Днес 29 февруари, е денят на Сбъднатите мечти! Подтикнат съм от Рождения
Ден на Маслото от Джоджен да си пожелая да Мили00ним в дни и повече доволни и
здрави хора!
Мото: По-близо
до хората!
Маслото от Джоджен и Кром-Крема навършиха съответно 5 години и 4
години. Живи и здрави всички! Честит Рожден Ден-29.02.2016г.
Без амбиция нищо не започва, а без трудност нищо не завършва!
Днес завърших събирането на
частите, които сметнах за нужни да влязат в книгата „Масаж на Душата“ – III Творчески P.A.I.Това е първата
трилогия, която се обособи, от как имам толкова статии в сайта си...
Публикувайки в него виждам, как се изкачват от 10 до 1 и преценявам какво да
правя след това с тях. Има и такива материали, които не съм публикувал, защото
на тоя етап не ме „топлят“... както и имам такива, който са „горещи“ и не са за
тази книга...но пък идва ѝ оная другата, с която ще завърша цикъла от писане!
След като го сторих оставих
всичко и „хванах гората“. Заснех едно клипче и тук можете да го видите.
Ситуацията ми е такава, че след като
издам тази книга, ще завърша и следващата
и на тоя етап приключвам с писането, издаването и т.н. Може би ще има по
някоя друга статия в сайта-тук, но нямам търпение да се стопли времето за да се
отдам на онази страст, която отлагах цели 20-сет години...
Изчерпващо е да правиш „все едно
и също“ имам нужда да презаредя.... скоро ще се върна, но не знам кога...а и
самолетните билети ме чакат за две страни...
Някъде бях чул, че най-сигурния начин да се забрави един човек, е да
започнеш да го почиташ веднъж годишно - било то на рождения му ден или на гроба
му...
Сайта-блог стана на 4 години днес на 18.02.2016г. И за това време се
събраха 144.585 хиляди гледания... Много празници се събират и все „хубави“,този
месец...защото е „дълЪг“ февруари с цели 29 дни...
Без да се напъвам, без да „моля“ някого да ме гледа, без да се
интересувам дали или...и т.н. Не! Правя го, защото искам, защото мога, защото
се научих. Неволята учи и то доста успешно, вярно взема скъпо, но учи
търпеливо, разбрано и качествено... помогнах също така и на много хора да си
имат и те нещо „подобно“...
Наздраве да é...и да мили00ним!
тук е статията за първия рожден ден на сайта-можете да видите и нея,
Рожден
ден на Маслото от Джоджен(5г.) и Кром-Крема(4.)
Опитвам се да съм в крак с
човешките си достижения, защото само в
това няма финални акорди...
29.02.2016г.
се оказа рождената дата на едната ми рожба, с която „стартирах“, това
начинание. Тя е „Масло(то) от Джоджен“- Spearmint oil. Историята, която
публикувах преди 5 години е ясна на мнозина знайни и незнайни от мен читатели.
Те първа ще обикаля още повече, света в полза на човечеството, за да проправя
път на Продуктовата Гама.
Докато вървях по трудната и
трънлива пътека, която ме води до развитието свързан с Продуктовата Гама
„Златните 7“, от която е част и самото Маслото,
трябваше постоянно да работя, за да поддържам моето положително отношение на
високо ниво и обороти, “независимо от всичко в живота ми”, така че да се
изправям и да подхождам към препятствията и тухлените стени на съпротивата с
несломима решителност. Аз трябва да продължавам да работя, върху собствената си
увереност, за да съм сигурен, че внезапните ветрове на ниското самочувствие
няма да разубедят моята представа за нещата, които ще продължават да вдъхновят
моят стимул за живот. Внимавам много в това отношение.
Не
позволявам на никого да унищожава моите мечти и винаги имам волята и желанието
да отстоявам това, което е добро.
Имаше хора в живота ми, които само приказваха, че ме подкрепят, че ми вярват и
т.н., но това не помага - повярвайте ми. Сухи приказки, не вършат никаква работа.
Трябват конкретни действия, конкретни стъпки, конкретни продажби, конкретни
отзиви, а не обещания и фалш. Било ми е трудно, но какво от това! През
последните 16-сет години изчетох много книги, слушах много „приказки“ от хора,
но само действията ми, с чисти действия и бутикови намерения, ме доведоха до
тук. Никакви насърчения, побутвания или някакви „благи думи“ не допринесоха за
разпространението или подобряването на логистиката на Маслото или другите
продукти от Гамата. За това казвам, че не вярвам на приказки, и искам действия
да виждам. Не ги виждах от никъде, защото хората имаха страх от разпознаване и
поради тази причина, не продължих в тази посока. За това като Съз-Даващ това,
което вече е факт от 5 години бих искал да разясня нещо, което е хубаво да си го набият хората в главите,
че: след като съм създал нещо толкова уникално и добро, каква полза някой „до
мен“, да ми показва колко са по-добри „другите“ неща на други компании, а да
неглижира моят труд. Е, нямам нужда от защита, но и нямам нужда от дупедавци,
лобиращи „за другите“ пред мен. Или ме подкрепяш с моите неща или си зад борда.
