"Четирите сезона на Първия учебен ден"

Децата трябва да бъдат учени как да мислят, а не какво да мислят!


С водещия на "След закуска" - Мирослав Дечев
Днес е 15-ти септември, денят в който учебната година започва за децата, както и за техните родители и учители... Но аз няма да „залитам“ по това... бих се спрял само на нещичко, което коментирах днес в телевизията в предаването „След закуска“ – а именно: "Четирите сезона на Първия учебен ден".

Хубава и сладка е еуфорията, по първия учебен ден, която наподобява и сценична треска, защото всичко е ново и почти никой не иска да се разделя с безделничеството си на дете и да го замени с тежка чанта с разни сложни неща за запомняне. Но също така еуфорията на прекрачването на прага на училището, съвпада с двата „будни сезона“ пролет и лято, но в мигът когато вратите се затворят от вътрешната страна и започне „процесът“ се настаняват „трайните сезони“ есен и зима. Защо го допускат тези хора. А и кой им го позволява?

Как е възможно буквално в детската градина и предучилищна подготовка да насърчават децата да мечтаят цветно, а когато влязат в първи клас, ти показват най-нагло, че това са глупости. Защо осакатяват така творческия процес и го заменят с логическия... Да, понеже преподавателите са представители на левия сектор на мозъка(е слава Богу не всички, което е все по-добре), и подценяват дясната страна, която е необятна. От как изучавам това за което говоря тук съм възмутен, на тая прашасала система на образование, и съответно бих и опонирал твърдо. Но няма нужда да го правя видимо. Има и други начини. В мигът когато детето „влезе“ през прага на училището то става „грижа“ на държавата да го изучи. Но както какъв иска... да го калибрира, в повечето случаи като някакъв бачкатор с ниско платена работа за къшейче хляб за да може да бъде послушен. За това казват, че всички „са равни“, но това не е вярно и си личи в поредния парад на суетата.

Неприятно ми е да заявя, че както първия учебен ден на децата, така и всеки първи ден на член от някое семейство се е превърнал в „панаир“ на суетата. Кой, как е „наконтен“, кой как е парфюмиран, с каква скъпа кола е дошъл да докара детето си или да демонстрира гръмкост и липса на уважение спрямо равните“. И тоя цирк компенсира нещо си... Сякаш това е техен празник, а не на децата им... И тук някъде започва този омагьосан кръг в който всички се въртят от десетилетия.

И ако децата нямат хоби, нямат стремежи, нямат някакви ясно изразени творчески заложби и никой не ги води при странични треньори или преподаватели, то тогава те си остават „средно статистически“ деца, да не кажа посредствени. Това е много опасна заигравка с житейския път на човешкия род. Още от малки им подаряват „бананови кори“...  Вярно е всеки би се оправдал, че няма вина за това, че този процес се предава така от поколение на поколение и много пъти съм чувал в къщи приказките: „аз нямам и ти няма да имаш“. Но, който иска намира начин. А който не иска винаги намира оправдания. И после си скуби косата за това, че може би е можел, но не  е опитал да промени нещичко. Повечето родители твърде бързо се уморяват да се ръчкат сами да искат от себе си малко повече, и след това с примера си в къщи да предават нататък по родословната верига. Няма, как родителите ти да спортуват на стадиона, в гората, да практикуват йога, да се срещат с прекрасни и жизнени хора (умишлено не споменавам положителните хора, че ми омръзнаха), да рисуват, да свирят, да пеят, да правят различни неща и това да не се попива от децата им. Най-малкото, е че с тази култура те живеят от как са създадени и виждат...запомнят!

Е, аз съм едно „малко“ изключение. В моя род никой не спортува, никой не ходи с километри, никой не прави йога, не медитира, не правят масажи вече две десетилетия, не създават натурални продукти и още много други неща... и тук е мигът да кажа: бях трудно дете. Бавно възприемах, а още по-трудно произнасях възприетото. Бавно „загрявах“... но пък видях „след много време“, че имам съмишленици и не съм някакво изключение. Много от великите умове в Света са се родили така и процесите им са били забавени, като жив стимул за да ги събудят и да ги развият. А на тези, които им е дадено се оказва, че го пропиляват с лекота... отделно системата те подхлъзва бавно, елегантно и честно.


Малък и джобен съвет като за край: Живи и будни сте били до днес(15.09.2015г), а от утре започва консервирането ви-пазете се!