SILVA INTUITION SYSTEM

Семинарът

SILVA INTUITION SYSTEM

/само за завършили Силва Лайф Систем или 

Основния Семинар /преди септември 2013г./

ще се проведе на  25 и 26 февруари от 10-20 ч.

в Парк Хотел Москва-зала Киев

Регистрация  25/02 от 9:00-10:00 ч.

 Семинарът е резултат на 30 годишен опит и изследване на Хосе Силва. Дава ви един лесен начин да се свържете с ,,Висшия източник” и да получите напътствия и посоката, която ви е нужна, за да успеете.

 ЗАПИСВАНЕ и ИНФОРМАЦИЯ:

Книжарница ,,Нова Епоха”, ул. ,,6 и септември” 28,

Тел. 02 981 98 98 088 981 98 98

Местата са ограничени. Погрижете се за навременното си записване!

SILVA INTUITION SYSTEM - Вселенското Wi – Fi.

С Любо Стоянов

Когато получих този eмейл вече се бях „подготвил“ и настроил, че ще бъда там. Това е продължение от предния семинар (Silva Life Sistem), на който присъствах през 2016г. на 26/27.11 ден преди 37-мия ми рожден ден. А сега отново предстои още по-значим празник за мен и рожден Ден на „Маслото от Джоджен“ и „Кром-Крем“-ът. Два Продукта от Първата Продуктова Гама „Златните 7“. Маслото става на цели 6 години, а кремът на 5 години. Не се изненадвайте от  точно това, че ще го чествам,  но за тях малко по-късно...в продължението на статията.

Имах малки колебания дали да продължа в това начинание, да се обучавам да ползвам нещата още по-добре-т.е. Метода Силва. Колебаех се до края на 2016г... но когато влязохме в 2017 всички съмнения изчезнаха. Така резервирах всичко и „зачаках“ да дойдат датите. Ех, тия дати. 3 месеца ги чаках, а сега когато отминаха се чудя беше ли, не беше ли?!!!

И така да започваме: в петък когато пристигнах в София денят започна с ядене на софийска баница и закопчана скоба на колата, в която може би щях да се возя... и  след това като по часовник директно започнахме с масажите...ми; не бяха в плана, но бяха прекрасни и качествени.В което никой не би трябвало да се съмнява.

След това излязохме да се насладим на хубавото слънчево време и да

С Мария Янакиева

направя две срещи, които се превърнаха автоматически в една. Заедно с моята Скъпа Приятелка Мария, седнахме в Kaffetteria за втори път. Една сладкарница с много прекрасна атмосфера и е уютно място за срещи като моите. Първа тя получи своите подаръци, без която много неща нямаше да са такива, каквито са винаги когато съм в София, за което съм и признателен.

Поканих още двама, за „да запълним масата“ и четирите стола. До мен седна Лариса(жената, която е толкова нежна, фина и лъчезарна и беше моят „манекен“ на един от курсовете ми в София предната година). А другия е вече познатия Любо Стоянов от “Slides.bg”. Оказа, се че „поканих“ Лариса, а всъщност я обърках къде да дойде. Но се намерихме в Kaffetteria.

С Лариса Петкова

Та ги поканих защото исках да спазя своята традиция, която спазвам вече 6 години да подарявам продукти в месеца и годината на рождения ден на Маслото и Крема ми, защото „Златните 7“ трябва да са по-близо до хората. Освен това им подарих по една мартеница (с което малко избързвам, но няма да ги видя точно на 01.03.). И така постъпих с хората, които по някакъв начин са се откроили с нещо което ме е докоснало, без те да знаят това. Сега беше мой ред. А в това мамка му съм много добър. И на всичкото от горе това ми е призванието „да докосвам“ хората, чрез подаръците ми те също да се докосват....самостоятелно. Надявам се те да оценят приятната изненада и да не ме забравят. Защото аз живея за такива мигове, без значение колко са кратки те. Важното, е че те намериха време „да ме изтърпят“ докато им поднасях Подаръчните комплекти по случай Рождения ден на Маслото и Кремът ми, защото това беше и поводът да се видя с тях. Въпреки, че не ги ангажирах предварително с информацията за това. Беше „просто“ среща.

