Ледена Епоха по лясковски...в гората!

От 20-сет години ходя по това трасе, но ако кажа, че за първи път виждам такава ледена прелест. Днес сутринта м/у 9 и 11:20 часа разхождайки се по трасето установих, че вместо да съм домакин като познавач, се оказах гостенин. Изненадан е меко казано!(о2.12.2014г)

Поледица, която валя в събота и неделя е дала отражение първо в гората като по-нависоко. Аз не бях излизал и двата дни в гората заради това, че рами ѝ четях едни материали или е по-точно да кажа препрочитах ги и работих върху тях. Нали все пак съм писател и имам два проекта от две години ми висят...Бих искал да кажа, че искам да се освободя от тях, колкото се може по-бързо, но те май не искат с такова темпо да се пуснат от мен(хах)!

По време на разходката започнах да снимам първо заледената трева... Няма

такава гледка, защото по-голям творец от природата няма. Замислих се, дали с това заледяване, някак не прикрива стръковете трева от нещо или когато замръзне това е някаква форма на общуване с паметта на водата и така самата растителност да я приема, и после да я предава, когато някой се докосне до нея.

След това започнах да снимам замръзналите клонки стърчащи по пътя. Някой

от тях бяха по-приветливи от останалите и сякаш аз отивах при тях. В Лясковската гора днес беше някак различно. Познавах я на пръсти, а се оказах като гостенин още с влизането си и първите крачки. Освен, че не бях виждал такова нещо се приближих толкова близо до замръзналите клонки и видях нещо изумително. Ледът беше недружелюбен и студен, но очите ми забелязаха феномен. Ледът така беше обвил всичко или сковал, не знам кое е по-точно определение, но когато се загледах видях, че той има същата разделителна способност както нашите клетки по кожата ни. Все едно не гледах леда а си гледах кожата по ръцете.... дори на няколко пъти смъкнах ръкавицата си на дясната ръка за да погледна отново горната част на кожата си... Е, то се питах, как е възможно това да е като някакво повторение, да е като някакъв дублаж, да е като копие ледът като втори слой кожа върху растенията, листата, клонките и дърветата...

Природата наистина си е изключителен феномен и както казах вместо домакин се оказах гостенин по трасе което познавах от години. Но днес някак беше по-особено като природна картинна галерия. Мъгла, лед около мен и моя приятел. Снимки и възхищение! Оглеждане и попиване. Изненади и радост...

Ако кажа, че за пореден път се радвам, че на никой не дадох да ме учи, „как да снимам“ как да стоя зад обектива, как да гледам и под какъв ъгъл... За това се оставям на интуицията и природната красота...а това, че апарата не е „професионален“ или аз не се водя „профи“ ми е все тая...за това на всякъде казвам, че не правя нещата за хората, а за себе си, така, че не ме интересуват хората кой какво мисли за снимките ми. Ако се харесват добере. Ако не пак добре...Следващия!!!