Историята за две момчета-близначета!

        Едното вечно мрачно и недоволно, а другото – винаги усмихнато и

щастливо. Изживели много мъки с характера на момчетата, техните родители най-сетне решили да ги заведат на психиатър. След кратък преглед той ги уверил, че лесно ще уеднакви поведението на близнаците.

Тъжното дете било въведено в стая, пълна с играчки. А веселото – в помещение, в което имало само една купчина оборска тор. Психиатъра намигнал на родителите си да се оттеглят. Един час по-късно те се приближили до първата врата и предпазливо надникнали в стаята. Тъжното момче седяло на конче-люлка и ронело сълзи. Отишли да видят какво прави другото. Заварили го потънало до кръста в оборска тор, весело да хвърля шепи мръсотия във въздуха. „Иха, иха! – викало момчето. – При толкова много конско ако, няма начин някъде наблизо да не се крие някое пони!“

Джеймс Къркууд(бизнес експерт)

Картината - "Светецът от Байлово"

                   Картината – „Светецът от Байлово“

Той не възприема подвига си като важен, а като необходимост.

От скоро(6-7месеца) започнах да събирам кутийки от бира, студен чай, кола, пепси и т.н., защото искам да създам една картина. Картина, която ми се върти в главата.Тя е следната:

„Да събера достатъчно такива алуминиеви кутийки и да ги предам на вторични суровини. Парите, които дойдат от там да ги дам на дядо Добри - Светецът от Байлово. Още когато си казах, че искам да го срещна този човек веднага ми излезе и модела на действие. Събирам това и дарявам парите на него. Не искам нищо от него освен една снимка за спомен с него за да мога да напиша материала си заедно с него и да му го посветя.“

Наистина не знам, колко време ще събирам такива кутийки, но в мигът когато спомена, че това е за каузата на дядо Добри сякаш такива кутийки излизат сами и аз само трябва да ги взема и смачкам за да ги пусна в кесията в която ги събирам за да влязат повече. Просто събирам с тази мисъл, защото наистина това дело ме прави щастлив. Не ме интересува мнението на никого за моят модел на картината ми, нито ме вълнува, как ще възприемат хората това, което правя. Виждат ме да ровя в кошовете, да се навеждам в калта и да зачиствам разни(кутийки)неща, влизам в храстите за да извадя едва доловима кутийка. Всичко е в името на дядо Добри. Признавам си, тази ми идея ме разшири и ме прави щастлив и разширен. Приех тази идея и никой няма да ме чуе да възроптая. Свършвам я и преминавам нататък.

Ако на някого не му е ясно, кой е  дядо Добри, нека се потруди да разбере... Но да

Събиране на алуминиеви кутийки.

не чака да разбере моя мотив...защото аз съм Христо от Лясковец и нямам нужда от такъв(да доказвам,показвам или пояснявам), но идеята ми подейства вълнуващо. Не е нужно да давам обяснения за делото си. Но БлагоДаря за самата идея, която ме осени и с която живея ден и нощ до нейното осъществяване.

Картината – „Светецът от Байлово“ е съставена от много желание(докато мечтая за срещата си с него, аз действам и събирам), алуминий(хората са ги направили, други са ги изпили, а аз ги събирам с цел), и събиране(тука вече се откроява модела на филантропия и от моя страна). Както самия образ-патрон на целта ми е обикновен човек и въпреки това е филантроп, дарява средствата събрани от него за облагородяването на църкви, училища и параклиси. Живее скромно дори аскетично, но какво от това. Каузата ми е чиста и при първа възможност веднага ще ида в София за да се срещна с него за да му дам парите и да си направя една снимка за спомен. Свят човек е дядо Добри и въпреки, че такива хора са мнозина, той се откроява със своята харизма, не на просяк, а да филантроп и поставя пред изпитание хората, които уж имат много, а всъщност не е така. Но за всеки влак си има пътници...

Дарението ми за Пример!

...Само ще подскажа, че не е нужно да имам много за давам или даря. Просто знам какво е да нямаш дори когато ти се иска да имаш...

