолюбие.
4.Решителност.
5.Приветливост.
6.Вяра.
7.Смирение.
8.Щедрост.
9.Откровение.
10.Умереност.
11.Себераздаване.
12.Самоконтрол.
13 Организираност.
14.Наблюдателност.

Ето моята интерпретация на моята 14 седмична програма:

Внимание: - няма значение, дали сте получили внимание винаги можете да го дадете дори в повече от нужното. Реших, че това е нещо от което съм лишен знаех, че мога да го дам и в мигът в които го дадох получих без да искам същото дори в пъти повече и дори ми се помага в случай в които не подозирам.

Спокойствие: - оказа се, че няма нищо по важно от вътрешния мир в душата, така, че се наложи да го търся, за да мога да не загубя себе си по пътя по  които вървя. А само чрез спокойствието можех да запазя пламъка даден ми с рождението. Благодарение на спокойствието мога да вземам „трезви решения”.

Трудолюбие:
- никога не съм претендирал, че съм бил работлив по най-високите критерий, но пък  съм щастлив от това което правя и знам, защо го правя.

Решителност:
- освен това, че „слушам вътрешния си глас”  не се съобразявам с много от човешкото мнение дори на приятели и за това в повечето случаи моята решимост се превръща в техните очи като дързост.

Приветливост:
- в мигът когато си мислех, че животът е гаден, „да той беше гаден към мен”, но когато отворих себе си за света се оказа, че не е така и за мен е важно да е така.

Вяра:
- заради тази вяра се разделих с много хора от обкръжението ми, които ми казваха в какво мога аз да вярвам и в какво не, но бяха забравили, че аз наистина живея моя живот не техния и няма как да ги чуя. Вярата ми далеч не е обвързана с църквата или дадена религия. Но пък благодарение на своята безгранична вяра реализирах и своята желязна самоувереност в себе си.

Смирение:
- това е една от най-трудните ми задачи в началото,защото заради много неща ти се налага дори да притаяваш дъх, да се снишиш, защото от страни изглежда, че си с  много голямо его (мнение) за себе си. Но когато разбрах, че съм си самодостатъчен сам на себе си, нямах много нужда да се спотайвам заради това, че има много слабохарактерни хора около ми.

Щедрост:
- от как разбрах,че нищо не ми принадлежи в тоя свят и, че единственото мое нещо е само това, което съм раздал на околните. Е за това се впуснах в подаряването на едната ми книга, защото наистина мога да си го позволя.

Откровеност:
- открит човек съм и нямам нужда да се прикривам зад маска. Белязах това си качество още преди много години когато извоювах пред себе си, че ще стана вегетарианец /ето 18 години вече от как е така/.

Умереност:
- животът ми „в пещерата” ме научи на много скромен живот и наистина сега, когато имам много неща, умишлено подарявам  неизползваемите  вещи. Дори съм стигнал до крайност и много от нещата след като съм разбрал, че не са ми нужни съм ги игнорирал, премахнал то животът си.

Себераздаване:
- единствено само душевно богатите хора могат да даряват и да се раздават до край без да очакват нещо в замяна, защото изпълняват своят своя път.

Самоконтрол:
- от как се занимавам с йога вече 12 години дисциплината,която си наложих върху себе си,ме контролира. Нямам нужда от хаос в главата си, а от дисциплина.

Организираност:
- с навлизането на любовта в животът ми той не е същия и се наложи да вмъкна още една способност да не пилея времето си, а да бъда концентриран в него, защото нито един пропуснат миг не се връща никога.

Наблюдателнос:
- през всичкото време когато аз се учех първо наблюдавах хората от които взимствах дадени качества и уроци. Заради това съм се превърнал в доста голям наблюдател, дори положих усилие да разбера медитацията си точно по тази начин-бях само наблюдател на дишането си от начало, а с постоянството вече станах едно с дишането.

