ДАРение от Колежа!

Искам някога когато погледна точно тези снимките за дарените от мен книги и учебници в Библиотеката в Лясковец, спомените ми да са реално свързани с тях... Защото аз „си спомнях“ често бъдещето - което ми изглеждаше понякога като минало, - но това припомняне не означаваше, че то не се е случило или че нямаше да се случи - тогава. То е просто един скрийншот в съзнанието ми, който виждах само аз. И щом миналото ми бе неясно, но знаех, че вече е било реалност, не е ли възможно и бъдещето ми да е неясно, но все пак изключително - реално. Иначе казано докато пиша тези редове за вас - сега, това е моето настояще и вашето минало.

Ако имате и капка вяра в идеята, че можете да използвате силата на умът си, за да промените бъдещето си и да материализирате нещата, които искате в живота си, значи разполагате с цялата налична и необходима основа, за да привличате успеха към вас във всяка област...Така каквато и да е следващата ви цел или намерение, представете си, че сте я постигнали и че е (из)минало много време от постигането й. Само така можете да си спомняте тръпката от постигнатото и да я ползвате като гориво за всяко друго ваше начинание! Освен това Намерението да постигате дадено нещо означава постоянна борба с реалността. Обаче оставите ли се на Вдъхновението, животът ви ще се трансформира до неузнаваемост... Пробвайте, няма какво да губите, но имате целия си живот да спечелите!

Доц.Юлиан Карабиберов-София е издигнал (по)Знанието за ФИТНЕСът до академично ниво и освен, че е дългогодишен преподавател в НСА (Катедра - Лека атлетика и Kондиционна подготовка), е Основател и Директор на Колеж(a) по Спорт „Био Фит“ с изключителна многопластова-продуктова база(не съществуваща друга такава в България), за създаване на качествено-продуктивни кадри(треньори и спортисти), които се развиват и разгръщат – за наша жалост навън. Неговият подход няма нищо общо с любителските драсканици в повечето журнали и книжки. Неговите Учебници, които съм ДАРил на Библиотеката в Лясковец са само за Ценители. За онези жадни като мен-хора, които искат да се развиват – учейки в движение и достигайки до дълбочина (дори и да завършат Колеж(а) по спорт „Био Фит“ в София - като мен). Да знаят истински какво искат да правят с живота си и как да го предложат на пазара на труда-след това (защото за последното много ще трябва да се потрудят за да „имат“ цялостна и завършена визия за продаваем продукт под формата на персонална услугата... ако искат да печелят „пари“ от  нея).

ФИТНЕСът не е само да „помпиш за бицепс“ до издуване на фланелката. Той е начин на живот и не е еднократен процес. За да има качествено видоизменение на мозъчно-мускулния апарат, трябва да има кардинално-количествена промяна (макар и поетапно настъпваща). В действията на индивида в една конкретна посока е нужно да има разбиране и прилагане на материята, без насилие над личността, докато в един миг той се превърне в Религия за спортиста. Това е като ходенето/дишането – можем го!

Персоналната грижа към Клиента не е само „да го натовариш“, да го „смажеш“ или вменяваш чувства на вина и малоценност(само защото клиента няма 6 или 8 плочки на корема си). Да го научиш да не прегаря докато персоналния треньор го съветва как да усвоява материята. Да му покажеш как „да гори“ в това, в което отначало не намира смисъл да прави, но трябва да е спокоен за себе си, здравето и живота си. Защото едва след това идва и възстановяването на клиента. Мнозина треньори не знаят как „да го извадят“ от „горящата среда“ на тренировката – и клиента не е предразположен да релаксира и да отдъхва – правилно (защото много „треньори“ се впускат да му показват слабите, а не силните му страни). На сила нищо не става, дори ако имаш „спортна злоба“ която да мотивира и задвижва съществото ти - на този етап в залата.

За това, ДАРението ми, което направих и продължавам да правя(чрез всички книги и учебни помагала) е в тази посока - понеже си го поставих като МИСИЯ да поправя „тази щета“ относно липсата на качествената литература от хорското безхаберие относно познанието в този раздел на развитие (така дарявам само книги, помагала, учебници за много профилните ми интереси, призвания, работа - Масажи, Йога, Фитнес и Мотивация). И всеки, които иска може поетапно да чете и пази тези прекрасни учебници, защото аз моите няма да ги предоставя на никого под никакъв предлог... независимо кой какво може да предложи. Ако ги повредят хората нека се сърдят на себе си... Аз направих каквото пожелах. Постигнах и това!Защото за мен никой не го направи... когато учех! Дано и други направят същото!

За целта се постарах да помоля доц.Карабиберов да напише лично послание в/у авторските си учебници, за да имат и много по-сантиментална стойност, защото той е Легенда! На моите учебници също се разписа през 2016г. когато се записах в Колежа. Той е направил толкова много за подобряването на индивидуалните качества на много Спортисти прославящи България пред Света!(Всеки среща в живота си своите Съдбоносни личности, които оказват голямо влияние в живота му и сякаш (пред)определят неговия път). Когато се заех с ученето в Колежа, не знаех, че ще мисля „в тази посока-относно даряването“. Така ДАРението ми придобива още една дълбока стойност, защото никой не го е направил за мен - когато аз търсех информация(по тази конкретна специалност). За това не чакам „похвали“. Така всеки заинтересован може да положи усилие и да чете учебниците на хартия, а не в „PDF формат“. Защото няма нищо по-хубаво от автентичния хартиен носител.

