Писане и Масаж/Две страни на една монета!

Ароматни Листа от: Мента,Маточина и Роза!

Едни от най-хубавите неща в моят живот не са нито „гонени“ нито преследвани като големи цели. Но пък със сигурност са плод на моето постоянство и лекота... и са доказателство, че след като съм останал верен на мечтата си (да докосвам хората чрез масаж), достатъчно дълго време, то тя променя реалността за мен (всеки ден), но също така продължава да променя реалността на всички... и тайничко се надявам да прави света малко по-добър!

...За това в третата част от поредицата „Африка в моето сърце“ – Силата на пръстена казвам, че: „..не съм само консуматор на Любовта и не чакам пасивно „да ми се случи нещо в живота“, чрез нея. Любовта ме води където си пожелае и ми позволява да правя неща с Нея, които не бих си причинил с друга жена-просто така!“

…Така изживях следващия път до завръщането на желанието ми за живот.И до срещата със Съдбата произнесла думите „живей,живей“-За което ѝ благодаря, че ме научи на големия дар-търпението, да обичам живота и нея. Тя преобърна живота ми и не се свеня да си го признавам. В основата на всичко което правя е Тя. В периферията ми също е тя... Онази жена, в които коси е спряло Слънцето. Онази жена, която когато ме попита, какво да ми вземе за 37-мия ми рожден ден се наложи да чуе, че тя вече го е взела и ако може повече да не го прави-сърцето ми. Защото то е едно,за какво по напред да служи...ако не го пази!”

"...Кажи ѝ,че я обичаш,но че това не я задължава с нищо.Кажи ѝ,че я обичаш и я пусни от мислите си,които понякога я искат само за себе си.Кажи ѝ,че я обичаш и се освободи от бремето,да се страхуваш за нея и да я мислиш.Кажи ѝ,че я обичаш и започни да грееш по начина,по който си искал винаги да приличаш на Слънцето,което е спряло в косите ѝ,за да я топлиш.Кажи ѝ,че я обичаш,погали я по косата,целуни я по челото сякаш всеки ден се сбогуваш с нея и я повдигни на високо.Не я пускай,докато не отлети.Тя винаги ще помни това в теб, че винаги ѝ помагаш да полети и да усети свободата и не позволяваш никога нещо да я дърпа към земята. Разтоварваш я! Любовта,дава крила само на тези,които осъзнават, че летенето не е болест,а дар,който разширява душата,не търпи окови и задейства свободата в сърцето ѝ. Просто ѝ кажи,че я обичаш и че ще я чакаш...тогава може и тя да те дочака.И никога не забравяй, че хиляди хора не можещи да летят, дори само в мислите си,се чувстват на Земята,по която крачат,като в затвор с доживотна присъда..."

И понеже за мен няма разлика между писането и правенето на масаж за нея... то всичко е творчески процес белязан от нея!

За 14-сет дни ПРОХОДИ след ИНСУЛТ!

Когато очакваме супер бързи резултати,за рекордно кратко време,и не ги получим,губим ентусиазма си като вдигаме ръце - отказвайки се! Защо толкова лесно се предаваме ли?!Не знам,за всеки е различно,но ще ви разкажа нещо,което е лично и живо!

За първи път от 26 години насам от как изучавам масажът си позволявам „да изпъкна“ една крачка „пред строя“.

На 2-ри май 2017г. отидох „да видя“ един нов случай на инсулт на адрес.

...Но се наложи да си дам малко почивка, поради факта, че неволно или нарочно не знам с точност, си смазах палеца на лявата ръка, на вратата на таксито от което слязох-тогава. Беше страшно болезнено и всичко стана черно... Точно тогава беше четвъртък (април месец) и беше идеално време за болка-като че ли. Но благодарение на интуицията си която помолих за съдействие да обследва най-подходящия човек, към който да се насоча за да го попитам дали има лек,и тя го стори.Така в петък пазарния ден на Горна Оряховица отидох при Цецка(една изключително ведра жена) и я попитах дали има или знае рецепта за смазан пръст(за първи път изричам тази дума „смазан“). И тя веднага каза, че има. Интуицията няма за цел да ме подвежда никога, но ме оставя да направя своя избор винаги,без да се натрапва.Жената ми даде рецептата и я приложих. И да, както каза тя, изтегля болката и само за три дни петък,събота и неделя ми мина и вече правих процедури на клиентите си в неделя...Воала! Веднага се замислих, че за тази жена би било добре да нарека една торта от любимите си за да и я занеса, защото всички казаха, че с този пръст „ще се влача“ месеци, а аз практически нямах такова време,за губене! И още с първата доза от рецептата всичко се подреди-не е за вярване разбирате ли ме-читатели?! Но направих още една доза и така 6 вечери преспах с рецептата и готово.Воала! Уникално е как оценяваш пръста си, едва когато те заболи! И днес 19 май.2017г. тя получи една „бабина торта“ от Жанета, като по поръчка от Вселената. Все пак ми спаси Творческия процес!...

...Малко се разводних...И така във вторник отидох с вече отминала болка на пръста на адреса и веднага започнах с рефлексотерапията, която прилагам в такъв случай. Това е старо познание което започна да се разгръща заедно с моето развитие в тази област. И се прави с цел да се събуди живителния ток в тялото,и да помогне на енергията да си циркулира напълно необезпокоявана от прегради и пречки... Започнах да правя по 45 мин. процедура и така 10 дни, като наблюдавах поведението на Димитър Киров-Митко...от Лясковец!

В записките си съм написал за 11-тия ден следното:

„Прекрасен свеж,прохладен четвъртък(11.05.2017г), да не кажа,че и дъха ми се виждаше докато си правех гимнастиката и Пранаяма в градината.

