Пътят е някъде там...

Пътят е някъде там и е значим за мен...докато вървя по него.

Нямам идея, защо повечето хора са „се научили“ да мислят и чувстват по начин, който ги държи далеч от най-съкровените им мечти и сякаш наистина се само-саботират сами?! Кога успяха да си нанесат такива щети?! Макар, че (то) действието е отворено и продължава - десетки години (и могат да се поправят, ...ако желаят). За това е редно през цялото време да се учим и да развиваме своя „набор“ от мисли. В противен случай „гравитацията“ взема превес и някой неща просто потъват – и ние след тях. Също така е невъзможно да се отървем от личната отговорност за живота си (просто ей така). Тя е наша без значение дали искаме да я поемем или не. Но за „да  направляваме“ живота си ние разполагаме само с вътрешния си глас... не с религия, не с вярване или службогонство!

Да събера кураж да изживявам Мечтата си всеки ден, ми отне време. Така допълнително разбрах, че мечтите са от решаващо значение за изпълнен с удовлетворение  и смисъл - живот. Много години желанието ми да се реализирам не беше разбирано от другите, както и подкрепяно (но това е без всякакво значение – сега). Въпреки това не спрях „да слушам“ сърцето си и вътрешния си глас. Нищо, че ме сравняваха с „дефектна стока“, която изглеждаше „случайно“ попаднала „тук-там“ на рафта.

Ако самият ПЪТ можеше да говори когато тръгнах по него, можеше да „ми разказва“ много от историите си за “онези преди мен“ за да ми помогне, но той не се издаде и ги (за)пази в строга тишина наблюдавайки ме... как ги преоткривам като древен артефакт. Но когато получавах заплата и до някаква степен ми стигаше за да живея „добре“ не изпитвах никаква потребност да се развивам, защото чаках ден да мине - друг да дойде!... и залагах на сигурното (защото така чувах да казват)! Обаче само когато „животът ме постави“ в много трудни условия, понякога и на колене, и трябваше сам да заслужа качеството си на живот, едва тогава предприех истински действия, защото „нямах“ избор. Започнах да мисля, а след това привеждайки всяка мисъл, монетизирах своя живот и стигнах до тук за да можете и вие да прочетете това...

Всички ние притежаваме потенциал, който можем да използваме за база, на която да стъпим и да започнем. Магията на това Изкуство се състои в това да отделим истинско време и усиля, за да можем да развиваме силните си страни за да могат те да изпъкват, вместо да губим напразно времето си да подобряваме качествата в нас, които не са толкова силни. За това не би трябвалo да искаме всички умения на света, защото това е капан, които ни води в задънена улица. Както и да „искаме“ нечий други таланти или дарби... коли, дрехи, къщи или нечии чужд живот. Когато се съпоставяме „с другите“ и техните силни страни (нищо, че може само на нас така да ни изглеждат), влизаме сами в клопката и „се превръщаме“ в тяхна лоша имитация и доброволно потъпкваме нашата автентичност. За това е редно ние сами да сме убедени в собствените си способности - търсейки своята ярка автентичност, което не ни кара да се чувстваме „застрашени“ от факта, че другите умеят нещо по-добре от нас. С нашето израстване идва и способността ни да разбираме, че всички сме различни. След като спрем да се съпротивляваме и съревноваваме „със сенките си“, тази разлика става вълнуваща, а не застрашаваща. Ние винаги сме различни и такива ще бъдем, защо го забравяме толкова лесно?! Защо?!

Много от нас са изгубили на един етап от живота си - пътя и способността да разпознават сами своят „красив“ диамант, който притежават и им е даден от Природата, а светът в който живеят никой не го е виждал до сега. Но веднъж излязат ли на сцената на живота за да го покажат, могат вече без никакъв проблем да разказват на другите как изглежда той и каква цена има. Но за да правят всичко това, което искат, понякога имаме нужда да преминем през големи препятствия. Можем да помолим за помощ, но същинската работа трябва да извършим сами...

Имаме свободна Воля и личен Избор какво да правим с живота си... А как ще стане това, разбираме в движение - никога стоейки на едно място. Така за да могат другите да получат повече от мен, ми отне време да бъда много по-удовлетворено практикуващ и (о)свободен от излишни предразсъдъци, справяйки се сам с всичко, което се изпречи на пътя ми.

