Но там където
съм се „разписал“ с моят почерк на работа, те първа ще се откроява от това,
което другите „правят“... Защото те не могат да го направят по този начин. Най-лошото
е, че аз съм единствен...
...И всеки път
се питам дали да продължавам да се „занимавам“ с такива случай, защото ме
натоварват... а това вече е 10-ти случай, които ходи и се възстановява макар и
бавно. А хората имат хипер очаквания и искат „веднага“ нещата да се случат. И като
видят, че това не става според техните „разбирания“ за „качествена“ работа(без
да знаят какво е качество и стандарт в тази сфера!!!), то се обезсърчават, „падат“
духом и започват да изливат помия по мен... Но аз това съм го виждал толкова
много пъти, че вместо да ми е все тая, аз все още се „ангажирам“ с добро
отношение и не третирам хората като „животни“... въпреки, че малка доза от това
отношение към тях е здравословно!!!
Само така не се чувствам сам и неразбран по отношение на онова, което
изживявам докато правя това, което обичам...