Пожелах си хубаво време и то наистина беше такова поне в петък. Дори имахме време да отидем до НДК и да заснемем „фрагментни детайли“ към другите ми клипове, които подготвям, но за тях скоро и повече. Понеже те ще са свързани с авторските ми книги. Празен курс да няма... След това си се прибрахме и така зачаках прословутата дата 25-ти февруари да настъпи в събота сутринта.

С много хъс и билетчета за метрото просто пристъпихме в съботния ден.

Парк-хотел "Москва".

Отново се озовахме в Парк-хотел Москва. На мен мие за трети път да го посещавам и съм изключително доволен от престоя си там. Ведри и усмихнати хора на рецепцията, учтиви дори когато ги питам дали с всички асансьори мога да стигна до 20-тия етаж, макар и само да се насладя на кафето и панорамата им... За което съм им признателен, правят винаги пребиваването на семинарите, на които присъствам там, да са безпроблемни и безоблачни...Благодаря ви от сърце!

Последва регистрация и вземане на баджовете и така се озовахме на третия ред от първата колона, в Зала „Киев“. И просто семинарът започна отново с водещ г-н Стоян Лаловски- сертифициран преподавател на Метода Силва и вече 25 години преподава методът в България. А предната година се честваше 50 години създаване на метода от Хосе Силва в Ларедо Тексас. На няколко пъти в почивките излизахме навън на въздух докато не дойде голямата такава, за да се озовем на 20-тия етаж и да видим София от високо. А в подножието на самият хотел е Борисовата градина, която е изключително голяма и красива, нищо, че точно сега е неприветлива и сива, защото все още е в хватът на зимата. Но когато е разлистена вътре е рай и от горе е приказка да се взираш в нея.

Лектора: Стоян Лаловски

Подарих мартеница на г-н Лаловски и тогава разбрах, че съм първи в това. Едва като видяха от мен другите курсисти започнаха да ме копират... Харесва ми, че този семинар бе с много повече примери от предния. Но пък няма да крия, че ми бе изключително трудно да стоя „закотвен“ на едно място близо 12-сет часа през двата дни събота и неделя.

Имах мотив за да бъда там. Поставих си цел, която исках да разбера нещо, което е изключително значимо за един човек, с които работя (скоро ще стане година) и си бях обещал, че ще направя наистина каквото мога за да разбера „какво още мога да направя“ персонално за неговото заболяване Мултиплена Склероза. А дадох обещание на хората от Моят Тръст, че преминали семинарът(първия) ще бъда в полза на човечеството докато съм жив...и съм започнал да вървя в тази посока; На самият семинар разбрах, каквото ми трябваше, сега ще правя, каквото трябва за да поправим програмата!!!

На втория ден видях как една курсистка подарява на лектора мартеница. Явно е била наблюдателна и ме е видяла, предния ден какво съм сторил. Щом видях това веднага „разбрах“, че излишната мартеница, която ми остана е за нея.На връщане по коридора между масите я спрях и я помолих да изчака. Бръкнах в чанта и поднесох мартеницата си. А дори не знам, защо го „направих“ този жест към напълно „непознатата“ от семинара. Тогава тя се върна с една торбичка от която извади две мартеници под формата на лъжичка а върху издълбаната и част имаше 3 люти чушлета и едно бобче. Не бях виждал такава-признавам си. Тя ни благослови, защото най-вероятно си мислеше, че сме двойка и ние бяхме на семинара. Но ние просто сме скъпи Приятели, които държат един на друг. Така уж незнайно защо дойде тази мартеница при мен, в едно от упражненията я обследвах и разбрах, че човекът, който я е правил е с проблем на лявата ръка (най-вероятно е със скъсани или срязани сухожилия) и беше с ръкавица. Това се случи от разстояние (а дори не знам за човека абсолютно нищо). След това посочих,че има нещо на бузата от вътре. За да разбера дали всичко което казах по време на упражнението е вярно, или просто да сравня, това което вече знаех „и бях видял“, отново спрях въпросната жена и я попитах дали е забелязала този въпросен човек дали е имал ръкавица на една от ръцете, защото е бил ранен. Тя веднага отговори, че на лявата ръка човекът от когото е купила мартениците от Априлци е бил с ръкавица. Попита ме от къде знам и защо я питам за това?! И тогава и разказах, какво направих в упражнението преди малко... за което разбрах, защо е дошла мартеницата при мен. Така казах на Мария, че едно е да „се напъваш“ да правиш нещо, друго е просто да го правиш... Харесва ми, че съм новатор и иноватор в много области, което ме изпълва. Защото ако една идея „не е луда“, то аз наистина не бих искал да се занимавам с нея.