 Ако човек не усеща Добрината (първо) в Сърцето си то Той е Беден. Налага му се да пази, онова, което си мисли, че „Има“... Но забравя, че само онова, което е Раздадено е Негово и му принадлежи в някаква степен. Според моите „скромни разбирания“ много е важно да синхронизираш Добротата, Добрината и Даряването си с нуждата от нея в точния миг, не някога или друг път, а сега на мига, днес, веднага!!! Защото:(Всяка постъпка може да се превърне в Добро дело, ако в нея няма Корист)...

Аз съм Творец и както всеки такъв създавам свое произведение картина. Картината показва, как всеки отива да дари стотинка, две, лев на Дядо Добри. В мигът, в който го прави съзнанието ми запечатва миговете с помощта на невидимия апарат и така създава конкретен детайл от акта на дарение. Акта е продиктуван от човешката милост подтикната от Божествената Искра в нас. Аз именно създавам такава картина. Не знам колко ще я разберат, но какво от това. Тя вече е факт!! Тази картина съвсем леко ме доближава до образа, в който се превъплътих - дядо Коледа и в деня на Именния си ден (25.12.2012г.) Коледа аз разнасях подаръци и виждах, какво е да дадеш „нещо“ на този ден! Образът на Дядо Добри е изключителен патрон на българските маркетингови разклонения(а защо не и световни), защото има, какво още да научат от него. Защото в днешно време е Лесно да Имаш, но трудно да Дариш!

Не можах да се стърпя и един ден с моя Приятел Лъчо(понеже и двамата сме

Хран. продукти на стойност 10лв.

в Основата на Неправителствената Организация „С вяра в доброто“) говорехме, че едни хора се нуждаеха от храна и аз веднага спонтанно извадих чувалите с кутийки и отидохме и ги предадохме в пункт за предаване. От 20кг. Събрани кутийки взех 12лв. и 80ст. След като отидохме до Социалните в Горна Оряховица тогава купихме пакет с храна за 10лв. каквато стойност събираме и за други пакети.

10лв. за Пореден път видях, че не са много, но са достатъчни в точния миг. Въпреки, че това което бях решил Първоначално(т.е. да ги даря на Дядо Добри) сега ги дарих за храна на майка и син, който живеят в общинско жилище. Сълзи и Признателност на Съдбата, че поне има хора като нас решили да помагат(па макар и с каквото могат). Според мен тук става въпрос за Милосърдие, а не за Милостиня!

В този миг разбрах едно: Надеждата е Обръч, който се дава на Сърцето за да не се Пръсне...

Доброто просто преминава през мен...

СЛЕПИТЕ МОМЧЕТА И СЛОНЪТ

         На времето един баща предоставил на своите шест слепи синове

възможността да изкъпят семейния слон. На всяко момче било дадено да измие определена част от тялото на слона. След един час къпането било завършено и първият син се обърнал към втория: „Е, какво е слонът?“ Вторият, който бил измил слона отстрани, извикал: „О, слонът е като една огромна стена.“ Но първият, който бил измил хобота на слона, отвърнал презрително: „Ти говориш глупости. Слонът е, точно казано, като една бамбукова тръба.“

Чувайки кавгата между двамата си братя, третият, който измил ушите на слона, се засмял и ги прекъснал: „А бе, глупаци, вие нищо не знаете. Слонът е като две бананови листа.“ Слушайки неща, които му се стрували абсурдни, четвъртият син, който измил краката на слона, се провикнал: „Всички вие грешите! Смешно е да се карате за нещо, което очевидно въобще не познавате. Слонът е един голям покрив от плът, подпиран от четири ей такива големи колони!“ Петият брат, който измил бивните на слона, щял да се пръсне от смях и казал: „Мои заблудени братя, изслушайте ме. Аз заявявам като резултат от личен опит, че слонът не е нищо друго освен чифт кости.“

Това било вече твърде много за шестия брат, който измил опашката на слона и той казал: „Вие всички или сте полудели, или имате халюцинации! Слонът е само едно парче въже, висящо от небето.“
Той като най-малък и най-нисък не успял да стигне до другия край на слонската опашка и си мислел, че слонът е небесно въже, спуснато точно над земята от боговете.

Приказката много добре илюстрира състоянието на съвременните теоретични религии. Повечето религиозни секти са повече или по-малко „слепи“, те притежават само частично познание за „слона“ на истината.

