Какво
представлява почвата: Почвата е сложно, динамично и живо тяло, което
може да се разглежда като живата кожа на Земята. Състои се от минерални и
органични компоненти, както и от въздух и вода. В много широк смисъл минералните
компоненти се състоят от частици като пясък, тиня и глина, съставени от
различни химически компоненти, докато органичните компоненти произлизат от живи
организми, включително растения, бактерии, гъби, фауна и техните остатъци.
Почвата е много повече от неодушевен пясък и тиня. Тя е пълна с живот, от
микроскопични организми до по-големи бозайници, всички взаимодействащи в
еднакво богат брой микрохабитати. Почвите са важни резервоари на
биоразнообразието. И така тя се превръща в
живото съкровище из под краката ни!
Има разделение за киселинни,
неутрални и алкални почви. Степента на киселинност се определя от иконата на
рН:
Структурата на почвата и
органичната материя на почвата са два от най-известните примери, важни за услугите
на екосистемата. Структурата на почвата се определя от начина на съединяване на
различни частици в почвената матрица. Почвата включва комбинация от по-големи и
по-малки агрегати от почвени частици, пори, пълни с въздух и вода, и др.
Почвените видове могат да работят директно върху структурата на почвата.
Например земните червеи чрез своето ровене разместват частиците в почвата, като
по този начин променят почвената структура. Някои от тези промени могат да се
състоят в отварянето на нови пори и затварянето на други, в уплътняването на
някои части или въвеждането на нови източници на храна за почвените организми.
Земните червеи се смятат за инженери на екосистемата, тъй като наистина могат
да разровят почвата. Структурата на почвата е ключов фактор и във водния цикъл.
Той играе роля в определянето на това колко вода може да поеме и задържа
почвата, как я пречиства, как тази вода може да подхранва растенията и т.н.
Представете си, ако почвата не може да задържи или пречисти водата, какво би
означавало това за селското стопанство, наводненията или здравето ни.
Другият пример е хранителният
цикъл, който включва колко органична почвена материя — т.е. въглерод, азот и
фосфор — се приема и съхранява в почвата. Въглеродните добавки в почвата са
изцяло органични и са в основата на почвената хранителна мрежа. Органичните
съединения, като листата и кореновите връхчета, трябва да бъдат разградени до
по-прости съединения от организмите, живеещи в почвата, преди да могат да бъдат
използвани от растенията. В един доста сложен многоетапен процес един след друг
различни организми разграждат мъртвите листа или клони и ги превръщат в
неорганични съединения, които са подходящи да бъдат поети/използвани от
растенията. Около 90 % от шумата се обработват от многоноги, земни червеи и
дървесни частици. Без тези организми щяхме да сме заровени в шума.
Има почвени бактерии, които
превръщат атмосферния азот в минерален азот, който е от съществено значение за
растежа на растенията. Гъбичките транспортират хранителни вещества от едно
място до друго в почвата. Всички тези микробни процеси се регулират от
храненето на по-големи животни, които се хранят с тези микроби. Трябва да
разглеждаме тези богати и сложни взаимодействия като същността на една добре
функционираща система, която след това ни предоставя гореспоменатите услуги на
екосистемата.
Всъщност здравите почви ни
осигуряват голям набор от предимства. Например хранителният цикъл е от ключово
значение за производството на храни и фибри. Съществуват също така ясни връзки
с водния цикъл. Когато структурата на почвата е променена или унищожена, това
влияе върху способността на почвата да пречиства, поема и задържа вода.
Уплътняването или запечатването на почвата например може да доведе до повече
наводнения.
Придобито
изпълнена практична насоченост:
Дезоксидация
на почвата с вар за алкална среда в почвата: (Варуването на почвата
е агротехническо мероприятие, което се прави за подържане на нормалното
плодородие на почвата, структурната стабилност и доброто усвояване на
хранителните вещества. Общата площ на генетично киселите почви в страната е над
55%. Все по-активно се развиват процесите на вторичното вкиселяване в районите
на интензивно земеделие.
Защо е нужно да се варуват
почвите ли? Ами високата киселинност е една от причините за намаляване на
добивите. При повишена киселинност намалява значително ефективността от
торенето и усвояването на хранителните вещества от растенията. Разкиселяването
на почвата съществено подобрява азотното, фосфорното и калиевото подхранване,
снижава натрупването на тежки метали, обогатява почвата с калций и магнезий.
Варуването способства развитието на полезна микрофлора в почвата, подобрява
свойствата на почвата, качеството на хумуса и повишава плодородието).
Овчина/Кравина
за натурално есено наторяване: (Подготовката на почвата през
есента осигурява повече кислород и влага в почвата, от които растенията се
нуждаят през пролетта. В допълнение към по-добрия водно-въздушен режим,
пухкавите, разхлабени легла ще се затоплят по-бързо на пролетно слънце.