Мартениците от Априлци

И едно от красивите изречения на семинара бе:

„Само ние „умните същества“ не разбираме Вселенския общ език между всички и всичко!“ Което своевременно ме наведе на мисълта, че не точно с това изречение започнаха първите часове в училище, когато „ме учиха“ учителите в него.Но пък в „Академията на живота“ доста старателно самият живот като Декан на Академията, ми припомни, че точно с това започва живот на всички ни. Така с желание, вяра  и очакване вплетени с практична и упражняваща се част се задействат много връзки в нашия мозък чрез морфичните полета в нашия живот. Стига да не ги омаловажаваме и да ги пренебрегваме, ще сме си в полза винаги, а не да чакаме „другите“ да ни „помагат“...

За това не веднъж съм казвал, че е напълно безопасно да виждам интуитивно...и това правя всеки божи ден.

След завършването-сертификат!

Случвам се. Сбъдвам се. Изживявам се. Споделям се. Упражнявам се... И така не  е задължително утре да бъда същия човек,който съм днес,защото най-вероятно ще бъда по-добра версия от предишната.

И на връщане открих в списанието в джоба на седалката следния цитат, който направо ми напълни душата. Ето това търсех преди време и аз. И за първи път виждам така формулирано дългогодишното мое търсене в едно изречение.

„Когато намериш своят човек, който живее и разбира твоят начин на живот, усеща и възприема човешкото съществуване, света наоколо, изкуството и създаването на такова, е лесно да продължиш пътя си заедно с него.“

                                                                        Ангелина Гаврилова

Следва втора част...

Това е всичко...

Ако светът го оприличавам на една шведска маса, то аз бих искал да опитам от почти всичко на нея. За целта още преди 17-сет години спрях да живея „в бъдещето“, защото винаги знам, че може и да няма такова един ден. След като сключих този „творчески договор“ разбрах също така, че пътя, за който съм изпратен тук е да го извървя така или иначе, но и с лекота минах от „Другата страна“. Докато ходя може би ще уча определени неща къде за себе си, къде за другите. Ще преживея определени неща къде с едни хора, къде с други. И накрая ще се науча да преодолявам определени неща... За това живея значим, смел и амбициозен живот, без да ми се налага да поглеждам през рамо назад, защото:

„Провалът е като солта.Той овкусява живота ми!“

Тогава разбрах, че провалите и притесненията ми са средствата, чрез които вървя по пътя си и постигам своите цели. Вярно, е че пътя, който си избрах е несътворен от мен, но изглежда, че ми се падна на мен. Не бягам по него, а  ходя с радост. Как тогава да искам да стана опитен моряк ако морето е спокойно?! Но не знаех, че трябваше да се „приготвя“ да получавам неочаквани прозрения, от хора, които се опитваха да ме „дърпат“ назад. Тези скептици се опитваха да ми изтъкват „всички причини“ на света, защо точно аз не мога, защо не трябва да постигна дадена моя цел. Сега виждам нещо, което когато се замислих, ми стана интересно. Повечето от тях не са искали да постигна каквото и да били по-значимо преди тях. За това прерязах връзките с тях и ще продължавам да го правя с всички други, които вместо да ме насърчават, винаги търсят време и начин да ме обезкуражат. Не ги виня за нищо, но осъзнавам, че трябваше по-рано да сторя това „с някои от тях“ и да не храня надежди за безнадежните „връзки и приятелства“. Дори на членове от семейството ми не обръщах такова внимание, когато омаловажаваха мечтите ми...преди години. За това вече не се страхувам от скептиците, защото стават все по-малко в живота ми. Но като си свърша работата, те просто ще виждат или чуват, какво съм постигнал така или иначе, защото все ще се намери „достоен“ човек „да разнася“ другите, за сметка на себе си. Нищо лично! За това работя тихо но здраво и оставям успехът ми сам да вдига нужния шум.

