Ментален подарък за Новата Година - 2018г.

Ценността на човека трябва да се определя от това какво отдава той, а не от това какво е способен да постигне. Стараех се да стана не толкова успешен човек, колкото ценен човек. Гледайки световно известните хора, открих, че всеки от тях е дал нещо на света. Нужно бе да се науча да давам, за да имам възможност да вземам. Когато моята цел стана Увеличаването на ценностите в света, се качих на следващо жизнено ниво.

След като вече 8 човека ходят на воля след ИНСУЛТ (а само 4 са през тази година 2017г), то няма какъв по-голям подарък да се генерира точно в навечерието на старата - 2017г и настъпването на новата – 2018г. Доволен съм дори когато днес на 30.12.2017г. Баба Данче Дунева от с.Джулюница направи своите поредни крачки но навън от стаята, в която бе прикована от Инсулт. Но след моята поява тя проходи на 6-тия ден(18.12.2017г) и от тогава до днес тя „крачка по крачка“ напредва и се справя сама. Става си сама от леглото и напредва. Показа завиден ДУХ на боец, който иска да се справи със своето предизвикателство.

Днес дори не подозираше, че ще излезе навън до вратата, защото пътят минава през мястото където е паднала и се е страхувала от там, за да го погледне отново. Болезнено е най-вероятно, но аз и помогнах да преминем и да се освободи от страха. Така стигнахме до входната врата и сама на собствените си два крака погледна безлюдната улица на която живее със собствените си очи. Велик миг е този при условие, че само до преди 17-18 дена са я вкарали на леглото и от болницата с чаршафа и са я оставили да „се спасява“ както може. О, Боже, че то това е жива Благословия, защото Вселената си знае работата. И дъщеря ѝ Денка ме открива мен, защото знае за друг мой случай с Митко, който в началото на лятото изправих от същото-инсулт(получил го един ден докато се връщал от работа). Коварно и бързо връхлита човека и бавно си тръгва. Но аз не се предавам и предизвиквам всички да правят същото: да не се предават, защото не са губещи.

Засегнатите от ИНСУЛТ не се нуждаят от упреци и обвинения, те остро се нуждаят от внимание и грижа, както и от разбиране и състрадание и едва тогава от професионализъм.

Също така днес баба Данче стана на 76г. почерпи и беше по-жизнена от всякога. Очите ѝ светеха и се виждаше емоцията, която изпитва когато заговори за началото когато се е върнала от болницата и днес на този неин празник тя ликува, защо вече знае, че е поправимо онова, което другите смята за необратимо. Най-вероятно, защото не знаят, че точно аз съществувам. Но тези, които знаят вече ходят смело из Лясковец. Щастлив съм когато ги видя да крачат без чужда помощ и когато имам време се спирам за да ги заговоря...Така се случват и хубави неща в живота ми, чрез който се променя и възстановява чужд-такъв!

„Бъди търпелив към всичко, което е останало без отговор в сърцето ти, и се опитай да обичаш самите въпроси.” /Райнер Мария Рилке/

Христóв Ден...

Христóв Ден или Хрѝстов Ден...Единият Ден е Раждането на Исус, а другия е моя Имен ден. Независимо, къде е ударението на думата или в/у Живота...все е празник за мен,за вас,за нас. Честито да е Раждането, честит да е и Празника ми. Наздраве да е за мен, за вас и нас! Светло Рождество Христово, здраве и мирни дни,името ми с добро и чест да се чува!

Година в резюме: Живота не дава готови решения!

„Веднъж овладели времето, ще разберете колко истина има в твърдението, че повечето хора надценяват това, което смятат, че могат да постигнат за година – и подценяват това, което смятат, че могат да постигнат за десетилетие.”