Защото Вселената е Майсторско творение от изобилие, добро здраве и хубаво светоусещане. Но едва когато разтворих сетивата си (затваряйки очи в медитация), за да усетя изобилието на Вселената, преживях чудото, радостта и щастието. Чак тогава преживях всички прекрасни неща, които Вселената предоставя като добро здраве, благосъстояние и добра природна среда... А преди това сякаш беше мрак, лутане и губене на време, което си мислех, че сега „не мога“ да наваксам.Но...Имаше моменти в живота ми, в които съм се чувствал много разгневен от онези тесногръди-предразсъдъци относно факта, че ако: до 30 години нямам деца, не съм завършил ВУЗ, нямам собствено жилище или успешен бизнес съм провал. Обаче през последните 20-сет години (ставайки на 40), всеки ден осъзнавам все по-дълбоко, че човек като мен има собствен ритъм и темпо на живот и е редно да следвам целите си с моето темпо което да ме удовлетворява, без да се съревновавам - с околните. Живота мен - специално, ме (на)учи много по-бавно, вземи ми доста по-скъпо от на другите (защото платих успеха си предварително), но извади уникални сентенции от житейските ми уроци и ми ги завира в лицето всеки път когато падна духом. Той също така е неприлично кратък и не би било добре да се ръководя от чужди критерии за живот, или да се съобразявам излишно с всеки и всичко. Особено, кой, какво мисли или говори за мен. Не!

Инвестицията в Знанията, които придобивам всеки ден е с най-високата лихва на пазара на труда, за която никой не говори! Трябва всеки сам да достигне до тази „строго пазена“ тайна...защото пряк път до нея – няма, както и до финансовата грамотност. Защото образованието принадлежи на хората - не на държавата и капитала!

Но всъщност,  за моя жалост съм разчитал на всички обучения в училище да могат да ме подготвят за живота, без да знам, че те не могат да свършат това. Понеже на мен ми трябват живи и практични обучители даващи ми конкретни примери, а не сухи текстове, показващи с показалки по дъската, защото и аз съм буквалист. Просто не съм знаел, че началния и среден учител е само (временното) ръководство, за да ми посочи пътя, по които е редно да тръгне - детето в мен, пораствайки. Но никое училище, независимо колко бе отлично то, не можа да ми даде учението от което се нуждаех (за това компенсирах с четене на стотици редки книги - през годините и придобих - широк спектър от специфично знание, което другите няма от къде да селектират - сега). Това, което получих, „от училище“ бе само нещо като очертанията на детската книжка за оцветяване. Трябваше сам да попълня цветовете за да видя цялостната картина, която ми „бе отредена“. А дали ми харесваше зависеше какво съм направил или какво не съм свършил! Така взех най-любимото си хоби и построих върху него своята кариера!

За това житейския предмет „Личностно развитие“ бе/е от колосално значение за мен. А за да го разгърна, бе редно да разбера, че трябва да имам цели в живота. Така насоката към движенето/спортът през годините ме научи на онова, което всички „се опитваха“ да ми отнемат – Волята и Постоянството чрез Последователност. Но не успяха да ме разберат – правилно докато я градях, за да успеят да ме разубедят - дори поетапно. Обаче това, което имаше значение за мен, бе да осъзная, че ученето ще е инвестиция през целия ми живот (lifelong learning), с изключителен фокус към личното себепознание и развитие на силните ми страни както и вродените ми умения. Ученето през това време не ме е задължавало да трупам сухи (по) знания, но ме подмамваше да се развивам като осъзнато-адекватна личност. Да съм все по-наясно със своите силни страни. Да разкроявам своята роля в живота като разширявам своята дефиниция за принос към обществото! Самата нова кройка осигури специфичното познание, за повишаване на личната ми квалификация с времето... за това не го губя и за секунда! 

Така след една устремена и осъзната поредица от преживявания в живота ми, излязоха на преден план придобитите ми умения, знания и информация (натрупани с години -  опитност). Те осигуриха специфичното познание, и  повишиха личната ми квалификация с времето и все по-често чувам, „че съм прекалено квалифициран“ за да ме наемат някъде „на работа“... за това съм се самонаел за да не изпитва никой неудобство от факта, че съм „прекалил“ с квалификациите си през годините... докато мнозина са си въобразявали си, че невиждайки моето невидимо действие, съм бездействал!!! Така взех най-любимото си хоби и построих върху него своята кариера! Бавно и полека-както водата дълбае! Мога, правя, постигам, за което не чакам някой да се сети да ме „награди“ с „тиквен оскар“, за което!

