Когато му наринал всичко в чувала, което имал налично най-отгоре му сложил и една непотребна вещ, която дори не знаел каква е. Толкова била мръсна, че не я оприличавал на нещо...
Момчето чак на сутринта видял, че някакъв слънчев лъч се спускал точно върху този неопределен предмет и веднага отишъл да види, какво иска да му каже светлината...
Хванал го, разгледал го този предмет и решил да го измие... Коствало му много време докато свали мръсотията, която бе наслоена по стените му. И се замисли как много хора не знаят както да пазят, така и да стопанисват своите души. И воала. Това била не каква да е ваза, а сребърна с инкрустирани цветни стъкълца по нея. Разплакал се, че до сега никой не се е усетил, че това не е непотребна вещ, а съд от който човек може да пие както вода, така и вино... Освен това той знаеше, че само в правилните ръце безполезните неща намират нов живот и създават смисъл в него...
А самата ваза му заговорила с онзи тих глас на благодарност: "благодаря ти, че ме намери когато бях изхвърлена, стъпкана, подритвана и принудена да се чувствам непотребна. Това да си излишен предмет ме убиваше бавно. Но когато светлината ти показа пътя към мен, аз потръпнах защото усетих как ме хвана за ръка и ме изми. Почисти ме и сега аз мога да блестя само за теб. Защото аз мога да бъда толкова значима само за моят откривател... за другите ще си остана същата, които не ме разбраха за какво съм създадена. О, Боже... ти въпреки, че си обикновенно момче и ме сложиха в мръсния ти чувал, но сякаш нарочно най-отгоре за да ме видиш. И светлинaта ми помогна да ти привлека вниманието, защото ти може да нямаш много като мен, но имаш най-чистото сърце, което съм усещала, че съществува. Лоялен си към всеки и си щедър когато знаеш, че всичко това, което имаш не е твое... защото ти му принадлежиш!"
Една притча, която се роди тази сутрин (07.02.2022) в сутрешната ми медитация. Не знам от къде дойде, но знам за кого се отнася! (Христо от Лясковец)! Χρήστο Χριστοφ