Днес сутринта изправих да ходи човекът с инсулт. Направихме 3 кръгчета около масата през интервал от 1 мин, бавно и стремително напред.Използвах момента на изненадата докато си мисли, че не е готов да ходи и така се получи изключително добре. Беше истински доволен.Де всички,с които съм работил през годините да бяха толкова усърдни, като този човек?! Хареса ми, че не показва гласно като парадира, че уж вярва, а безмълвно сработва чрез свободната си воля.И ще правим все по-големи крачки...“

В неговата моментна слабост бе заключена голяма сила,за която той явно дори не подозираше.Мисля,че тук е тънкия психологически момент и точно тогава взех решение да запиша клип как той ходи, и освен това вечерта след първите му крачки, се вдъхнових и написах силен текст(който ще е в червен цвят-специално). Всяка клетка в тялото страда, или расте, получава импулс за живот или за смърт, всяка мисъл, която идва в ума ми обикновено се превръща в образ на това,което мислим в по-голямата част от времето през което съм сам.Когато умът се насочва към определени мисли и се спира върху тях, се създават определени вибрации на материята,и колкото по-често се създават такива вибрации, вероятността за тяхното повторение и създаване на навиците ми нараства. Тялото следва ума ми и имитира промени в него.И когато само си съсредоточа очите, те се фокусират.И така разбирам за пореден път, че живота ми не би ме довел до тук, ако можеше да се задоволя с нещо по-малко от това качествено да докосвам хората.А оттам да променям навиците си, които са прекрасни инструменти,които могат да помагат винаги за създаване на по-пълноценен живот,било за мен,било за други... просто защото се учим един от друг!

„Масажът според мен, създава поток от сетивно осъзната информация за духа на пациента, след като бъде прегледан (макар и само чрез ходилата му, защото те могат в пъти повече „да говорят“ от биологичната му уста). Така чрез новата информация, която е в противоречие с досегашната му остаряла психологическа нагласа за неподвижност и болка в съзнанието на пациента, му показвам, че не се вписва в новата му визия за живот и го подготвям да осъзнае, че той може много повече от колкото вярва, че може... И вместо да робува на негативните емоции, които са остатък от миналото му, сега той може да използва извисени такива, за да твори бъдещето си на ново, без болка. Също така с помощта на масажа (ми), пациента би приел по-лесно цялостната ми концепция, че щом промени вътрешното си състояние, няма да е нужно външния свят да му дава причини за повече болка. Защото енергията, която бликва като фонтан, следва мисълта му...“

                   Massage and Reiki Therapist: Hristo P. Hristov

И ще завърша този материал с едни великолепни думи на велик Автор-Джо Диспенза:„Никога не преставайте да се учите.Информацията се усвоява най-добре,когато човек е удивен от нещо.“

Случая с Баба Данче след Инсулт тук: http://bit.ly/2m9urWD

"Клетките не бързат да се възстановят, хората бързат."

Окования Слон

Когато бях малък, бях влюбен в цирка и най-много от всичко обичах животните. Особено слона, който беше любимото ми животно. А и на другите деца, както разбрах по-късно. На всяко представление той демонстрираше невероятното си тегло, ръста и силата си.

Но след номера и дори малко преди да излезе на арената, стоеше завързан за едно колче, забито в земята, със закачена на крака му верига. А колът беше само парченце дърво забито едва няколко сантиментра в земята. И въпреки дебелата и здрава верига, ми беше съвсем ясно, че едно толкова силно животно, способно да изтръгне цяло дърво от корен, би могло лесно да се освободи от кола и да избяга. Тук явно има някаква закадка. Какво го спира тогава? Защо не бяга?

 Когато бях на шест–седем години още вярвах, че възрастните са много умни. И попитах един учител, един отец и един мой чичо за загадката на слона. Някой от тях ми обясни, че слонът не бягал защото бил дресиран. Тогава зададох съвсем ясно въпроса:

– Щом е дресиран, защо го оковават?

Не си спомням да съм получил някакъв смислен отговор. С времето забравих за слона и за колчето и си спомнях за него само когато срещнех други хора, които си бяха задавали този въпрос. А преди години разбрах, че за щастие се е намерил достатъчно умен човек, който е открил отговора:

Слонът от цирка не бяга, защото е бил вързан за такъв кол още много, много малък!

Затворих очи и си представих беззащитното новородено слонче, вързано за кола. Сигурен съм, че тогава малкото слонче се е дърпало, блъскало и напъвало, мъчейки се да се освободи. Но въпреки всички усилия, не е успяло, защото онзи кол е бил твърде здрав за него.

Представих си как е заспивало изтощено и как на другия ден отново се е мъчело. На следващия и на по-следващия също… Докато един ден, един ужасен за него ден, животното просто е повярвало в своето безсилие и се е примирило с участта си.

Огромният силен слон, който виждаме в цирка, не бяга, защото си мисли, горкият, че не може. Споменът за поражението, преживяно малко след раждането му, го е белязал завинаги. Но най-лошото е, че той никога не дръзва да постави под съмнение този спомен. Никога, никога не дръзва да изпробва отново силата си…

-Всички ние сме донякъде като слона в цирка: крачим по света, привързани към стотици колове, които ни отнемат свободата. Живеем с мисълта, че “не можем” да направим куп неща, просто защото някога, преди много време, като малки, сме опитали и не сме успели. Така ставаме като слона и си набиваме в главата:

„Не мога, не мога и никога няма да мога…“

Растем с тази мисъл, която сами сме си внушили. И за това никога повече не се опитваме да се освободим от кола. Понякога, като усетим оковите и веригите да задрънчават, поглеждаме под око колчето и си мислим:

“Не мога и никога няма да мога…“

                                                                                             от Хорхе Букай