Дошло е времето, когато хората ще могат да излекуват своята вътрешна слепота чрез събуждане на скритата Христова мъдрост вътре в себе си.

                                                                                       Парамаханса ЙОГАНАНДА

Аурата на Таня е Вече Факт!Заповядайте!!!

“Силата не идва от физическия капацитет. Тя идва от неукротимата воля.“

                                                                                  Махамата Ганди

           По време на разходката в гората ми звънна телефона и беше някакъв

непознат номер. Вдигнах и от среща беше Таня. Понеже били с мъжа си в гр. Елена и ми предложи да се видим. Много се зарадвах, защото наистина исках да снимам жената поръчала си и вдъхновила ме за да създам крема си: Аурата на Таня. Самата Таня!

Тъкмо се върнах от гората и си влязох в дома, и тя звънна отново. Ориентирах ги на къде да карат за да стигнат до мен и така се намерихме. Здрависахме се...и потеглихме към Прити спорт Prity sport-Комплекс с изглед към гората... Гора в която буквално преди половин час бях за да се заредя и освободя от напрежението си. Така споделих с Таня, етикета на крема носещ нейното име и кутийката, в която ще е крема. Толкова бях щастлив, че не осъзнавах напълно, че тя е тук...по особено интуитивен начин. Срещата просто беше изключителна. Спретната и стегната. Но за мен беше истинска чест да се видим очи в очи и да мога да и разкрия част от формулата за крема носещ името и...

Сега ще я разкрия за на всички: Масло от Джоджен, Восък(пчелен

натурален продукт), Иланг-Иланг(етерично масло), и още две неща, които не мога да разкрия...това е! Не е сложна рецептата, но си струва всяка цена.

Вярно е, че тази среща не беше излъчена в праймтайма и никой не стана свидетел на нея, но пък тя касаеше нас самите.

Аурата на Таня е факт!!! БлагоДаря на всички доставчици, мостри(от модели за избор на кутийки), разпространители допринесли за реализирането на Крема с такава лекота...(както китайците бачкат здраво)!!!

Философът Хайдегер е казал: „Никой не може да обича вмес­то теб или да

поеме болката ти.”  Аз бих го допълнил, че съм горд с това което съм  направил... за това продължавам напред!

Най-важното е, че знам, че това което правя е Моя цел но не очаквам тя да придаде „повече“ стойност на живота ми. Това, което правя и постигам го правя предимно за себе си, защото излиза от мен.

                                Христо от Лясковец

Едно от духовните качества на Иланг-Иланг е, че ти насочва вниманието към настоящето. Релаксира те цялостно и в дълбочина. Благодарение на изключителното си и благотворно действие то ни дарява с мост към детето в себе си. Това се оказва изключителен ключ за детската психика в нашето „пораснало“ съзнание, която винаги ни съпътства, защото ние малко или много си оставаме деца(къде на родителите си, къде на природата). След като веднъж имаме „шанса“ да минем през моста и се срещнем с детето в нас ние можем да променим пряко личната си(ниска) себе оценка за самите себе си и пътят е слънчевия сплит. Запомнете го, защото може да ви от огромна полза.

Също така няма да спестя, че от изключителна важност за кожата и нейното предпазване от инфекции от всякакъв тип по кожата и лицето(а в някой острови по света го ползват за да се предпазят от малария). С нежния си аромат и своето фино действие великолепно подхранва кожата и капилярите в нея. Действа антисептично, бактерицидно, спазмолитично. 

Бележи изключителни резултати при всякакъв тип кожа дори от смесен тип. Също така няма да крия, че това е изключителен афродизиак и си има стимулиращо еротично действие... 

За това да ви кажа от сърце, не можете да прекалите нито с него нито с любовта и секса-както и с живота. За това живейте и се изпълнете с любов и помогнете другите да го сторят!

Цена на крема Аурата на Таня - 15лв. - 50ml.

Roll-on Масло от Джоджен - ©Sprint Tolerans

Колкото и странно да звучи двeте(двата продукта) са голяма сила...

За кои два продукта говоря ли...останете тук и ще разберете.

 След многото запитвания от страна на хора сега ще разкажа за приложението на създадените от мен продукти.

