РавноСМЕТКА!

В този свят много неща не са наред! Когато кандидатстваш за работа ти искат навсякъде „стаж“ по специалността, умения и т.н., но много трудно ти дават шанс(не възможност) да го натрупаш! За да бъдеш издаван автор, трябва да си се прочул предварително(по някакъв си начин-все един какъв) и тогава „големите“ издатели са склонни да те издават. А новобранците понеже нямат стаж, известност, или издадени книги преди това, какво да правят? Не дават шанс, но всеки иска  да си на нивото на „известен автор“ за да те доят и чрез него да изкарват заплатите си...

Когато господата „бизнесмени“, „работодатели“ и книгоиздатели не проумеят, че всеки един за да ги търси точно тях поне би искал да се научи да е добър в областта си/им. Тези неща се учат от практиката чрез нея, а не чрез просене на милостиня... Всеки иска „добър персонал“ и със скоростта на светлината да бъде обслужен като клиент, а 50 години след това заплатата е една и същата както в началото. Нищо, че стандарта се е сменил 25 пъти през това време и цените са раздирали сърцето на работещия. И когато човек изгуби стимул и смисъл си казва: „за толкова пари, толкова работа!“ и омагьосания кръг  започва да се върти. Няма стаж, няма обноски, няма табят и култура, но пък има „образование“ по което „отговаря“ за дадена позиция наречена кисел гъз.... За такива имам специални кремове(от фабриката ми)!!!

Кога и как достигнахме до подмяна на ценностите, че като „учиш ще сполучиш“ без чичо владика, без хора „зад теб“ или връзки. А кой ще работи през това време? Защо все трябва да си „някой на някого“ за да работиш „определената искана работа от теб“. Каква демокрация, каква интеграция, каква социализация, какъв свободен пазар на труд и действията. Като постоянно ни натякват, че „творчеството“ е абстрактно изкуство, а да си писател, работник и т.н. е работа. А после безработицата варирала. Ту я има, ту я няма или е борба за оцеляване.

От много години разбрах, че в този свят  милиони хора се занимават с неща, които не разбират или пък ги‚ разбират "прекалено", но погрешно и водят хората на сляпо. А относно стажа е повече въпрос на „голям език“ и други анатомични особености  с импланти от колкото на премрежен поглед от сълзи за парче хляб...

Дано сърцата ви „дами и господа“ са запазени след този разрив на разкрита истина, но се замислете, какво правите или не правите??!!!

Без значение от коя точка на света сте, без значение в какъв цвят сте оцветени от природата, ние всички сме човешки същества и би било добре да се държим като такива един към друг. Защото днес вие гледате от високо, а след това вас ще ви гледат от високо само веднъж, след като сложат пръста над очите ви!И повече не ще се сетят за вас!!!

                                                                                                                                        @мин

"Колелото на Живота и Знаците в него"

...относно знаците...

Няма как толкова лесно да бъда срещнат, защото: не съм като другите, не ходя където ходят всички и 5 пари не давам дали някой се вълнува от мен или не!

Но там където само можещите, желаещите да положат усилие да ходят пеша могат да ме срещнат, разговарят и да организираме „бъдеща“ среща ѝ евентуална такава за „кафе пауза“ м/у антракта на живота!

Вървейки в гората и разигравайки сюжета на проекта върху който работя от две години(въпреки, че бе изместен от други) някаква кола мина покрай мен и чак когато намали и спря, аз се обърнах да видя, „кой какъв интерес“ има към мен. Човека дори върна назад и каза: „Ти си Христо от Лясковец, бих искал да поговорим. Кога ти е възможно?“

Я, казах си аз и тука ме откриха. Както винаги провокирам хората с отговора си: „Веднага мога да го направя“. Което съответно не се случи, защото човекът имаше работа и беше тръгнал за към нея. Разменихме телефони и аз тръгнах по своя път... все пак имах работа „за вършене“. Стигнах до горе пред манастира и взех решение какво да „досложа“ там където се роди самата проекция. Обърнах и продължих надолу да слизам. То не е само качването, ами трябва и да слизаш. Не е само да издуваш бузи пръхтейки нагоре, ами би било добре да се насладиш на спокойното си дълбоко вдишване и като слизаш....

От там минах покрай басейна и се насочих към местността „Светицата“.

Някой неща са изключителни, но самата пародия на беседка сравнение с предната, тая може и да я няма. Кой си помисли, че като намаже дъските с лак ще бъдат „вечни“ и няма да бъдат повлияни от дъжд, студ и пек... Ама нали има време за „усвояване“ на детайли...кой съм аз,че да „възразявам“! Та там човекът ми звънна отново и аз бях привършил със снимките на местността и му дадох 15 мин да сляза до центъра. Не обичам да ме препират за нищо и за това дадох повече време, нищо, че се смъкнах за  8 мин. Поглеждам часовника от време навреме за да съм „в крак“ с времевите тенденции!

Стиснахме си ръцете и аз казах, че в този град не бих пил кафе и ги заведох на мястото където водя всички мои гости.  Този човек беше с брат си. Някак ми беше любопитно, какво толкова настоятелно иска да говори с мен този човек...Признавам си и аз по някога съм любопитен!

