Florans group: 30-сет дни ПЛОДУВАНЕ!

Христо, никога не се притеснявай от промяната на чуждото мнение за теб. Бъди истински мъж, възхитително неправилен за околните и уверено щастлив за себе си.

Какъв познавач съм на нутришън областта, ако не съм се потапял в нея до дълбините й. За това реших с ясно и пълно съзнание да го направя. Не съм чакал да „развалям“ здравето си, че да го подобрявам. Не съм чакал да се случи нещо, че да видя дали ще съм поредния човек, на който да му „направят“ графа преди или след, за да има с какво да съм забележим. За това си подарих този процес в тишина. А и съм изкарал три нива и едно от тях е C.O.R.F.I.T. Nutritionist. Вместо да се лутам, го правих в тишината... Мнозина се "опитват" непрекъснато да наложат тяхната си гледна точка върху другите, да доминират над тях, и чрез тяхното мнение казвайки им, че това е за тяхно добро. Обаче са слепи да видят, че доброто за тях е злото за онези и обратното, колкото и да сме еднакви, толкова сме и различни... Запомнете това.

Така времето през, което го преживявах в тишина (защото то се преживява, а не се "чака"), прочетох достатъчно нужна литература, която хората виждат, но пренебрегват, а повечето дори не знаят за нея. Научих изключителни неща и това ми дава основание да заключа, че от празни приказки файда няма (но виж от прочетени собственоръчно книги - е друго нещо). За това на „запад“ за „празни“ приказки се плаща предварително, пък после кой, как иска да следва предплатения изтъргуван модел. И ако случайно купувача се окаже слабохарактерен, това си е за негова „сметка“, защото кой би го „носил“ на гърба си (след като плати и излезе от стаята). Никой не може да носи отговорност за тези хора, които са без воля, за тези без характер, за тези без качества - като устойчивост, постоянство, последователност и т.н. И после с лека ръка - същите наглеци да казват - че видиш ли всички други са ги ощетили, излъгали, предали... но, че те са се е провалили, не може да си го признаят - никога.

Всеки сам има глава на раменете си и когато наистина някои иска нещо такова е редно да проучи детайлите в дълбочина - а не да си мисли, че всичко „знае“. Да прочете. Да се консултира, с тези които го практикуват (а не книжниците изготвящи на сляпо едни и същи дублиращи се „планове“ за уж телесна промяна), и чак тогава да предприемат действия.

Защото мотивационните послания могат да стимулират дадено поведение, но в повечето случаи то не трае дълго. Същото е и с краткосрочните реакции спрямо дългосрочните желания и цели на много хора... които си мислят, че „тренират“ или спазват хранителен „режим“... защото активират "волята си", която е само 2%, докато (нямат) изградените навици които са 98%. Но за тях се иска фактора време, постоянство, последователност и търпение, което на практика е всичко нужно.

“Ще бъдем много по-щастливи, ако своевременно възприемем простата истина, че всеки живее най-вече в собственото си тяло и кожа, а не в чуждите очи!”

Бавните, малки крачки са за предпочитане(на това заложих и аз). Защото това е скучен процес. Самотен. Бавен. Болезнен и крайно неприятен (защото има хиляди реклами, които те „изкушават“ да опиташ от техните неща и да се провалиш - за това не гледам ТВ). Осъзнаването обаче на този път не боли, но всичко друго е свързано с енергията ми, мислите ми, с който оставам съвсем сам. Няма сила, която да ме убеди, че това, че не съм знаел (какво ще си причиня един ден) би ме оправдавало от нещо - докарвайки си го сам на главата. Не! Минаваха седмици докато един ден се събудих за да се (по) чувствам различен външно и вътрешно. Усилията, които полагах под „носът“ на хората днес, си показаха плодовете след много време. И много често след като не усещах промяната - на мига, не означаваше, че това, което правя всеки ден в тази посока е напразно!...

„Мащабът на духовното усъвършенстване не е за хора, слушащи единствено гласа на стомаха.“

Хубаво е да сме активни и осъзнати в целия този процес. Да съзнаваме „защо“ го правим (например: за да сме живи и здрави по-дълго време). Да съзнаваме „какво“ правим (например: чистим си мислите, делата и телата си). Така е хубаво да знаем, че „защо“ е само вярата(ни), „как“ са действията(ни), който предприемаме, за да я реализираме, а „какво“ е резултата от тези по следващи действия. За това винаги започваме със „защо“, но е хубаво да знаем и „как“. Защото енергията ни мобилизира, а вътрешната харизма ни вдъхновява.

