Принципия - Еуфория!
В процеса на изучаване на всички
системи разбирам, че те са толкова ценни, че не е редно да препускам в галоп по
периферията им, без да съм се докоснал до ядрото – тяхната енергия!
Това за което ще става въпрос в
тези редове по-долу много се доближава до „пътуването“ на пилигрим по пътя,
било то по „Камино де Сантяго“ , Японските необятни планини или просто „разходка
по моето трасе“, или на прост език... да намеря своето място под слънцето – за
пореден път!
Нарочно прочетох цялото
„упътване“ по което да се ръководя(този път) за да разбера смисъла на ключа,
който е даден за коя от ключалките е, в моя живот. Всеки има пълното право да
се пробва и да намира... Защото би било добре да знаем, че не всеки ключ може
да отвори брава, на която не пасва... Затова в първите си стъпки си позволих
„да бъда по-шумен“ и да изследвам това
за което се говореше в „упътването“. След това направо се слях!
Процеса на слушане е част от
„предмета“ личностно развитие в моя
живот. Когато за първи път казах на един познат на път за Букурещ(по повод посещение
на ОПЪН семинар на Амуей), че моята цел в тази компания е личностното развитие дори не осъзнавах, какво казвам, а най-малко
какво правя в този миг(А когато казах тогава думите „личностно развитие“ си
мислех признавам си, че това е някакъв „определен процес“ с краен срок/примерно
две три години и си готов с „развитието си“ сиреч-дипломиран/. Само, че грешах,
без да съзнавам това и сега през призмата на вече изминалите 14 години
извървени в тази посока-разбирам, че това е процес, продължаващ цял живот и
няма как да бъда наситен само с един вариант, една опция или едно „вярване“.
Процеса е всеобхватен и се радвам, че точно него съм си избрал, защото това
буквално разширява всеки ден кръгозора ми.
Опитът учи всеки ден на порции защото е най-добрия преподавател, вярно е взема скъпо, но обяснява търпеливо и
разбираемо /същото
е и с това което ми казват, че съм успял...
ама чакайте, явно не ви е ясно, че това е отворен процес, и че днес съм успял
да постигна нещо далеч не ме е „ме е бетонирало“ в каквато и да било позиция
или пост или реализиран продукт... защо толкова лесно затварят с лека ръка
хората, отвореното действие на тази пространственост/. Това не беше
чак толкова отдавна, но сякаш беше точно навреме -2001г. Това е единствената
компания на която дължа много(защото тя ме закърми) не само като продукти,
който съм продавал успешно, но и защото тя беше началото на моята кариера
относно стремежът ми да си поставям високи цели и да ги осъществявам. Но
въпреки това БГ-следата на тази компания в тия далечни години ме разгневи и аз
напуснах обкръжението им. Но въпреки това не изневерявам на компанията въпреки,
че продължих да преминавам и през други МЛМ подобни, но с цел да видя всеки
следващ модел, колко струва (но да не
разводнявам темата това е тема на друг абзац и когато преценя ще го споделя...)
Слушането се оказа значим процес
за мен. Защото заедно с него се появи паралелно и повтарянето,
мултиплицирането, мантруването на думите, в които са закодирани послания
издигащи ме до желания статус... Но нека да кажа малко за Мантруването, какво
означава. Това е повтаряне на определени думи с определена цел. „МАН“ от санскритската дума МАНА
означава „мисля“. А, „ТРА“ от ТРАНА означава освобождаване от веригите на света на
явленията... Всичко е с цел Духовното ни Осъществяване. Освен това
мантруването концентрира и избистря умът, организира и проектира духовните
потоци, което спомага за използването на
пълноценно му осъществяване в нашето ежедневие. Всеки веднъж докоснал се до
тази „голяма кутия“ с инструменти, няма да иска никога повече тя да му липсва,
в нито един ден от в живота му. За това постянно ги ползва и продължава напред.
Да създаваме нашата истина и действителност...
Така започнах с първата програма
от „21 дни“, която беше дадена в
упътването. Започнах на 04.02.2015г.