Това Е! Толкова е просто. Ще се разпознаят тия, които са го правили!!! Няма
фуста, която да допусна да не зачита мен и бебчето ми... Може би и това е част
от урока, който усвоявам... ако не приема нещата... те не се случват! Крехко е
Маслото, защото е само на 5, но то расте и продължаваме да се лее. А, относно
това, че ми е тежало, да се справям сам е така наистина, но пък познавам
процеса от почвата и поливането, до поднасянето в опаковка с иновативен подход.
Кой може да се похвали с това, ако е бил с мен и ме е подкрепял? Кой? Аз 24 часа в денонощието, 365 дни в
годината, 7 дни в седмицата, съм в този
процес и го съз-давам. Благодарение на това разбрах и нещо много интересно:
онова, което ще получа когато постигна
целта си, не може да се сравнява с онова, което ще стане с мен, докато я
преследвам... Променям се!
Ако някой все още незнае, живота
ми е свързан с това, да Съ-з-давам, защото съм Съ-Творец на собствената си
Гама. Колко пъти съм си лягал със сълзи на очи, че нещата не се развиват
толкова бързо, колкото ми се искат, за да мога да поканя хора да продължат
делото (сътрудници), като го разпространяват (дистрибутори) и получават своите
бонуси(заплати)... за добре свършената работа. Много пъти съм се обезсърчавал,
от факта, че 80% от всяка продажба реинвестирам в създаването на още продукция,
за да продължа напред, с „някакви“ крачки. И само с останалите 20% съществувам-живея
някак си. Но още от самото начало знам и търпеливо влагам енергията си, както и
силата на психиката си и тук-там физическата си сила за да събирам суровината
Джоджен от плантацията си... под жаркото слънце. Знам, че не всичко става така
с магическа пръчка и резултата ще се материализира просто ей така. Не се
заблуждавам, но и не съм седнал само да фантазирам... А, работя усърдно, точно,
коректно, бутиково за да не изгубвам нещата от поглед, както и те мен.
Може би сега е момента, да
благодаря на всички, които ми се довериха от началото и продължават да са
потребители на Продуктовата Гама, в определени моменти от техния живот.
Закупуват продуктите ми, с което аз финансирам всяка следваща крачка. Може би е
дръзко, но от много отдавна вярвам, че няма да има къща в региона без Маслото от Джоджен и Кром-Крема, а защо не и по света. Като
казах крема, той пък толкова рязко се вряза в употреба, че стана верен спътник
в живота на семейството ми. Дори по-верен е от жена - смело го заявявам. Ако не
беше моя приятелка, да се зарадва на качествата му, които проучвах повече от 8
месеца, нямаше да види бял свят, толкова лесно.
Дойде ред да търся и опаковки за
него... и стана тя, каквато стана... тръгна и той по своя път. Най-продавания
крем от всички други се оказа Кром-Крема.
Понеже е изключителен не защото е зареден от мен, а защото преодолява това, за
което съм го пуснал по света. Каквото съм казал за него е факт и съпътства
много дамски чанти-също и моята. Защото не спира пред: херпеси, авти, кокоши
трън, изгорено, опарено, одрано, мазоли, прави кожата изключителна и т.н...
Тази година предстои да му бъде сменена и визията и съм подготвил вече моделите
за 20ml. и 50ml.опаковки, които си чакат реда, но до изчерпване на
старото количество и визия. Те са много по-достойни за този крем, който е
първия koncret, а втория се намира в другата Продуктова Гама: “Beaty Herbal Set(BTS)-
cosmetics. Но за да не издавам повече подробности,
ще спра до тук, защото аз съм от този тип хора, че докато не финализирам дадено нещо, не го оповестявам. Защото има и
очи и очи. И така...
Заключените врати, през които
не успях да премина са мои лични предизвикателства, които успяха да ме направят
само по-уникален в подходът, което ми осигури място в историята на много сърца,
които са докоснати от Маслото и Крема. В повечето случаи разбрах, че те се
изправиха пред мен през тези 5 години, за да ми покажат още една посока, която
не бях забелязал и ми бе убягнала, която е напълно възможно да е част от
вярната посока.
Маслото от Джоджен навърши 5 цели годинки на 29.02.2016г. А Кром-Крема навърши 4 годинки. И двата продукта
са от Продуктовата Гамата на „Златните 7“. Когато си сам и с всичко се справяш
сам, нещата по някога не ставаха така гладко. Имало е мигове на спадове и мисли
на отказване, които се прокрадваха незабелязано, в мен. Но пък вдъхновението
благодарение на Природата и връзката ми с нея, ме изправяха хиляди пъти. Няма
по-добър вдъхновител-повярвайте ми. Имало е мигове когато съм се питал, има ли
смисъл в това, което правя и знаете ли, какво разбрах през последните месеци на
2015г. Лявото полукълбо на мозъка търси логиката във всичко и моят не ме
пощади. Но... се радвам, че открих много бързо връзката с десния си дял на
мозъка, който инспирира цялата поява на всичко от Другата Страна, което
съ-Творих до тук и не ми позволи да се вълнувам от факта, че дори и
опустушен на моменти, не се предадох.