награда/с кафе/

ЛЮБИМО КАФЕ

1.Защо да се наградя? С какво съм заслужил.
Защото утрото е по – мъдро от вечерта. След медитацията идва  затвърждаването  с кафето и правене на планове за деня. Марката не/ е важна, но може би сорта!
2.Не е ли еднообразно да пиеш всяка сутрин кафе?
Всеки ден е различен. Ти  не си един и същ макар да не осъзнаваш под напора на живота, че клетките ти не са това, което бяха преди 1 година.
3.В колко часа е хубаво да се пие наградата?
Дали ще го пиеш в 6:30 или в 7:00 или в 16:00, кафето си действа ободряващо…
4. Не е ли вредно?
Защо да е?  Изпитото кафе влияе на концентрацията, повишава тонуса и вниманието. Предпазва сърцето, намалява риска от рак на дебелото черво, от Паркинсон. Предпазва от влизане в депресивни състояния (т.е.  задънена улица)…
5.За или против подаръка (кафе)?
 Бизнеса процъфтява с кафето. А колко са против?
6.Кафето наркотик ли е?
То е стимулант, който премахва умората, дава увереност и енергия, стимулира физическата активност, следователно: всеки може да го употребява. Не е от значение да ли е полицай, адвокат, нотариус, съдия, президенти, министри или обикновен човек всички са увлечени по законния наркотик. А ние с какво сме по различни от тях, че да не можем да го ползваме (без рецепта и предписание).
7.Каква е разликата м/у наркотик и стимулант?
Оставям на вас да се размислите и разровите!?
8.Пречи ли ви кафето на съня?
 Нищо подобно. Не само, че не пречи, а и помага за съня по някакви неведоми пътища…
9.Какво е кафето за вас?
Лично време за вас, време за разговор (раздумка или одумка), повод за усмивка, следобеден оргазъм, бизнес срещи или просто нещо без, което не можем и сме свикнали до толкова, че можем да знаем за него повече от колкото за любовта…
10.Колко бързо ви го сервират?
Питали ли сте човека, които ви го носи, защо се бави когато ви носи кафето? А вие можете ли да чакате толкова дълго?
11.За мен кафето е: нещо, което ми помагаше в началото да се „отърся от работата с пациентите”;
после стана   повод за посещение и посвещение в Еко - кафе;
после се превърна в ритуал и това стана повод да бъда наречен Клиент №1 в едно прекрасно заведение; 
после с кафето посрещнах издаването на книгите ми и се почерпих за свое здраве;
после стана така, че осъзнах нуждата от употребата, но не и неговата зависимост;
12. А  знаех те ли, че:
Първоначално кафето  в Европа е било известно като „Арабското вино”.
Кафето е било използвано за храна от Етиопските племена.
Кафето се пие повече на закуска (или вместо) и по-малко през останалото време.
Днес кафето е най-популярната напитка в света.
13.Радвам се, че ви харесва да пиете кафе. Наздраве от мен…..
14.Това е статия сервирана вместо късметче и поднесена вместо персонала от мен.

