60-сет дни Плодуване!

Не ми е нужно на човек като мен да отрича или да пренебрегва тялото си, за да бъде много „духовен“... Защото тялото през целия ми човешки „път“ трябва да го поддържам активно и здраво. Обаче за целта практиката ми не трябва да е само насочена към тялото, а към вниманието, както и осъзнатостта на умът ми. Винаги помня колко път съм изминал, а не само колко ми остава.

Мозъкът ми е програмиран да жадува за неочакваното и да се взирам в бъдещето, където се крият всичките ми потенциални възможности. И все ден благодаря на Бог, че използва моите грижи, за да реши своите цели, чрез мен. И винаги внимавам по отношение на кратките пътища. Защото те не са нищо друго освен изкушения. А изкушението стартира своя ход като ангажира внимание ми. А това, което „улови“ внимание ми, поражда чувства ми. А чувствата активират моето поведение. А колкото повече се съпротивлявам на „мрежата“, в която съм уловен, толкова по-силно я привличам. 

Ако човек няма изградени навици за противоборство, той дори не съзнава, че умът му е най-уязвимия орган в тялото му (а не е неговият апетит). За целта човек е редно да поддържа ума си зает...(защото всичките ни „лоши“ навици не са се „изградили“ за един ден, и не е реалистично да очакваме, че ще „изчезнат“ също за един ден). За да може клапата на напрежението да не се активира, в неподходящото време и да ме подведе.


Създаването на навици е  духовен растеж, и също като физическия изисква време.  Ако се упражняваш в нещо продължително време, ставащ добър в него. Повторението е майка на характера ти, и баща на уменията ти. Малцина са тези, които съзнават, че ако „караш“ на сила един плод да узрее бързо, той губи своя вкус. Работата, която „извършваме“ ще трае цял един живот, а ние искаме да я пришпорим и да видим резултата веднага. Незнанието породено от факта, че истинската зрялост никога не е резултат от една опитност, без значение колко силна и разтърсваща е тя, ни се отразява зле. Няма хапче, молитва и каквото и да било, които моментално да поправят вреда, която е била нанасяна в продължение на години. Необходима е трудната работа по нейното отстраняване и замяна. И като започнеш да се поправяш разбираш, че всяка промяна включва някаква „загуба“, и трябва задължително да се откажеш от старото си поведение (което те е довело до тук), за да можеш да се държиш по нов начин. За да не се случи така, че повечето хора чувствайки се добре за кратко започват наново да изграждат своята идентичност около своите дефекти. И после най-нагло казват „това не работи“. Напротив - работи, просто ти си „брак“.

Човекът, който плодува знае, че тялото му е не е само храм на душата, а е средство, чрез което поема навътре към себе си – нашето ядро и тренира духовния си мускул. Превръщаш се в изследовател първа степен... Обаче хората „свързват“ плодуването с отхвърляне на светското, заедно с неговите отговорности и задължения, както и с крайни лишения и недоимък, водещо дори до изтезания на тялото си. И грешат!! Повярвайте ми. Преминах през това цели 60-сет дни + 30 захранване и много внимавам с „глупостите“, които дочуват ушите ми (много внимавам как слушам). Но следвайки интуитивната посока и благодарение на своята вътрешна чувствителност, съумях да задълбоча своите познания в пъти. Като дадох на Духа всичките си безвкусни и неприятни преживявания докато ядях суровата храна... И знам, че природата и душата са преплетени в мен.

За това се радвам, че преди няколко години преминах две нива на „Метода Силва“ в София, където преподават умението да държим мозъчните клетки в отпуснато, възприемчиво и същевременно концентрирано състояние. Хубаво да кажа, че самата медитация не помага за борбата със стресът, ако човек не се научи да отпуска мозъка си и ненавлезе в свободно от стрес състояние, прави грешка след грешка. Но без пранаяма (наука за контрол в/у съзнателното волево дишане), оттегляне на сетивата (пратяхара) и концентрацията (дхарана) – медитацията не се случва (но всякакви „разбирачи“ в мрежата се опитват да ви убедят в противното). Както и ако човек не се научи да си „задържа“ тялото неподвижно, не може да накара мозъка си да „замълчи“. Но ако не познаваме тишината на тялото си, как бихме разбрали тишината на своя ум?! А самата работа на мозъка ни е да приема знание от тялото ни, и след това да го направляваме към усъвършенстване на действието, което предприемаме.