Посаждане, поливане, очакване,
бране, сушене, съхраняване и прибиране. След това създаване на Маслото и Крема
и тяхното сипване в опаковките и наричане. Престояване поне 24 часа около моята
орбита и след това изпидирани да обикалят света. Дръзко е да кажа, че нещата се
случват, но как и на каква цена, само аз си знам. Няма да крия, че за
последните 5 години не съм си купил зимни обувки и карам с едни и същи, вече
толкова време, защото печалбата от продажбите, си я реинвестирам в
наследството... 80/20. Обувките не продължават традицията, но Маслото и Крема
го правят успешно, макар и с малки крачки-до този момент. Те ме оставят(обувките),
но аз не ги... и знам, каква е цената и как се плаща тя. Някакъв сантимент може
би. Урока 80/20 ми даде много да разбера, че и това няма да е винаги така, но в
началото е задължително, защото когато даваш повече в началото и по средата, в
края няма да се задъхваш... Е, аз съм още в началото и за това давам повече от
себе си за да вдъхвам всеки ден живот на тези малки крачки. А и не е нужно да
бия камбаните напразно. Правя го само когато има, за какво. Имаше моменти, цели
партиди съм подарявал, защото все някак бих искал да достигна до повече хора.
Защото от как разбрах, че само онова, което съм дал, продал и предоставил е
истински мое, а нова, което не съм осъществил, скрил и не продал умира с мен!
Аз наистина съм въодушевен от новите
предизвикателства в моя живот.
Ние всички се нуждаем от признание и оценяване, за да увеличим нашето
самочувствие и да се мотивираме да изявим нашия истински потенциал, тъй като
това е начинът, по който сме били окуражавани да изявим потенциала си, когато
сме израствали като бебета.Но на
този етап, до този момент не получих никакво подобаващо оценяване, от никъде(и
може би слава богу)и за това си наложих, сам да го направя за себе си. Какво
съм сътворил, през какво съм преминал и да повярвам в него, много преди някой
въобще да си помисли за тази верижна реакция...
Подсилвам успеха на моята цел преди да заспя, всяка вечер и чувствам
неговата действителност през целия ден, докато работя по целия процес.
Практикувам тази въображаема техника, всяка нощ преди да заспя, но никога не
забравям да запазвам баланс между работата за постигане на моите цели и това да
играя играта на живота. Наистина, ако не е забавно, не го правя! Няма да скрия,
че работата по проекта: „Дървото на Живота“, по който работя вече 3-та година, допринесе
за развиването на съществото ми в пъти. Това е вълнуващата игра на живота и аз не трябва
никога да забравям да я играя в моето всекидневие, защото тя е това, от което
се нуждая, за да се изпълвам с енергия, както и самата същност
на моя дух.
Всички имаме определена роля, която трябва да изиграем, и “когато всички
я изиграем добре, всичко сякаш тече по мед и масло.” Както е хубаво да разберем(своевременно),каква е ролята ни
тук на тази земя, защото няма човек без роля, роден... да крачи безцелно. Това,
че те избират да са без цел и посока, е друга работа... За това аз преди 5
години взех съдбоносно решение, зад което заставам с цялото си същество... и
щом аз живея ползвайки Маслото и Крема, е достатъчно, че съм заложил живота си
зад същността на субстанциите в продуктите си...
На 29.01.2016г. с Мирослав Маринов-фотографа, с който работя, толкова успешно и прецизно, отново
направихме фото сесия на двата продукта. Съчетах отново няколко неща за да мога
да не губя време. Обичам, когато някак се подреждат така so4`nо. Особено
когато може. Когато ми дойде идеята за картата на България да я ползвам за фон,
си казах, че ще чакам да „подменя“ старите с новите опаковки на крема, но не се
сдържах. И го съчетах...с рождения ден. Все пак веднъж е на 5 годинки. Няма да
се върне времето назад, само за да ми позволи да се реванширам, че не съм
предприел стъпките, които съм искал, а ме е било шубе или съм нехаел. Не то не
прощава!
На този етап от живота си нямам
такива права да „деля“ кожата на хората... за това правя оригинални неща, които
могат да покриват универсален параметър от ползване. И понеже всеки един от
продуктите ми има собствен магнетизъм, изключително много се радвам, че от него
биват привлечени само онези, които наистина имат нужда от тях. Цялото това нещо
е обвързано с планетарните цикли, които ни съпътстват-ежедневно. Въпреки, че
времето е условна единица... както и това че съм рискувал с всичко до тук,
което съм заложил в параметрите на Маслото. То си се развива само и аз откривам
всеки път, все нови и нови детайли с които то е дошло на бял свят. Просто ми се
разкрива на малки порции, за какво помага и как все по-добре да се ползва и усвоява!