П.С.: Действайте, Четете, Постигайте, Сбъдвайте и Мечтайте – дръзко, ви пожелава  Христо от Лясковец – Дарител!

10 години "Африка в моето сърце"

Изминаха 10 години от написването на първата книга „Африка в моето сърце“.

Знаете ли какво правят достигналите до тайната на сърцето?
Мълчейки, говорят... За това ще помълча след написването й!

Може би няма да излъжа, ако кажа, че докато не спрях да отлагам себе си, не тръгнах напред. Макар и бавно. Може би в онези времена имах нужда от ментор - който да ме води, да ме насочва, да ме коригира... но не намерих такъв в човешки облик. Може би жалко бе тогава, защото „всички“ за които четях имаха по един такъв. Минаха много години когато разбрах, че все пак имам ментор и той не е само един. Но и слава богу, че не е в човешки облик, че те напоследък се измятат от модела си на поведение, и които ги е следвал сляпо-само защото си е мислел, че това е „правилния път“... са потъвали с тях.

Радвах се неистовo когато разбрах, че не мога да следвам никого, защото си имам свой път, правя това, което обичам и това ме приближава само до хора, времена и събития, които резонират с мен и могат да са част от Светлината по пътя ми. Всичко друго да запълва времето и живота на другите. Достатъчно „бедни душици“ има на света, които имат нужда да бъдат запълнени, да бъдат спечелени, да бъдат поласкани... да бъдат номинирани!

Трудно ми беше. Трудно започнах. Бях изключително несигурен в себе си. И как да е по друг начин след като точно тогава започнах да се уча да пиша на компютъра си сам. Питах тук-там всички ми се направиха „на важни“ и ми отказаха, да ми покажат как става. Сякаш само това чаках. Започнах сам. Дали имах потенциал не знам, но нищо не ми пречеше да опитам да видя в края на краищата мога ли да се справя с поредното предизвикателство, което стоеше пред мен. Най-много треперех след като напишех няколко страници директно в/у файла си и после не знаех как да го запаметя. Така дълго време файловете ми стояха отворени, докато не разбрах как да ги запазвам, затварям и когато ми потрябват да ги отварям и пиша наново. Добре, че едно от първите забивания на компютъра ми не „съвпадна“ с отворените файлове по книгата...че иначе никой нямаше да я прочете в сегашния и вид „Африка в моето сърце“ – повярвайте ми. Треперех, защото ако я бях почнал на листове или в дневник, и после я набера на текст щеше да ми е все тая. Щях да имам от къде да я препиша - дори да не запиша файла. А тук нямаше от къде, защото това бе първата книга написана от мен и набрана директно на компютъра ми - laptop HP 6730s.2008 година беше чисто нов и не веднъж съм го разказвал, че малко след като го купих от МОЛа в Търново от магазин Технополис паднах по стълбите с него, а майка се ушашка. Всичко си беше по местата при мен и с компа, защото беше в кутия и добре опакован. Това фактически му беше „бойното кръщене“. Едно падане и много писане.

Щом онази идея за романа пресече Умът ми-не веднъж, значеше че  скоро ще е на Път да пресече и Животът ми! И го направи. В книга!

Разходките сред Природата ми помагат винаги, защото с НЕЯ имаме не -формален договор, чрез който аз се уча, а тя ми преподава (безмълвно- насочвайки ме). Размяната на Любов м/у Природата и хората винаги е предизвиквала съзидателните сили и на двете страни. Природата не е безразлична към нас, и призовава нашите дарове в замяна на своите - такава е реципрочната същност на живота и творческия процес. Така разбрах, че тя е навсякъде и, че движението е изкуство, което всеки един от нас владее но по някаква причина, повечето от нас, на някакъв етап от живота си се отказват от него и не разбират фактически на какво са способни преди да опитат. И вместо на по-голяма възраст да сме отработили много от неудачите си, ние ги оставяме да ни дирижират живота... Добре, че регулирах това!

Началото бе много трудно - за мен и се усещаше неестествено. По средата се изискваше много усилие, защото навикът все още не  бе пуснал корени в мен. Но в третата си фаза това се превърна просто в един навик, който ми се случва всеки ден. От тогава насам.

Така тялото ми (въз)приема информацията, която ми се изпраща чрез всяко направено действие(в тази посока), и го трансформира в уменията, които се отключиха в мен и после излезе, че не съм си „губил времето“... Тогава защо да бързам, защо да следвам чужди модели, чужди грешки да повтарям под предлог, че биха ми спестили „време“ да не правя своите. Защо да „гледам“ в страни и да копирам. Това е пагубно и се радвам, че не го последвах. Но все пак се учех от Нещо - Природата, която е късче от Вселената. Тя ми показа, че всеки от нас има различно - равен старт в живота и следователно стига до различно място. Обаче дали всеки иска да е „на върха“(и кой връх по-точно), не знам, но разбрах, че моят път може да е 100 пъти по-дълъг от на другите, които са имали илюзорна преднина пред мен и въпреки това аз нито за миг не се обезкуражих да опитвам... И може би с времето ще им покажа на всички, които не са ме разбирали, присмивали са се на труда ми, че: си дадох сметка, че не винаги времето е показател за това, кой колко е напреднал, а по-скоро качеството на вложените ми усилия, които вече получиха своята награда. Да напиша поредната си книга... „Африка в моето сърце“- 2008/2018!

Само сред Природата намирах онова място за онази частица време, в която да пре-бъд-вам с цялата си Душа докато творях книгата си. Така първата ми любов се появи много след като бях написал доста от книгите си и са зад гърба ми... и не е свързана този път с човек. А с книга! Обичам я! И може би заради това „и провървя“ с преводи на чужди езици. За тези 10 години книгата е преведена на италиански, испански, френски - а английския зацикли от 4-5 години. Всички преводи са направени от благодарност към мен и са на добра воля-осъществени от преводачите. Никой не се е „ангажирал“ специално с мен заради творбата ми, за което все пак им благодаря...

Като диамант, завит в дрипава кърпа съм се чувствал години наред, преди да срещна Любовта!

Освен това за тези 10 години се появиха и другите две части, за които не знаех, че ще ги има. Така самата книга се разгърна в трилогия „Африка в моето сърце“ и стана тя – каквато стана. Втората се оказа „Завръщането“, а трета е „Силата на пръстена“... и някак си регулярно за това време излязоха и те. Как, защо и по каква причина – не знам, не ме питайте. Но винаги се замислях в/у онова което четох от Елизабет Гилбърт от книгата й: „Магията да твориш“. Ще го перефразирам. Благодаря на Творческия процес, че ме изчака „аз да узрея“, за да ми „възложи“ тази задача да я напиша книгата и подпиша сега с моето име. А не да я даде на друг - отлитайки от мен, за да я реализира друг подпис. Така от Елизабет разбрах, че това се случва и след години си дадох сметка, че дори си нямам и на идея какъв ужас щях да изпит(в)ам ако някой друг бе написал „Африка в моето сърце“ просто така под носа ми. Не, не се случи!Радвам се, че точно този период от живота ми беше плодороден и не съм имал никакви „спънки“ относно главното проследяване на историята в книгата ми. Обаче да си призная нещо. Това, че пишех през годините далеч не съм си мислел, че от това ще „излезе“ нещо или пък ще съм издаван автор. Защото усилената работа на творец в България не гарантира успех в това поприще... За това не чаках „да стана“ известен, че да ме превеждат, а изходих от „вече съм“ и задействах всякакви механизми познати само на онези „от Другата Страна“. И така никой не вижда какво всъщност получавам от това вдъхновение, което е моят живот...Романът чисто и просто бе видян като филм в главата ми и след това разписан в книгата ми „Африка в моето сърце“...

Само така не се чувствах сам и неразбран по отношение на онова, което изживявах докато правех това, което обичах - пишейки романа си. Защото никой не ми бе казал, че мечтите ми „трябва“ да са разУМНИ и свързани с драскането!

Вече 10-сет години изминаха от написването й някак неусетно и помогнах на много хора да издадат своите „рожби“, защото това беше част от една от клаузите на „неформалния договор“. Ще ти помогнем, но после ти сам ще помагаш на другите(за това помагам на много хора, без да искам отплата-защото аз вече съм си я взел!!!). Това сега ми прилича на друг такъв договор, които „сключих“ със създателя на „Метода Силва“ - Хосе Силва. Ще мога да изкарам курсовете му(защото тогава ми бяха доста скъпи-като цифра), само ако обещая, че всичко това, което първо прочета, после видя с очите си и прилагам от дълбините на душата си, ще се осъществява и ще съм в полза на човечеството. Да факт е това от години. Движението е изкуство, което всеки един от нас владее но по някаква причина, повечето от нас, на някакъв етап от живота си се отказваме от него и не разбираме фактически на какво сме способни.

За това се забавлявам и ако излезе „нещо“ от това добре дошло. Ако ли не пак добре и т.н..

P.S.: „Не ме е грижа за Светския ти Успех, това е само твоя грижа. Не бива да се тревожиш за оцеляването си. Истинските майстори са избрали да живеят, вместо да оцеляват. Дерзай, прави, каквото наистина обичаш, не прави нищо друго. Разполагаш с толкова малко време. Как е възможно да пропилееш само миг, правейки нещо, което не харесваш, само за да оцелееш? Това не е живеене, това е умиране.”

                                                                                      Нийл Доналд Уолш

"МАХДИМ-II" Акрилен свят!

Нарисувай го това настояще ако те е страх да мечтаеш за бъдещето,синко.

„Сега ще ти кажа синко как аз го направих. Аз нямаше от къде да гледам, нямаше кой да ми каже какво и как да направя. Опипвах почвата вкокален от страх, че ако сбъркам може да нямам шанс да се поправя. Страхувах се толкова много, защото никой не ми бе казал, че няма от какво. Неизвестното ме плашеше, но при условие, че нямах нищо - какво всъщност имах да губя. Освен  името, честта си и още неколцина камъчета носещи ми късмет...в джоба!

...Така започна моята история. Като дете гледах как всички по-големи от мен имаха човек когото обичаха(или поне така казваха),прегръщаха(и най-вероятно се топлеха взаимно когато беше хладно вечер), а аз понеже бях малък си нямах кого да стопля освен болката от самотата, която топлеше мен. Озъртах се токова много, взирах се във всички очи, които ми позволяваха да се огледам за да видя дали те ще ми проговорят. Но, не. Нито едни от тях не издаде стон. Тогава се отчаях и бях сломен. Какво съм разбирал аз от това след като дори не знам как изглежда това чувство, което движи храбростта на вождовете и ги кара да побеждават когато водят битка със себе си... Какво ли разбирах аз?!! Спрях да търся и тогава я нарисувах както аз си я представях тази моя любов. Моята На-Рисува-на Любов! Рисувах толкова дълго, късах толкова много кожи, че накрая бях заплашен, че ако разваля още само една кожа племето няма да изкара зимата. Тогава разбрах, че нямам право на грешка последния път. Дадох всичко от себе си и на моменти страхът сковаваше ръцете ми, но нежността на Природата ме окуражаваше да продължавам. Когато се съмна и първата зора беше осребрила хоризонта ми, аз видях какво всъщност съм направил. С тази последна кожа! Нарисувах моя кон като човек. С конско тяло, а на корема му нарисувах моята Любов. Онази която исках да срещна, но не знаех коя е, а исках да разбера час по-скоро. И дали най-хубавото място на света е само там, където някой те обича... Жената която идваше в сънищата ми само за да ми загатне, че я има, че трябва да я търся и никога да не се предавам каквото и да ми коства това за да мога да изживея своята любов. Иначе живота ми нямаше да има смисъл оттук нататък. Разплаках се и хвърлих кожата която говореше твърде много чрез предците ми... След като не можех да се изразявам и не умеех да говоря как ли щях да мога да й обясня какво чувствам?! За това я нарисувах, за да може самата картина „да обясни“ чувствата ми, ако се наложи. А тя дали ще оживее в гърдите ми, няма как да знам.... Стоях безмълвен и скован от красотата на картината. Това аз ли исках да бъда всъщност-се питах често след това. Дали бях достоен след като не бях „спечелил“ все още нито една битка но исках да се преборя първо със сянката си, защото си мислех, че тя ми е първия враг. Късно разбрах, че тя ще ме съпътства независимо какво чувствам аз, докато дишам,и тази битка ще е излишна за мен. След това където иска можеше да ходи тя - може би при други. Кой знае? Сега ще скрия това в скалите от страх някой да не види това, което искам и да ми се присмее, само защото съм все още много малък за да искам да обичам някого. А какво ли разбирах аз от любов в онези малки мои дни... Но само така си мислеха, че не знам. Знаех достатъчно и как да го направя, само не виждах към кого мога да насоча своите чувства, за това оставих майката Природа (разбирай Вселената) да се погрижи за всичко останало. Подарих си време и тишина, за да чуя първо себе си! И след това започнах „да я търся“. Защото само Тя знаеше, че съм от онези мъже, който са готови да целуват женските й сълзи, да прегръщат раните й, както и да съшива сърцето й след нейните загубени битки!... И когато сметне, че съм готов за това важно събитие в живота ми нека ме изправи очи в очи с нея за да ми покаже как се затоплят гърдите ми... за да се разпука любовта и потече като топло мляко по мен за да разбера, че ми е дала знак. Знакът на любовта, че стои пред мен, че е тук, че я има, че е по-жива от всякога...Ох, какво ли разбирам аз от любовта, че искам нещо, което го нямам... а другите го демонстрират. Махнах с ръка и си казах, „тя вселената си знае най-добре работата“. Ако реши, че съм достоен нека ме намери-проговори мъжкото его в мен, разочарован и с бушуващи и неопределени чувства говорещи друго. А не че трябва да я търся.Съпротивлявах се, исках тя да ме намери и да ми спести унижението от това, че я нямам. Какъв мъж съм след като  все още не знам какво е любов, как се обича и дали въобще съм достоен?! Само въпроси ме заливаха,на които не можех да намеря отговор... така съм заспал облян в сълзи  без да разбера как от мечтанието си съм се унесъл... Може би исках да я срещна в сънищата си за да мога да я видя, за да мога да я позная, да усетя аромата на кожата й, да видя дрехите й, как ходи, как диша, как се движат гърдите й когато се страхува от нещо...но нищо, от това не срещнах. Нямаше никакви знаци. Явно са свършили. И трябваше да чакам докато някой благоволи да напълни мястото с нови от където идват всички те. Какво ли съм разбирал от любов  тогава?! ...