Разковничето в разговора е, че този човек преди две години е видял нещо свързано с мен, което съм писал и коментирал в предавания относно издаването на книги. Понеже работя с Izdavam.com и той е попаднал на това благодарение на брат си... който му подсказал за този път! И както си говорихме той вмъкна една тема, която мен ми е изключителна топла и приветлива на сърцето. „Знаците“ в нашия живот. И благодарение на тях, той вместо да си се прибере от Велико Търново направо в мястото където живее с.Мерданя, преминавайки покрай с.Шереметя(магистралата) завил към лясковския манастир. И някъде по завоите се засича с мен. От там на кафе и на масата в кафето на Prity sport! Та тези малки синергии, даващи невидим тласък на нашия порив за случващото се в живота ни или обръща каруцата или я кара да върви по-настоятелно!

Доволен съм от „внезапната“ среща и разговора. Слушах го внимателно

как той споделя свои неща и несгоди по житейския си път и как е стигнал до тук с произведенията си... За това сега ще направя реклама на неговата творба: „Вечеря за Пикинез“- Разкази... а автора е Миролюб Влахов.(скоро като я прочета ще напиша цяла статия за нея и какво ме е

докоснало в нея)!

Този творец ме срещна в гората, пожела лична среща с мен и я осъществи. Но той чете „знаците“ на живота и знае много от тях, какво означават, което си е добра честота на разговора и от време на време на вълнолома на живота се появява и сбъдването им!

"Времето, когато трябва да го направите (Дадено Нещо), е тогава, когато вземете решение за него!!! Когато учиш всеки ден по нещо, неизменно ставаш все по-добър. Докато накрая няма на къде повече да ходиш и започват да учат хората от теб... Изключително явление е целия процес на пресЪТВОРЯВАНЕ на животът ми!"

                                                        Авторско изписване на нещата!!!

поради изключителни лични и важни за мен ангажименти, това може да е последната статия за 2014г...но,очаквайте още след това...хубавото те първа предстои през 2015г.!!!

Антивирусна програма в книгата:Игра за 66.000.000$

Най-често срещания поздравителен адрес към всеки мозък дръзнал да се докосне до книгата: "

Игра за 66.000.000$". Този текст на няколко пъти се повтаря в книгата за да се знае, че ако има нещо, което "не е наред" би било добре да си отстраним сами... Сами,казах!

Ледена Епоха по лясковски...в гората!

От 20-сет години ходя по това трасе, но ако кажа, че за първи път виждам такава ледена прелест. Днес сутринта м/у 9 и 11:20 часа разхождайки се по трасето установих, че вместо да съм домакин като познавач, се оказах гостенин. Изненадан е меко казано!(о2.12.2014г)

Поледица, която валя в събота и неделя е дала отражение първо в гората като по-нависоко. Аз не бях излизал и двата дни в гората заради това, че рами ѝ четях едни материали или е по-точно да кажа препрочитах ги и работих върху тях. Нали все пак съм писател и имам два проекта от две години ми висят...Бих искал да кажа, че искам да се освободя от тях, колкото се може по-бързо, но те май не искат с такова темпо да се пуснат от мен(хах)!

По време на разходката започнах да снимам първо заледената трева... Няма

такава гледка, защото по-голям творец от природата няма. Замислих се, дали с това заледяване, някак не прикрива стръковете трева от нещо или когато замръзне това е някаква форма на общуване с паметта на водата и така самата растителност да я приема, и после да я предава, когато някой се докосне до нея.

След това започнах да снимам замръзналите клонки стърчащи по пътя. Някой

от тях бяха по-приветливи от останалите и сякаш аз отивах при тях. В Лясковската гора днес беше някак различно. Познавах я на пръсти, а се оказах като гостенин още с влизането си и първите крачки. Освен, че не бях виждал такова нещо се приближих толкова близо до замръзналите клонки и видях нещо изумително. Ледът беше недружелюбен и студен, но очите ми забелязаха феномен. Ледът така беше обвил всичко или сковал, не знам кое е по-точно определение, но когато се загледах видях, че той има същата разделителна способност както нашите клетки по кожата ни. Все едно не гледах леда а си гледах кожата по ръцете.... дори на няколко пъти смъкнах ръкавицата си на дясната ръка за да погледна отново горната част на кожата си... Е, то се питах, как е възможно това да е като някакво повторение, да е като някакъв дублаж, да е като копие ледът като втори слой кожа върху растенията, листата, клонките и дърветата...

Природата наистина си е изключителен феномен и както казах вместо домакин се оказах гостенин по трасе което познавах от години. Но днес някак беше по-особено като природна картинна галерия. Мъгла, лед около мен и моя приятел. Снимки и възхищение! Оглеждане и попиване. Изненади и радост...

Ако кажа, че за пореден път се радвам, че на никой не дадох да ме учи, „как да снимам“ как да стоя зад обектива, как да гледам и под какъв ъгъл... За това се оставям на интуицията и природната красота...а това, че апарата не е „професионален“ или аз не се водя „профи“ ми е все тая...за това на всякъде казвам, че не правя нещата за хората, а за себе си, така, че не ме интересуват хората кой какво мисли за снимките ми. Ако се харесват добере. Ако не пак добре...Следващия!!!