Art или Do – VIII.

Сънувах сън в следобедна си дрямка, която по някога е като подарък за прекрасния и изпълнен с красота ден. Да дълъг е, но не се оплаквам.

В края на седмата седмица и влизане в осмата (четвъртък срещу петък) 09.05.2013г. След като си отворих очите дори се учудих наистина от случилото се – признавам си.

„Току що сме разгледали една чисто нова библиотека като катедрала построена преди седмица, но завършена едва днес в чест на един прекрасен автор. За да ознаменуват това събитие бяха организирали литературно четене в нея на различни автори и като за радост на хората оставиха повече време на заслужилия автор. Жената която стоеше и четеше се справи блестящо с четенето на всички произведения. Но когато дойде да чете творчеството се скова и гласът и стана като гласовата програма за озвучаване на аудио книгите на слепите хора(Гергана така се казва програмата). От начало никой дори не разбра, че тя се спече нещо, но когато автора се размести от удобната седянка от канапето на което го бяха поканили да седне всички предусетиха, че нещо не е наред. Обаче автора разгледа програмата и видя, че тя дори не чете материалите по програмата ами си прави някакви нейни съчинения все едно. Автора не издържа и я прекъсна с думите: „Как не ви е срам да си мислите, че можете да заблудите поне автора с това, което правите. Ако публиката ви вярва, аз не мога да си позволя да ви търпя. Аз съм Христо от Ляковец автора на това, което четете и вие се подигравате с написания ми труд. До сега ви търпях като ви гледах за да се усетите, че бъркате нещо, но вие явно сте безчувствена като програмата за четене на книги. Искам да знаете и още нещо. Преди време може и да съм допускал грешки тук там, но това не дава право на никого да осакатява текста, а вие с вашето студено и машинално четене, лишено от горещата страст с която е написано направо ме взривихте. Радвам се, че не съм критик и никога не съм кастрил някого заради допусната грешка, но никога не съм толерирал някой, ако не може да пресъздаде живата емоция на текста. Ето това е грозно. Сега имате право да си смените боята на лицето и да ви полазят тръпки, но не това е моята цел. А да ви спра и да не лишите хората да добият представа от същността на моят текст. И случайно да ми кажете, как така се справихте с другите автори, а когато дойде моя ред вие просто ме накарахте да избухна. Бих желал програмата да продължи само, ако аз ви чета текстовете си и ви предам живота изписан в листовете хартия. Не вярвам на хора, който не са запознати с моята работа, която е създадена и изкована от страст, а тя да бъде просто издекламирана като, че ли това е 100-ното стихотворение и рецитала е към края си. Не, така не става. Госпожо красива сте, но аз не съм съгласен с отношението ви към моите рожби…Прекратявам тази нередност, и се радвайте, че не изразявам нищо срещу вас, защото не сте ми в полезрението дори. Никога, запомнете няма да допусна това да има почва…да правиш нещо без да предаваш страстта на самия творец. А още повече, че четеш творчеството на Христо от Лясковец.“

                                                 Art или Do – VIII.

Аз имам право да бъда Творец.
Аз съм добър човек и добър творец.
Творчеството е благословия, която приемам.
Моята съзидателност е благословия за другите.

Сега се отнасям по-внимателно към себе си и към моето творчество.

Една от най-трудните задачи пред която е изправен твореца е свързана с оцеляването му. Не всички творци успяват да усвоят важния урок да надживяват загубата(на пари, на надежда, на престиж). Забравяме, че това са наши пътепоказатели по пътя, по които вървим. Ако не сме сковани от страх можем да преобърнем тези загуби в наши активи, но ако сме в изолатора на блокирания мозък, няма как да се случи.

Нямаме никакъв опит и познание по въпроса със споделянето, когато се провалим или ни (из)критикуват толкова лошо, че се парализираме. Ако се научим да се отърсваме по-бързо от травмите, душата ни няма да има толкова много излишни белези, който да ни завръщат често и да ни напомнят все за този провал. Въпреки, че темата е прекалено болезнена не я оставяйте да стои във вас и да ви нанася още поражения, които ще разберете чак след време. За това се отпуснете и намерете хора или кукла за да споделите всичко онова, което просто ви тежи и не сте намери ли сили или време да го направите. Направете го, то е ваше право. Не се чувствайте победен, на свой терен само, защото се е случило нещо, което се е разминало с вашите очаквания.