„21 дни“ е защото това е периода на изграждане на връзки в мозъка ни, а след
това се създават постоянни мисловни навици. Отново включих процеса на слушане в
моя живот. Но тук разликата беше(че не слушам персонално някого), че полагам
основите за настройване на съзнанието ми към тази предстояща програма,
развълнувала съществото ми. Въпреки, че имам опит в извървяването на пътя след
поставяне на целта, отново за пореден път си позволявам да го извървя от
началото. Слушане и пак слушане. Вярно е, ползвам готов ресурс, но пък това му
е хубавото да можеш да надграждаш и да се разширяваш. Това е целия смисъл на
пътя. Но този път е с посока навътре, а не навън... Освен това тази програма е
с цел научаване да се отпусне човек(за хора дето не знаят що е релаксация на
всички нива, не само да си качиш краката на стола пред телевизора). Както не
веднъж съм го срещал в цитати от „дебелите книги“ то вече е потвърдено и няма
нужда да си губя времето да си го доказвам(оставям това на вас-хората, които
ползвате мантрата „аз това го знам и мога“). Но ще го обясня с мои думи: Хвърления плосък камък образува „подскачащо
жабче“, десетки пъти, само тогава когато водната повърхност е спокойна, тиха,
уравновесена. Ако водната повърхност е развълнувана, то камъчето потъва бързо и
плана е провален. Това показва, че
нашата мисловна повърхност олицетворена с водната е, символ на отражението на
нашите мисли в процеса на работата, която извършваме по време на пилигримския
поход... нищо, че може само да стоим спокойно в медитативна поза и да
съзерцаваме само вътрешната си орбита! За това работата на двете
химисфери/двете полукълба на нашия мозък, е една от най-важните и трудоемки
процеси, които би било добре да се научим да извършваме, много преди да ни
„зацапат“ между мозъчното пространство-всички токсични мисли, дейности и
„приятели“ и т.н. Хубаво би било този процес да бъде извървян с лекото докато
сърцето ни бие, за да изпитаме и покоя...след това ще е късно!
През времето на своето изследване
прочитам все, че нашия мозък е най-неизследван и това го чувам с години, на
което не вярвам-признавам си. Мисля, че този храм се изследва скришом, за да се
използва(от определени) в дадени разработки и да стои знанието далеч от хората,
нищо, че и те „имат мозъци“, уж като всички. За голямо съжаление на
човечеството, мозъкът ни е посещаван от невъзпитани посетители-празните ни мисли,
за нашето лично неосъществяване! И не, че не го ползваме защото не искаме а,
защото за да се ползва целия капацитет си трябва усилие от наша страна!!! А,
колко хора имат желание да правят нещо? С първата част на програмата започна и
мисловната хигиена, която доведе до премахване на много неща от пътя ми... с
това начинание се разшири моя духовен туризъм в страната на необятното! Така
завърших първата фаза на 24.02.2015.
От начало си мислех, че ще е
хубаво да я започна програмата след като се завърна от чужбина, но след това
вътрешно ми желание надделя и започнах веднага след първия прочит на
упътването. Нищо по-различно не ми се случи да си призная... Но аз съм от този
тип хора, че нямам нужда „да знам всичко“, за това и не очаквам нищо... просто
го следвам. То ще си покаже, какво ще се свърже в съзнанието ми и ще даде
резултат... Изглежда, че пилигрима в мен върви сам по пътя си, но той никога,
повярвайте ми, не бе “сам”.
Така започнах с втората част от програмата на 25.02.2015г.
Веднага на другия ден за да не губя нито миг в пилеене на най-ценното и
абстрактно понятие „време“. За пореден
път разбирам, че дали ще вървиш на ляво или надясно или ще следваш другите 3D посоки, не е от значение
точно „този път“, защото... пътят към
сърцето, което помага за цялостната вътрешна настройка на нашето същество, е
много повече! Тогава за пореден път се докоснах до нещо кристално ясно и чисто:
Винаги да вярвам в себе си, особено в миговете, когато никой не ми вярва. А и
разбрах, че не е нужно, и слава богу! Не покривам нормативи на никого и го
правя всичко онова, което съм закодирал в пътя си като личностно развитие, по
начин, по който аз виждам нещата... Явно беше дошъл мигът да се „разделя“ с
много стари неща и вещи за пореден път в своя живот, които не прилягаха на
моята хармония...