По някога се чудя, дали това, което дойде с мен на бял свят, не съм го ползвам
другаде и на друг език в друг
континент?! Кром-Крема, както и Маслото от Джоджен, със сигурност са свързани с
тайната на живота... и музиката, но те първа ще разбирам още, и още за тях!
Това се отнася и за камертона, които обвързах с романа МАХДИМ през 2015г.
Напълно възможно е да съм предал на продуктите си онзи дух от онова пустинно
време, време за което говоря в книгите си за Пустинята, за Хамсин, за Керванът
и Пътят на чая и коприната.
Кром-Крема е крем, на който не се
налага да му се вярва. И слава Богу. Защото ако се налага да го правим, винаги
ще „го дебнат“ някъде да сбърка (което си е изключителна бг-черта), за да му
бъде опетнено името... Но лесен начин няма...за това
ползвайте Маслото и Крема и се убеждавайте в тяхната следа, която оставят пред
очите ни или по-точно я заличават. И като казах заличаване, се сетих да ви
споделя, и една лична история. Преди 3 години ме беше срязало едно стъкло по
пръстите на дясната ръка и близо до сънната артерия от ляво на шията и „бях на
косъм“ от края си, но... имам живот да живея-както каза и хирурга, която ме ши.
Вярно е, че 100 тояги на чужд гръб са малко или сиреч на 100 чужди рани бях
курнас да препоръчвам крема си... Но ето, дойде мига сам да си го препоръчам за
да се уверя в правотата на думите си... не само да слушам примерите на хората
от втора ръка. И какво мислите, стана? Когато казах на личния си лекар за Крема
си и му демонстрирах, че само с това ще се мажа по време, преди да ми се махнат
конците и след това... Изумено ме гледаше доктора, но и той се увери... в
думите ми. Нямаше как да не попие от хладнокръвието и моята самоувереност в
ефекта на продукта ми. След като го мажех всеки ден по 3 пъти(защото имам
достатъчно-винаги), след почистване с мокра кърпичка от предното мазане,
белегът, ако не го покажа, вече не се вижда така...ясно! Помогнах на природата
да прикрие външните следи, въпреки, че вътрешните надали ще изчезнат, защото
остана ярък спомен от случката! И сега когато давам пример със собствената си
болка, злопулука и страдания, по време на представяния на крема(на различни
места и пред все нови и нови хора), не се налага да давам само примери с чужди
хора, които са го ползвали. Някъде между тях се наредих и аз в графата, която
сам бях сътворил. Името на Христо от Лясковец е там и с двете си ръце казва,
да... истински é и действа!
Мнения на ползвали Маслото от
Джоджен и Кром-Крема.
През 2012 година създателят на
чудото Масло от Джоджен и неговите производни, Кром-Крем – Христо от Лясковец
ми направи прекрасен подарък с маслото и
този мехлем с препоръка съответно за масажи и за рани и белези. Тъй като
минах сериозна операция и имах голям белег, с доверие започнах да ги ползвам.
Едни чисто природни продукти, заредени и с енергията на създателят им, освен да
помогнат, друго не знам какво биха направили. Наистина след месец на употреба
на Кром-Крема белегът започна да избледнява, а преди това използвах, паралелно
Маслото от Джоджен за масажи и като лосион след баня и епилиране. Кожата ми
наистина получи гладкост и свежест. Често използвах Кром-Крема за дъщеря ми,
която комарите много я обичаха, а зачервяванията и сърбежът от ухапванията (буквално в момента на намазването) се облекчаваха.
Започнах да ги препоръчвам и на приятели, като направо им го подарявах. В себе
си винаги имам Кром-Крем и се наложи на два пъти по спешност да го използвам за
приятели. Ще обясня как.
Първи
случай на спешност. Един близък приятел имаше болезнено подут пръст с гной и не
искаше да ходи на лекар. Не знам как ми позволи, но успях да боцна пръста с
игла и да изтискам колкото мога гнойта. Попих раничката с памук и спирт и
намазах обилно пръста с Кром-Крема и превързах. Зачервяването беше голямо.
Преспал е така, с компреса и на следващия ден като се е събудил е нямал и
спомен от болките, както и от отока.
Втори
случай на спешност. Същото нещо, но с премазан пръст и отлепен нокът. Гледката
беше ужасна, а отокът още по-голям от първия случай. Три дни от компреса. На
четвъртия, човекът отива да му махат оперативно нокътя. Когато лекарят видял
пръста и е казал: „не знам какво сте правили с пръста си, вижда се, че сте се
погрижили добре и искам да ви кажа, че пръста ви е спасен!“
Та
за комарите няма какво да се връщам и да разказвам.