Също така не позволявам да се вълнувам от това кой харесал или не, кой одобрил или не, дадено мое действие, постъпка, книга или продукт. Неодобрението им не може да ме ограничава да се разширявам, развивам дори в социлките. Имаше време преди години когато това ми образуваше дори нерви, но не си струва... Когато съм приел този „договор“ толкова лично, и чрез него съм приел, че живота ми ще е цветен като дъгата, то така привличам внимание, а не бягам от него... Така никога не забравям, и често си спомням, колко обезсърчен бях в самото начало на своят път, когато никой не си правеше труда да ме ориентира. И загубих много време да се съмнявам в самия себе си, благодарение на това. И въпреки това без никакви таланти тръгнах бавно но последователно чрез своето постоянство. Така хиляди пъти прекосявах финалната линия на своите успехи, но нито веднъж не спрях на финалната линия да се суетя дали все пак съм талантлив за нещо.

Така осъзнах, че да помагам на себе си като израствам и не си губя времето е инвестиция, която ме възнаграждава така или иначе. Защото знам, че Времето е Безплатно, но е Безценно. За това всички ние имаме 525 600 минути(в годината) и никой не знае другия как би искал да ги ползва, но аз ще ви кажа моите как започнах да ги изживявам. Едно от нещата, които ограничих е масата хора, които ми ограбваха времето като им позволявах да ми приказват приказки или да ме разколебават.Научих се сам  да си управлявам времето, защото то е онзи най-важен актив в моя живот и с малко усилие от моя страна осъзнах голямото значение на своя избор. Вкарал съм абсолютно всичко в някакъв ред и имам ясно планиран график от първия тон в 5:00 сутринта до 8:30-9:30 вечерта. Така осъзнах, че моя работен ден започва още когато си отворя очите-сутрин, и завършва когато си направя масаж на ръцете с крем „Кром-Крем“ и  си затворя очите. По тази причина разбрах, че сънят ми е едно от най-важните неща в моят график. И срещата ми с него е най-ценния ми ангажимент поеман от мен в тази тъмна част от деня. Това ми помага да знам как точно ще оползотворявам  времето си през деня на „работната седмица“, та чак до почивните дни(а тях си ги търся като наследство). Да, сам си правя графика но понякога самият график ми налага своята воля, което ми показва, че давам много повече отколкото съм си мислел, че мога да дам чрез призванието си в своята работа през деня.

И ако искам случайно и „реша да пилея“  времето си, то го правя като се отдавам на медитация докато уморения ми мозък се възстановява за следващия голям ден, който ми предстои всеки ден. Всеки ден правя малки крачки и не си позволявам да започвам твърде много неща наведнъж,което ми помага на стратегията, за да не прегрявам от стремеж към голямата картина която съм начертал в главата си.И никога не залагам „на сигурното“, защото знам, че то не води никъде. А аз сутрин много добре знам, защо си отварям очите и какво бих искал да правя... за това живея в своята мечта още от вечерта и така вече 17-сет години! Прочетох в една книга, че ако не се науча да мечтая за нещо голямо, други хора ще го направят вместо мен, а аз ще трябва „да им помагам“ да сбъдват своята мечта, но не и моята такава.

И след като си отговорих на този въпрос, който ми зададе веднъж баща ми вече няма какво да се бавя: „Защо не продадеш твоята идея или мечта(както там го наричаш) на някой богаташ и да работиш за него, а трябва ти да се „нагърбваш“ с всичко и да сгрешиш накрая(с което ми показа, че не би искал да повярва заедно с мен)?“ Ето и още един подобаващ аргомент: „Ако не мога да продам Мечтата си на хората сигурно ще ми се наложи да продавам нечия Чужда!!! А това ли всъщност искам?“ Категорично Не!