Всякакъв вид работа в градината може да бъде опростена. Точно след прибиране на
реколтата, разпръснете хумус, оборски тор, компост, оставете плевелите и
изкопайте всичко в края на есента, като добавите фосфорно-калиеви торове).
Редовното прекопаване
значително ще подобри състоянието на почвата и ще ви даде възможност да
отгледате здрава растителност. То разрохква пръстта и по този начин подобрява дренажа. Ускорява се процеса на разпад на органичните вещества и това подобрява
храненето на растенията. Чрез прекопаване може да внесете компост под
повърхността и да подобрите хранителния състав на почвата. Най – подходящия
сезон за прекопаването е края на есента – началото на зимата.
(четете и думичките с шарен шрифт...там има препратки към още информация)
Не ми е нужно на човек като мен да отрича или
да пренебрегва тялото си, за да бъде много „духовен“... Защото тялото през
целия ми човешки „път“ трябва да го поддържам активно и здраво. Обаче за целта
практиката ми не трябва да е само насочена към тялото, а към вниманието, както
и осъзнатостта на умът ми. Винаги помня колко път съм изминал, а не само колко
ми остава.
Мозъкът ми е програмиран да жадува за
неочакваното и да се взирам в бъдещето, където се крият всичките ми потенциални
възможности. И всеки ден благодаря на Бог, че използва моите грижи, за да реши своите
цели, чрез мен. И винаги внимавам по отношение на кратките пътища. Защото те не
са нищо друго освен изкушения. А изкушението
стартира своя ход като ангажира внимание
ми. А това, което „улови“ внимание
ми, поражда чувства ми. А чувствата активират моето поведение. А колкото повече
се съпротивлявам на „мрежата“, в която съм уловен, толкова по-силно я привличам.
Ако човек няма изградени навици за противоборство,
той дори не съзнава, че умът му е най-уязвимия орган в тялото му (а не е
неговият апетит). За целта човек е редно да поддържа ума си зает...(защото
всичките ни „лоши“ навици не са се „изградили“ за един ден, и не е реалистично
да очакваме, че ще „изчезнат“ също за един ден). За да може клапата на напрежението
да не се активира, в неподходящото време и да ме подведе.
Създаването на навици едуховен растеж, и също като физическия
изисква време. Ако се упражняваш в нещо продължително
време, ставащ добър в него. Повторението е майка на характера ти, и баща на
уменията ти. Малцина са тези, които съзнават, че ако „караш“ на сила един плод
да узрее бързо, той губи своя вкус. Работата, която „извършваме“ ще трае цял
един живот, а ние искаме да я пришпорим и да видим резултата веднага.
Незнанието породено от факта, че истинската зрялост никога не е резултат от
една опитност, без значение колко силна и разтърсваща е тя, ни се отразява зле.
Няма хапче, молитва и каквото и да било, които моментално да поправят вредата,
която е била нанасяна в продължение на години. Необходима е трудната работа по
нейното отстраняване и замяна. И като започнеш да се поправяш разбираш, че
всяка промяна включва някаква „загуба“, и трябва задължително да се откажеш от
старото си поведение (което те е довело до тук), за да можеш да се държиш по
нов начин. За да не се случи така, че повечето хора чувствайки се добре за
кратко започват наново да изграждат своята идентичност около своите дефекти. И
после най-нагло казват „това не работи“. Напротив - работи, просто ти си
„брак“.
Човекът, който плодува знае, че тялото му е не е
само храм на душата, а е средство, чрез което поема навътре към себе си – нашето
ядро и тренира духовния си мускул. Превръщаш се в изследовател първа степен... Обаче
хората „свързват“ плодуването с отхвърляне на светското, заедно с неговите
отговорности и задължения, както и с крайни лишения и недоимък, водещо дори до
изтезания на тялото си. И грешат!! Повярвайте ми. Преминах през това цели 60-сет дни + 30 захранване и много
внимавам с „глупостите“, които дочуват ушите ми (много внимавам как слушам). Но
следвайки интуитивната посока и благодарение на своята вътрешна чувствителност,
съумях да задълбоча своите познания в пъти. Като дадох на Духа всичките си
безвкусни и неприятни преживявания докато ядях суровата храна... И знам, че
природата и душата са преплетени в мен.
За това се радвам, че преди няколко години
преминах две нива на „Метода Силва“ в София, където преподават умението да
държим мозъчните клетки в отпуснато, възприемчиво и същевременно концентрирано
състояние. Хубаво да кажа, че самата медитация не помага за борбата със
стресът, ако човек не се научи да отпуска мозъка си и ненавлезе в свободно от
стрес състояние, прави грешка след грешка. Но без пранаяма (наука за контрол
в/у съзнателното волево дишане), оттегляне на сетивата (пратяхара) и
концентрацията (дхарана) – медитацията не се случва (но всякакви „разбирачи“ в
мрежата се опитват да ви убедят в противното). Както и ако човек не се научи да
си „задържа“ тялото неподвижно, не
може да накара мозъка си да „замълчи“.