                                                                                                 Tony Robins

1.Семинар Метод Силва-2016г.;         
2.Специализация  „Масаж на Стол“ в София;
3.Издадена книга: „Женена за един!Спяща с други!“;
4.Издадена книгата: „Силата на Пръстена“;
5.Семинар Силва Интуишън систем;
6.Създаване програмата за Лоялни Клиенти;
7.Изложба „20-сет Години Тишина“ в гората на 31.юли.2017;
8.Поклонение в Рила 19.август;
9.Празнуване „10-сет години Любовта към Една жена“;
10.Празнуване на Р.Д. 6г.Масло от Джоджен и 5г.Кром-Крем;
11.Създаване на Свободна „Зона без стрес“
11.Изправени 4 човека от Инсулт през 2017.;
12.365 дни без фейс и прочетени 67 книги;
13.Клип с Маска от Домашно домати и Алое вера;
14.Юбилейна картина 50-г. на Гайдаря Петър Янев;
15.3-Реколти Джоджен и 4-та провалена за първи път от 6г.;
16.3 Лютеници създадени от градината с доматите ми;
17.Записване в Колежа,който чаках 18-сет години за това-в София;
18.6 човека получават Картините; „На-рисува-На Любов“ за цялостен принос относно сбъдване на мои Мечти;
19.Започнат нов роман МАХДИМ.
20.Изправен още един нов случай на Инсулт и рехабилитация на жена със сменена става;
21.Най-Спорната година за всичките ми 23 години на практикуване на МАСАЖ.
22.Успешно издържани първите 7 изпита от семестъра на Колежа;
23.И някъде м/у Другото се опитвам да бъда Добър човек за хората,които ОБИЧАМ И ОБОЖАВАМ.За другите ми е все тая как ме възприемат. Имат пълното право да мислят, каквото си поискат.

Пътуването е тази Магия в Университета на Живота, която първо те оставя без ДУМИ, а след това те превръща в РАЗКАЗВАЧ...

Kim Wilde - Million Miles Away

Ти си далече на хиляди мили

Преди време ти ме погледна и ми каза,че ще дойде време, когато ти ще заминеш далече.
Но не уточни и ми каза, че трябва да живеем само ден за ден. Знам, че има моменти в живота, когато хората се променят и тръгват по своя път.
Но ми липсваш повече с всеки изминал ден.

Ти си далече на хиляди мили, но те усещам в сърцето си.Въпреки, че боли да ме напуснеш по този начин.
Ние знаехме, че това ще се случи в самото начало.
Защото ти никога не каза, че нашата любов никога няма да свърши.

Няма определен начин, по който да обичаш, няма правила,
който да следваме, нищо просто или определено.
Ние си правим своите собствени правила как да обичаме,
а някой ползваме назаем, надявайки се, че любовта не ще свърши,
но скъпи, сега знам, че не ни остана къде да отидем.

Ти си далече на хиляди мили, но те усещам в сърцето си.
Въпреки, че боли да ме напуснеш по този начин.
Ние знаехме, че това ще се случи в самото начало.
Защото ти никога не каза, че нашата любов никога няма да свърши.

И ако пътувам до звездите, бих те открила където и да си,
бих докоснала тайната в сърцето ти, и бих я освободила.
Или ще ми обърнеш гръб,защото вече ми липсваш все повече
с всеки изминал ден.

Ти си далече на хиляди мили, но те усещам в сърцето си.
Въпреки, че боли да ме напуснеш по този начин.
Ние знаехме, че това ще се случи в самото начало.
Защото ти никога не каза, че нашата любов никога няма да свърши.
Защото ти никога не каза, че нашата любов никога няма да свърши.
Ти си далече на хиляди мили,
Ти си далече на хиляди мили,ние знаехме, че това ще се случи в самото начало.
Защото ти никога не каза, че нашата любов никога няма да свърши.
...Че нашата любов никога няма да свърши.

Щедростта в Hri100V Art!

Всичките 6 човека получиха своите подаръци до Коледа-2017: По различно време Определени Хора са Заслужили и Допринесли за нещо Мое,си получават своите картини: "На-рисува-На-Любов" от Изложбата ми в гората на 31.07.2017г. - "20-сет Години Тишина" като "Подарък за цялостен Принос, в Сбъдването и Случването на определени пасажи от цялостната(ми) картина на Мечтите на Христо от Лясковец - Христов."

Защото когато ме намери Любовта за достоен, сама започна да сочи Пътят ми и да Лекува!

38 пъти се Случи ДНЕС!