За това се превърнах в човекът, който запалва огъня и продължава нататък, защото го дължа на себе си. Научих се да продавам себе си. Защото аз  съм си моята Марка и Продукт. И за да продължа да ставам все-добър в нещата, които правя, както и  да съм по-ефективен, всеки ден правя повече от това, в което съм най-добър, и много по-малко от онова, в което другите хора са по-добри от мен. За целта „не си давам“ дори времето през което „бих почивал“ на стари лаври, да се само-изпълни(на една кълка) защото съм доволен от постигнатото, но не съм доволен от факта да спра и просто да се самозабравя. Защото аз сам съм си конкурент.

„Хубаво е да си идеалист, но трябва да си подготвен, че ще те разбират погрешно. Всеки, който работи по голяма идея, ще бъде наричан "луд", дори ако успее. Всеки, който решава сложен проблем, ще бъде обвинен, че не разбира напълно пред какво се изправя, макар да е невъзможно да знаеш всичко предварително. Всеки, който поеме инициативата, ще бъде критикуван, че бърза, защото винаги някой иска да те забави.“ Марк Зукърбърг

P.S.: Нещата се получават, защото никога, ама никога не се вземам „прекалено“ на сериозно... И освен това не се стремя да угодя на всички или да оправдая очакванията им. Не!

Вдъхновението като Взаимност!

С Вдъхновителката и Преводачката!!!

“За човекът, който ме вдъхнови...

  За човекът кого вдъхнових...“

Така започва тази история от петък -11.02.2017г.Срещнахме се отново за да си разкажем това-онова. И когато я изслушах прекалено търпеливо и казах, че и нося един подарък, който най-добре ще го разбере. Все пак тя се погрижи той да стане факт. Да, това е превода на френски език на изключителната книга „Африка в моето сърце“ (Afrique dans mon cœur), която точно тя ме вдъхнови да напиша преди 9 години. А сега отново е някак замесена с превода.

И така извадих и я подадох...след това я надписах с надписа, които е в началото на материала ми... Изключително обикновена среща на пръв поглед, но пък за мен това е жив празник, защото все пак става въпрос за моя книга, която се превежда на още един чужд език. Така отново се разговорихме и аз и благодарих чрез вълшебството наречено общуване... а след това последва “Office Om Massage” което е типично в мой стил да поднасям своите подаръци само към хората, на които държа и съм благодарен...за другите друго!

От Мъдростта на Парамаханса Йогананда!

„Често подхождаме към промените с притеснение.Когато се отказват от нещо,хората си мислят: „Ами ако остана „с празни ръце?“. Иска се смелост, за да се откажем от познатото заради непознатото. Не е лесно да се откажеш дори от познатата „болка“ заради непознатото и поради това несигурно щастие. Съзнанието е като кон, който години наред е теглил каруцата си. Той е свикнал с ежедневния си маршрут и не може лесно да бъде убеден да тръгне по нов. Така и съзнанието няма лесно да изостави старите си навици, дори когато знае, че му носят единствено мъка.

          Благотворните промени трябва да се посрещат със смелост. Докато надеждите за по-добри неща са потиснати от страх от постигането им, съзнанието никога не ще намери покой. Затова приемете промяната като единственото постоянно нещо в живота си. Човешкия живот е една безкрайна върволица от победи и загуби, радости и мъки, надежди и разочарования. В един момент се оказваме заплашени от бурите на изпитанията; миг по-късно зад сивите облаци проблясва светъл ореол- и внезапно небето отново е синьо.

Животът е промяна.

         Останете неизменно спокойни вътре в себе си. Бъдете уравновесени. Когато работите, бъдете спокойно активни. Някой ден ще установите, че приливите и отливите на съдбата вече не ви засягат. Силата ви ще идва от вътре; мотивацията ви няма да зависи от външни стимули.

         Като поклонник, тръгнал по духовния път, не обръщайте голямо внимание на изпитанията, които ви връхлитат. Бъдете уравновесени. Стъпвайте смело.