Ако нашите творения ги считаме за наши деца, то загубата, която считаме за лична ни вкарва в графа „преждевременно родили“. Жените най-добре знаят, за какво говоря(е само тези дето са го изпитали,де). Но ние не падаме по-долу, когато можем да изживеем тежко дадено събитие като разочарование, защото книгата ни не се продава с темповете с който искаме, не получаваме заслуженото и веднага, както сме го запланували и т.н.

Никога не давайте израз на тази псевдо емоция, която ви кара да се предадете дори, ако виждате резултата или финалната права.

                                                                                                               Христо от Лясковец

Освен това ние не трябва да забравяме, че в предните статии ние се опитахме да осъществим топла връзка с детето творец в нас, а сега още повече трябва да сме внимателни, защото то е малко. Нашата емоционалност може да му попречи и то отново да се затвори и ние просто да „увиснем“. Когато сме претърпели поражение го приемаме и просто продължаваме напред без да си губим времето в години скърби и хабене на енергия относно унижението, което все още е в сила върху нас(въпреки, че може да са минали години). Изживейте своето разочарование и го пуснете да си ходи за да няма власт над вас. Не позволявайте то да сложи бариера между вас и мечтите ви за бъдещето. Уязвимостта на детето в нас е голяма и по тази причина бъдете внимателни към себе си и критиките, които сами си отправяте.

Учителите, редакторите, родителите, много често са фигури, които са нещо като родителско ръководно тяло. Връзката, която се изгражда е на база доверие. Веднъж измамено, това доверие просто се превръща в насилие върху детето. Замислете се!!! Не вярвайте на всичко, което казват, особено ако не съответства на моментното ви разбиране. Не се поддавайте просто така да приемете истината на някого просто, защото той така е сметнал да ви я поднесе. Замислете се!!! Може учителя да е видял талант във вас, но понеже на него са „му подрязали крилата“ като малък, той предава на всички това, което са направили с него-кастрира ви. Но може учителя да не вижда талант във вас, но да ви насърчи, и да извадите най-доброто на което сте способни, а хората да си помислят, че сте много талантлив и надарено дете. „Според вас самите готови ли сте да поемете рискът на творец показващ се, изявяващ се, и изправящ се на сцената пред стотици или хиляди очи?“

„Въображението е по-ценно от познанието.“

                                                                                                      Алберт Айнщайн

Ако трябва да бъда по-точен съм обеден, че много от учените и преподавателите знаят как да разрушат дадена съзидателност на твореца, от колкото да я сформират в него. Така студента независимо, колко добре се е справил със задачите си единствената категория в която може да влезе е: все ще има намерен недостатък. Каквито и качества да са на лице, все и голямата ножица се ползва с радост от критикаря. Интелектуалния поток пречи на творческия съзидателен импулс със сигурност. Прекалената умозрителност кастрира твореца. Младите творци са като току що покълнали стръкчета трева. Прекарването на времето в четене на академични книги в Аулите на Академиите и вършене на неща свързани не с израстването на тревите-пречи на твореца. А докато чакате самото израстване така го подминавате, че от крехко стръкче става плевел… И едно лишение да се препречи на пътя на неуверения творец всичко отива по дяволите и по тази причина много талантливи творци са покосени и вехнат в сянката на разочарованието. Не заменяйте за нищо на света изгарящото ви усещане и конкретно това с което искате да се занимавате, за сметка на нещо друго или друг. Не заменяйте професията си(за която сте родени), за да сте просто чиновник на някого или подлога. Запомнете нещо красиво: Често смелостта, а не същинския талант удостоява твореца със слава. А лишената смелост – задушена от критичните нападки или пренебрежение е способна да осакати много творци, далеч по-добри от онези спечелили публично възхищение. Според мнозина преминали през лечението трябва на време да отреагираме на раните, които ни пречат и блокират.