Маслото от Джоджен вече повече от Две години носи здраве и красота на хората и освен това връща онова, което е загубено, като здраве, красота и т.н. Смело мога да кажа, че от скоро Маслото от Джоджен се сдоби с roll-on шишенце с което третирането на деликатни и засегнати места е 100 пъти по качествено и чисто. Без да се налага да се докосваш с пръсти. Благодарение на самото шишенце масажните интервенции не се налага да  докосвам дори кожата на клиента, пациента.(Имаше и преди време при посетителите ми, хора искащи масажи и процедури, но ги беше страх да се подложат на палпация-пипане.Всеки сам си избира-нали!!!). Нахранването на мястото с модела roll-on е изключително прецизно и качествено и не „кльопа“ излишно мястото, но позволява волно движение без да се изпитва онова неприятно усещане от допир след наранена повърхност.

След нахранването с маслото се взема Кром-Крем и се прави деликатен филм върху наранената повърхност и дори да ви се наложи да отидете до Сахара или да пренасяте въглища цял ден, раната няма да бъде замърсена. Благодарение на плътната си консистенция тя не позволява на засегнатото място да бъде засегнато от каквато и да била външна вреда.

P.S.: За това е препоръчително първо да се нахрани(з0ната) с Маслото, и после се прави "филм" с Кром-Крема.

Една идея напред...©Sprint Tolerans!

Всеки закупил 3 шишенца Масло от Джоджен(20ml) получава подарък "Кром-Крем"(20ml). Това е само, когато има дата за обявена Промоция. Иначе крема си го има и на свободна цена 50ml – 13,50лв., както и "Маслото от Джоджен" – 20ml. – 10лв., "Аурата на Таня" - 50ml - 14,50лв.

Всеки може свободно да заяви като изпрати съобщение и  своето желание към даден продукт, направо в страницата на  Маслото от Джоджен: 

http:// on.fb.me/1dSwsx8 

или на Емейл: floran_media_group@abv.bg

...Поръчката става по следния Начин. Казвате, че желаете да поръчате даден продукт и неговата бройка и след това ми давате: Точен адрес,Актуален gsm и Три имена и поръчката до два дни е при вас...с куриер Еконт!

Повече за историята на маслото на този адрес (кликни на линка):

 http://floransmedia.blogspot.com/2013/02/blog-post_27.html

НИКОЛАЙ РАЙНОВ

          Николай Райнов е художник и писател, живописец, график и декоратор... Нещо повече – той е цяластна художествено-творческа личност, всестранно развит творец, мислител и теоретик, от рода на ренесансовите универсални таланти.

Николай Райнов

Николай Иванов Райнов е роден на 1 януари 1889г.  във великотърновското село Кесарево(в мелиницата)на път за домът на баща му. Почива в София на 2 май 1954 г.. 65-годишният му живот е изпълнен със задълбочено душевно самообразование и образование и с уникално творческо излъчване. Надарен с голям интелектуален, философски и художествено-творчески заряд и потенциал, той се отдава на петгодишно вглъбено съзерцание в Софийската духовна семинария(1908г.), следвайки съдбата и примера на Сирак Скитник. Учи философия в Софийския университет (1911г.). Минава задължителен стаж като общински писар в Провадия (1911 – 1912г.). Взема участие в Балканската война като човеколюбив санитар. Предприема екзотерично пътуване към духовните и археологичните хоризонти на Цариград, Сирия, Палестина, Египет, Гърция, Италия (1914 – 1915г.). Става военен кореспондент на македонския фронт през Първата световна война (1915 – 1917г.). Завършва Художествено-индустриалното училище в София (1919г.). Потапя се в огромното световно културно наследство като главен библиотекар на богатата Пловдивска народна библотека (1922-1927г.), където написва първите си  научни изкуствоведски трудове. Командирован в Париж в периода 1925-1927г., общува с европейската култура. Хабилитира се за професор в Софийската  художествена академия (1927-1950 г.). Десетилетия работи като академик в Института по изкуствознание при БАН (1945-1954г.).

ПРОРОЧЕСТВОТО НА КАТАРИТЕ ОТ 1244 г.

Последните катари били убити от инквизицията във Франция в 1244 г. Но те оставили следното пророчество: че в 1986 година ще бъде провъзгласена Църквата на любовта.

Тя няма да има структура или сграда, а е само разбиране. Тя няма членство, освен тези, които знаят, че й принадлежат. В нея няма съперничество, защото не е състезателна. Тя няма амбиции и желае само да служи. Не познава граници, защото при национализма има безлюбие. Тя не изтъква себе си, защото търси да обогати всички групи и религии. Тя признава всички велики Учители от всички епохи, които са показвали Истината на Любовта. Тези, които участват в нея, практикуват Истината на Любовта. Националността и начинът на живот не са прегради. Тези, които са, знаят. Тя не се стреми да проповядва, нито да учи, но да бъде и по този начин обогатява. Тя разбира, че нашият път може да бъде и път на хората около нас, защото всички сме този път. Тя осъзнава цялата планета като едно същество, от което всички сме част. Тя разбира, че е дошло времето за върховно преображение, крайния алхимичен акт на една съзнателна промяна на егото в доброволно завръщане към Цялото. Тя не се провъзгласява на висок глас, но в недоловимите сфери на любовта. Тя поздравява всички, които в миналото са осветили пътя, но са платили и цената. Тя не признава никаква йерархия или структура, защото никой не е по-голям от другите. Членовете се познават единствено по своите дела, по очите и по никакъв друг външен знак, освен братската прегръдка. Всеки от тях посвещава своя живот на безсловесна, мълчалива любов към своя ближен, околната среда и планетата, докато изпълнява своите задачи, независимо дали те са възвишени или скромни. Тя познава върховната и велика идея, която може да бъде осъществена само ако човешката раса практикува върховенството на Любовта. Тя не предлага награда нито тук, нито отвъд, освен неизказаната радост да съществуваш и да обичаш. Всеки неин член се стреми да издига каузата на разбирателството, като върши тайно добро и проповядва само чрез пример. Те ще изцеляват своя ближен, своето общество и нашата планета. Те не ще познават страх, не ще чувстват срам и свидетелството им ще бъде над всички несъгласия и вражди. Тя няма тайна, мистерии, посвещения, освен истинското разбиране на силата на Любовта, и ако искаме да бъде така, светът ще се промени, но само ако първо променим себе си.

"Аурата на Таня" - ©Sprint Tolerans

...Отдели време да вършиш неща, които правят душата ти щастлива.

Минаха 14 месеца от как бях създал Кром-Крема. Започнах отново да събирам информация за обхвата му на действие и неговата дълбочинност на усвояване от кожата. Така не след дълго една жена(Таня) ме помоли да създам крем специално и лично за нея. Така си дойде и името на крема: „Аурата на Таня“. В него някак от само себе си се вляха едни живителни сили и отговориха на ярката индивидуалност на иначе духовитата и ярка изразена идентичност на Таня. За това и заглавието мисля е такова, защото продукта покорява в дълбочина и не досажда, не се натрапва, не стоиш като лустро на някоя неподходяща обувка. Вярно е, че дозата се определя от количеството его изпъкнало на дневен ред, но това всеки може да си го дозира.

Самото Лого изобразява формата на кутийка за крем разделена на две части: съд и капачка. Съдът е изрисуван с кафяв цвят, и от горе е с оранжев; а капачката е с пресичащо се жълто и зелено. А долу в дясно има едно оранжево триъгълниче, което е едновременно като стойка(но само така изглежда/може да е поради липса на фантазия при някои/защото това е ченгелчето на буквата „а“. А това „а“ е първата буква от наименованието „Аурата на Таня“.

                                                                                                           ©Sprint Tolerans

А ето и нейните послания към мен в знак на благодарност:

Здравей, Христо. Искам  да ти Благодаря за крема. Наистина е точно такъв, какъвто ми трябва. Нарочно изчаках известно време преди да ти пиша, за да съм сигурна в резултатите. Сега кожата ми се чувства прекрасно. Вечер си ползвам маслото и сутрин крема. Мога да ти кажа само продължавай да сътворяваш от твоите чудеса. Нека все повече хора да се ползват от дарбите ти и да ги правиш щастливи с продуктите си. Успех ти пожелавам, макар че ти вече си го имаш. Но нали винаги има накъде да се разширяваме и развиваме, така че не се знае какво можем да постигнем. Пожелавам ти да разгърнеш целия си потенциал и да си щастлив и свободен. Както си знаеш така да си летиш и да се извисяваш все по-нагоре.