Но ако не познаваме тишината на тялото си, как бихме разбрали тишината на своя
ум?! А самата работа на мозъка ни е да приема знание от тялото ни, и след това
да го направляваме към усъвършенстване на действието, което предприемаме.
„(С
годините и остаряването, тялото започва да произвежда все по-малко хормон на
растежа – това е една от причините да складираме повече мазнини и да се
възстановяваме по-бавно. Интересен е фактът, че хормонът на растежа се
освобождава основно по време на сън – и то бавновълновия сън – рано през нощта.
Има две условия, за да се освободи – едното е бавновълновия сън, а другото
по-ниски нива на инсулин. Тук можете да се замислите колко често консумирате
храни богати на въглехидрати, скоро преди да си легнете. Това възпрепятства
освобождаването на хормон на растежа, а следователно рефлектира върху скоростта
на метаболизма и възстановяването... Ако искаме да се възползваме от ползите на
този хормон (по естествен път, разбира се), можем да направим нещо: Да направим
така, че мозъкът ни да произвежда повече делта вълни, които сигнализират на
хипофизата да освободи хормон на растежа – това става по време на дълбок сън и
по време на медитация)“. Цитат от Инес Субашка!
Всеки е установявал, че залък хляб, дъвкан
дълго време, започва да става сладък – сложната захар скорбяла се е превърнала
в проста – глюкоза. Последната е почти единственото вещество, което хората
ползват като основен енергиен източник. Запомнете, че: ако храносмилането
започва в устната кухина, а от правилното храносмилане зависи животът ни, то
близко до ума е, че правилното и ефективно дъвчене ще бъде една от гаранциите
за здравето ни. И обратното. Важно е следователно да се храним с удоволствие –
за всичко друго се грижи нашата автоматична система, наречена организъм. И не
забравяйте, че няма "бързо" удоволствие! Въпреки това хората са
"успели" с измисления си "забързан"
модел на ангажираност да разменят понятията с действията си: "пият" храната като все едно е течна
и забравят умишлено да я дъвчат?! Не правете така и си върнете контролът върху
животът - дъвчейки!
Нашето здраве започва с издръжливостта ни,
после по пътя се задълбочава с емоционална стабилност, което преминава през
интелектуална яснота и чак накрая се разбулва душата. Но този процес трябва да
се заслужи... даром има само „чути истини“ от псевдо разбирачи. Така се
появяват много от нашите неприятности, защото сме послушали недостоверни „авторитети“ които ни подлъгват, че
„всеки друг вече го прави“ и ти трябва на всяка цена да опиташ! (за това много,
ама много внимавайте кого слушате и как го слушате!!!)
Обаче през годините имам наблюдения, че много
съвременни хора са отделилиумовете от
телата си, и забравят за истинското благополучие. Спират да търсят... и не само
външното търсене, носи здравина на тялото ни. Вътрешното търсене, носи
стабилност на интелекта ни. Но само най-дълбокото търсене (каквото е
плодуването), носи щедрост на духът ни. Защото това е път извървяван навътре -
никога навън! Без отрова. А какво всъщност е отровата? Всичко онова, което ви е
в повече от това, от което всъщност имате нужда (е отрова). Може да е (излишна
сила, мързел, храна, его, (псевдо) амбиции, суета, страх, гняв или всяко друго
излишество)...
И когато си помислим, че сме „изградили“ здрава
черупка, не съзнаваме че се отделяме от околния свят и заличаваме „отрязвайки“
свободния способна космическата енергия
да достига до нас. Така започва „тормозът“ във всякакъв смисъл на тялото ни да
приема храна отвън, както и да се освобождава от токсичния си отпадък отвътре.
С това показваме на околните си своя отвратително неосъзнат пример да заобиколим
своя личен дълг за приспособяване към природата, и как вместо това се опитваме
да я „принудим“ тя да се нагажда спрямо нас. И от незнанието сигубим така своята жизненост.
Животът изисква много повече разбиране от
знанието (за него). За огромна моя жалост има хора на тази земя, които по
някога си мислят, че като имат „повече“ прочетено знание от другите (или само
си вярват, че е така), и се чувстват сякаш могат с лека ръка да омаловажават
постиженията на другите, както да ги подценяват и да ги унижават. Но забравят,
че живота няма абсолютно никакъв смисъл сам по себе си, освен ако ние не се
възползваме от възможността да му придадем смисъл. За това няма никакъв смисъл
да си "отваряте" третото око ако не сте си отворили сърцето.
Нищо, кой знае какво не се промени от 30-тия
ден до 60-тия - външно освен тези 22 кг, които „загубих“ по пътя си... Първия
30-сет дневен цикъл беше много по-вълнуващ за мен... защото го правех за първи
път толкова целесъобразно, конкретно и с особено пречистваща цел. Направих си
изследвани, доктора ми ги видя и се изненада. И тогава разбрах, че никой
„доктор“ ако не е конкретно зает с разбиранията за плодуването, гладуването,
пречистването, постът и т.н. като: ...д-р.Емилова, д-р.Пашкулев, д-р.Гайдурков,
Антъни Уилям, и т.н..., нямат никакъв интерес от теб... защото не ти предписват
нищо. И ако това стане масово хората да са здрави, те ще я „закършят“ и ще
трябва да си търсят допълнителна работа..., което ги обижда...