„Извоювахте ли своята свобода и независимост като тийнейджъри от прекаленото покровителствания родител? Е ако не сте давайте, но ако сте браво, защото сега е ред да се отървете и отърсите от „злите“ творчески наставници.“

Не си губете времето в бягство или да си мислите, че като се скриете от света и

от хората, че болката(от илюзорния провал), която сте преживели ще ви остави на мира или ще си тръгне просто така от вас. О, не само защото така смятате няма да стане. Няма значение дали сте начинаещ писател или не сте? Нека не забравяме, че както при спортистите има травми, така и при творците има. Те са част от играта на живота. Въпроса е да се научим да ги лекуваме. Не пренебрегвайте симптомите както на мускулите, ставите и сухожилията, така и  болката която сте готови веднага да погребете и да я чакате да отшуми сама. А, защо да не се гордеете с „творческите си рани“ след като това може да ви помогне още по-добре да зараснат и да настъпи тяхното изцеление. Поражение или травма… но не се самобичувайте сами и не си измисляйте наказания за да страдате излишно и да се успокоявате, че като мъченик на перото ще сте в по-изгодна позиция. Ежедневието в което сме затънали по някога ни пречи да погледнем шанса в очите и просто го пускаме да си ходи заради ниска самооценка или защото ни е страх. Защо??? Не се лишавайте от първата крачка. Няма нужда да носим години наред горчивината от пропуснати шансове и да живеем така.

Дали някой ни  е казвал, че изкуството е умение да подреждаме времето си. Трябва да гледаме на загубата, като потенциална печалба. За жалост често забравяме това и потъваме в собствения си сос-скръбта ни. Смяна на приоритетите и освобождаване на мирогледа за да не си мислим, че щом веднъж ни е заболяло, че ще ни боли винаги  за цял живот. Печалба зад маската на загубата. След като се запитаме: с какво може тази загуба да ни е от полза? Отговорите, който ще дойдат могат дори да ви изненадат. Важното е да успеете да трансформирате болката в енергия, която да впрегнете в творческия процес. А малкия ключ е да вярвате в посоката, която сте си избрали и да не падате духом, и в най-черните ви дни можете да извлечете лъч надежда. Осмелете се да прекрачите макар и плахо прага и отново да влезете във вашите очертания. „Престанете да се оплаквате от провалите си, вместо това – протегнете ръце и вземете онова, което наистина искате.“

„Non illegitimi te carborundum – Не се оставяй копелетата да те съсъпят.“

Почти винаги тези, който са започнали късно да пишат имат голям успех,

защото самите те са узрели. Макар, че има и такива, който не съзнават, че егото им изпъква казват: твърде стар съм за да ставам за писател. Интересно как нашата култура превъзнася младостта и и дава свободата да експериментира. Говорим с пренебрежение към възрастните, но им позволяваме да бъдат „малко луди“. А, случайно да познавате такива хора, които едновременно и младостта и старостта да им пречи за да станат творци, писатели и т.н.? „Възрастни и смахнати, но нека опитат. Млади и глупави, но нека опитат.“ И без друго лудостта е добра предпоставка за да опитат. Може не на всички е приятно да изглеждаш луд, но какво от това. Творчеството е плод на мига и в този миг ние нямаме възраст. Чувствайте се като деца, без скрупули, без излишни предрасъдаци и просто го направете. Никога не се вкопчвайте в продължителността на пътуването, а се отдайте просто на движението по него. Тука е уместно да вмъкнем и фокуса, който бихте могли да усвоите, ако се занимавате с йога и медитация. Той ви е нужен за да можете да погледнете на пътуването като на приключение. Не се ограничавайте и с това, че продукта ви трябва да е завършен. Такова понятие няма, като завършен, защото това е процес, които ти си избрал да спреш някъде където ти си преценил, не друг. Никога не се вземайте на сериозно и често заставайте в позицията на начинаещия.

Изписвате ли ежедневно своите страници, забравих да попитам?

Никога не си мислете, че можете да промените целия си живот с един замах. Грандиозните планове от този вид често ще ви водят към провала. Отдаваме се на мечти за това как ще изглежда живота ни, ако бяхме истински творци, но не съумяваме да видим многобройните съзидателни промени, които бихме направили още тук и сега. Вместо да направим една плаха стъпка към мечтите си, ние се втурваме към ръба на скалата, а после треперейки, повтаряме: „Не мога да скоча, не мога да скоча.“  Станали сме специалисти по правене не нищо. Често влизаме в графата безделници, защото така ни е по-лесно да не вършим нищо конкретно. Вместо да пишем често, размишляваме над късмета си. Това в кариерата на твореца е като силна отрова, която той отделя и я консумира без дори да го съзнава. Не казвам, че въображението ни трябва да работи, но без действия, какво следва знаете ли? Едно голямо нищо!!!

