 |
| помня ви |
Помня ви. Никога няма да ви забравя. Поклон пред хората в
живота ми, който ме напуснаха с името Христо: дядо ми, и адаша.
Адаша беше първия човек дружал с
мен, „закачайки ме” вървейки по улицата, когато съм бил много малък. А след
години той беше първия човек, който видя първия ми ръкопис на книгата ми за
йога. Каза, че бил изненадан от постиженията ми и ми пожела успех. Дружбата ни
беше прекъсната само от смъртта, иначе още го чувствам близък приятел и ми
липсва. От ТЕЛК му спряха дългогодишната пенсия, защото допуснаха грешка, а
грешката той не можа да преживее, защото беше с три инсулта, 4 микро инфаркта и
диабетик с високи единици инсулин. Отиде си баш на коледа и помрачи и моето
празнуване. Върви се забавлявай, когато приятеля ти е починал.
А дядо ми беше, повече от баща за
мен. Научих много от него за детските си години тогава, защото се въртях много
около него. Растях и недоумявах, че този човек няма да го има винаги до мен за
да ми помогне и каже, нещо в подкрепата
си към мен. Той дори не разбра, как си отиде, защото от масата на „винско със
свинско” получил инсулт. Така на коледа влезе в болница и на нова година си отиде.
Бях последния човек от близките ми/не от персонала на болницата/, който го видя
почти жив. Тъжно ми стана и се питах, защо трябва да умират хората точно по
коледа. Та нали по коледа ставали чудеса. Но явно освобождението от живота също
си е „цяло чудо”. Той си отиде, без да знае, че аз станах писател, въпреки, че
искаше да наследя неговите таланти като майстор на къщи, дувари, комини,
каруци, каци и всичко останало свързано със сечивата, щом нося името му Христо. Но не стана така, аз съм Христо от Лясковец-един обикновен човек, който така
реши. Разграничил се от много неща, а приел за свои други.
Аз никога няма да ви забравя,
защото вие бяхте до мен, когато израствах от дете към младеж. А сега когато се
водя/може би/ мъж, вас ви няма за да
седнем на една маса и да си говорим за каквото и да било само да дишате.
Диханието ви ми липсва, приятели. Събуди ме тази сутрин, тази натрапчива мисъл
за вас, може би ви боли и вас за мен и по някога виждате, че ми е трудно да се
справя с всичко съвсем сам. Но аз ще се помоля да сте добре „там където и да
сте на небето”, а аз тук на Земята, ще
продължавам да върша разни неща свързани така или иначе с диханието.
Помня ви, защото се намирате в
сърцето ми!