Без маска с Емилия Христова

самодостатъчни

1.Можеш ли да се представиш с няколко думи?
Казвам се Емилия Христова и съм от Плевен, семейна с две деца. Добромир на 12г. и Ани на 4г. В момента работя в частна фирма, като касиер. Иначе любимото нещо е да  си говоря с  хората. Разговарям с всички, познати, непознати, приятели…
2.Помниш ли как се запозна с мен?
Да, помня. Стана „случайно”, ти ми се обади по „скайп”.  Търсеше свои роднина, а попадна на мен. Имаше явно съвпадения на имената  и прякорите ни и заради това стана „объркването”. От тогава минаха 2 години…
3.Какво мислиш за автора на книгата Клиент №1? Какъв е според теб?
Автора преди всичко е себе си. Ти израстваш, променяш се, следваш мечтите си и това си личи  и в книгите ти. По някога се чудя, как можеш да запомняш всичко и да го записваш, всяка дума, всеки жест, да го осъзнаеш, за да можем  и ние да усетим емоцията ти. Не очаквах да ми е толкова трудно  да говоря и, че така ще трябва да се трудя. Ако трябва да разкажа всичко, което съм научила и променила в себе си заедно с теб, няма да ми стигне мястото б блог-а ти. В началото не можехме да разговаряме, изобщо не се разбирахме. Говорехме кратко, с отделни думи и фрази и обикновено разговора оставаше недовършен. Интересното беше, че  когато съвсем не ни вървеше разговора, ние започвах ме от начало:  ”Аз съм Христо”, „Аз съм Емилия”. Така под външно не разговорливия човек, започна да прозира чувствителен дух, с много усет и знание за нещата…. Научих много, за тези 2 години.
 4.Чувстваш ли се реализирана жена?
Да чувствам се реализирана жена, защото обичам и съм обичана. Всъщност единствената реализация, която смятам , че ни е нужна на нас хората е да се осмислим любовта в живота си. Да разберем, че сме тук за да изпитваме обич един към друг…
 5.Какво време отделяш за ходене пеша?
 Тук ме хвана на тясно, много малко  напоследък. Около час се събира на ден.
6.Кои от нещата използвате за да релаксирате: фитнес, йога и масаж?
На масаж съм била само при теб… за йога научих също от теб. Опитах и много ми хареса. Занимавам се в къщи, но немога да кажа, че съм много постоянна… В йога ми харесва липсата на ограничения, никога не стигаш до края. А релаксирам с тишина. Когато е тихо мога да чуя мислите си.
7.Медитираш ли?
Ако кажа: „опитвам се” ще прозвучи глупаво. Мисълта ми е като дете-непослушна, все подскача, насам натам… Но ще я усмиря някои ден обещавам…
8.Какво книги четеш?
Последно прочетох „Пътят на душите” на д-р Нютон, на Джон Кехоу, на Ян Ван Хелзиг и т.н. Има книги които си ми дал… Странно е, че има точен момент, в които  започвам да ги чета… И това е подходящия момент, за да ги разбера. Така стана с Рам – Богът Рамта. Искам да знам много,искам да разбера, искам да продължа по-нататък, за това ме превличат книги, които ми помагат в това.
9.Какво представлява един твои ден от седмицата и един от почивните ти дни?
Както на всички хора… Ходя на работа, занимавам се със семейството си вечер, понякога остава цяла нощ пред компютъра за да чета. Не ми остава много време да чета.  А в неделя (само тогава нашият татко не работи) сме заедно и отиваме, при баба и дядо в село Опанец. Там е много прекрасно.
10.Вярваш ли в Бог? Слушаш ли вътрешния си глас?
В  момента когато осъзнах Бога същност всичко си дойде на мястото в моят живот, всичките ми въпроси  намериха отговор  и изпитах истинско спокойствие за бъдещето си и за това, което се случва с мен. Вътрешния ми глас е Бога в мен. Да сме свързани е въпрос на оцеляване.
11.Какво е отношението ти към живота? Обичаш ли себе си такава каквато си?
Ще кажа, че обожавам живота си. Радостна съм от това, което преживявам…  Другото важно нещо, което овладявам е приемането. Да, обичам се и се приемам промените, все пак съществува само сега… Живота е прекрасен, в него научаваме много важни неща, и имаме такъв какъв шанс да се приближим до Бог.
12.Какво мислиш за Клиент №1, щом и подари подарък?Знаеш ли, любовта във всичките и форми е невероятно преживяване. Тя трябва да се „опазва”. Щом ти обичаш тази жена, значи тя заслужава да получи подарък не само от мен!  Ти пожела Клиент №1 да получи подарък, каква по важна причина  това да се случи. За нас важното беше да дарим радост, да създадем един прекрасен миг, в които някои ще се чувства специален, обичан, разбран, обгрижен. Мога ли да помогна това да се случи, защо да не го направя тогава?
 13.Как приемаш книгите ми?
Чрез тях опознавам теб, и разбирам света около теб едновременно. Ти пишеш все по-добре. Мисълта ти се разлива, и обхваща моменти, като го разтяга във времето. Има хора, които не се замислят върху преживяванията си, просто ги подминават. Ти показваш как ставаме актьори  и едновременно наблюдатели на собствения си живот.
14.Каква е „тайната подправка” в твоя живот?
Винаги сме един до друг (с мъжът ми) и винаги си казваме истината-цялата. Освен това аз простих абсолютно всичко предварително (т.е. обещах си,че каквото и да се случи ще простя). Ние хората се натоварваме с излишни притеснения, когато се казва истината в живота той е прост и лесен. Както казваш ти: „Имаш право да се чувстваш както си искаш”. Е аз избирам да се чувствам добре винаги!
15.Какво не знаят хората за теб и какво  би им казала сега?
Това  е твой въпрос не на хората?
Да така е, но можеш да им кажеш нещо.
Е това е най-трудния въпрос  до сега…. Кажи им, че ги обичам всичките!!!
16.За хармонията в живота трябва ли според теб отношение,комуникация и добра дума?
За хармонията в живота трябва преди всичко приемане, не бива да създаваме напрежения от различията си. Какво толкова, всички сме хора, и на тази основа да градим всичко останало…
17.Ти си красива жена. Как свикваш с комплиментите и как разбираш кои е истинския?
Не ми е нужно да разбирам, кои комплимент какъв е. Казвала съм ти, комплимента, както и обидата могат да ти влияят само, ако ги допуснеш до себе си. Ако някой ме харесва, добре. Аз ще съм същия човек и след комплимента. Приемам комплимента и благодаря!!!
 18.Красотата ще спаси света, а ти от какво искаш да се спасиш?
 Смятам, че любовта ще спаси света… Искам не да се спася, а да преборя всеки страх в себе си, защото страха е всичко, което не е любовта.
19.Какво мислиш за нашумелите програми на Луиз Хей, Уейн Даиър, Пол Маккена?
Надявам се повече хора да са осъзнали, че силата, вярата  и успеха са в тях самите. Също така се надявам, че ще се получи ефекта на  „100 маймуни”.
 Какво ще рече това?
Ами количественото натрупване на знание и умение на група хора, води до натрупване  и усъвършенстване на съзнанието на цялото човечество.
20.Как ти се отрази това интервю?
Изцедена, но за „общото благо” съм готова на всичко (е почти).
21.Какво ще ми пожелаеш във връзка с дейността ми?
 Изгрев да озарява дейността ти!!!  Знаеш за какво говоря. Пожелавам ти да постигнеш мечтите си, да напишеш още много хубави книги за нас-читателите. Пожелавам ти да е нестихваща смелостта ти.. (оф , защо се затрудних на най-лесния въпрос?).  Ура, свърши, че детето ми  ме сметна за егоист, докато говорех с теб……
Благодаря ти за това интервю…