         Ден след ден вървете напред със спокойна, вътрешна вяра. Рано или късно ще преминете отвъд всяка следа от лоша карма, отвъд всички изпитания и трудности и най-сетне ще видите зората на божественото удовлетворение. В това най-висше състояние на съзнанието ще дойде свободата от всякакво проявление на лошия късмет.“

От Парамаханса Йогананда(Как да бъдем щастливи)

ЙОГА е древна наука за насочване на енергиите на личността към духовно пробуждане.

Сбъдването като сила...

С Мирослав Маринов-фотографа на Проектите ми!

Когато снимките говорят сами, аз дори и да искам да кажа нещо е много по-добре да замълча. Ако не съм успял да го кажа в редовете си или „на представянето“ на дадена книга или продукт то значи ли, че не трябва да го изкажа.

Не, „трябва“! Особено ако съм изключително доволен и ми е драго да виждам красивия успех да проекта, какъвто е „Силата на пръстена“, който успяхме да реализирам чрез услугите на:

"Сладкарска Къща Жанета" и на Катя-персонално!!!

Мирослав Маринов-фотограф;
Вихра Попова-Дизайн;
Мирослав Дечев-водещ на предаването;
Izdavam.com –Издателство и печат;
Еконт-Лясковец-куриери;

Това са хората, които по различно време на различни места, от моето, спомогнаха идеята ми да има тази визия и да я покажем по най-добрият начин и това най-много ми напълни душата. А когато всичко стана факт, аз исках да извикам „Да-а-а-а-а-а-а“, успяхме! Да колективен е успехът, защото без тях, идеята ми можеше да не види бял свят. Харесва ми факта,че разбират идеята ми още в щрихите докато им я презентирам как „я бях видял“ вече в съзнанието си на творец.

Вярно, е че после се извиних на фотографа, че „не мога“ да презентирам цялостната идея пред когото и да било, а само детайлчета, преди да видя първи цялата картина. Просто защото нямам опция в Творческия процес да „захранвам“ „някого“ с идеи... нека сами се потрудят другите.

 Докато ние работим заедно, аз съм с наведена глава пред него, защото мога само да слушам професионалния му Дух, които дори не говори а натиска копчето и бам - кадъра е вече във вечността. Благодаря ти Миро, от сърце.

Някой истории описани в романи се раждат между войни и размирици, други като „Силата на пръстена“, се раждат между отказването и продължаването на автора да пише...и това да обича безгранично една изключителна жена.

С Мирослав Дечев-водещ!

За това не се оглеждам, не се почесвам, а действам... ще почивам после... И така книгата беше недовършена още когато я пратих за първи път на водещия Мирослав Дечев, да я прочете, защото за първи път „исках“ от него „да я усвои“ за да се потопи много преди предаването на 16.01.2017г., което направихме със заглавие „Следа или спомен-избираш?“ Така той докато пътува до Африка взе моя ръкопис и чете „Силата на пръстена“ – „Африка в моето сърце 3“ в самата Африка. Каква поличба само... не мислите ли?

А когато дойде време и узря корицата я изпратих на Вихра за да я сътвори, чрез което могат да се Случват нещата по-нататък. Така без нейната компетенция и магия която прилага като набор от знания, с които борави отлично, нямаше да има завършена визия на книгата!

След това печатницата с която работя от години Izdavam.com създадоха и сглобиха книгата и сега я държа в ръцете си... благодарение на Еконт-Лясковец.

В Еконт-Лясковец!

И така какво му трябва на човек? Да обича, да създава и да си кара работата по най-рационалния начин, на който е способен...като продава мечтата си всеки миг...

...защото това е новата религия на нашето време... да можем „да се продадем“ на пазара, за да постигнем целите си...

P.S.: Една добре направена снимка със запечатан много искрен момент и съпроводена от вдъхновен минимален текст, се превръща в гигантски жив билборд...на мига. А това някой го наричат идеалния изстрел-в десетката!

Отминаха 10 години...

"Силата на пръстена"...

Изминаха цели 10 години от как видях лицето ѝ, а след него гърба ѝ. Днес през 2017г. когато пиша тези редове са само с една единствена цел... не да запознавам хората с това какви ги „върша“, а да се отблагодаря на „Клиент №1“, че я има, че е автентична жена, която бе единствения човек признал постигнатото ми(не,че е от значение  за другите това, но все пак),и освен това заяви, че „и без друго получава повече“... Дай боже всеки му!!!