Честит
рожден ден на Маслото то Джоджен и Кром-Крема и нека следват своя път, в който
не се и съмнявам. Защото Вселената не търпи съмнения. Има ли ги – и тя ги има
за даването към съмняващият се. Радвам се, че Христо от Лясковец никога не се е
усъмнил в себе си и във вътрешният си порив да съ-Творява това, за което е
дошъл тук, на тази земя.
Как
се запознах със създателят на Маслото от Джоджен? Като ми подари своята книга
„Разсъждения-Стремеж към космическо самосъзнание“, в електронен формат и по
пощата, по случай рождения си ден!
Мария Янакиева
Ммм, получих кутийкатa с кремчето и тъй като рядко ползвам
козметика си го прибрах без мисъл, че ще го използвам.
Но съдбата е имала други идеи. Около
месец по-късно бях играла с малките котета на двора и ръцете и краката ми бяха
като татуирани от тях.
Пред погледа ми попадна кремчето и
съвсем автоматично отворих и се намазах..забравих. На следващия ден съвсем случайно се сещам,
поглеждам си ръцете.... краката, пак ръцете и бавничко (щото съм руса) загрявам, че драскотините са завехнали! От
едно мазване, който е имал коте, знае че подписите им болят поне седмица, а
зарастват за поне около месец.
На момента звъннах на създателя и му
разказах горното, с патос и емоция достойни за награда, а той с усмивка и
спокойствие каза:
-Знам!
После това кремче го изпробвах и за
куп други неща като мазолите си, но
вкъщи всички си го знаем като "вълшебното"...
Валя-София
Кром-Kрема използвам повече от година, като
терапевтичен а не като козметичен продукт. Отлично се справя както със
загрубялата кожа, така и с по-сериозни проблеми. Щастлива съм, че Кром-Крема доказа магическото си действие
пред моя приятелка по празниците. В очакване на Новогодишната нощ тя откри по
ръцете си ужасен червен обрив. Мазилото
за късмет беше в дамската ми чанта и влезе в употреба. Две намазвания бяха
достатъчни, кожата се успокои и на сутринта нямаше е следа от проблема. Много
съм доволна и продължавам да го използвам. Поздравления за създателя!
Екатерина Петрова
Това което ще
напиша не е случайно,не че защото си ми
брат,a истината си е истина.Използвала съм и Кром-Крема и Mаслото(по доволна съм от маслото после ще пиша защо)и двата продукта са
уникални,лечителни,помагат за най-малката рана и заличават синините от моите чести все
незнайни удари по краката.Синините изчезват за ден-два. Най-хубавото нещо което мога да споделя за
маслото е че с честата му употреба си излекувах мазол. А най-важното е че го
използвам и за лубрикант (смазване)и действието е уауу. Страхотни продукти за
страхотни хора.
Mарияна-сестра
„Честит рожден ден на
„Маслото от Джоджен“! Един невероятен и истински продукт, до който по „неведомите пътища“ стигнах и аз и
семейството ми. Открих го в момент когато точно имахме нужда да се спасим от
упорит дерматит за сина ми и една много годишна екзема на лактите, която пък аз
имах... Е, вече ги няма, за което сме благодарни на това чудодейно масълце, че
и на създателя му Христо! Благодарим му и продължаваме да откриваме и още
свойства на масълцето! Нека пътят на успяха е винаги отворен пред вас. С
най-искрени чувства, Ице!!!“
Елена Гинзарова
Преди масажа: унила, с болки и тежест
в гърба и шията. След: ведра, усещане за лекота на гърба ми и цялото тяло.
По-добро настроение и ведрост. Безкрайни благодарности за подаръка(Office Om Massage)-масаж в офиса. Все така иновативен и
практичен в полза на хората! Жив и здрав!
Мария Петрова
Ползвала съм Mаслото, Kрoм-Kрема и сапунът,и с чиста съвест твърдя,
че това са най-чистите и качествени продукти,до които съм се докосвала.Маслото и Kрема са вълшебни. Имам малка дъщеря, която не стои на едно място,и вечно е ударена.Маслото ни е пръв
помощник.Намазваме вечерта, и на следващата сутрин всичко е наред.Кремът си го ползвам за
лицето.Прекрасен е,и не бих го сменила с
никоя скъпа и прехвалена марка.Аз и детето ми сме доволни.Опитайте и вие.
Честит Рожден Ден на
Маслото от Джоджен. Да пребъде !
Това е от мен,Ицо.
Искрено. И от сърце.
Желая ти много успехи!
Веселина Дочева-Varna
По случай рождения ден на Маслото от Джоджен и Кром-Крема - Благодаря на
неговия създател, Христо от Лясковец. Това са прекрасни продукти, аз ги ползвам
от доста време... където имам раничка или напукана кожа, или имам нужда от
масаж винаги използвам Кром-Крема с няколко капки Масло от Джоджен. Това си е
цяло вълшебство.
Благодаря, Христо, че те
има!!! Жив и здрав и много успехи във всички твой начинания!
Честит празник!