По Енергията им ги посрещам, а
по Въздействието от мен ги изпращам, защото това е визитката, която те излъчват
срещу мен. Едно от интересните неща, които забелязаха клиентите ми, без да
знаят какво всъщност правя в личния си живот (плодувам 60-сет дни), е че сега
много повече се е усилила топлината от дланите ми, която се излъчва докато
работя. Все пак съм енергиен канал и това задължително се активира при хора при
които тя трябва да отиде, преминавайки през мен (отдавайки посланието за тях). (През последните години давам много от себе си и
не "търся" под вола-теле! Защото винаги обръщам внимание на това,
кога моята енергия се засилва или намалява, и кой е на около. Защото аз съм от
хората, които ако не видя "огъня" (да гори от вътре), не виждам
стойност в нещата! Защото това е "знак" от Вселената/Бог/Абсолюта и
т.н., кого трябва да докосна/прегърна и кого да избягвам(дори да срещам). И
просто се появявам на точното място, в точното време (и час)... И действам, не
отлагам). За другите май съм си все същия и каквото такова... И не ми
"дават" да им дам от тази особеност на изкуството си! Без да успеят
да се докоснат до щедростта на душата ми, ми виждат само гърба! Защото не са ми
"позволили" да се изразя чрез докосването. А нещата, които са
нереални за нас се постигат само с вяра!
И докато плодувам работих. Ето
един случай:
Кръвното й пада по време на ходене от стоене на
климатик до 13:00 и излизане в най-голямата жега да се прибира...от работата
си. Голяма грешка дори за самонадеян "здрав" човек!!! И пада като
круша в несвяст. Удря си лакътя и лицето, но засяга и рамото и за норматив
ръката и е неизползваема... Ужасът е пълен. ..Обажда се на шефа си, че е
паднала и е ходила при ортопеда д-р.Донев в Г.Оряховица в болницата... Той и
казал да си търси човек да я раздвижва и тя казва на шефа си, че не познава
такъв... А той познава мен, но не казва, че ми е клиент и ми звъни – питайки
ме, дали бих я "поел"... защото и тя била от Лясковец. Сложих ръкавиците и я прегледах. Почнах я и само
след 15 мин. тя вече свободно си вдигаше дясната ръка и не можеше да повярва.
Погледна ме и каза, че съм бил "магьосник". Да, казах й, погледнах
към небето и благослових Бог казвайки му: "Господи, ти си велик"...да ме насочиш
да специализирам таймасаж
и да мога да
помагам още по-фино на нуждаещите се... Благодаря за възможността да работя в
Лясковец и да могат нуждаещите хора да ме намират с лекота от... цял
свят.
За да изготвиш един хранителен
режим "на сляпо" само защото ти знаеш, какво да впишеш на листа е
груба и неетична грешка,без
лична консултация с клиента (освен
ако не се криеш). Много са ми странни, тези които го правят с минимален набор от
информация в pdf-файл?Без
реална и жива осъществена връзка, как клиента би споделил детайли на
конфиденциалност и би ти се доверил ако го "караш" да попълва анкета с данните
си,адреса, телефона,
килограми, ръст, тегло и т.н...Което я прави твърде лична и разкриваща тази
информация!
Това е двупосочен процес и не е етично да е
едностранен от страна на клиента,а "гуру" - то да стои с ръце в джобовете и
само да нарежда. Живота не е само да "изтискаш" живеца на клиента
като сутрешен фреш, а да имаш в предвид следното: колко енергия
"хвърля" за работа, има ли свободно време и колко би отделил като
"най-малко", семеен статус, лайфстайл и т.н.(какво работи е лично и
не е нужно да се казва,освен ако не е твърде натоварен или обременен). Нищо
не е толкова просто колкото изглежда, когато някой ти се довери... За да
можеш да разпределиш енергията му за всички раздели да има, а не да му я вземеш
само за едно... и да го „осакатиш“ за всички други.
Същото е и с тренировките, които се изписват под формата
на "програма", кое след кое и по колко. Как би задал треньора на
трениращия "начинаещ" нещо, което не вижда(как го прави, диша ли правилно, достатъчно ли почива
между сериите и упражненията),не го контролира, а само изписва като аптекарска
рецепта за изпълнение. Това е пълна
глупост и така хиляди хора се отказват, защото: се притесняват, не знаят много
неща от начало, не пият вода, не ядат, сковани са, не знаят как да загряват
тялото, как да го разтягат, не знаят как да структурират тренировката си и как
да излязат от нея поне усмихнати.
И тогава да питам клиентите как да се впишат в тази
"среда" ако треньора не е буквално до вас, не ви следи изкъсо, както
за личната ви безопасност така и заради етичната страна на поетия ангажимент?!