Изпълнете своя график с писане на сутрешни страници, работете с това, което разполагате, вместо да се отдавате на съжаление заради онова, с което не разполагате. Работете върху себе си, защото работата води след себе си работа. Няма нужда да се притеснявате излишно за каквото и да било всичко се подрежда. Само едно мога да ви препоръчам: не давайте правата на някакъв си агент и не разчитайте толкова на неговите действия вместо действията на душата си. Вместо да се вкарвате в размисъл за големи дилеми, всеки ден пишете и правете малки крачки към целта си. Не съжалявайте за пропуснатите години или време, защото допълнително се омагьосвате сами. Промените в живота ни макар и малки подхранва душата ни и не се чувстваме затлачени в тинята на блатото си.

„Учим се като вървим/натам, накъдето трябва да вървим“.

                                                                                                                      Теодор Рьотке

Хвърлете в открития космос и вижте къде ще отидете, като няма посоки, времена и ориентири. Ти определяш посоката и хващаш писалката всяка сутрин за да завършиш започнатото.

Възстановяване на Усещането за Изобилие! Art или Do-VII

Когато отваряме нашия канал на съзидателността  за Твореца, трябва да очакваме неуловими, но мощни промени.

                  Процесът на Изобилието.

Не се страхувай от неизвестното, може да е по-хубаво от настоящето.

Защо сме обвързали така гадно изкуството с парите. И ако имаме можем да творим, ако ли нямаме все ще си намерим оправдание да не правим съвсем нищо. Има и още по страшно нещо. Когато се вкопчим в „нямането на пари“ ние освен, че спираме да творим, ами и спираме да се развиваме в духовен аспект. Защо ли? Уповаваме се все на тези пари. Глупости. Пълни глупости. В страхливото съзнание насадено на хората битува и нещо много добре скалъпено. Че Божествената воля и нашия личен избор са в две различни посоки. Защо? Това е поредното консерваторско мислене с цел манипулиране на масите. Запитали ли сте се, че Бог, които „изпълнява“ всичко на тази земя е изключително щедър, а не скъперник.

Мнозина от нас сравняват трудността с добродетел, а изкуството - с

пилеене на време. Някой доста добре ни е помогнал да повярваме, че всичко добро на този свят или идва трудно или трудно се заслужава. Все трябва да е трудно, не може да е лесно. Глупости. Мъчението или изпитанията са отбелязани в църквата като съграждащи, но това не е така. Защо трябва да ние трудно като може да ни е лесно. Замислете се. Вие мъченици ли сте или хора желаещи да успеете в дадена област. Замисля ли сте се, че Бог не иска от нас да сме  неудачници, а иска да бъдем творци на собствената си реалност. Това малко ми прилича на алкохолната зависимост. Все „трябва“ да сме зависими от нещо или някой. Сами абсурд да се справим. Глупости. И след като не сме уверени да живеем не създаваме нищо пълноценно в живота си. Защо? Бог винаги има подходяща работа за нас. Ето аз откривам за пореден път нещо много красиво в писането на сутрешни страници. Забравих винящите обвинения, който сипех по адрес на Бог за всички несполуки до тук и просто насочих вниманието си към действието. Не ние виновен Бог, ако това за което сме мечтали винаги идва, а ние го отхвърлим или върнем(може и от невнимание), защото не сме достойни да го

имаме. Дрън-дрън. Защо тогава го искаме? И нека сложим край на тези спеколации, че Бог иска, не ние искаме(нещото си), а ние 100 пъти по-лесно да обвиним някого или нещо за нещо. Ние сякаш никога не сме готови да поемем 100% отговорност за действията си. Някой от нашите приятели, родители, обкръжение са ни помогнали да „разберем“ кое е разумно и кое не е. 

Но съзидателността никога не е била разумна и никога няма да бъде. А вие защо искате да сте разумни. На кого е изгодно това-запитвали ли сте се? Все още ли сте с вяра в това, че е по-лесно да сте мъченици от колкото успели и щастливи хора?