Параскева Крумова-Италия
Вчера получих един подарък(Кром-Крем), сякаш
съдбата е знаела какво ще ми се случи днес. И така, днес се изгорих. И се
намазах с едно кремче от една малка кутийка. Облекчението беше невероятно
предвид това, че преди това половин час го киснах в студена вода и голям ефект
нямаше. Утре ще видим как ще е с изприщтването.... И,и,и,
след намазването, ВОАЛА. Няма мехури, не ме боли, не е зачервено. Всичко е
повече от ОК. Все едно не е било. А предната вечер обещаваше да излезе
прекрасен мехур.
Мариела Данкова
"Намерих
Христо и Маслото от Джоджен в период, в който всичко в живота ми се променяше.
Период, в който започнах да ценя себе си и да се грижа за себе си по-добре. В
този период разбрах, че всичко което приемаш в тялото си е важно. Важно е от
какво е направено и как е произведено. Важна е енергията, която е вложена в
него. Защото тялото ни доста добре разпознава полезните за него неща и ни
сигнализира, кое за нас е полезно и кое не, от какво имаме нужда сега и какво
ни липсва. Ако се наблюдавате внимателно ще успеете след известно време да
различите сигналите. Моята интуиция ми показа от какво имам нужда и тялото ми
показа безпогрешно че това е полезно за мен. Всеки от продуктите на Христо,
който съм ползвала е преминал "теста" безпогрешно така че аз напълно
му се доверявам, защото знам че получавам най - доброто за себе си. Благодаря
му от сърце за всичко което е вложил в творенията си, защото знам че те са
продукт на дълъг труд и са сътворени с Любов. Радвам се, че има такива хора
като него, които да се грижат за доброто функционирене на телата ни - и на
Духовно и на Физическо ниво, защото това, което влияе на Тялото, влияе и на
Душата. Помага ѝдасеразвиваиразширява."
Таня
Борисова-жената на която е кръстен моят крем от същата Гама: "Аурата на Таня".
„Живота не трябва
само да бъде живян, той трябва да бъде празнуван!“
Бях му обещала на този въпросен клиент да не разказвам за
необичайната си среща с него, но не се стърпявам сега и ще го направя.
Когато ме покани да му
„погостувам“ в стаята на четвъртия етаж в „хотел Съни“, след като си записа
час, аз приех и отидох, но... влязох в банята и нещо се застоях под душа.
Хареса ми изведнъж да ме гали топлата вода, сякаш никога до сега не бях усещала
това, изживяване. Като, че ли правя любов
с душата си, и се наслаждавах на водата която се стичаше по мен. В този миг
тя ми действаше пречистващо като, че ли бях във времето на Клеопатра и след
този душ ме чакаше вана с мляко и мед и почивка, а не ми предстоеше да „работя“. Отнесох се! А клиента се провикна:
„Какво стана с теб? Учиш се да
плуваш в „моята“ баня, ли?“
„Ти,
не искаше ли кафе първо, а аз душ?“
„Да, но аз исках първо теб, на
подноса, а след това кафето!“
„Е,
аз не мога да чета мислите, за да знам какво искаш първо, за това идвам след
секунда.“
„...Да, да това съм го чувал и
друг път – промърмори си тихо той.
Но нека върна бавно лентата
назад и да ви разкажа, как започна всичко.
Седях един ден в едно кафене и
служебният ми телефонът звънна. Вдигнах и от среща ме лъхна един стабилен мъжки
глас. Попита ме дали бих искала да пием кафе, заедно. Но нямаше и желание да се
представи, кой е! Усмихнах се и му казах, че
в момента пия, и съм си кръстосала краката за да виждам новите си обувки
с токчета, който си взех току що. Те бяха червени и можех да се огледам в тях.
Усетих и неговата усмивка, сякаш знаеше, че се оглеждам в тях, но не се
издадох... Последва една неловка пауза, както от моя страна, така и от
неговата.
„Хайде да пием кафе –повтори
той. Аз пия, ти пиеш. Все едно сме един срещу друг на масата ти.“
„Аз
и сега пия кафе, както вече казах, дано не се повтарям.“
„Нямах в предвид в буквалния
смисъл, а по телефона докато си говорим, да отпиваме по глътка, докато го
изпием. Съгласна?“
„Съгласна.
Защо, не! До сега не ми се беше случвала такава покана! И за какво ще си
говорим докато си пием кафето?“
„За твоята вагина например?“
Когато чух въпроса, се
усмихнах, защото обикновено хора, които
ме чукат, не се интересуват на думи от нея, а я искат на живо, а неговия
интерес ми действа като „бананова кора“. Хлъзгаво!
„Какво
искаш да знаеш за нея?
„Всичко. От кога я „разтриваш“.
Защо го правиш и т.н.?“
„Е,
не може ли един по един да ми задаваш въпросите
си, да не изпусна някой и да го лиша от отговор!“
„Не. Искам всичко и то веднага.