Как?!
Как тогава някой въобще ще се ангажира и ще поеме персонална
отговорност за здравето ви, за
живота ви, за качество на услугата/те за която/които ще платите естествено "предварително"? Как толкова
сляпо ще се впусне наивния човек очакващ "вълшебната" пръчица да го
докосне и той да се преобрази с едно просто щракване с пръст?! За ден-два.
Как?!
Как тогава хранителния режим ще
е персонален и конкретно изготвен по опорни точки от проведения първичен
разговор?! Как тогава ще се намери идеалното време за начало и край на
услугата, а не да се "размива" във времето?! Как тогава ще има
въвеждане във физическа форма и ограмотяване на правилното изпълнение на
физическия набор от упражнения, защото процесът не е безкраен?! А физическата
активност не е само сведена до ходене в зала. Има стадиони, гори, паркове,
басейни и т.н.
И как треньорът ще може да
покаже най-добрите си умения и резултатите да дойдат след като клиента му се е
доверил и не е около него, а е на другия край на света и ще си разменят емейли
и ще разговарят по телефона, скайп, зум и т.н. ще го „коУчва“. И това да няма
край, защото понякога клиентите най-нагло се увличат и забравят, че плащането е
за конкретни набор от детайли - определени предварително. За всичко друго извън
програмата се заплаща допълнително и това трябва да се знае още в самото
начало. За да може клиента да покаже лоялност към треньора, а не да се вживява
в разбиращ чрез Гугъл... или да сравнява подходите на другите „коУчове“. Той не
знае всичко и няма как да поеме отговорност. Кой ще поеме истинската
отговорност за всичко, след заплащането? Кой ще изведе клиента до заветната цел
- безаварийно?
За това винаги изисквайте след
като ще се доверявате и ще платите на треньора, да знаете къде е завършил (и да
не е самозвано провъзгласил се за такъв „коУч“), а с времето ще разберете и какво
умее. Но за целта са нужни живи препоръки от успешни живи контакти, а не
лайкове под снимки... Бъдете честни със себе си за да може винаги да сте
подготвени... Аз за това "отварям" своевременно очите на клиентите си
и не държа да ме следват постоянно. Запознавам ги с процеса и ги „пускам“ без
да им позволявам да ме „обсебват“. Само ако имат някаква нужда ги навигирам и
сменяме подхода на изготвения план. Това е часовникарската „работа“.
Христо, никога не се
притеснявай от промяната на чуждото мнение за теб. Бъди истински мъж,
възхитително неправилен за околните и уверено щастлив за себе си.
Какъв познавач съм на нутришън
областта, ако не съм се потапял в нея до дълбините й. За това решихс ясно и пълно съзнание да го направя. Не съм
чакал да „развалям“ здравето си, че
да го подобрявам. Не съм чакал да се случи нещо, че да видя дали ще съм
поредния човек, на който да му „направят“ графа преди или след, за да има с какво да съм забележим. За това си
подарих този процес в тишина. А и съм изкарал
три нива и едно от тях е C.O.R.F.I.T.
Nutritionist. Вместо да се лутам, го правих в тишината...Мнозина
се "опитват"непрекъснато да наложат тяхната си гледна
точка върху другите, да доминират над тях, и чрез тяхното мнение казвайки им,
че това е за тяхно добро. Обаче са слепида видят, че доброто за тях е злото за онези и обратното, колкото и да
сме еднакви, толкова сме и различни... Запомнете това.
Така времето през, което го
преживявах в тишина (защото то се преживява, а не се "чака"), прочетох достатъчно нужна литература, която хората
виждат, но пренебрегват, а
повечето дори не знаят за нея. Научих изключителни неща и това ми дава
основание да заключа, че от празни приказки файда няма (но виж от прочетени собственоръчно книги - е друго
нещо). За това на „запад“ за „празни“ приказки се плаща предварително, пък
после кой, как иска да следва предплатения изтъргуван модел. И ако случайно купувача
се окаже слабохарактерен, това си е за негова „сметка“, защото кой би го „носил“ на гърба си (след като плати и
излезе от стаята). Никой не може да носи отговорност за тези хора, които са без
воля, за тези без характер, за тези без качества - като устойчивост,
постоянство, последователност и т.н. И после с лека ръка - същите наглеци да
казват - че видиш ли всички други са ги ощетили, излъгали, предали... но, че те
са се е провалили, не може да си го признаят - никога.
Всеки сам има глава на раменете
си и когато наистина някои иска нещо такова е редно да проучи детайлитев дълбочина - а не да си мисли, че всичко
„знае“. Да прочете. Да се консултира, с тези
които го практикуват (а не книжниците изготвящи на сляпо едни и същи дублиращи се „планове“ за уж телесна промяна), и чак тогава да предприемат действия.
Защото мотивационните послания
могат да стимулират дадено поведение, но в повечето случаи то не трае дълго.