Минаха много години, синко. Падах, ставах „борих се“ с живота както можех. Намираха ме за странен заради увлеченията ми, че от малък подражавам на шамана на селото – Дядó!(това е титла не наша кръвна връзка-така имаме и Бабá). Той не казваше нищо твърде дълго време, защото само ме е наблюдавал, както са правели с него когато той е бил дете. За да се увери сам, че съм достоен да го наследя. А аз си мислех, че той не може да говори, понеже нищо не казваше - никога. Тогава разбрах, първия си урок, че мълчанието може да каже много повече от хиляди измислени думи! Факт. Защото тези, които говорят много по някога не им се разбира какво казват. Може би учех, може би си губех и времето, но тогава такъв беше подходът му. Омръзна ми всичко това и един ден просто излязох да се поразходя с коня си, но той беше неспокоен. Сякаш беше разчел какво предстои да изпита сърцето ми, само аз глупакът дето все търсеше и нищо не намираше, не разбра... Тогава той се изправи на задните си крака и аз паднах. Само това помня. Най-вероятно съм си ударил лоша главата на камъните и дори не знам колко време съм  лежал на земята... тогава видях в навалицата от хора около мен се бяха струпали, а шамана на селото, започна да говори. Най-накрая го чувах. Чудех се сънувам ли? Защо чак сега ми проговаря? Или просто си фантазирам, но го чувах ясно какво казва: „Когато искаш да се влюбиш не можеш, защото това не е твой концерт, който да излезеш и да го изпееш и после да слезеш от сцената. Не! Така не става. Трябва да ти кажа какво точно можеш да направиш. Бъди отворен за усещанията, а когато си готов-истински готов, тя ще те призове. За това бъди отворен и възприемчив. Още преди да усетиш липсата й, я намери. Защото понякога липсата само на един човек в живота ти, изглежда, че целия свят е празен за теб! Нарисувай какво искаш точно да преживееш, ако не можеш да го обясниш... и го пусни да си ходи, без да се озърташ повече назад - сякаш се съмняваш. Недей, това буди недоверие. Не си мъжкар така. Но бъдеш ли призован от нея ще разбереш, ще усетиш онази топлина зад гърдите си, ще бъдеш завладян целия, няма да можеш да спиш, ще се бориш със себе си, ще се съпротивляваш както когато имаш треска  се налага да ти давам да пиеш разни треви за да се успокоиш. След това ще се появи тя, ще се чудиш дали е точната? Ще се питаш и ще загубиш час от времето си в лутане?! Но ако не си толкова глупав за да си губиш времето в празни въпроси ще знаеш, просто ще знаеш и ще действаш. Защото ще усещаш! Но внимавай, тя може да е вече жена на друг. Ще чакаш ли друга да дойде или ще бъдеш търпелив с тази. Това е твоя избор. От него зависи какво ще се случи в следващите ти постъпки. Изпращай сигнали към нея само ако си сигурен какво чувстваш, усещаш и искаш. Не го прави само защото мислиш, че знаеш какво е усещането. Само защото си чувал от племето, какво се говори. Това са лъжливи сигнали, които могат да бъдат разчетени криво и да излъжеш човека. Това ли искаш, да се разминеш с любовта си?! Ще чакаш, колкото време е нужно, за да се научиш на търпение, защото с жените е така, момчето ми. Трябва ти търпение, последователност и постоянство. Едва тогава ако бъдеш допуснат ще си благословен да можеш да се разгърнеш. Но едва тогава. До тогава ще подаваш само сигнали и ще разчиташ знаците... Имаш много време за да си губиш времето в лутане или преследване на други. Ти избираш. Една ти е напълно достатъчна – според мен, да те направи Войн на Светлината, или да те изпепели до основи като разразил се пожар в борова гора. Понякога, синко жената, която чакаш най-много може да е скрила повече светлина в себе си, защото знае, че са много тъмни житейските пътеки към мъжките сърца. Няма да ти кажа да внимаваш с тази светлина, но ще ти кажа да бъдеш отворен за да не се страхуваш повече. Наблюдавай и действай сега, признавай си всичко, не крий нищо от сърцето си. След като бъдеш допуснат макар и след години до нея, едва тогава поднасяй рози, прави украшения, създавай аромати, научи песен която да и пееш когато сте заедно. Научи се да я караш да се отпуска пред теб за да бъде твоя. Тя ще прецени кога и какво да направи. Дори може да те изненада. Но само да усети, че се страхуваш може да те подложи на тест, ако сметне, че преиграваш може да те накаже. Но ако усети, че си мъжкар на място може да те дари с целувка. Знаеш ли, тя избира да го стори, нищо, че ти си я избрал да я виждаш в сънищата си и да я желаеш на яве. Пази се оттук нататък трябва да си автентичен, смел, дързък и находчив. Не позволявай на любовта в гърдите ти да я задушава, нито ти да си помислиш, че си я спечелил. Само защото тя се е поддала да опита. Просто защото всички малки твои жестове ще сумират нейния отговор „накрая“ и ако тя не те държи под напрежение достатъчно дълго време ти ще се