Максималист съм.“
„Знаеш
ли, хареса ми начина, по който ме каниш. Направо ме счупи като глинена касичка
в земята, за да извадиш съдържанието ѝ. Пък аз се опитвам да залепя всяка
частица, и то веднага, за да нямаш поглед над всичките кътчета в мен. Играя го
недостъпната май?“
„Не е приятно да се съгласиш на
поканатами, а после да ме караш да страдам. Това
малко ми изглежда както в любовта. „Пускаш им“ малко на мъжете, те хлътват,
мислят си, че се влюбват и веднага започват да валят предложения за срещи. А
всъщност ти си играеш с тях, а те не го разбират така и хлътват до безумие. И
вместо на теб, на тях им поникват крилца, които ги водят към ада. Прав ли съм?“
„Сигурно
е така. Когато реша да съм „грешница“ съм, до край. Не губя време за кафе.“
„Моля те, само недей пред мен
да се наричаш „грешница“. Само онези от църквата биха те заклеймили така. Няма
по-правоверна в случая. Моля те!“
„Изненада
ме с този отговор, признавам си. Добре, да перефразирам тогава. Поканят ли
ме/повикат ли ме, плащат ли си, не пия кафе, а направо отивам и чукам човека.
Не си губя времето. Сега разбираш ли ме? Аз съм професионална курва, която се
чука за пари. Не се срамувам от този факт, защото аз съм си го избрала този
път. А, ти с колко жени си бил до сега? Искам да разбера, колко си честен с
мен, след като аз съм с теб! Не знам, какво целим с това кафе, но аз вече ти
казах, какво работя и ако това ти е неприятно, можем да приключим в тази час на
разговора? Ще те разбера, не ми е за първи път.“
„Влюбвал съм се в 6 жени до
сега. Харесвал съм като привличане повече. Но съм бил физически само с 3. А с
последната бях преди 2 години и половина и от тогава не съм бил с жена. Надявам
се с това да не се „изложа“ и да се питаш що за мъж съм, че стоя „на сухо“.“
„Ами,
не. Това си е твой личен избор.Дори не е нужно да си честен, ако искаш винаги можеш и да ме излъжеш,
но нали знаеш заблуждаваш само себе си. Аз не се притеснявам от него.
Просто се замислих, колко налягане си събрал в топките и ако съм в обятията ти
и „гръмне“ шампанското, с колко сперма ще ме облееш. Замислих се, признавам си!
Аз нямам брояч на вагината си, но съм
минала през много клиенти... те са доволни, аз също.“
„Може би щях да съм вече женен мъж, ако
човекът когото обичах не се беше отнесъл така зле с мен и да ме отврати от себе
си. Е, нямаше да имам този шанс „ да пия“ кафе с теб. Сега.“
„Но
ако беше женен, срещата по телефона нямаше ли да се брои за изневяра? Душата ти
не искали свобода, такава, каквото може би не познаваш, все още? Дали не си
„вдигнал“ летвата твърде високо и почти никой не би я преминал за да отговори и
да е достоен, замислял ли си се върху това?“
„Не, не съм. Може би си права
за всичко, което изброи.“
„Не
исках така да прозвучи. Не бих желала, да те забия в земята с нетактичните си
въпроси. Извинявам се, ако съм сбъркала, защото виждам, че взе да бавиш
отговорите си!“
„Забавих се, защото се
замислих. Някак много точно ме „убоде“ с тях и за това си превих устните от
болка!“
„Аз
така и не разбрах името ти? Освен, че се интересуваш от мен, дори не разбрах,
защо пием това кафе?“
„Поканих те на кафе, защото бях
убеден, че ще го откажеш и не очаквах, да приемеш. Може би, смяташ, че кафето с мен е губене на време,
както на пари, така и на време. Ако трябва бих заплатил цената за един час, но
да мирише на кафе, да има малко сметана и няколко нотки канела. Ох, обожавам
канела... действа ми възбуждащо.“
„Да,
канелата внася разкош на кафето и го прави наистина неустоимо. Защо избра мен
за твоята компания „с кафе“? Можеш да си намериш и други, с които да го пиеш?“
„Хареса ми интонацията ти и
може би усети, че аз не те поканих само да пием кафе, а да...“
„Да,
какво... доизкажи се!“
„Включвам всичко в кафето с теб!
Но не знам дали мога „да си го позволя“ повече от веднъж, да съм с теб. Не знам
колко е хонорарът ти, и това малко ме плаши, защото е някаква мистерия.