Ето ме това съм аз - Христо от Лясковец! Show Must Go On. Избрал съм да Живея преди 38 години (на тази дата 28.11.) с помощта на моите Родители, поради всичко онова, което мога да дам на Света около мен (което не се разгърна на-вед-нъж)! Стъпка по стъпка Сбъдвам Мечтите си и продължавам по своя път напред. Защото когато ме намери Любовта за достоен, сама започна да сочи Пътят ми и да Лекува! Така разбрах какво Обичам и го следвам без значение какво ще ми струва. За това нямам нужда от велики неща в Живота си, а от малки едва забележими, които го правят Велик. Така не позволявам на Разума да контролира Сърцето ми. Също така тогава разбрах, защо човек има нужда от две ръце. Едната е да си служи с нея, другата е да Служи на човечеството!

Reverend Pastor Hrsto Hristov-Lyaskovets!

Трите ключа на Елена!

”Във всяка своя постъпка проявявай гъвкавост, любов и благоразумие. Старай се да бъдеш мъдър скулптор на самия себе си и се пази да не станеш мека глина в ръцете на лоши приятели. Помни, че с всяка твоя лоша мисъл, дума или постъпка нарушаваш свещените права, с които ти, като всяко творение, си щедро награден от природата. Старай се да очистиш речта си от празни и безсмислени думи. Нека твоята реч бъде ясна, отчетлива и кратка. Избягвай местата, в които се говорят празни приказки, където витае злоба и ненавист, и където царят раздор, вредни развлечения и глупост.

Не бъди суетен. Изкорени лъжата. Бъди честен и приветлив. Разширявай в себе си чувството на благородство и в общуване с хората бъди вежлив и обикновен. Чувството на страх трябва да ти бъде чуждо. Твоите мисли са твои рожби. И всяка от тях ти трябва да направиш прекрасна. Всяка мисъл трябва да бъде съзидателна сила, насочена към доброто. Помни винаги, че силата на мисълта е много голяма и бъди готов да я употребиш в помощ на света.

Бъди чист и нека любовта се лее от теб, както ароматът се отделя от цветето. Приеми твърдо и непоколебимо решение да станеш изразител на любовта и готовността да помагаш навсякъде, където можеш да направиш това. Нека твоят живот бъде като радостен лъч за другите. Потърси в своята душа елмазите, които би могъл да положиш в съкровищницата на общото благо.
Пази се от празните минути. От тях гнездо може да си свие мързелът. Празните минути могат да се превърнат в часове и дни, а задачата на днешния човек е голяма. Животът, безусловно, е многостранен и интересен. От разумно оползотворените минути ти можеш да изтъчеш истинска и красива дреха за твоята душа. Затова се старай да украсиш всяка минута от твоя живот с труд, знания и чисти мисли.

Нека твоята душа излъчва постоянно светлина и благост, топлина и състрадание, бодрост и желание да се помогне на ближния. Тогава ти ще почувстваш, че трудните дела губят своята тежест, а мрачните одежди на страданието се превръщат в белоснежни покривала на чистата лъчезарна радост. Бъди внимателен и снизходителен в съжденията си за хората, защото и ти самият си несъвършен. Но бъди строг към самия себе си и неуморно работи над изправянето на своите собствени недостатъци.

Не падай духом, ако те постигне неуспех. Унинието може само да отслаби твоите сили и да забави твоя вътрешен растеж. По-добре събери силите си и помисли какъв мъдър изход да намериш за по-нататъшните си действия. Само по този път ще умножиш своите сили и ще увеличиш своята устойчивост.
Всяка неудача и горчив опит превърни в ценен урок, който да ти служи мъдро по-нататък. Изразходвай грижливо и разумно енергията си при всяка работа. Направи своето тяло силно, бодро и издръжливо. Не го обременявай с храна в по-голямо количество, отколкото това е нужно за нормалното хранене, не го обременявай и с всичко останало, което явно вреди на здравето. Изучавай законите не само за духовния, но и за правилния физически растеж. 
Твоето тяло е най-близкият ти инструмент, с който трябва да си служиш мъдро.
Развивай в себе си колкото се може по-голяма чувствителност и любов към заобикалящата те природа и ще чуеш нейните нестихващи песни, пеещи хвалебствен химн на животворното Слънце. Разтвори широко своето възприятие за красота чрез изкуството. Обичай музиката, картините. Вглеждай се в играта на цветовете. Вслушвай се по-внимателно в звуците. Проявявай повече интерес към всичко, в което е проявен геният на творците на красота. Избирайки си някаква специалност, не бъди едностранчив. Интересувай от всичко, което може да обогати твоето световъзприемане.