Продължавам с програмата си... Всяка
сутрин в 5:00 имам рядката възможност да получавам "полиауриалните синхровълни", които минават през всички честотни вълни и
донесоха на съзнанието ми, онова което търсех на всяка крачка, години наред.
Сега имах рядката възможност да впрегна и този дар в своята ежедневна практика.
„Времето само за мен“(от 5:00 до 7:00) обозначено в Обучителната Програма ©Sprint Tolerans!(ОП©ST!), която създавах цели няколко
години, започна да се реализира. Наслаждавам му се, както намеря за добре.
Мисълта е нашия най-голям инструмент от „голямата кутия“, която ни е дадена с
основното оборудване при нашето раждане.
А, от тук накъде?
Слушането
на „полиауралните синхровълни“ допринася за изграждането на следа, която ще
оставим заедно с помощта на творческия процес. А заедно с дълбокото осъзнато
коремно дишане, допринасяме за масажирането на вътрешните органи и нашата
дълбока релаксация. Знаех си, че много неща се въртят около масажите! Така първата седмица приключи на 03.03.2015г.
Втора седмица:
04.03.2015г. - начало;
10.03.2015г. – край;
Трета седмица;
11.03.2015г. – начало;
17.03.2015г. - край;
Четвърта седмица:
18.03.2015г. – начало;
04.03.2015г. - начало;
10.03.2015г. – край;
Трета седмица;
11.03.2015г. – начало;
17.03.2015г. - край;
Четвърта седмица:
18.03.2015г. – начало;
На 22.03.2015г. летях за Англия-Портсмут да приложа на практика
Обучителната си програма и да науча на масаж десетия човек, който бе пожелал
това. Вече 20-сет години съм отдаден на това изкуство и заедно с начина си на
живот вървя по този път...пътят на един терапевт! Тъкмо тук е мястото да кажа,
че бях изумен от процеса на излитане, летене и преживях интересно душевно
преживяване с „Майка Гея“... После бях впечатлен от самата пространственост,
която в нашата страна вече е загубена... Както постоянно срещано явление е
„тесногръдието“ не само на гръдния кош, а и на сивото вещество, което явно е
заклещено в главите на хората...лишени от първичната си свобода и обременени с
доказване на „капацитета“ във WC!
През цялото време една песен
„Еуфория“ на Лорийн не ми излизаше от съзнанието. Но не в нейно изпълнение а на
Юлия Плаксина от Украйна. Наистина успя да предаде тази еуфория, която приповдига духът
ми, всеки път когато я слушах през престоя си в Англия. Тази песен се нареди
толкова бързо на второ/трето място след любимата ми песен, за която тези, които
са по-запознати знаят коя е!
24.03.2015г. – край;
Пета седмица:
25.03.2015г. – начало;
31.03.2015г. – край;
25.03.2015г. – начало;
31.03.2015г. – край;
Шеста седмица:
01.04.2015г. – начало;
01.04.2015г. – начало;
На 05.04.2015г. вечерта летях обратно за България от Англия-летище
Лутън. Ако бях отложилStonehenge, да се поразходя по брега
на океана, да преподавам масажните си умения и да опитам от техния живот (поне
малко). Както бях написал в социалната мрежа, че за първи път си „вземам
отпуска“ и да забягна на някъде -естествено свързано с работата ми. Първите 7
дена не знаех къде се намирам буквално. Гледах, впечатлявах се, вдишвах друг
въздух и не мислих за нищо от онова за което показвах... Някак се бях
рефрешнал, отпочинал за този период и следващите 7 дни бяха много по-осъзнати
от предходните.