отпуснеш и ще я загубиш. Защото само човек като нея, която си е лягала със сълзи на очите, знае колко е трудно да се събудиш с усмивка на сутринта! Научи се да бъдеш нейната усмивка. С това тя иска да разбере на какво си готов да направиш за нея, независимо колко е малко или голямо. Жените обичат да тестват мъжете! Дръж се и разчитай знаците, синко... Когато душата на една жена е щастлива само по очите й, можеш да разбереш. За това я гледай винаги в очите, синко! След като има и малка вероятност да успееш се подготви за нещо важно. Целувай я, докосвай я, отмятай къдравите и коси, целувай вратът й(него никога не го забравяй), синко. Съблечи я, намажи я с нашето Лековито масло от благоуханни треви. Винаги първо раздвижвай енергията от ходилата й-нагоре, след това успокои гърба й, завържи ръцете й с нейната косата, и накрая я целуни страстно. Толкова страстно, че да се зачуди до сега как е живяла с по-малка нужда от въздух. Позволи и да диша свободно след това, но ти не спирай да я опознаваш с целувките си. Можеш да я прегръщаш силно, така ще попаднеш на границата да и спреш дъха, но не стигай до този край, синко! До него недей. Направи го нежно защото знаеш, че тя е олицетворение на нежността и в момента е пред теб цялата от плът и кръв. Впий пръсти в хълбоците й, не й позволявай да  избяга стискайки я здраво, но и да разбере, че вече е късно да се бори. Не се опитвай да владееш положението нито показвай слабости. Бъди автентичен мъжкар, които знае какво прави, но е готов да се учи от нея. Така тя ще разбере, че не е готова да те пусне, и може да те поведе напред. Да се слее с теб, свързвайки се(Тца-Хей-Лу). Не бързай да я имаш физически. Имаш я пред теб наслаждавай й се, пускай я да бъде волна и игрива, тя знае кога и какво да направи, синко. Повярвай ми, в такива моменти когато мъжете си изгубват акъла - жените намират своя ум и могат да те изгорят със страстта си. Тя може да бъде много, ама много гореща за теб. Разбираш ли какво ти казвам, синко?! Ще стене, ще иска да направи това, което винаги е искала да се разтвори в силната ти прегръдка, за да може да намери най-накрая очертанията си, ако и до този момент ти да ги виждаш и ги копнееш. Не бъди скучен точно тогава и направи нужното. Доближи се до ухото й, и кажи само това, преди да продължиш нататък, нищо повече: Понякога вечер когато си затворя очите искам да се върна назад във времето, за да те открия по-рано и да те ОБИЧАМ по-дълго! Защото само твоята липса е най-силното присъствие, което мога да усещам в гърдите си. И така само заради теб разказвам историята на слушателите си – Звездите, за Слънцето как обичало Луната толкова много, че „умирало“ всяка нощ за да може тя да живее на сутринта... Прегръщай я, целувай я, люби я, и бъди там до края. Но не твоя край, синко! Не, твоя! Люби я, поеми я цялата, защото тя ще те обгръща с нежните си и гладки бедра и крехките си ръце изнасящи товара на света. Ще бъде тук с теб, а ти не се превъзнасяй другаде, мислейки за своите битки. Бъди тук с нея, синко. Остави всичко настрани в този момент. Тя ще разбере това и когато ти свършиш, а тя не... не спирай, не се отказвай. Ако ли е обратното пак не спирай, синко - довърши я, пак  и пак, докато тя сама не каже стига - не мога повече. Спомни си, когато те учех, че тъкмо когато изкачваш първия си връх и погледнеш отвъд хоризонта, какво виждаш? Други върхове и разбираш, че с покоряването на този започва опознаването на другите.  Няма друг начин. Пътят е дълъг, а ти мисля, че не бързаш. Това е истината - друга няма! Не бъди като „другите“ да заспиш лъжовен сън. А продължи с целувки, прегръдки и пак целувки, докато тя се отпусне и едва тогава заспи спокойна, потна и удовлетворена без капчица угризения на съвестта. Постигнеш ли това, синко направил си път... към сърцето й. А до тогава се научи да бъдеш сдържан и рисувай това, което не можеш да разкажеш на никого. Желай я! Не обичай външността й, която те привлича, а душата й, която би те обичала. Направи така, че рисунката, която ще оставиш на света да е от онези, който малко хора ще разберат какво казваш,но тази,която я е преживяла ще помни винаги. Това е твоята задача да се научиш да рисуваш по кожата и с език, да рисуваш сложни фигурки с пръсти и да оставяш траен отпечатък в душата й всеки път когато се сетиш за нея или си във физическа близост.Само ти можеш да бъдеш пропускът й, от който се нуждае тя, за да продължиш напред... Научи се да рисуваш, ако ли не можеш да говориш за това, защото изкуството поражда силно присъствие на любовта в действие... Нарисувай го по начин, по които само ти си свободен да го направиш и не се спирай пред нищо докато не излееш цялата си душа па макар и на последното парче кожа дадено ти назаем от племето!Просто го направи, сега. Не отлагай никога за утре.