Радвай се на всичко, в което е изразена красота. Радвай се на последните лъчи на залязващото Слънце. Радвай се на първите разведряващи лъчи на утринната зора. Радвай се и светлината на слънцето в твоята душа ще бъде по-ярка, а далечните светове по-близки. Трябва да се върви към върха на планината. Но колко трудно е да се изкачваш нагоре и колко лесно е да се спускаш надолу… Помисли, какво безкрайно щастие е да покориш планината и да посочиш на останалите пътя напред. Колко неизвестни за теб неща ще видиш оттам, какви необятни хоризонти ще се разкрият пред твоя изумен поглед. Тогава ти ще разбереш цялата ценност на изминатия път. И ще получиш това, което толкова упорито си търсил, без оглед на лишенията и побеждавайки трудностите.

Затова винаги, всяка минута от своя живот се издигай все по-нагоре и по-нагоре. Знай, че при най-трудното изкачване ще ти бъде подадена ръка за помощ.”
„Трите ключа”, Елена Рьорих

Зануляване на Кармата с Метода Силва!

Зад всяка успешна история,винаги стои човек с мечта.

Скоро се запознах с метода Силва (2016-2017)първо чрез книгите преведени на български, и бях впечатлен. И по тази причина посетих семинарите "Silva Life System (2016)" и Silva Intuition System (2017)". 

Единия Курс приучава към бърз и лесен начин за навлизане в ниво на релаксация по всяко време, показва специални техники за въздействие над навиците (и тяхното отработване), както и за решаване на проблеми, постигане на цели, запаметяване и спомняне, поддържане на здравето и лечение (което много прилича на Рейки) и т.н. А другият вече разгръща по-големият ни потенциал на съ-Творци-ЕСП (Ефективна сетивна проекция) и ни извежда на едно по-различно ниво на съзнание достигайки то Тета съзнание - освен Алфа! Усещането по време на процеса е трудно за описване - това е нещо, в което Първо трябва да участваш и да го преживееш там на място,когато Те води лектора-Стоян Лаловски (защото ме питат какво е, а аз не бих искал да го обяснявам, защото за всеки може да бъде нещо различно). То е като докосване до една полезна Мъдрост, Проблясък на нашето вътрешно Прозрение - в мига, когато имаш нужда от него, усещане за едно Любящо, могъщо присъствие без да ти отнема Свободната Воля и Интуитивния Избор (каквото прави всеки ден - "църквата").

Препоръчвам метода на всеки, който иска да работи върху себе си (защото това е неограничено личностно развитие, чрез което вътрешното опознаване и щастие разширявайки се Разбираш, че нямаш Предел и Лимит и е Божествен ДАР), да се Самоусъвършенстваш (без значение на кого, каква е професията му, призванието и дейността му), да Постига повече и по-добри неща. И да поема повече контрол над Живота си, като Бъде по-добър човек!!!

"Онова,което се е случило веднъж,може никога повече да не се случи.Но всичко,което се е случило два пъти,със сигурност ще се случи и трети път."

ЗанУляване на Кармата!

Любов от пръв поглед…ли чух?!

Да видиш човека за първи път и веднага да се влюбиш. Често абсолютно здравомислещи хора губят ума и дума заради любов от пръв поглед. Това се случва както в младежките години, така и в зряла възраст.И все пак...

Какво се случва в момента, когато се срещат очите на двама души и между тях пламва искрата? В повечето случаи това се обяснява така: срещат се бившите „половинки”, които в минали животи са били съпрузи, любовници или са имали платонически отношения. Когато двамата се погледнат в очите, се активира енергията от минали животи, която е записана в техните енергийни полета. Става „разпознаване”.

Започват отношенията. Може да има реално съвпадение на вкусовете при двамата, съзвучие на мислите и т. н. Вихърът на емоциите им завърта главите. Двамата не са се познавали по-рано в този живот, а за миналите си животи може и нищо да не знаят. И на тях им се струва, че при тази среща, когато са почувствали някакво необяснимо привличане един към друг, има пръст съдбата. Но днес партньорът е съвсем друга личност,по нещо приличаща на предишната, но все пак нова, събрала най-характерното от минали прераждания, а не от едно конкретно. Тези две личности, влезли във връзка, мислят, чувстват, постъпват съвсем различно. И не е задължително да продължат взаимоотношенията си от миналото, дори това да е било любов до края на земния им път. При сблъсъка с действителността често такива отношения гаснат. Мощното влечение се разсейва, сблъскват се миналата и настояща реалности и се появяват конфликтите.