Ако искате да правите изкуство просто го правете. То е същото като да ковете желязото докато е горещо. Изкуството е придобиване на таланта да влезеш в сегашния миг и просто да го изживееш. Придобиването на знание е първата награда, която можем да си подарим. И бих ви подсказал нещо много лично (чувствайте се както искате когато го прочетете) не Бог, а вие сте скъперниците(когато искате и приемате). Но ако очаквате Бог да е щедър с вас, то Той ще бъде. Не ви

ли прилича това на невидима проекция?  Това с което искаме да се занимаваме е всъщност онова за което сме предопределени. А когато сме в синхрон с нашия път при нас идват пари, хора, предмети и всичко което искаме, чувстваме се полезни и всичко си изглежда като детска игра.

Днес в творческите страници ще се намеси Лукса. Да веднага хората с творческа анорексия ще се засегнат или ще за разстроят. Но нека не забравяме нещо много точно: Понеже изкуството се ражда като излишък, при липса на достатъчно резерви, много важно е да се поглезим с усещането за изобилие което то създава.

„Колкото по-добре се научим да действаме в този свят, опирайки се на собствената си интуиция, толкова по-силен ще е нашият канал и толкова повече пари ще получаваме.“

                                                                                                              Шакти Гауейн

Забелязвали ли сте колко пъти сте били подтиснати и в лошо настроение когато нямате пари. Знаете ли, защо е така? Истинската причина не е това, което сте се заблуждавали. Истинската причина е чувството ни за ограниченост  и усещането ни за безпомощност. А изкуството изисква от нас да си позволим да избираме.

Нека ни е ясно, че Този лукс, за който говоря сега няма нищо общо с имоти, коли, дрехи или пари. Лукса е изобилието на щастието в живота. Никога не оставяйте в периферията на живота си онези неща, който са ви доставяли радост или на които дължите живота и успеха си. Никога не си внушавайте излишно, че нямате време за каквото и да било. Не се залъгвайте, че като си кажете, че трябва да работите това ще ви направи щастливи. О, не това по скоро ще ви ограби и ще ви лиши от удоволствието от творчеството.  За да преуспеем като творци и хора, ние трябва да сме отворени за космическия поток. Като потискаме малките радости, ние пречим и на големите да дойдат при нас. Не живейте само в миналото и не си мислете, че след като сте занаятчия създавате изкуство.

Онези от нас, които са създали стени пред себе си и потока на творчеството ще

открият един ден, че живота  им е претоварен и лишен от радост, независимо колко неща го изпълват.

Кое ни доставя истинска радост?(отговорете си на този въпрос преди да продължите). За всеки отговора ще е различен.

„Предпочитам рози на масата си пред диаманти на шията си.“

                                                                                                                 Ема Голдман

За „блокираните“ творци е нужно доста усилие за да успеят да си представят, че могат да си позволят известен лукс. Не се занимавайте с другите и не гледайте в друга посока освен вашата. Същото важи и за паницата ви. Докато наблюдавате какво правят другите, те действат а вие не правите нищо и това ви става навик. Май наистина се боите да допуснете мисълта да се поразглезите с едно „захарно петле“, захаросана ябълка“ или просто да се разходите из гората. Лукса е промяна на съзнанието като цяло и чак тогава е поток от енергия. Но току виж сме отключили вратата за да мине потока на изобилието през него. Луксът е времето през което ние създаваме себе си с помощта на творчеството. Луксът създава пространсвеност и внася нотка свеж въздух в живота ни постоянно. Никога не забравяйте, че вашия творец е млад, а младостта е свързана с чувството за собственост(да може детето да си нарече притежанието „мое“).

Навярно много от нещата в творческия процес  изглеждат глупави. Но това е само защитна реакция на вече порасналия човек в нас, която полива със студена вода собственото си дете-тв

орец и цели да го унищожи. И да е глупав процеса, какво от това. Важното е да е забавно. Ние пилеем време и пари за неща, които не ценим, а се лишаваме от неща, които харесваме.

За мен е важно моят кладенец да се изпълни с творческо пълноводие.

Сутрин когато вървя към стадиона за поредната си йога практика усещам миризмата на къщата на 128 години(в която живея), после докато ходя усещам миризма на разцъфнали дръвчета, малко по-напред по пътя се появява миризма на овце, кози, коне, крави(кой каквото си има и отглежда в домът си). А когато отида на стадиона там мирише на прясно окосена трева, свеж въздух.

Две неща определят човека: Неговото търпение, когато няма нищо. И неговото поведение когато има всичко.