Е в романът ми „Силата на пръстена“ тя е г-жа Козима Санчес в съвременен вариант, чрез която любовта бива отново срещана след като е била копнята така от Аденсио. А отец Силвио, който също обичал Козима се отрекъл от нея(без да „ангажира“ някого с това), защото „опознал“ Бог, до колкото може да се опознава...и все пак запазили приятелството си през вековете!

Това, което прозира в книгата е приятелство, любов към точно определена жена, откриване на пътя към Бог и Сладко от смокини... като спояваща нотка и следа от средновековието, та чак до наши дни... Значи както ние пътуваме, така и смокиновите дръвчета и техните плодове ни съпътстват и кой знае още колко неща го правят... паралелно с нас.

Какво значение има дали имаш или нямаш прекалено много за да се перчиш... или да демонстрираш ЕГОлюцията си ако нямаш друго, спрямо обикновения свят, който не ти е длъжен с нищо...

Живота е всичко това което ни се случва докато кроим планове за него и сърцето ни тупти... Не можем да извадим както любовта от контекста на живота си, така не можем да спрем времето, което просто се Случва пред очите ни докато кроим планове за утрешния ден,а забравяме да се насладим на днешния залез.Бързаме...Толкова бързаме да си купим Бъдещето, че забравяме да изживеем Настоящето и да запомним Миналото!

И понякога оставаме с впечатлението, че дори когато обичаме считаме, че някой ни е длъжен. Не! Това е свързано с нашия ежедневен избор и свободна воля, която много често в съвременния вариант на проявление се опитват да ни внушат, че обичайки ние сме длъжни или са ни длъжни. Освен това най-много „любов“ се генерира когато искаме да подчиним някого...от любов. За това и много хора бъркат верността  с любов. Защото смятат, че верността е чувството „на притежание“, че притежаваш нечие тяло и душа, които всъщност никога няма да бъдат твои. Но така само утежняват положението на Любовта, която един ден просто ескалира в нещо друго... За това аз съм пръв читател на собствените си книги, когато ги пиша, защото те ми разкриват в повечето случаи нещо, което съм знаел, но не съм осъзнавал в такава дълбочина, но след прочита на написаното...нещата си идват на мястото!

10 години от как създадох толкова много неща, и същевременно съм резервирал в пространството още толкова... защото търся онази автентичност, която ми липсва... и когато не я намирам я създавам сам. Не може това да ми е оправдание, че ако я няма, че не може да  се създаде, или генерира от мен. Изминаха 16-сет години от  как „сключих“ договор с Творческия процес да създавам и да творя, и така ще е докато сърцето ми тупка.

Та така, малко се отплеснах.Сигурно знаете, че човек „мъчно свиква“ но свиква да го ценят, уважават, глезят без да искат нищо в замяна от него... Сигурно хората може ѝ да смятат, че розовите очила не слизат от очите ми,защото „само за любов съм бил говорел“  но много държа да им кажа, че все пак очилата са сини(розовите са за момиченцата), и че са познали.

10 цели години на първо четене не са нищо, но за човек, като мен, който чака, и живее за този миг това е много време. Защото това не е рестото в джоба ми от поредната покупка, а това е цялата сума инвестирана и разделена на всички малки кътчета в сърцето ми. Това е много време: десет пъти по 365 дни...(10 x 365=3650)дни... освен това видимото за очите е само половината от истината, за която пиша и говоря чрез любовта си към Нея. За това когато ѝ казвам в очите, че е истинска и автентична жена, каквито вече не се раждат, тя не иска да ми повярва. Знам едно нещо със сигурност, че в живота има много „правила“, но едно е култово: Ако искам нещо конкретно като нея, няма как да се задоволя с нещо приблизително... защото просто не се получава!!!

С леко намигване от Автора...

P.S.: Двамата с нея си приличаме по още едно нещо... не сме имали чак толкова много комплименти в живота си, че да имаме време да свикнем с тях... а сега ги отправям всеки божи ден, защото Тя е различна за мен, което я  прави достатъчно специална... за същността ми.