Зануляване на кармата...Ако хората са достатъчно мъдри, ако чувството, което е възникнало, е истинско и светло, те могат да намерят общ език  и да построят отношенията си, осъзнавайки и чувствайки причината, която ги е събрала, и да я отработят. Да продължат отношенията си, освободени от кармична зависимост. Често става обратното – хората се разделят. Кармата остава неотработена и продължава в следващото прераждане.

Кармата, която ни свързва с този човек, ще остане непроменена и ще се пренесе в следващия живот. Посланието, което носи, няма да е разбрано и урокът няма да е научен.

(Една достойна Любов изразявана от мен и пазена в дълбока тайна!Свидетел е само Манастира, но той пази своите тайни Дълбоко в подземията си!)

(Авторска продукция на картината-"На-рисува-На Любов" от Първата самостоятелна Изложба на Христо от Лясковец-Христов - наречена "20-сет Години Тишина")

Всичко се променя,дори и славата!

Арнолд Шварценегер е направил снимка на самия себе си, спящ на улицата под известната си бронзова статуя и написал тъжно: "Как се променя времето".

Причината, поради която написал изречението била не само, че вече е стар, но и че, когато бил губернатор и отворил хотела със статуята пред него, служителите му казали: "По всяко време можеш да дойдеш и да си запазиш стая".

Оттеглил се вече от поста губернатор, Арнолд отишъл в хотела да си запази стая. Администрацията отказала да му даде стая, защото всички били запазени. Той си донесъл спален чувал и легнал пред статуята.

Посланието е следното: "Всичко е временно, но човек винаги трябва да спазва дадените от него обещания или да не дава обещания, които не може да спази".

                                                                                                 Арнолд Шварценегер

Рила планина-Сбъдната Мечта!

„Началото на Мъдростта започва с желанието за нея.“

Календарът,който ме Вдъхнови!

„Онази година (2016) Петя -жената, която ме вдъхнови да напиша един от романите си „Африка в моето сърце“ (който е преведен вече на три езика) ми подари календар, който е закупила  с цел набиране на средства - кауза. Календара изобразява всички 7 езера в Рила + изгрева. На него си записах важни рождени дати, но сега ще нанеса и тези дати 17,18,19,20,21 август 2017г. И го виждам всеки път когато се раздвижа из стаята. Та се замислих, дали това което съм си поставил пред очите и вярвам, че ще го постигна, то наистина ще се осъществи дори без  да се безпокоя, че може да стане?!

После предната седмица преди тази дата гледах снимки на мои познати, че са били там. Кметицата на Лясковец също е била там. Синьото от календара ми се набиваше на очи, а не знаех защо... Докато един ден не получих филма за Алекс Орбито – „Човек на Вярата“ (Man of Faith), а дори не знаех защо... го заслужих. Просто човекът изпратил ми го така е преценил. Невидими и неведоми са пътищата, както и способите на БОГ. Във филма се разказва за този свят човек, който извършва операции с голи ръце и т.н.Хиляди хора по тази Земя са усетили силата му, а той е толкова земен и същевременно ИЗВЪН-земен. Дори на 9-ти юли 2017г. в зала 1 на НДК е било представянето на филма (за което не съм разбрал). Над 2000 човека са видели документалния филм на „Списание 8“, благодарение на главния редактор Ганета Савова и режисьора Добрин Кашавелев и на всички знайни и незнайни, видими и невидими помощници.

Алекс Орбито-Снимка "Списание 8"

