Някои неща не са достатъчни за да продължиш, за това:

Отворено съобщения!
Уменията и желанието по някога не са достатъчни за да продължиш в начинанието си. Преди 20-сет години когато започнах да се интересувам от всичко свързано с масажи-те не знаех много, но исках  да разбера. Така започнах, без да знам, какво ще срещна като:

-Хора, които ти смучат енергията и получавам главоболие, което получените пари от тях не компенсират стреса и агонията след това;
-Губят ми времето за задаване на всякакви въпроси, по време на масажа и ме смучат... А, когато им кажа, че „започват да задават въпроси, които не са безплатни“ се сърдят, че им го казвам в очите.
-Запазват си час, а не идват и дори не се сещат да се обадят, че не могат да дойдат, не искат да дойдат или  „са  забравили“ какво са ми обещали-въпреки големите уверения, че ще дойдат. И това ме навежда на мисълта, че хубаво би-било поне да се извинят;
-Много от хората  си мислят, че когато аз съм в сферата на услугите съм им на разположение 24 часа в денонощието. Тотална заблуда! Определил съм работно време от/до!
-Не уважават и не се отнасят коректно към мен, защото не се занимавам според тях със сериозна „работа“. А това не е работа, а призвание/я! А за него не правя компромис.
-Не е нормално да си мисли някой, че ти си длъжен да приемаш всички, да откликваш на всяко обаждане. Глупости! Когато усещаш, че не искаш, не можеш да поемеш-повече, не приемеш повече и не съм длъжен да давам обяснение за избора си. Въпреки, че ставам „крив“ в очите им, защото те си мислят, че „аз съм  длъжен“ да отговарям на всяко тяхно обаждане.
-Не би трябвало да правя компромис с мизерниците и не чистите хора, нищо, че са си взели душ, има смръдливи люде, който са си такива.
-Не е редно да се продавам в ръцете на хора „с пари“ и да им „клякам“, когато се опитват да ме правят на маймуна и искат цялото ми внимание на света, за да са заобиколени от мен, само когато съм им потребен. След това всичко свършва и когато се събуждам от съня си, съм  излишно разочарован. Приключих с тази порочна практика!
-Определих времето  за работа-като работно време, и го фиксирах за да не си мисли някой че извън него може да ми губи времето за „още една процедура“ – просто ей така за спорта.
-Препоръчително е да се ползват думи като: „удобно ли е“, „може ли, ако имаш време“, „ако не си уморен и би искал“...а не други!
-Спазвам думата си и съм винаги точен в часа, както и  пристигането си, въпреки че не всички клиенти са точни.
-Аз съм лоялен към себе си въпреки, че това качество е дефицит  в повечето хора.
-Не позволявам да се заблуждават хората, че когато съм добронамерен, чистосърдечен и приветлив,  това ще прерасне в приятелство. Не ми трябват“ случайни приятелства.Те не са трайни.  Защото в един миг хората забравят, че си приятен или приятел, когато са засегнати от истината, в която се припознават, нищо че може да не си я казал, а написал.
-Поддържам тялото и ръцете си в изправност, защото ръцете са инструмента ми, но пък те са закачени към тялото, което също се тренира, и в този ред на мисли ги пазя, поддържам ги чисти, както и гладки клонящи към велурени...не се присъщи на „мъж“, но аз съм дете на природата и не се вълнувам дали за някого съм „мъж“.

-Давам повече от себе си само тогава, когато има защо да го правя. В други случаи това е губене на време, от което  се лишавам, но пък мога „да се подмажа“ на някой си, за да го впечатля. И след три процедури, когато му дам „по-малко“ тогава изглежда, че го ощетявам, а не че съм в нормата на времето, което съм определил. И тогава съм „в нарушение“ и съм „ощетил клиента“.
-Консултации не давам по телефона, защото не, че не мога, а просто няма как да изпратя касовия бон по кабела.
P.S.: Както и: Въпросите, които задавате не са безплатни! Цената е "сложена" за да не ми губите излишно времето и да се замислите, че аз ценя своето време повече от вас!