Същото е и с краткосрочните реакции спрямо дългосрочните желания и цели на
много хора... които си мислят, че „тренират“
или спазват хранителен „режим“... защото активират "волята си", която е само 2%, докато (нямат) изградените навици които
са 98%. Но за тях се иска фактора време,
постоянство, последователност и търпение, което на практика е всичко нужно.
“Ще бъдем много по-щастливи, ако своевременно
възприемем простата истина, че всеки живее най-вече в собственото си тяло и
кожа, а не в чуждите очи!”
Бавните, малки крачки са за
предпочитане(на това заложих и аз). Защото това е скучен процес. Самотен. Бавен. Болезнен и крайно неприятен (защото
има хиляди реклами, които те „изкушават“
да опиташ от техните неща и да се провалиш - за това не гледам ТВ).
Осъзнаването обаче на този път не боли, но всичко друго е свързано с енергията
ми, мислите ми, с който оставам съвсем сам. Няма сила, която да ме убеди, че
това, че не съм знаел (какво ще си причиня един ден) би ме оправдавало от нещо -
докарвайки си го сам на главата. Не! Минаваха седмици докато един ден се
събудих за да се (по) чувствам различен външно и вътрешно. Усилията, които
полагах под „носът“ на хората днес, си показаха плодовете след много време. И
много често след като не усещах промяната - на мига, не означаваше, че това,
което правя всеки ден в тази посока е напразно!...
„Мащабът
на духовното усъвършенстване не е за хора, слушащи единствено гласа на
стомаха.“
Хубаво е да сме активни и
осъзнати в целия този процес. Да съзнаваме „защо“ го правим (например: за
да сме живи и здрави по-дълго време). Да съзнаваме „какво“ правим (например: чистим
си мислите, делата и телата си). Така е хубаво да знаем, че „защо“ е само вярата(ни), „как“ са действията(ни), който
предприемаме, за да я реализираме, а „какво“
е резултата от тези по следващи действия. За това винаги започваме със „защо“,
но е хубаво да знаем и „как“. Защото енергията ни мобилизира, а вътрешната
харизма ни вдъхновява.
Така прочистването на тялото
живо влияе и на сърцето, което е домът на душата ми, което пък е истинското
умение да се балансират емоциите в мен... Само да отбележа, че човек дръпне ли веднъж натам да се „чисти“, то освен тялото, се почистват
емоциите, мислите, душата, контактите, приятелства и т.н... За да се освободи
място за нови детайли. И както не веднъж съм казвал: Това, че понякога се отдръпвам и искам да остана сам, не ме прави
виновен, че имам желание за тишина. Усетя ли нуждата да дам на себе си от мен
си, не искам чуждо позволение. Разберете това и не ми губете времето да ви
обяснявам защо, какво и как!
За да стигна сам до творческия
си ренесанс и да изживея живота си
по начина, по който искам беше неизбежно данаправя тази хранителна пауза. За това съм взел мерки и съм си набавил
нужните ми помагала в процеса на персоналната си работа върху себе си (защото
знам как да структурирам тренировката) без да ми се налага да плащам нещо - ползвайки
го (другаде). Аз съм дипломиран персонален треньор (в Професионален Колеж по спорт „Био Фит“ – София - 2019) и нямам нужда от наставления, а от
пространство, с което да си служа както намеря за добре. И този процес се
случва в тишина при мен... без фанфари. Но леко се притеснявах дали по време на
„плодуването“ ще мога да тренирам – т.е. дали ще имам сили. О, като видях колко
лицеви опори правя в серия и усещах силата в дланите си... то веднага се
отърсих от притеснението и задвижих напред.
За това го направих и не
съжалявам за което. Правил съм прочиствания и плодови режими много години
мислейки си, че правя „нещо“... а то съм бил много далече от истината. Бил съм
23 години вегетарианец, като съм си „мислел“,
че като не ям месо, това ми помага в мисленето, че съм поел по правилния път (чрез
Ахим‘Са). А всъщност съм заложил на млечните продукти (а то си е по-голяма жива
отрова в сегашния им вид). И вместо да си мисля, че водя чист живот, аз сам съм
се затлачил с нещо, под формата която обичам. За това сега какво съм правил не
се брои. Един ден човек като мен под
някаква причина решава да „излекува“ себе си като започне от отношението си към
храната, която поглъща, а не дъвче!
Сами по себе си храните нямат характеристика на
„забранени“, „разрешени“ „полезни“ или „вредни“. Те стават такива в контекста
от хранителни навици на даден човек, които наистина не знае „защо“, не знае „как“ и не знае „какво“ и
„кога“ да прави с тях. За
това започнах от начало като пълен новобранец, за да мога да видя и този край.
А този край е началото на един друг живот, онзи който изтървах мислейки, си че
знам достатъчно - преди време, за да му противодействам. Тренирам клиенти да
влязат в новите си „стари“ дрехи, а
аз се „изгубих“ докато работех и учех. Но по килограмите си, които качих...