Щом чух това напълно съзнателно, разбрах, че урокът беше изключително жив  от моя пръв учител! Аз отворих очи за да си дам сметка, че сънувайки преживях живота, който искам да нарисувам днес. Остави ме сега намира- казах му задъхан, за да осъзная какво преживях току що! И той си тръгна, както дойде...

П.С.: Докато извървявах точно този маршрут сутринта в 5:30 на 28.12.2018г. по време на Творческата ми спортна бърза-разходка с ЦЕЛ, най-неочаквано се роди тази глава от Романа ми “МАХДИМ-II” Акрилен свят!

(с)Бъдник!

                                     

Умът ми търсеше(решения)... Сърцето намери(достатъчно от тях)... Душата ми усети, кое ми бе нужно по пътя... И го Случи. Просто се случи  така, че когато спрях да търся намерих толкова много неща, които исках.Обаче и парадокси не липсваха по пътя ми през 2018г. Оказа се, изключително важно без да го съзнавам, че Времето, Разстоянието и Трудностите са безценни Био - Химични Величини. Тези Уроци ми дадоха да разбера, кой ме Обича, кой ми е истински Приятел и кой не ми е нужен въобще в живота, бизнеса и всичко останало. Една от малкото ми грешки, който допуснах(през 2018), бе че се опитвах да извадя от главата си това, което няма как да излезе от Сърцето ми. На скоро разбрах, че от нито един собствен лабиринт не се излиза с чужд ключ. Така ми стана ясно, че никой не може да ми каже къде ми е мястото, защото само Сърцето ми ме води.

Коледа и Нова Година са краят на отредените в Календара - 365 дни. Така този край означава същевременно ново начало. Тъкмо тогава „намираме време“ да се замислим за хода на времето. На кого ли от нас не му се е случвало да възкликне: Боже мой, как лети това време. Да Времето лети, летят годините, летят месеците, седмиците, дните и часовете... Всичко се движи и Слава Богу. Всеки от нас си има „живот по мярка“ и собствена рецепта за живота понякога „пресолен“, друг път – безсолен.

Времето е уникално сега се случват толкова много неща, които нашите предци само са искали. Всеки от нас едновременно е автор, сценарист, режисьор и изпълнител на собствената си постановка наречена – живот. На онова, което се случва в неговото време. За това възприятията за време е строго индивидуално, строго регулярно, само наше и на никой друг. Само от нас зависи дали то ще премине просто така без да остави следа или пък ще остане записано в книгата на живота. Времето е на наша страна. Можем да го правим каквото си поискаме. Можем да го владеем, да го коригираме, да го насочваме, да му влияем позитивно, стига обаче да съзнаваме, че притежаваме пълната свобода да го подчиним на себе си и на своите желания. Въпреки това е редно да не забравяме, че не можем да подчиним нито физиката, нито биологията на времето. Не можем да удължим времето денят да стане по-дълъг, нито да съкратим нощта, но можем да го разтегляме все пак. Не можем също така да си „играем“ със стрелките на биологичния ни часовник освен да го настроим да работи безаварийно. Но нека не забравяме, че сме духовни същества с човешки преживявания, а не човешки същества с някакви си там духовни пре (от) живелици. След като сме такива от нас самите зависи дали ще проспип и загубим отреденото ни с Висше, дали ще си позволим да не оставим никаква следа. Добре ще е да се спираме много по-често „от обикновено“ за да си спомним, че Времето сега е безценен ДАР.

Всеки ден наблюдавам хората и колко повече го правя толкова по-съзнателно прегръщам близките си, жената която Обичам и някой познати. Така аз лично подарявам късче от мен всеки път заедно със стойността на времето си. Сега когато правя своя „годишен анализ“ и оставям зад гърба си стара година, не забравям да изчисля какво количество Подарено Време съм отдал на хора от които се нуждая, на тези на които съм помогнал, на тези от които се уча - за да преподавам нататък. Защото Излишъкът от време бих искал да го дам на онези, които имат нужда от него, а не да крада от онези, които и без това го нямат достатъчно. Както с крайчеца на окото си отправям поглед към новата година, която ще е още по-изобилна и щедра за мен и ще направя всички онези хора доволни и щастливи...

Все още денят на всички ни е 24 часа и само от нас зависи как ще изживеем всеки миг от тези часове. Защото Излишъкът от време бих искал да го дам на онези, които имат нужда от него и мен, а не да крада от онези, които и без това го нямат достатъчно. Хубаво е да имаш приятели(е аз нямам много), хубаво е да вършим работата си с любов. Хубаво е да постигаме успехи. Хубаво е да се наслаждавам хедонистки на времето, което ни е отредено. А това време ни помага да придобием драгоценен опит, а той ни помага да постигнем задоволството от себе си и своя живот.

P.S.: Нека времето ми тук на земята бъде изпълнено с повече мъдрост и силата да бъде моя Пътеводна Светлина, която да ме води до нови успехи, радости в живота през настъпващата 2019г. Наслаждавам се на живота защото знам, че времето е на моя страна от как разбрах, кое наистина е важно за мен и имах куража да завъртя живота си около него...

Ползите от Ходенето ПЕШа!

Ползите от ЧУДОТО наречено Ходене пеша(Съвършенното Кардио за всички)

(Бързай или го  Бави - ти избираш):

-       Ползите от едно „просто“ ходене са практически безкрайни стига да сте  изобретателни (но ако не сте ще станете, защото то развива собствената креативнос ).

-       Всяка минута ходене Удължава живота ни и е най-лесната форма на физическа активност.

-       За да ви обичат мускулите и сухожилията преди това ги раздвижете и загрейте. След като загреете, започнете да ходите с естествена, бърза крачка, като стъпвате първо с петата, след това със стъпалото и накрая само с пръстите. Затова са ви нужни обувки с мека подметка - например с Walkmaxx кецове и сандали!