Аз лично смятам, че следването в Университет или Колеж е излишно за хора, които го записват просто защото всеки друг го прави (или защото родителите ги тикат-децата си и го плащат). Много по-добре ще е младите да си зададат въпроса (насочващите се към тях) още преди да стигнат-средното си образование „какво биха искали да учат/правят“ след него (да се опитат да погледнат по надалече от носът си), което да е отвъд печеленето на пари, слава и богатства (не го ли сторят ще съжаляват горчиво за загубеното време - един ден, а не за изхарчените родителски спестявания). Както и да им доставя истинско удоволствие и удовлетвореност не само еднократно когато завършат, а цялостно през годините. И едва тогава да предприемат каквито и да било действия относно следването си... Независимо колко странно изглежда то в нечии чужди очи - тава е без всякакво значение. Никой после няма да ти каже браво, че пренебрегна себе си заради нещо или някого. Не!

След като разбрах кое ще движи светът ми, се наслаждавам на живота си - всеки ден през последните 25 години защото знам, че времето е на моя страна. Така това, нещо което бе наистина важно за мен преди години, имах куража да завъртя живота си около него... И станах ТеРапевт.

А наскоро след това (след някакви си 20-сет години) сбъднах още една своя мечта – завърших (2019г.) Професионален Колеж по Спорт „Био Фит“ – София със специалност Фитнес Инструктор с българска държавна диплома и Europass (Professional Sport College "Bio Fit" – Bulgaria). Това не е просто Лицензиране, а пожизнено Образувание.

Както и благодарение на представляващия за България - доц.Карабиберов (основател на Колежа по Спорт - „Био Фит“) и Глен  Кънингам (основателя на американската континентална организация за подготовка на регистрирано - квалифицирани инструктори и треньори по фитнес C.O.R.F.I.T.), завърших C.O.R.F.I.T. systems! А самата Система е призната от Международната Асоциация за спорт и наука - International Sports Sciences Association (USA). И от Авторитетната английска фитнес организация REPs.

С цялото си сърце си пожелах да работя, творя и служа на Компанията- “Florans Group”, която ме предразположи да съм „в свои води“. И въпреки това, че съм намерил такава среда, аз не спирам да надграждам знание независимо, че никой не го изисква повече от мен. След определена осъзната възраст  започнах да уча не защото трябва, а защото искам да съм най-търсения, не най-добрия!... И заедно с това не изпускам „от поглед“ - пазара „отвън“ за да съм релевантен на него, ако случайно реша да променя още нещо или реша просто да добавя нов зид в стената на своята Библиотека - наречена Жив опит. Редно е да знам само какво „още мога да науча, за да съм полезен/потребен?“. И винаги си давам тиха „равносметка“ как се чувствам в даден момент, даден ден, месец година и т.н...И какво още мога да направя?!

И след като го направих и промяната настъпи, тя не ме кара да чакам повече от нужното! Постилам си добре за да „не боли“ - падането, от високото ми „летене“ – според някои хора, забравяйки, че мога да ходя!

Доста време ми отне за да разбера една "Тайна" и тя е как да печеля достатъчно пари от това, което всъщност правя. Нямаше от къде да знам, че това е равно на това да бъда ПО-ТРУДНО заменим в действията и изборите си, които правя всеки ден! И това, е което съм избрал за свои път да води хората към мен. Или с други думи, по-простичко казано осъзнах, че самият аз притежавам такава стойност, която е трудно заменяема, изключително рядка, трудно откриваща е - другаде, защото е събирана и напластявана и обединена с години (като полезно изкопаемо съм). И аз съм човека, който я предлага с достатъчна доза любов и отношение. По тази логика „какво ми е на мен,че не мога точно аз да съм този от който светът има нужда - сега?!“ Така успешните хора като мен изпреварват другите като използват времето (рано сутрин), което останалите използват напразно – след това... Отдавна не чакам докато всичко се „нагласи точно“, че да действам, защото за да направя 10.000 крачки към промяната на каквото и да било ми трябва време. Защото знам от опит, че нещата никога няма да са „перфектни“.

