Следа или Спомен в "Силата на пръстена"!

...„За това имай от имането си-от живота, който ти е даден.“...

"Силата на пръстена" е вече факт!

Ние всички сме избрани да бъдем тук но, малцина приемат поканата... толкова лично като мен! Защото това е възможност, която ми даде шанс да осъществя връзката с живота си. Защото за животът разбрах, че може да бъде „разделен“ на две, но само след като се влюбиш. В първата му част може да се долови, че повече ми се живее, а във втората чисто и просто бих се опитал да разбера преживяното. А дали любовта е факторът разтваряне, която ми предлага да се подчиня на чуждата воля като ѝ служа,и дали това е скрита заявка за открито щастие,те първа ще разбирам?!

...„Твоята Любов към нея, много прилича на Магелановия синдром, за който ще ти кажа точно сега какво означава, приятелю. Тя е феномен, който очите ти виждат, но е до такава степен чужда на опита им до сега, че буквално не знаеш, как да я интерпретираш. За това любовта не може да е плод на съвпадение(защото и то е акт на Създателя ни, но просто не е подписано от него) или случайно човешко откритие, тя чисто и просто е там и търпеливо чака своя проводник. Какъвто си ти!“...

Защото само любовта трае повече от животът, поради способността ѝ да присъства в него като създава пространство, чрез което изглежда,че се оттегля понякога.Но,не! Защото колкото повече пространство и свобода генерира в нея си, толкова повече присъства в живота ми.

...„Ще разбереш с времето нещо много интересно... когато се връщаш назад в миналото си, проектираш бъдещето си и изживяваш твоето настояще - сега, хората няма да искат да приемат твоят Ренесанс за нормален. Защото те имат „други виждания“ за теб. Опитай се да не местиш излишно стрелките на часовника напред, с цел да откриеш пряк път към щастието си и да доказваш на някого нещо. Просто, защото няма такъв! А ако случайно го сториш, ще видиш дългия и криволичещ път, по-труден и лишен от знаци,

Цената на книгата е 14лв.

заради твоята припряност.“...

Най – голямото богатство, което ми носи удовлетворение,

е способността да наблюдавам, както и да се радвам на това, което имам сега в живота си. „Най-вероятно от там датира импулса ми към въпросното желание с име-жена.В онази крепост, която беше изградена с години,за да пази от нашествениците народа ни. Никоя друга не е успяла да я замести. Независимо, че са се опитвали да ме отдалечават от мислите ми към нея,когато са проследявали с очи,облачните ми следи. И все пак никоя не е успявала,да ангажира цялото ми внимание и сетива към тях, самите... Защото не са можели да правят Сладко от Смокини.“

Лично аз вярвам, че човек като мен може да живее щастливо, като е удовлетворен и независещ от обстоятелствата.Успях през времето винаги да обръщам внимание на добрите неща, които  ми се случваха в миналото, и се старая винаги да вярвам в собствените си възможности, които да успея да реализирам в бъдещето, чрез онова което съм заложил в тях. Ако не можех да оценя и да се радвам на нещата, които съм получил в миналото, как ли щях да мога да се радвам и на нещата, които постигам в бъдещето? Тогава осъзнах, че не самите ми постижения, а способността да им се радвам след като съм помогнал на хората чрез тях, създават лавинообразно чувство на удовлетворение и пълноценност.

„Остави се да бъдеш воден – така един ден за теб ще кажат, „че някой ти е помагал“ да вървиш по този път с вяра. Нищо, че ще недоумяват какво те е карало да бъдеш толкова упорит и да се разгърнеш толкова много и то само за едно определено нещо: любовта към тази прекрасна жена. И през всичкото онова, през което премина докато вървя, ще запомниш може би едно нещо: Всички пътища те водят към нея, където и да ходиш, каквото и да правиш. Това е неизбежно за теб. Любовта ти към нея оправдава дните ти и ги дарява със смисъл и живот!“

В ефир на "След закуска" и "Силата на пръстена".

Никой не забелязва сълзите ти(когато си тъжен),
Никой не забелязва тъгата ти(когато ти  най- трудно),
Никой не забелязва болката ти(когато си сам),
Но всички забелязват грешките ти(защото другите са „идеални“).

„Всеки един от нас има в арсенала си машина на времето, която тайно управлява. Тази, която ни връща в миналото я наричаме - Спомен, а другата, която ни изпраща в бъдещето се казва - Мечта. А третата, която ни води днес, тук и сега го наричаме - Дихание. Нека не го губим.“

С курсивът са отразени цитатите, които съм си взел от собствената книга – „Силата на пръстена“ –Африка в моето сърце 3. А с останалия шрифт са личните ми думи, които често вместо изречени са написани. Материал подготвен за предаването „Следа или Спомен-избираш?“