Та така, както достигна до мен този уникален филм, така и аз го изпратих на моята скъпа приятелка Мария(това е приятелка, която в знак на благодарност към осъществяване на мои мечти я посветих в Рейки Мастърска степен на 16.11.2016г) . Точно на нея и бях казал преди време, че ще ни търсят от различни Алианс-Сдружения като лечители и мен вече ми пратиха имейл с точно такова предложение. Аз нямам нужда от обединяване, а от фронт за работа. И от филма, който и пратих тя видяла, че Алекс Орбито е бил на Рила и е играл Паневритмия накрая. Така тя се вдъхновила мигновено от това, което е видяла и проверила кога е тази сбирка. Оказала се, че е скоро на 19-ти август – събота и предстои да се случи. Така се обади и направо ме предизвика с предложението си... Ха, ти да видиш, си казах аз. Това малко ми прилича на „отпуска“ от Вселената с цел някаква награда за добре свършена работа. А аз дори не я планувах заради другите си специализации, които предстоят. Но пък избрах този избор и сега остава да се случи. Нищо, че вече явно се е случвало всеки ден поглеждайки календара и представяйки в съзнанието си, какво ли би било, след като съм вече там?! Най-вероятно зарядът и магията на Планината не е за изпускане. През последната една година от как изкарах Метода Силва, колко много неща реализирах и случих, а сега и това... О, Господи благодаря ти. Както се шегувах с този лаф „няма как да е по-добре“, сега се заигравам отново. Явно има защо Енергията, с която работя да ме поведе в планината, за да се заредя, защото явно ме очаква нещо още по-голямо...“

                                        (Извадка от дневника ми-петък 11.08.2017г)

Тишината може да се тълкува като Самота или Свобода!

...Така след тази кратка предистория е време да „тръгвам“ най-накрая. И така, на рейса и в София. Оттам на баница с айран и се умножихме в трима, и тръгнахме към Рилския манастир. Защото пък 18. август. 2017г. е „някакъв празник“ на манастира със заглавие “Успение на Св.Иван Рилски“... Дали той „е успял“ не знам, но ние успяхме да отидем там...

Още преди да тръгна в седмицата натам към Рила, сключих договор с „от Другата Страна“ всичко да се случи по-най добрият начин за всички страни от пребиваването ми/ни в чуждите земи...

Още с пристигането си пред манастира, преди дори да се питаме, къде ще спрем, излезе кола от мястото си и един полицай направо ни посочи мястото му. Воала ли до-чуха ушите ми. След това влязохме вътре и разгледахме мрачния свят на християнството. Запалихме свещи (нали така правят всички), взех и вода за скъпите ми същества, записах над 12 имена за четене за здраве. После посетихме и музея в манастира и видяхме неща, които не се срещат никъде, като Рафаиловия кръст с миниатюрите изработен от монах Рафаил за цели 12-сет години...(но да си призная не „изгарях“ от желание за среща с тях).

Времето там беше ветровито и слава Богу, защото идвам от място където жегите през август са сериозно изпитание...

Очите не спират да разглеждат тия величествени рилски възвишения,

защото те не бяха ги виждали до сега... Притаявах дъх доста често и въпреки, че слънцето ми блестеше на моменти, то гледах с насълзени очи... но гледах. Сигурно събирах спомени, докато изживявах нещата на живо – сега. Но и тук „панаира на суетата“, която цари както на другите места е  епидемия и никой не я забелязва... докато охраната на манастира не започнаха да спират жени с къси гащи,разголени потници и деколтета и не ги помолят да се закрият, защото това не е заведение, а манастир. А те горките като попарени гледат и се чудят, „какво а-дже-ба става тук“ и защо ги спират... та те така си ходят навсякъде, нали е моде-рно!!

Следва продължение... 19-ти август е 231-ят ден от годината според Грегорианския календар (232-и през високосната).Остават 134 дни до края на годината.

Оттам направо заминахме в посока Рилските езера... Само, че не се стига толкова лесно до там. Защото като страж стои село Панúчище с криволичещия си път. И така нетърпеливи пристигнахме близо до лифта и започнахме „като жадни“ да попиваме от обстановката, да гледаме, какво се продава, кой какво предлага и нещеш ли стигнехме до най-важната информация, която бе златна възможност. Тя бе предоставена от охраната на лифта: „утре лифта ще бъде отворен в 6:30, и ако искате за да не чакате на две места, по-добре си вземете сега билети за него!“ Безценно е да ползваш джокер директно от човешкия източник. Взехме ги „тия хартийки“, които щяха да ни дадат достъп до по-високата цел Рилските езера... Но разбрахме, че имаме и други избори: да се возим на джипове до там, или да ходим пеша...Три възможности, една цел-езерата. Но другите два избора дори не влязоха в обсега на желанието ни. После посетихме лекция от 18 часа - на гост от Италия Паоло Коралини - “Единно семейство - традиционно Айкидо” в рамките на Международен Симпозиум Седем Рилски езера от 18 до 20-и Август.