А тук, Таня ми благодари за това, че съм се Вдъхновил да създам крем и да го кръстя на Нея: „Аурата на Таня“

....Здравей, Христо едва днес сутринта видях че си ми писал, затова сега ти отговарям. Много се радвам, че съм те вдъхновила. Аз самата имам такива моменти на вдъхновение и много си ги ценя, защото от тях се раждат прекрасни неща под влиянието на Висшите сфери. Идеята ти да сложиш име на крема наистина е хубава. Направо ме изненада приятно. Логото също ми харесва. Наистина ме накара някак си да се почувствам специална, защото изпипваш нещата докрай. Благодаря ти, за това. Наистина не очаквах моето желание да провокира такива неща. Наистина беше продиктувано от водачите ми. Искам да ти разкажа и историята за това(кратка е, но е доста показателна има си и малко продължение)....

Не крия нищо свързано с емоцията си..."Хотел между тоя и оня свят"

      Само ако знаех, какво ще гледам „никога“ не бях отишъл да го гледам...Както и ако знаех, че стъклото ще ме среже така подло и зловещо, не бих седнал на стола до масата и не бих си пил кафето на това място. Но явно наистина не послушах интуицията си. Онова тихо гласче в мен, което ай не го послушам ай съм си изпатил.

И понеже 7 години от как не бях се виждал с театралната актриса от Велико Търново се случи най-странното  спрях да се оглеждам за нея и просто я намерих. Тогава тя ме покани на представление отново в театъра и аз приех(не бях сам). Но ако знаех, какво ме чакаше вътре бая щях да се замисля...дали да гледам. Но беше факт, прекрачих прага на Камерната зала. На входа в залата след като ни погледнаха билетите ни насочиха и казаха, че местата ни се намират в дясно(на втория ред). Освен това мъж и жена облечени в бяло ни раздадоха едни бели ключове. Признавам си стъписах се и се запитах: „Аз отивам на театър не на ключар!“ Дори си нямах и най-бегла представа за какво може да е тоя ключ...(а тя каква била работата).

...Представлението започна с излизането на един човек от асансьора...

Няма да ви разказвам представлението, но по средата, аз вече не можех да го гледам нормално. Толкова много ме докосна, че буквално се разревах. Сълзите ми започнаха да се стичат и от обикновени сълзички, станаха парещи сълзи струящи от мен. В един миг се усетих, че това представление е доста трагично, защото още в мен има не зарасли рани от трагедията дето ме сполетя със стъклото. Стискайки ключа в дясната си ръка, осъзнавах в дълбочина, че това е ключа на живота ми. Гледайки едновременно представлението преосмислях живота си и се питах: „Все пак това ли е живота?“ Оказах се в този миг на ничия земя между живота и смъртта за да  проверя колко струва живота... Гледах и се питах, каква е тая ирония преди две седмици трагедията, а сега това представление с елементи на закачка за живота... Надявах се да съм „нормален“ за да седя на този стол и да преживея тръпките от стичането на кръвта по мен... Започнах да анализирам къде може да съм сгрешил и единственото, което излизаше на тласъци е: добрините ми не са добрини за някои. А, дори не мога да съжалявам, че съм помогнал!

Плаках като малко дете и отдясно тя ми подаде кърпичка. Видя ме, че плача, но нищо не можеше да спре буйната река излизаща от мен и пареше като вулканична лава по лицето ми. Но и тя не успя да ме стопли, защото споменът за студа и тръпките побиващи тялото ми заедно със стичащата кръв по мен отново и отново ме връщаше в преживяването и сякаш ми става студено на мига. Това ли е живота?

Преживях и този спектакъл...за да видя как една моя приятелка театрална актриса (кликни на синия надпис)се изяви още веднъж блестящо...

И за мен беше чест да осъзная още веднъж нещо, толкова лично и съкровено, като: Една частица от теб може да е цяла вселена за друг...