Така прочистването на тялото живо влияе и на сърцето, което е домът на душата ми, което пък е истинското умение да се балансират емоциите в мен... Само да отбележа, че човек дръпне ли веднъж натам да се „чисти“, то освен тялото, се почистват емоциите, мислите, душата, контактите, приятелства и т.н... За да се освободи място за нови детайли. И както не веднъж съм казвал: Това, че понякога се отдръпвам и искам да остана сам, не ме прави виновен, че имам желание за тишина. Усетя ли нуждата да дам на себе си от мен си, не искам чуждо позволение. Разберете това и не ми губете времето да ви обяснявам защо, какво и как!

За да стигна сам до творческия си ренесанс и да изживея живота си по начина, по който искам беше неизбежно да направя тази хранителна пауза. За това съм взел мерки и съм си набавил нужните ми помагала в процеса на персоналната си работа върху себе си (защото знам как да структурирам тренировката) без да ми се налага да плащам нещо - ползвайки го (другаде). Аз съм дипломиран персонален треньор (в Професионален Колеж по спорт „Био Фит“ – София - 2019) и нямам нужда от наставления, а от пространство, с което да си служа както намеря за добре. И този процес се случва в тишина при мен... без фанфари. Но леко се притеснявах дали по време на „плодуването“ ще мога да тренирам – т.е. дали ще имам сили. О, като видях колко лицеви опори правя в серия и усещах силата в дланите си... то веднага се отърсих от притеснението и задвижих напред.

За това го направих и не съжалявам за което. Правил съм прочиствания и плодови режими много години мислейки си, че правя „нещо“... а то съм бил много далече от истината. Бил съм 23 години вегетарианец, като съм си „мислел“, че като не ям месо, това ми помага в мисленето, че съм поел по правилния път (чрез Ахим‘Са). А всъщност съм заложил на млечните продукти (а то си е по-голяма жива отрова в сегашния им вид). И вместо да си мисля, че водя чист живот, аз сам съм се затлачил с нещо, под формата която обичам. За това сега какво съм правил не се брои. Един ден човек като мен под някаква причина решава да „излекува“ себе си като започне от отношението си към храната, която поглъща, а не дъвче!

Сами по себе си храните нямат характеристика на „забранени“, „разрешени“ „полезни“ или „вредни“. Те стават такива в контекста от хранителни навици на даден човек, които наистина не знае „защо“, не знае „как“ и не знае „какво“ и „кога“ да прави с тях. За това започнах от начало като пълен новобранец, за да мога да видя и този край. А този край е началото на един друг живот, онзи който изтървах мислейки, си че знам достатъчно - преди време, за да му противодействам. Тренирам клиенти да влязат в новите си „стари“ дрехи, а аз се „изгубих“ докато работех и учех. Но по килограмите си, които качих... разбрах не само, че не знам достатъчно за хранителните си навици, ами и какво, как и кога е редно да си 'бутам' в устата. И отново ми излезе следното: ...че здравите хора не са необходими за икономиката. Те не купуват лекарства. Те не ходят по болници и лекари. Не добавят нищо към БВП на страната... И ако продължавам по същия начин само да си мисля, че „знам“, то ще съм поредния „хванат“ в примката на издадената епикриза „болен“ от нещо си.

Тези 30-60 дни само на плодове и зеленчуци ми се отвориха сетивата още повече, защото докато наблюдавах другата храна, която съм я ял преди това, и устоявах без да водя „вътрешни“ битки със себе си и се радвам от този факт. Единственото изкушение което съм си „позволявал“ е да помириша онова, което сега не консумирам. Но проявявах своята устойчивост и упоритост, за да не се съобразявам само с волята си, понеже тя е изчерпаем източник и подмолен камък. За това написах и няколко академични статии относно навиците, защото човек първо е редно да създава навик и чак след това да се осланя на него за да му помага в начинанието си. Защото всеки има избор в този живот стига да го осъзнава, че го има. Той не се вижда. Не се чува. За него не се говори с цел. За да не знаят повечето хора, че го имат и могат да го ползват колкото си пъти искат. И когато това е факт, то духът е нeсломим. А до тогава хората се заблуждават, че искайки да започнат нещо, ще го завършат. Обикновено слагат каруцата пред коня. И познайте какво. Провал - за пореден път или йо-йо ефект/дефект.

Всеки път, който изминавам е заради мен, защото се обичам. Така взех нещата в свои ръце и после само ще споделям своето състояние с другите... И така изминаха първите 10-20-30-сет дни от това „плодуване“ или „Плодово-Зеленчуково Предизвикателство“.

Започнах на 24.май.2021-ва година, а днес сме (12.юни.2021/20-тия ден) 30-тия ден - който свърши на 22.юни.2021. 15,70 кг - надолу. Най-интересното, е че никой няма да ми повярва, че съм бил толкова килограми, защото са ме виждали един и същ години наред.

Единственото нещо, което искам да кажа в тази посока, е че това начинание се прави напълно съзнателно, искрено, дълбоко и бавно. Без излишни „резки“ движения. Освен това си приготвям храната съвсем сам и то само на пара (в иенско стъкло), без готвене, пържене, печене или варене във вода. Пресни плодове и зеленчуци най-различни „на корем“, сокове, смутита и песто. Премахнах от раз: млечните, месото, захарта, солта, месото, тестените и това беше единственото ми „рязко“ сменяне на посоката. За д амога да си пречистя първо кръвта. От веднъж... (нямах време периодично да изключвам едно по едно и да се „влача“ губейки от времето си).

И всеки ден от 20-сет години правя и „ЗЕК“ - Симбиоза + 6-7 пъти в седмично гледам рано сутрин да правя 7-10 км ходене пеша „на около“ (когато не вали) + работа в градината + работа на терен (като Терапевт) и така практически не се спирам освен когато спя (но пък тогава духът ми се рее). Живота ми е динамичен и за това следвам и 3:6:9 Протоколи по метода на „Лечителя Медиум“ - Антъни Уилям и видях, че пречистването на черния дроб даде веднага своя видим телесен резултат. Без излишни мисли за глад и недоимък и т.н.

Юни месец сякаш е много подходящ за пълно пречистване на всичко в тялото ни вътре, което неминуемо дава резултат от вън (въпреки, че не целта ми са килограмите). Ето още една причина да настоявам хората да четат, за да знаят и да спрат да се оправдават, че някой не им е казал. И едва след като свърши цялата лична одисея ще се захраня бавно и постепенно и ще върна само някой неща в живота си. Като храни и хора.

Но преди всичко е хубаво да си направят изследвания клиентите за да знаят, че ако има нещо нередно в тях да не сбъркат по пътя с плодуването (защото резкия „завой“ неминуемо дава отражение в много негативна посока). Клиентите, с които работя си правят изследване на кръв, урина, чернодробни ензими, хормони... ако трябва рентген или ЯМР. Защото имах клиент с глаукома, който искаше да тренира, просто за здраве, а самото му „здраве“ не му позволяваше, защото беше повярвал на някого с бяла „престилка“. А и други „треньори“ по залите са го третирали като здрав, въпреки, че им е казал за проблема. Но без да знаят (защото в курсовете, които карат повечето хора не им говорят за болните клиенти, а тренират само здрави хора, което е отвратително некомпетентно и не е никак етично), че не трябва да го карат да прави обърнати и навеждащи движения от начало до „климатизирането“ на тялото му поради създаващото се очното налягане и болезнено главоболие. А аз директно го карах да кляка. Той се притесни, че до сега пък клека му е бил забранен, а аз първо него го карам да прави!!! След като му казах, че до сега през практиката си само един човек потвърди тезата ми, че клека е най-важното упражнение за цялото тяло и спомага за изпомпването свободно на много литри кръв... проф.Бубновски работи така (и той ми беше напълно достатъчен). Твърдо но ефектно! Не излекувахме заболяването на клиента, но той тренира 6 месеца под мое наблюдение. И след това като се ограмоти го пуснах сам да тренира. Аз така правя - научавам ги и ги пускам, не желая да ме обременяват хората с присъствието си твърде дълго време. Работа и пари има за всички... стига да знаеш „защо“ и „как“ и да не прегаряш клиента.

Този клиент го дадох за пример и на държавния си изпит в Колежа в София 2019-та когато го завърших с отличие. И казах, че човекът има нужда да прави нещо с живота си и ние като хора, които ги водим, трябва да намерим най-мекия път за такива като него. Той не може да я пряк път, защото такъв няма, но да е удовлетворяващ за клиента и без дефекти. Влизането в тренировъчния процес и излизането от него да е безаварийно. И те се стъписаха... от комисията! Двама професори, един представител на МОН + директорка административна част. Защото засягам доста често здравния статус на даден клиент, които не е моя работа по принцип, но аз съм си научил урока и го работя така.

…Парите са напълно легитимен измерител на продадената стока или на предоставените ми услуги. Но за жалост те не могат да измерят стойността й. Стойността е възприятие, а не е проста сметка. За това винаги брандирам /подписвам услугите си, продуктите си, книгите и консултирането си, защото възприятието на клиента е нематериален фактор, които допринася за възприятието на ценността им. И така винаги хората знаят "защо" го правя.

P.S.: Онова, което първоначално е било само моя мечта, се превърна бързо в осезаема, материална реалност. И когато това се случи, достигнах повратна точка и нещата се задвижиха по-бързо. А когато хората около мен се съмняваха, колко далеч мога да отида, то отивам толкова далеч (или страня от тях), че да не чувам и виждам никой от тях...