На летището в България Терминал 1
като кацнах се придвижих до Терминал 2 с такси и там си чаках търпеливо да
отворят метрото за да пробвам новата отсечка. Все пак я бяха пуснали буквално
два дни преди да се върна(сякаш са знаели, че се връщам). Там стоях докато
отворят кафенето. Посетих го, пих кафе за 4,50лв.(нямах много голяма
алтернатива) и видях на живо Теодоси Спасов. Погледите ни се срещнаха, за един
миг, защото явно човека усети, че го гледам настойчиво. Но понеже реакциите ми
бяха твърде забавени не ми дойде на ум да взема листа и химикала и да си взема
автограф. Признавам си после се усетих, но... А докато си пиех кафето ми дойде
една идея и така в 5:30 сутринта вече бях си надраскал задната страна на билета
(понеже той беше принтиран от домакините ми). Много скоро ще го видим в цветове
и както го искам, а не както си е демо версия на драсканиците ми от Терминал 2-
на 06.04.2015г сутринта в понеделник! Въпреки цялото ми същество да искаше да
спи, аз пиех кафе, гледах, слушах си упражнението и добре, че се сетих да си
дам телефона да ми се зареди, щях да остана без ток в батерията...
А, когато ме посрещнаха веднага
пожелах да отидем до автогарата да си взема билет за прибиране и да ям баница с
айран(че)... Жадувах, честно! И така престоя ми беше ползотворен срещнах се с
когото исках и вечерта рано изгаснах и спах до сутринта на другия ден...
Щастлив съм да си призная, че си позволих да остана в София за ден поне да си
отпочина малко.Зареден с нови преживявания си тръгнах от София... към Велико
Търново, а след това Лясковец! И така:
Ходиш къде ходиш, пак у дома се връщаш. Но продължаваш да практикуваш
програмата си.
07.04.2015г. – край;
Седма седмица:
08.04.2015г. – началото;
08.04.2015г. – началото;
Шестата и седмата седмица на
програмата най-много ми харесаха, защото там се чувствах най"Да имаш, преди да го имаш наяве!" Това е изключителен урок.
Въпреки, че с такава насоченост работя вече 15г. отново съм щастлив, че го
срещнах този модел с обогатен вариант-слушане. Още когато ми правиха първата
инициация в Рейки, мастерката слагайки ръце на главата ми каза, че съм
игнорирал разума и сърцето си, с което позна. Но пък за да продължа напред да
вървя по пътеката с Рейки сега отново трябва да ги включа и заедно с интуицията
да ги вплета отново в стъпките си. Нищо не може да премахнеш, освен само
мислейки си, че го правиш-вече! Защото Рейки синхронизира целия процес и не
търпи разделения и псевдо зависимости. Така настройването на съзнанието ми бе
започнало от тогава ... а сега с тази
програма продължи... а и кой знае още с колко стъпки ще продължавам да се
синхронизирам и да откривам нови неща, а стари да оставям там някъде назад!!!
.jpg)
С този продължителен приложим
ритуал обогатих своята флора и фауна, която е облагородена. Време през което се
завърнах и започнах да работя по проектите си отново, но освежен. Разходките
сред природата вече не ми липсват, защото ги наваксах.
14.04.2015г. край на програмата;
Посветих време на едно
10-седмично пътуване, навътре към себе си. Дясната страна на мозъка ми мечтае Повече, а лявата – осъществява Повече! Синхрон, симбиоаза,
вплетеност това са само малка част от почерка на Творческия процес...защото: Аз
не вярвам в това, което виждам; Аз виждам това, в което вече съм избрал да
вярвам!
P.S.: Много неща (преживени през това време) няма да споделя умишлено защото са лични и не бих
ги споделял или обсъждал с някого. Това, което показвам е достатъчно.
Творческия процес е едно, а личния ми живот е друго... а което е вплетено и
засяга и двете просто остава вътре-завинаги! Сори!
И за финал ще си позволя да
споделя нещо много точно и красноречиво:
„Изкуството на живота е да
приемем достатъчно сериозно мечтателния Аз и да изострим слуха си за вътрешния
глас, за да следваме житейската си цел с усмивка.“
Андреас
Кампобасо
