растях "о"свободен


Нещо за което мечтая. На скоро се събудих с едно любвеобилно усещане. Сякаш преживях отново любовта на майка си докато бях вътре в нея, усетих прилива на енергия от допира на гърдата и кърмата и, която поглъщах. Чувствах се в безтегловност и не знаех, какъв точно е курсът ми за деня, освен, че съм новороден.  Аз съм любител на женския свят и обичам женската гръд. От много години искам да стана баща за да мога: да му правя масажи, да сменям пелени и памперси, да го къпя, преобличам, храня и разхождам сред природата. А когато порасне, да върви заедно с мен и майка му. Приветствал съм този миг преди няколко години, но когато тук на скоро се замислих, как със страхопочитание съм гледал баща ми как кара колата и го преживях в спомена си, и  усетих, че съм готов за това събитие.
Вярно е, че дори не знам, какво е да си физически баща на едно или повече деца, но мисля, че ще мога да се справя и с това начинание. Благодаря на природата за възможността да се размножаваме и да знаем в дълбочина, какво е да дадеш любов и заедно с това да я получиш и когато се съедини тази любов се получава ново тупкащо сърце-бебето, което  очаквам/един ден/. Това сега е само мечта, както всички други до сега, но усещам притегателната му сила в пъти повече от другите и когато говоря за това краката ми омекват и сърцето ми сякаш лудува.
Когато започнах да пиша преди 11г. се чудех дали децата ми/т.е. книгите ми/ ще бъдат харесани на масите от заобикалящия ни свят, защото си мислех, че това е най-важното. С времето, когато сърцето ми започна да диктува своя път аз само слушах, изпълнявах и извървявах своя път. Разбрах, че не нужно дори да се вглеждам или сравнявам с някого, а още повече да завися от неговото одобрение. От този момент нататък аз растях „о”свободен в живота си. Про-буждането ми се оказа решаващо за новите крачки и така аз благодаря всеки ден за това, че имам възможността да дам своята любов, принос и може би няколко десетки написани книги от мен.
P.S.: Мило бебче, очаквам те с трепет в сърцето си. Искам да знаеш, че не знам много за това, как да се справя с твоята поява, ще съм благодарен и на майка ти, когато ме води в профсията родител.