Така в подножието на лифта открихме  заведение с дървени палети отвън и

направо седнахме на тях. Оцених какво е да ядеш от лясковските домати, които бях произвел и донесъл за подарък на моята скъпа приятелка Мария и Тодор. О, Господи толкова свеж въздух, такава свежест в доматите и сандвичите, че... „муаш“ като невидял. Скри се слънцето и стана кучи студ. Рязко се сетихме за шапки, ръкавици, качулки и такива уютни материи, които да „ни спасят“ от тънкия вятър, който през деня разхлажда, но вечерта сковава в прегръдките си. Последва организация на спалното където щяхме да спим. Можеше и под звездите да е, но... не си ли екипиран за това невидимо изпитание сутринта(ако въобще е мигнал човек), ще е на шушулка и надали би искал да прави каквото и да било, след това. За това ние бяхме авантюристи и „спахме“ в колата огънати като пашкули, за да полетим сутринта по склона като пеперуди. Заигравам се с пеперудата, защото два месеца преди да тръгна на там започнах да пиша продължението на романа ми „МАХДИМ -2“. Вътре описвам една история с пеперуда, която ни запознава с царството й. Та такива ти ми неща. Ако може да се нарече спане в кола, да случи се, кой хърка, кой мърка, спомени оставихме и през нощта. Изпреварих алармата и станах в 5:25. Станахме рано за да можем да се „организираме“ и да „хванем“ лифта като първи. Е, не успяхме да сме първи но поне бяхме от първите 15-сет. Видях, че хората масово си слагат раниците не отзад, а отпред... а после разбрах, че това се прави за да може като се качиш на лифта да си се настанил стабилно...Човек се учи й когато гледа „другите“ какво правят и извлича, полза, ако му е от полза... ще го помня това свежо, студено утро, когато: бях си сложил кецовете, ръкавиците, и качулката на суитчера и тръпнех от вълнение и хлад на опашката, която зад нас растеше главоломно...

И пуснаха лифта. О, Боже, къде отивам? Какво ще видя там?! Как ли ще пристигна?! Все някакви питанки се обособиха в главата ми крачейки и чакайки лифта да ме „подбере“. Да защото той не спира да ме чака (само мен), а минава подбира и заминава и идва следващия на някаква реголярно разстояние. Но мен ме „догони“ някаква жена. И хоп както си мислех, че ще бъда сам, то сме двама. И след като се представих с: „майка не ми дава да говоря с непознати, за това е редно да се запознаем-аз съм христо от лясковец“ и си подадох ръката... и се запознахме. Някак разговора започна, а докато пъплехме с лифта нагоре се появи от ляво на нас и изключително червено-жълтия диск наричан Слънце, и сумиращ началото на деня ни с Изгрева си, като жива благословия. Бяхме толкова близо до него, а всъщност сме толкова далече... И както си говорехме, жената чу някой неща за мен, и се разплака. Наложи да се извинявам, че „тя бе докосната“ от думите ми... О, Господи, докосването работи...и тук на 1200м н.в. Благослових я малко преди да слезем тихо и пожелах Светлина по пътя. Да няма как да знаем ние за кого сме като истинска благословия и кой за нас е такава...(а после моите приятели които бяха зад мен на следващата седалка ме питаха, какво става, че виждат тази жена да плаче слизайки от лифта-стряскащо си е?!Разказах им, какво преживя тя и сигурно „е подозирала“, за това е бързала да седне с мен в лифта. Кой знае! Да вярно е 15 мин се изкачвахме но след като тя разбра и усети енергията ми и ме хвана за ръката усети, че е гореща. (Да аз също „греех“ и с това докосвах мълчаливо хората). Така като свърши изкачването с лифта, се озовахме в подножието на хижа „Седемте езера“ и оттам се откри още по-голяма гледка водеща нагоре. О, Боже... започва катеренето с раницата на гърба. Тъкмо тогава осъзнавах, че в главата ми се активира брояч, който започва да отчита, кое наистина ми е нужно че го нося, и кое не, но съм го взел, за да ми тежи, защото мога да го нося... И да съжалявам, вече е късно, за това ще съм в ролята на мулето и ще демонстрирам „катърските си“ качества да мъкна...