разбрах не само, че не знам достатъчно за хранителните си навици, ами и какво, как и кога е редно да си
'бутам' в устата. И отново ми излезе следното: ...че здравите хора не са необходими за икономиката. Те не купуват
лекарства. Те не ходят по болници и лекари. Не добавят нищо към БВП на
страната... И ако продължавам по същия начин само да си мисля, че „знам“, то ще
съм поредния „хванат“ в примката на издадената епикриза „болен“ от нещо си.
Тези 30-60 дни само на плодове
и зеленчуци ми се отвориха сетивата още повече, защото докато наблюдавах
другата храна, която съм я ял преди това, и устоявах без да водя „вътрешни“ битки със себе си и се радвам
от този факт. Единственото изкушение което съм си „позволявал“ е да помириша онова, което сега не консумирам. Но
проявявах своята устойчивост и упоритост, за да не се съобразявам само с волята
си, понеже тя е изчерпаем източник и подмолен камък. За това написахи няколко академични статии относно навиците, защото човек първо е редно да създава навик и чак след това да се осланя на него за да му помага в
начинанието си. Защото всеки има избор в този живот стига да го осъзнава, че го
има. Той не се вижда. Не се чува. За него не се говори с цел. За да не знаят
повечето хора, че го имат и могат да го ползват колкото си пъти искат. И когато
това е факт, то духът е нeсломим.
А до тогава хората се заблуждават, че искайки да започнат нещо, ще го завършат.
Обикновено слагат каруцата пред коня. И познайте какво. Провал - за пореден път
или йо-йо ефект/дефект.
Всеки път, който изминавам е
заради мен, защото се обичам.Така взех нещата в свои ръце и после само
ще споделям своето състояние с другите... И така изминаха първите 10-20-30-сет дни от това „плодуване“ или „Плодово-Зеленчуково Предизвикателство“.
Започнах на 24.май.2021-ва година, а днес сме (12.юни.2021/20-тия ден) 30-тия ден -
който свърши на 22.юни.2021.15,70
кг - надолу. Най-интересното, е че никой няма да ми повярва, че съм бил толкова
килограми, защото са ме виждали един и същ години наред.
Единственото нещо, което искам
да кажа в тази посока, е че това начинание се прави напълно съзнателно,
искрено, дълбоко и бавно. Без излишни „резки“
движения. Освен това си приготвям храната съвсем сам и то само на пара (в
иенско стъкло), без готвене, пържене, печене или варене във вода. Пресни
плодове и зеленчуци най-различни „на корем“, сокове, смутита и песто. Премахнах
от раз: млечните, месото, захарта, солта, месото, тестенитеи това беше
единственото ми „рязко“ сменяне на
посоката. За д амога да си пречистя първо кръвта. От веднъж... (нямах време
периодично да изключвам едно по едно и да се „влача“ губейки от времето си).
И
всеки ден от 20-сет години правя и „ЗЕК“
- Симбиоза + 6-7 пъти в
седмично гледам рано сутрин да правя 7-10 км ходене пеша „на около“ (когато не вали) +
работа в градината + работа на терен (като Терапевт) и така практически не се
спирам освен когато спя (но пък тогава духът ми се рее). Живота ми е динамичен и
за това следвам и 3:6:9 Протоколи по метода на „Лечителя Медиум“ - Антъни Уилям и видях, че пречистването на черния дроб даде веднага
своя видим телесен резултат. Без излишни мисли за глад и недоимък и т.н.
Юни месец сякаш е много
подходящ за пълно пречистване на всичко в тялото ни вътре, което неминуемо дава
резултат от вън (въпреки, че не целта ми са килограмите). Ето още една причина
да настоявам хората да четат, за да знаят и да спрат да се оправдават, че някой
не им е казал. И едва след като свърши цялата лична одисея ще се захраня бавно
и постепенно и ще върна само някой неща в живота си. Като храни и хора.
Но преди всичко е хубаво да си
направят изследвания клиентите за да знаят, че ако има нещо нередно в тях да не
сбъркат по пътя с плодуването (защото резкия „завой“ неминуемо дава отражение в
много негативна посока). Клиентите, с които работя си правят изследване на
кръв, урина, чернодробни ензими, хормони... ако трябва рентген или ЯМР. Защото
имах клиент с глаукома, който искаше да тренира, просто за здраве, а самото му
„здраве“ не му позволяваше, защото
беше повярвал на някого с бяла „престилка“. А и други „треньори“ по залите са
го третирали като здрав, въпреки, че им е казал за проблема. Но без да знаят
(защото в курсовете, които карат повечето хора не им говорят за болните
клиенти, а тренират само здрави хора, което е отвратително некомпетентно и не е
никак етично), че не трябва да го карат да прави обърнати и навеждащи движения
от начало до „климатизирането“ на тялото му поради създаващото се очното
налягане и болезнено главоболие. А аз директно го карах да кляка. Той се
притесни, че до сега пък клека му е бил забранен, а аз първо него го карам да
прави!!! След като му казах, че до сега през практиката си само един човек потвърди
тезата ми, че клека е най-важното упражнение за цялото тяло и спомага за
изпомпването свободно на много литри кръв... проф.Бубновски работи така (и той ми беше напълно достатъчен). Твърдо но
ефектно! Не излекувахме заболяването на клиента, но той тренира 6 месецапод мое наблюдение. И след това като се
ограмоти го пуснах сам да тренира. Аз така правя - научавам ги и ги пускам, не
желая да ме обременяват хората с
присъствието си твърде дълго време.