Разпитах, но ми казаха, че това само ти можеш да ми го кажеш... Вярно ли е?“
„Да,
точно така е. Хвана ме! Имаше време когато го правех заради изживяването, после
го правех за спорта, а сега от 15-сет години го правя за пари. До сега не съм
го правила докато си пия кафето!“
„Разговора ми с теб ме
„подмокри“. Усещам си пениса в гащите толкова влажен, че ако си „наблизо“ би
подушила хормоните ми, как те викат, за да ти се нахвърлят. Само не разбрах,
ние на коя „глътка сме“ от кафето, трета или четвърта, за да знам, с какво
време разполагам още?“
„Четвърта
или пета. Която си избереш. Аз не го пия горещо, за да не си причинявам
страдание на устните и езика. Също така съм чувала, че вредяло и на зъбите, та
за това не бързам! Освен всичко това, гледам
да не стигам до „утайката“ накрая, защото ми оставя горещ вкус в устата,
а само с вода трудно се „оправя“. Обичаш ли да слушаш „френски песни“?“
„Ами, не обичам много музиката,
повече гледам филми.“
„Разбрах,
веднага че не ме разбра и за това ще перефразирам! Обичаш ли да ти правят
свирка, като ти ближат топките едновременно докато е вътре в гърлото ми, и
докосва сливиците ми?“
„Виж това вече е друго нещо. Да
искам! Не познавам мъж, който не би искал свирка и то направена, както трябва,
за да свърша в теб.“
„А,
ти няма ли да се сетиш, да ме попиташ, аз какво харесвам? Малко си бавен с въпросите,
мислех, че вече искаш да ме чукаш, но май се разколеба?“
„О, ни най-малко. Какво
харесваш да ти правят?“
„Аз
обичам да влизам в банята и да започвам от там всичко. Да целувам и галя под
течаща вода. Да се оглеждам в голямото огледало и да се усмихвам, докато
наблюдавам мъжа, как се наслаждава. Устните ми как потъмняват, а очите ми
заблестяват от страст. Обичам да галя съвсем нежно и бавно по косата, главата,
вратът, гърдите, гърба. Обичам да го правя, защото обичам и на мен да го
правят, но много малко мъже го умеят и трудно го изпълняват.“
„А, какви пози предпочиташ, за
да стигнеш „до край“?“
„По
принцип, аз започвам с този въпрос към клиента, но сега когато го чух
почувствах смяна на ролите. Харесвам права. Легнала по корем, с гръб към него.
Също и мисионерската. Кучешката и още няколко, които ги умея и ми харесват, но
не знам, дали си имат имена...“
„Това не ти ли прилича
като капитал на духа, докато си общуваме
по между си?“
„Да,
прилича ми, но е само някакво мигновено явление, и после се връщам в моя си
свят. Не го напускам, защото това стана част от живота ми. Не бих позволила на
никого да ми определя, порцията и с какви шепи ще загребвам от живота.
Независима жена съм и правя това, което мога, искам и ме привлича!... Би ми се
искало да можехме да пием кафето си от една чаша, макар и малко по-голяма от тази,
в която сервират кафето по принцип. Да
отпиваме на глътки, първата за мен, после глътка за теб. Един след друг. Първо
аз естествено, и то след като малко поизстине. Първо аз я държа чашата между
бедрата си, след това ти. После се целуваме. Две в едно. Любов и кафе плюс
нежност! Знаеш ли, че това кафе се превърна в една много интересна история,
която аз дори не подозирах, че можем да сътворим, въпреки, че ти ме забърка в
нея!“
„Това как да го разбирам? От
нещо смутена ли си или, би искала да се
изразиш по-ясно?“
„Ами
харесва ми тази кафе пауза, в която ме
замеси току що! Някак това ме навежда на мисълта, кога за последно си купих
книга, която да ме грабне така, че да ограби цялата ми нощ и да ме държи
будна (като че ли сме завладявали цяла крепост), докато не прочета и
последната и страница? Не мога да си спомня... явно е било отдавна. А и не ми
се четат „бози“, който да ми губят времето. Но пък би искала, след като ти се
наспиш и утрото покаже своите свенливо галещи лъчи, докато аз прочета книгата,
да започнеш да рисуваш букви по гърба ми и така да ми изпратиш писмо, от което
да се отпусна. Да се обърна в един миг,
да се огледам в очите ти, да видя всичко, което някога съм желала и да притихна...
ох, как бих искала да се сгуша в теб и да заспя, доволна, че съм стигнала до
края!“
„Страстна си, но мисля, че го
прикриваш, за да не знае всеки, каква си всъщност!“
„Да,
крия я. Не искам всички да я виждат!
Това го пазя като очите си, само за избрани и подбрани клиенти... там се
раздавам на макс. Бих искала да я предам
само на подходящите хора, като оставащите капки по тялото ми, който съм взела
преди това с душа. И когато легна върху тях, те да го усещат и заради това не
се подсушавам.“
Така изпих най-странното
си кафе в живота с един непознат от
дистанция, който след това наистина ме покани, представи се и каза, че с него
съм пила кафе, а че сега ще се чукаме. А той е бил през три маси, пред мен, но
понеже те бяха разпределени шахматно, имаше и други хора, не бяхме сами, не
разбрах кой е човекът, а той не се бе издал нито за миг и беше дискретен. За
което му засвидетелствах своята лоялност и го възнаградих с истинско отдаване.
Е, малко се забавих в банята, но ми е простено, все пак съм жена...