-       Подобряват плътността на костите,тяхната мобилност,както и подобряват начина, по който прешлените стоят един върху друг и сформират гръбначния стълб.

-       Гръцкият лекар Хипократ гледал на разходката като на „най–доброто лекарство за човека“ и казвал често „Имам двама лекари — левият и десният ми крак.“

-       Намалява холестерола.

-       Подобрява се глюкозната чувствителност цели 6 пъти, което означава, че Панкреасът произвежда ензими и химични вещества, които подобряват храносмилането и участва в синтеза на инсулин.

-       Нормализира или предпазва от Диабет, рак на гърдата, деменция, коронарна болест на сърцето.

-       Подобрява нашето настроение и вместо да сме измъчени след тренировката – Ходене ние сме заредени.

-       Укрепва Сърцето.

-       Подобрява и засилва обема на Белите дробове, което засилва и спомага за естествената детоксикация.

-       Подобряват венозния поток.

-       Контролира апетита.

-       Подобрява качеството на съня и елегантната регенерация на кожата през нощта.

-       Подобрява самочувствието без да се налага "да носиш" пари в себе си.

-       Подобрява нашата виталност и менталност и предпазва от депресия.

-       Раздвижва енергията в червата и активира метаболизма.

-       Настъпват положителни мозъчни промени.

-       След редовна тренираност  подобрява практикуването на медитацията в движение, защото всяко действие, което извършваме е осъзнато. Също така можем да превърнем „простата“ разходка в безценен ритуал. Ритуал за свързване с природата, Бог и себе си. Свикнали сме да бързаме и дните ни преминават, без да ги усетим. Животът също отминава, без да го усетим. Затова всеки от нас има нужда от осъзната разходка, която да ни покаже, че има нещо по-висше. Нещо, което изисква да спрем, за да се СВЪРЖЕМ(Tsa-Hey-Lu) с нас самите си. Така това става нашa съзнателна Терапия.

-       Сутрин на гладно ходенето отнема м/у 300 и 400 калории; Ако горим на Дневна база 300 кал. то умножено по 7 дни = 2100 кал.(загубени). За 2 седмици(14-сет дни) загубваме 4200кал. А  3500кал. трябва да загубим за да се отървем от 0.500гр. мазнини. Или 7000 кал. за 1кг мазнина. Но не математиката ще редуцира теглото ни или паласките, а времето което сме му отделили в ходене.

-       Тренировъчното горене по време на ходене се осъществява под Лактатния праг (това е състоянието когато глюкозата изгаря и се натрупва Лактатна киселина в мускулите ни, които определят кога ще спрем да ходим. Колкото повече работим, толкова повече ще изгаряме мазнини, ако работим под този аеробен праг – от тренирано ходене с ниска интензивност. За това е време да споменем, че ако сутрин тренираме на гладно под този праг, то вечерта можем да направим истинска експлозия в тренировките  си с тежести.

-       Не предизвиква преобразуването на мускулни фибри от един вид в други. Както анаеробните фибри могат да се преобразуват в аеробни.

-       Интензивното ходене пък продължава да гори калории независимо, че сме спрели да бързаме и сме започнали деловия ден.

-       Утринните часове по принцип са по-ефективни за всякаква физическа дейност, включително и за ходене пеша. Но пък ходенето денем или вечер пък може да бъде по-ефективно, като увеличим разстоянието или темпото. Тогава можем да изгорим и около 300-350 kcal в рамките на 60 минути. Изминаването на 10 000 крачки на ден можем реално да го смятаме, че сме се потрудили във фитнес залата. Заедно с това можем да разнообразяваме маршрута си чрез наклона (съпротивлението), както и да включим много стълби наведнъж в режим изкачване (не слизане).

-       Желателно е, поне докато не успеете да "влезете в крачка" с десетте хиляди крачки, да използвате педометри. Така ще можете да определите краткосрочните и дългосрочните си цели. Краткосрочната може да бъде да добавите 1 000 крачки към ежедневното си движение, а дългосрочната – естествено да поддържате 10 000 на ден.

-       Индийците имат свещен здравословен принцип - прави 1000 крачки след вечеря!

-       Докато ходите пеша може да слушате музика, аудио книга, подкаст(и) или лекции, както и да разговаряте с подходящ човек, вместо да смятате, че това е поредното загубено време.

-       Според вас кога е най-доброто време за да стартирате вашите ежедневни разходки? Според мен не чакайте, а започнете още днес или веднага. Защото поддържането на формата ни може да бъде трудно, но е нещо, което всеки от нас може и трябва да направи в името на здравето си. Това е една от най-важните инвестиции. Без нея всичко друго губи смисъл... не го мислете, а действайте!
P.S.:И след всяко ходене можете да си напрвите интензивен контрастен душ(студено-топло) или директно като мен само със студена вода от 15сек до 1мин - обливане!

Massage and Reiki Therapist: Χρήστο Χριστοφ

Прочетете още: Малките крачки на Екзюпери тук: https://bit.ly/3dBQe35

Примерен маршрут в километри!




За по-голяма ефикасност на всичко, можете да прочетете за Празните дни от храна тук: https://bit.ly/2ZipHAP