(От хижа „Пионерска“ в Паничище до хижа "Рилски езера" през 2009г. е пуснат седалков  лифт с денивелация от 1580м  надморска височина на 2100м за 16 минути. Лифтът помага да се избегне най-стръмният участък по маршрута към и от Седемте рилски езера.)

"Болен лифт" здрави хора носи!"

Там вече имаше хора посрещащи изгрева под съпровода на цигулка-Дъновисти. „Хвърлих им едно око“ и прехода започна. Все повече хора слизаха от лифта и се устремяваха нагоре като нас. Пред нас хора, зад нас също. Нагоре времето става студено, но на мен ми стана топло. Съблякох се по потник и така ходих до езерата чак. Ходенето е любопитно защото поставя на изпитание както сърцето, така и очите(защото виждам това за първи път), съзнанието ми се разтвори и забравих буквално кой съм. Само вървяхме и снимахме. Пиехме вода и крачехме. Някъде „на върха“ до табелата на едно от езерата ме настигна Иван-човекът от Горна Оряховица, от който купувах най-ценните си книги. Една от тях бе „Автобиография на един йогин“ на Парамаханса Йогананда. Здрависахме се, докато той с изненада ме попита какво правя тук? А аз шеговито го „поведох“ като му казах, че се разхождам... случайно попаднал тук. И както си мислех, че точно тук няма как да ме познае някой, то се оказа че Вселената ме опроверга отново и отново, защото той е последовател на Дънов... А точно днес на 19.август Дъновистите отбелязват според тях настъпването на Божествената

Слънчева Нова година. Е, добре така да е, ще я посрещаме...

Вървяхме ли, вървяхме. Много ходене, много вода и пот, Слънцето започва да пече, гали ни с лъчите си... и пак ходене и пак чуваш оттук –оттам хем наша, хем чужда реч... Така с хиляди крачки, и също толкова удара от сърцата ни се озовахме до езерото Бъбрека  - 2282 м. надморско равнище. Веднага отидохме до него и аз си измих лицето, и там записахме посланието ми към фризьорката ми, която „ме бе видяла“ в думите си, как правя това. След това се разделихме и аз отидох на малкото хълмче над езерото и седнах. Там извадих молива, гумичката и платното си и започнах да поставям първите щрихи  от гледката пред мен - езерото Бъбрека. Заедно с това снимах за да мога да нанеса цветовете след като се върна. Отдадох се след това на медитация и съзерцание... като осъзнах, „колко съм малък“- като прашинка от плажа на живота. Направо се само-забравих пред това величие на (Шанг)Ри-ла. Сякаш това изчисти или изтри някакво място в мен, за да мога да получа още дарове от Вселената. Може би това също бе дар, за който бях дошъл точно тук, като лечител, защото знам, че в пълна чаша няма място за нищо, каквото и да е то (освен утайка)... Още един повод за благодарност...

Имам вяра, че мога да постигна всичко, което пожелая - и получавам цялата помощ, която ми е нужна, когато ми е нужна. Просто за мен е важно да не се отклонявам от целта си, да бъда последователен и постоянен. Както и да не обръщам внимание на ония, които ми се смеят на мечтите.

...А те отишли "да играят" Паневритмия, мислейки си, че някой ще ги пусне... Уви, не се отнесли с тях подобаващо... не са си „платили членския внос“... Така, идеята тръгна оттук да се види и участва в наследството на Великана Петър Дънов, а всъщност "наследниците му", какви ги вършат. Обезсърчават хората, които искат "да опитат" Дарът му. Жалка картинка! Последва фотосесия и моята първа инициация на човек в Рейки на Рила малко над езерото Бъбрека. Така Тодор получи своят Дар и вече е Мастър. Той е шестият иницииран Мастър от мен, за тези 4 години от как си служа с Рейки. С живот и здраве да си го ползва и да служи на човечеството. Защото това

учение не е само за „богоизбрани“...

Последва слизане и обяд в хижата „Рилски езера“, а оттам на лифта и надолу към колата... После кафе и анализ... до рампата в кафето. Не бързахме - признавам си да тръгваме, защото това място е изключително и ме освободи (а може би ми додаде „Гигабайти“ за да запиша още неща в книгата на живота си-кой знае).

Така сбъднах още една своя мечта от дете... Но съм признателен, че едва сега се осъществи, защото съм много по-осъзнат и намерил себе-то си...