Работа и пари има за всички... стига да знаеш „защо“ и „как“ и да не
прегаряш клиента.
Този клиент го дадох за пример и
на държавния си изпит в Колежа в София 2019-та когато го завърших с отличие. И
казах, че човекът има нужда да прави нещо с живота си и ние като хора, които ги
водим, трябва да намерим най-мекия път за такива като него. Той не може да я
пряк път, защото такъв няма, но да е удовлетворяващ за клиента и без дефекти.
Влизането в тренировъчния процес и излизането от него да е безаварийно. И те се
стъписаха... от комисията! Двама професори, един представител на МОН +
директорка административна част. Защото засягам доста често здравния статус на
даден клиент, които не е моя работа по принцип, но аз съм си научил урока и го
работя така.
…Парите са напълно легитимен измерител на
продадената стока или на предоставените ми услуги. Но за жалост те не могат да
измерят стойността й. Стойността е възприятие, а не е проста сметка. За това
винаги брандирам /подписвам услугите си, продуктите си, книгите и
консултирането си, защото възприятието на клиента е нематериален фактор, които
допринася за възприятието на ценността им. И така винаги хората знаят
"защо" го правя.
P.S.: Онова, което първоначално е било само моя
мечта, се превърнабързо в осезаема,
материална реалност. И когато това се случи, достигнах повратна точка и нещата
се задвижиха по-бързо. А когато хората около мен се съмняваха, колко далеч мога
да отида, то отивам толкова далеч (или страня от тях), че да не чувам и виждам никой
от тях...
Само в профила ми в Instagram проследявам всичко с клипове, снимки и повече подробности от моята трансформация, защото имам много по-голям избор.
Остеохондрозата представлява увреждане на
междупрешленните дискове. Към тази болест се причисляват дегенеративни
заболявания, които ставния хрущял и нормалното костно формиране. При тях се
диференцира различна локализация.
Какво означава остеохондроза? Това е проблем, който
води до патологични изменения, които могат да доведат до имобилизация.
Измененията са в междупрешленните дискове, в хрущялните възли, а също и в
междупрешленните стави. Причинява болки в шията, гърба или кръста, защото често
се получава прищипване на нервните окончания на гръбнака. При такава артроза
болката често се превръща в хронична.
Основното е нарушението в кръвотока, който е отговорен
за изхранването на костта. Когато той е нарушен, това води до увреждане на
хрущялната и костната тъкан.
Какво уврежда остеохондрозата? Най-силно са засегнати
междупрешленните дискове, които започват да се деформират и да натискат,
намиращите се в близост кръвоносни съдове и нерви. Влошава се кръвоснабдяването
на главния мозък, поврежда се костната структура на гръбнака, който е основен
"държач" на тялото. Вътрешните органи също биват засегнати.
Когато правите това простоупражнение/движение не ви трябва да
"водите" "здравословен" начин на живот, защото ще сте се
самонастроили към природосъобразния начин на живот, който е автентичния. Така
тялото се самонастройва в онази музикална честота "ла" и така
благоденства чрез съзвучие. И вместо да се напъвате да търсите лекове за вашата
остеохондроза в който и дял на гръбначния стълб да е... аз смятам, че това
елементарно движение би ви дало резултат но само ако сте постояни,
последователни за да сте устоичиви на живота и да му се наслаждавате без
болка!! Опитайте, нямате какво да губите, но имате целия си живот да спечелите.
Винаги съм изпълнявал работата си на Терапевт с
всичката енергия, която мога да вложа в нея (а сега и лицензиран от 2019-та). Винаги съм давал онова мъничко допълнително
нещо (което никой не забелязва от начало), което обаче след време знам, че
струва колкото всичкото останало (защото вече съм го виждал този модел). И така
изглежда, пред другите очи, че съм си загубил разсъдъка... За това правя повече
и имам истории за разказване, а не вещи за показване - въпреки липсата 'на
медали'!Държа на целта си, а не на
резултата. С други думи правя нещата, защото ми харесват, защото помагат на
някого или ще са безценен опит за мен самият. Не го правя за пари или
признание. Те идват от само себе си. Това е пътят на света.
(четете и думичките с шарен шрифт...там има препратки към още информация)
Ценова листа: Кучешка каишка - 6,50лв. Карабина - 0.80лв. Въженце 4 метра - 3,20лв. Въртяща макара - 2лв. Всеки може да си го направи и да го ползва за здраве...
