Не знам, колко хора се замислят над това, което е казала
шаманът Дебора Кинг... в книгата си:„Шаманът
в теб“ но това, което идва от Светлината като Лечителство дава власт, а
самата власт корумпира. Защото има същата и от тъмната страна, която примамва.
Нека обясня какво визирам „под тъмна“ и „под светла“ страна: „Тъмната страна“ се явява непреработения
сбор от негативни ни чувства по отношение на другите, на нас самите, на живота
ни като цяло и т.н. Всичко това не сме го осмислили и преработили, защото дори
не сме знаели, че „трябва“ да смиламе. И в един миг това се превръща в проблем
за повечето хора, които не могат да израснат, защото стремежът им е блокиран
някъде там по средата. Кормилото на живота е завладян от завистта и ревността, което
ни върти в един омагьосан кръг. Така ние изпращаме и насочваме всичко онова
като помия към обекта на нашите нереализирани коктейли от: страх, злоба, срам, завист
и т.н. което се е превърнало от нашите мисли в слуз, които нямаме търпение да
изпратим на адресанта - „заливайки го“ с действия или бездействията ни.
Светлата страна идва с осъзнаването на всичко което é и ако имаме нужда ние сами трябва да
търсим път към себе си и да си простим. Това го правим, за да не носим чужд
багаж, който трови нашата вътрешна природа.В този ред на мисли е редно да знаем,
че повечето хора тук на Земята са родени лечители. И въпреки, че не знаят за подкрепата
от „Другата Страна“ то тя ни помага да израстваме в хора, които винаги сме
знаели, че можем да бъдем.
Пътят на Лечителя никога не е бил добре „очертан“ пред мен; никога
не е имало пътни знаци по пътя по който поех, които да ме насочват, и които да следвам
и правя каквото се „изисква“ от мен; никога не е имало маршрут на някаква карта по който да се движа. Никой не е
казвал, че ще лесно, но пък винаги е имало кратки напътствия, проблясъци от
предстоящи събития. Така само в тишината на медитацията изградих доверие към
себе-то си. Тогава това роди и доверие към фините послания, които бях получил
за собствения си живот малко по-късно. Но когато тръгнах по този път бях
убеден, че отговорността е изцяло моя и
изисква да се вгледам в състоянието на ума и сърцето, в мига когато взех това
решение да направя „първата крачка“.
Всеки от нас има някакъв специален талант - вродена дарба, която
едва когато пречисти себе си в огъня на
живота и се вслуша в дълбочината вътре в себе - то си (и не се поддаде на
провокацията, че някой видиш ли знае повече за неговото бъдеще - каквито са
родителите, които най-често объркват живота на децата родени от тях - не казах
техните), е готов да реализира потенциала си за да осъществи най-високата си
житейска цел. Така, че каквото и да е
било досегашното ни пътуване в живота, нека бъдем сигурни, че всичко което се
случва е част от Божествения план, който ние често научаваме накрая, защото не
сме внимавали. Поради факта, че сме се поддали на „псевдо внушението“,че не
трябва да слушаме сърцето си. И тук е прекрасно да вмъкна, че: независимо колко много се молим да
притежаваме нещо, то става наше само когато го приемем/прегърнем и благодарим
предварително за него! Друг път няма!
Изключително е да разберем колкото може по-рано, че това, което
ни е дадено с висше е редно да уважаваме. Едва след това чрез него можем да помогнем
на света като донесем стойност и добрина и чак тогава може би ще получим
уважение и признание(ако ги търсим). Хубав миг е когато осъзнаем, че да служим
на другите не е толкова „страшно“.Не е нужно да зарежем всичко и „да хукнем“ да
спасяваме света. Всеки от нас може да прави онова което умее да прави
най-добре, да го прави с любов и от сърце и осъществява призванието си, като се
съобрази с Божествения план и бъде в полза на другите, и така може да дава своя
принос за промяната в света. Това е истинска помощ. Защото да правим нещо с
правилно отношение означава, че работата ни повдига енергията на хората около
нас, без ние да го разбираме и е редно да запомним следното: Винаги един макар
и малък жест на внимание, създава безкраен вълнообразен ефект, който се връща отново и отново към нас, дори без да
подозираме! Така възможностите да сме в услуга на всеки един човек, когото
срещнем през деня, са безкрайни. И пътят става ясен и чист, защото двете посоки
на енергийния обмен в живота ни – това, което се влива и това, което се излива-
са в равновесие.
Така „това свише“ би ни помогнало да преработим задачите си,
докато все още сме тук на земята, защото съзнанието и мислите ни влияят на
бъдещето ни, за да не се налага да прекарваме цяла вечност в някакво
неопределно състояние, полагайки опити да го доизмисляме... Така след това
магично осъзнаване може би ще разберем, че в днешно време една промяна, която в
миналото е отнемала около 20-сет години(а понякога и цял един живот), сега се
случва много по-ускорено, тъй като времето е ускорило своя ход. Тази „забързаност“
и нетърпеливост прави възможна и личната трансформация. И поради това ставаме
свидетели на това как физическия свят може да променя формата си пред очите ни,
когато сме в пълна хармония с всичко, което е, а любовта и благодарността, призовани
чрез молитва, могат да преместят планини. Защото прочиствайки енергийните
взаимоотношения с околните ние получаваме нашата си енергия, чрез която да
служим все по-добре, защото за Духът няма ограничения!
Предметът „Личностно развитие/израстване“ е преживяване на
определени взаимоотношения с хората от които се уча, работя, обичам, служа. За
това го изучавам през последните 17-сет години на „свободна практика“, защото
взаимоотношенията ми предлагат необходимата среда за усвояване на конкретни житейски
уроци, които душата ми е планирала да научи. Колкото и да „трудно“ това
пътешествие, защото може би ще плача от болка или ще плача от радост, няма
друго такова щастие с което да бъде сравнен ЖивотЪТ, защото именно той ми показва
всеки ден, че има благородна и почтена цел да докосвам хората (дори чрез масажът
ми)... Защото най-често това помага да се облекчат страданията на хиляди
хора... поради факта, че любовта ми е лечебна!
Не можеш да си купиш щастие,но
може да получиш пожелание, което да те направи щастлив във Вторник-например!