Заложих - Време;
Заложих - Енергия;
Заложих - Търпени;                    
Заложих – Качество;

Което ме доведе до Устойчивост на пазара!

Винаги ще има предизвикателства, препятствия и неподходящи условия. И какво от това? Аз просто започнах. С всяка стъпка, която предприемах през годините, ставах по-опитен, по-самоуверен и по-успешен, но не и по-силен, защото тя не ми е нужна чак толкова, за сметка на гъвкавостта в разбиранията и техниката ми. Не влизам повече в „най-великият затвор“, в който живеят хората в страх от това, какво ще си помислят другите ако не дай си боже се проваля (случи се) или пък успея (направих го). Трудно ще го понесат... Не знам, защо животът ми изпрати това предизвикателство, но мисля, че просто искаше да ми покаже, че няма от какво да се страхувам и че човек - като мен може да се справи с всичко, когато има ясно изградена система от ценности и стремеж към това да бъде по-добра версия на себе си. Получи се! Сега когато това, което съм постигнал изглежда като чист късмет или добро стечение на обстоятелствата, малцина знаят (само по-близките до мен), че зад всичко това, което постигнах стоят моите трудни дългогодишни избори (които са ме раздирали отвътре всеки ден – и го правят и до днес), също така много работа, лишения и дори страдания (за които не говоря). За да се получи онова, което изглежда като "чист късмет" пред очите ВИ - сега.

Осъзнавам всеки ден, колко съм малък, и колко голяма е мечетата ми, защото Призванието ми е по-голямо от работа ми, и цената която избрах да платя предварително... бе твърде голяма и болезнена. То се превърна в смисълът на моето съществуване, изразяващо се чрез всичко, което правя, мисля и това, което съм. То ми носи всеки ден радост и удовлетворение, но и носи стойност примесена с принос към света около мен. Това се случи едва когато тръгнах по пътя си,и чак тогава се появиха една част от контурите му. Просто така се случи, че вече не съм хапка за всяка „уста“, защото поставих себе си пред(и) другите. Не бих искал да ме търсят хора и работодатели, които „не вдяват“ нищо от портфолиото на мачтата ми, защото аз оставям следа след себе си, а не желая да ми губят времето - „разказвачи на приказки“ с празни обещания, за „висока“ заплата. Много по-добре е да чувам, че „съм прекалено квалифициран“ от колкото, че не отговарям или нямам нужната квалификация, според нечии критерии! Защото съм организиран, лоялен, креативен и отговорен. Все детайли непонятни на мнозина търсещи пътя към успеха, загубили се в гората на живота.

P.S.: Защо аз да не си бъда сам - дипломната работа, която да е провокация чрез прецедент за успех и действие, от колкото в самото начало да насочвам внимание и пари на вън към другите (не инвестирам излишно в чужди хора - повече), за да „печеля“ после само усмивки „пред строя“. За това първо предизвиквам себе си. Това се забелязва и след това се отплаща... когато създавам лоялни клиенти,с които да вървим в една посока.

ДАРение от Колежа!

Искам някога когато погледна точно тези снимките за дарените от мен книги и учебници в Библиотеката в Лясковец, спомените ми да са реално свързани с тях... Защото аз „си спомнях“ често бъдещето - което ми изглеждаше понякога като минало, - но това припомняне не означаваше, че то не се е случило или че нямаше да се случи - тогава. То е просто един скрийншот в съзнанието ми, който виждах само аз. И щом миналото ми бе неясно, но знаех, че вече е било реалност, не е ли възможно и бъдещето ми да е неясно, но все пак изключително - реално. Иначе казано докато пиша тези редове за вас - сега, това е моето настояще и вашето минало.

Ако имате и капка вяра в идеята, че можете да използвате силата на умът си, за да промените бъдещето си и да материализирате нещата, които искате в живота си, значи разполагате с цялата налична и необходима основа, за да привличате успеха към вас във всяка област...Така каквато и да е следващата ви цел или намерение, представете си, че сте я постигнали и че е (из)минало много време от постигането й. Само така можете да си спомняте тръпката от постигнатото и да я ползвате като гориво за всяко друго ваше начинание! Освен това Намерението да постигате дадено нещо означава постоянна борба с реалността. Обаче оставите ли се на Вдъхновението, животът ви ще се трансформира до неузнаваемост... Пробвайте, няма какво да губите, но имате целия си живот да спечелите!