„(С годините и остаряването, тялото започва да произвежда все по-малко хормон на растежа – това е една от причините да складираме повече мазнини и да се възстановяваме по-бавно. Интересен е фактът, че хормонът на растежа се освобождава основно по време на сън – и то бавновълновия сън – рано през нощта. Има две условия, за да се освободи – едното е бавновълновия сън, а другото по-ниски нива на инсулин. Тук можете да се замислите колко често консумирате храни богати на въглехидрати, скоро преди да си легнете. Това възпрепятства освобождаването на хормон на растежа, а следователно рефлектира върху скоростта на метаболизма и възстановяването... Ако искаме да се възползваме от ползите на този хормон (по естествен път, разбира се), можем да направим нещо: Да направим така, че мозъкът ни да произвежда повече делта вълни, които сигнализират на хипофизата да освободи хормон на растежа – това става по време на дълбок сън и по време на медитация)“. Цитат от Инес Субашка!

Всеки е установявал, че залък хляб, дъвкан дълго време, започва да става сладък – сложната захар скорбяла се е превърнала в проста – глюкоза. Последната е почти единственото вещество, което хората ползват като основен енергиен източник. Запомнете, че: ако храносмилането започва в устната кухина, а от правилното храносмилане зависи животът ни, то близко до ума е, че правилното и ефективно дъвчене ще бъде една от гаранциите за здравето ни. И обратното. Важно е следователно да се храним с удоволствие – за всичко друго се грижи нашата автоматична система, наречена организъм. И не забравяйте, че няма "бързо" удоволствие! Въпреки това хората са "успели" с измисления си "забързан" модел на ангажираност да разменят понятията с действията си: "пият" храната като все едно е течна и забравят умишлено да я дъвчат?! Не правете така и си върнете контролът върху животът - дъвчейки!

Нашето здраве започва с издръжливостта ни, после по пътя се задълбочава с емоционална стабилност, което преминава през интелектуална яснота и чак накрая се разбулва душата. Но този процес трябва да се заслужи... даром има само „чути истини“ от псевдо разбирачи. Така се появяват много от нашите неприятности, защото сме послушали недостоверни „авторитети“ които ни подлъгват, че „всеки друг вече го прави“ и ти трябва на всяка цена да опиташ! (за това много, ама много внимавайте кого слушате и как го слушате!!!)

Обаче през годините имам наблюдения, че много съвременни хора са отделили  умовете от телата си, и забравят за истинското благополучие. Спират да търсят... и не само външното търсене, носи здравина на тялото ни. Вътрешното търсене, носи стабилност на интелекта ни. Но само най-дълбокото търсене (каквото е плодуването), носи щедрост на духът ни. Защото това е път извървяван навътре - никога навън! Без отрова. А какво всъщност е отровата? Всичко онова, което ви е в повече от това, от което всъщност имате нужда (е отрова). Може да е (излишна сила, мързел, храна, его, (псевдо) амбиции, суета, страх, гняв или всяко друго излишество)...

И когато си помислим, че сме „изградили“ здрава черупка, не съзнаваме че се отделяме от околния свят и заличаваме „отрязвайки“ свободния способ  на космическата енергия да достига до нас. Така започва „тормозът“ във всякакъв смисъл на тялото ни да приема храна отвън, както и да се освобождава от токсичния си отпадък отвътре. С това показваме на околните си своя отвратително неосъзнат пример да заобиколим своя личен дълг за приспособяване към природата, и как вместо това се опитваме да я „принудим“ тя да се нагажда спрямо нас. И от незнанието си  губим така своята жизненост.