Доц.Юлиан Карабиберов-София е издигнал (по)Знанието за ФИТНЕСът до академично ниво и освен, че е дългогодишен преподавател в НСА (Катедра - Лека атлетика и Kондиционна подготовка), е Основател и Директор на Колеж(a) по Спорт „Био Фит“ с изключителна многопластова-продуктова база(не съществуваща друга такава в България), за създаване на качествено-продуктивни кадри(треньори и спортисти), които се развиват и разгръщат – за наша жалост навън. Неговият подход няма нищо общо с любителските драсканици в повечето журнали и книжки. Неговите Учебници, които съм ДАРил на Библиотеката в Лясковец са само за Ценители. За онези жадни като мен-хора, които искат да се развиват – учейки в движение и достигайки до дълбочина (дори и да завършат Колеж(а) по спорт „Био Фит“ в София - като мен). Да знаят истински какво искат да правят с живота си и как да го предложат на пазара на труда-след това (защото за последното много ще трябва да се потрудят за да „имат“ цялостна и завършена визия за продаваем продукт под формата на персонална услугата... ако искат да печелят „пари“ от  нея).

ФИТНЕСът не е само да „помпиш за бицепс“ до издуване на фланелката. Той е начин на живот и не е еднократен процес. За да има качествено видоизменение на мозъчно-мускулния апарат, трябва да има кардинално-количествена промяна (макар и поетапно настъпваща). В действията на индивида в една конкретна посока е нужно да има разбиране и прилагане на материята, без насилие над личността, докато в един миг той се превърне в Религия за спортиста. Това е като ходенето/дишането – можем го!

Персоналната грижа към Клиента не е само „да го натовариш“, да го „смажеш“ или вменяваш чувства на вина и малоценност(само защото клиента няма 6 или 8 плочки на корема си). Да го научиш да не прегаря докато персоналния треньор го съветва как да усвоява материята. Да му покажеш как „да гори“ в това, в което отначало не намира смисъл да прави, но трябва да е спокоен за себе си, здравето и живота си. Защото едва след това идва и възстановяването на клиента. Мнозина треньори не знаят как „да го извадят“ от „горящата среда“ на тренировката – и клиента не е предразположен да релаксира и да отдъхва – правилно (защото много „треньори“ се впускат да му показват слабите, а не силните му страни). На сила нищо не става, дори ако имаш „спортна злоба“ която да мотивира и задвижва съществото ти - на този етап в залата.

За това, ДАРението ми, което направих и продължавам да правя(чрез всички книги и учебни помагала) е в тази посока - понеже си го поставих като МИСИЯ да поправя „тази щета“ относно липсата на качествената литература от хорското безхаберие относно познанието в този раздел на развитие (така дарявам само книги, помагала, учебници за много профилните ми интереси, призвания, работа - Масажи, Йога, Фитнес и Мотивация). И всеки, които иска може поетапно да чете и пази тези прекрасни учебници, защото аз моите няма да ги предоставя на никого под никакъв предлог... независимо кой какво може да предложи. Ако ги повредят хората нека се сърдят на себе си... Аз направих каквото пожелах. Постигнах и това!Защото за мен никой не го направи... когато учех! Дано и други направят същото!

За целта се постарах да помоля доц.Карабиберов да напише лично послание в/у авторските си учебници, за да имат и много по-сантиментална стойност, защото той е Легенда! На моите учебници също се разписа през 2016г. когато се записах в Колежа. Той е направил толкова много за подобряването на индивидуалните качества на много Спортисти прославящи България пред Света!(Всеки среща в живота си своите Съдбоносни личности, които оказват голямо влияние в живота му и сякаш (пред)определят неговия път). Когато се заех с ученето в Колежа, не знаех, че ще мисля „в тази посока-относно даряването“. Така ДАРението ми придобива още една дълбока стойност, защото никой не го е направил за мен - когато аз търсех информация(по тази конкретна специалност). За това не чакам „похвали“. Така всеки заинтересован може да положи усилие и да чете учебниците на хартия, а не в „PDF формат“. Защото няма нищо по-хубаво от автентичния хартиен носител.

П.С.: Действайте, Четете, Постигайте, Сбъдвайте и Мечтайте – дръзко, ви пожелава  Христо от Лясковец – Дарител!