Животът изисква много повече разбиране от знанието (за него). За огромна моя жалост има хора на тази земя, които по някога си мислят, че като имат „повече“ прочетено знание от другите (или само си вярват, че е така), и се чувстват сякаш могат с лека ръка да омаловажават постиженията на другите, както да ги подценяват и да ги унижават. Но забравят, че живота няма абсолютно никакъв смисъл сам по себе си, освен ако ние не се възползваме от възможността да му придадем смисъл. За това няма никакъв смисъл да си "отваряте" третото око ако не сте си отворили сърцето.

Нищо, кой знае какво не се промени от 30-тия ден до 60-тия - външно освен тези 22 кг, които „загубих“ по пътя си... Първия 30-сет дневен цикъл беше много по-вълнуващ за мен... защото го правех за първи път толкова целесъобразно, конкретно и с особено пречистваща цел. Направих си изследвани, доктора ми ги видя и се изненада. И тогава разбрах, че никой „доктор“ ако не е конкретно зает с разбиранията за плодуването, гладуването, пречистването, постът и т.н. като:
...д-р.Емилова, д-р.Пашкулев, д-р.Гайдурков, Антъни Уилям, и т.н..., нямат никакъв интерес от теб... защото не ти предписват нищо. И ако това стане масово хората да са здрави, те ще я „закършят“ и ще трябва да си търсят допълнителна работа..., което ги обижда...

По Енергията им ги посрещам, а по Въздействието от мен ги изпращам, защото това е визитката, която те излъчват срещу мен. Едно от интересните неща, които забелязаха клиентите ми, без да знаят какво всъщност правя в личния си живот (плодувам 60-сет дни), е че сега много повече се е усилила топлината от дланите ми, която се излъчва докато работя. Все пак съм енергиен канал и това задължително се активира при хора при които тя трябва да отиде, преминавайки през мен (отдавайки посланието за тях). (През последните години давам много от себе си и не "търся" под вола-теле! Защото винаги обръщам внимание на това, кога моята енергия се засилва или намалява, и кой е на около. Защото аз съм от хората, които ако не видя "огъня" (да гори от вътре), не виждам стойност в нещата! Защото това е "знак" от Вселената/Бог/Абсолюта и т.н., кого трябва да докосна/прегърна и кого да избягвам(дори да срещам). И просто се появявам на точното място, в точното време(и час)... И действам, не отлагам). За другите май съм си все същия и каквото такова... И не ми "дават" да им дам от тази особеност на изкуството си! Без да успеят да се докоснат до щедростта на душата ми, ми виждат само гърба! Защото не са ми "позволили" да се изразя чрез докосването. А нещата, които са нереални за нас се постигат само с вяра!

И докато плодувам работих. Ето един случай:

Кръвното й пада по време на ходене от стоене на климатик до 13:00 и излизане в най-голямата жега да се прибира...от работата си. Голяма грешка дори за самонадеян "здрав" човек!!! И пада като круша в несвяст. Удря си лакътя и лицето, но засяга и рамото и за норматив ръката и е неизползваема... Ужасът е пълен. ..Обажда се на шефа си, че е паднала и е ходила при ортопеда д-р.Донев в Г.Оряховица в болницата... Той и казал да си търси човек да я раздвижва и тя казва на шефа си, че не познава такъв... А той познава мен, но не казва, че ми е клиент и ми звъни – питайки ме, дали бих я "поел"... защото и тя била от Лясковец.
Сложих ръкавиците и я прегледах. Почнах я и само след 15 мин. тя вече свободно си вдигаше дясната ръка и не можеше да повярва. Погледна ме и каза, че съм бил "магьосник". Да, казах й, погледнах към небето и благослових Бог казвайки му: "Господи, ти си велик"...
да ме насочиш да специализирам  тай масаж и да мога да помагам още по-фино на нуждаещите се... Благодаря за възможността да работя в Лясковец и да могат нуждаещите хора да ме намират с лекота от... цял свят. 

                                                                           Терапевт: Христо от Лясковец!

Цялото предаване само тук:


                   Прочетете още за 30-дневното Плодуване, което беше началото: