1. Как се чувстваш
в момента?
-
Благодаря, добре.
 |
| ПАВЛИНА СОКОЛОВА |
- Да, случи се
така, че за една година издадох две стихосбирки. Ами, писателите имат периоди,
в които не пишат с месеци, и други моменти, в които са като непресъхващ извор.
Случи се така, че 2011 г. беше доста вдъхновяваща за мен. След представянето на
първата ми стихосбирка за около половин година написах 60 нови стиха. Поместих
ги във втора стихосбирка. Кръстих я "Луностишия". Знам, че няма
такава дума, но реших, че трябва да има, защото ми звучи много романтично.
Озаглавена е на мой стих, в който описвам себе си като точно такава -
романтична жена, която пише стихове нощем, говори си с Луната, а при изгрев слънце... "оставя след себе си дъх
луностишен...". Обичам магията
на романтиката и се радвам, че кръстих
стихосбирката си именно на този стих.
3. Може ли един
писател да съжалява, че е избрал да пише според теб?
- Да умееш да твориш не е избор, това е дар от
Бога! За себе си мога да кажа, че няма как да съжалявам, че пиша. Вече съм
казала какво е поезията за мен - тя е част от живота ми, тя е моя приятелка.
Тук не става въпрос за избор - това е начин на съществуване.
4. Стихотворенията
ти носят послание за мир, любов, болка, страст... Защо е толкова смесена
палитрата?
- Защото това е животът! Той включва всичко.
Може би са такива, защото са огледало на същността ми - в ежедневието си,
никога не съм била еднопосочна или ограничена. Мога да гледам всякакви филми,
да чета всякакви книги, да слушам всякаква музика... Е за това последното може
да се използва и думата "изтърпявам" . Има стилове, които изобщо не мога да нарека
"музика", но да не се отклоняваме от темата...
5. Опиши живота си,
творчеството си и себе си с по една дума?
- Животът
ми... е спокоен. Творчеството - докосващо. А аз... не мога да се опиша с една дума.
6. Смяташ ли, че с творчеството си допринасяш светът да стане по-добър около теб?
6. Смяташ ли, че с творчеството си допринасяш светът да стане по-добър около теб?
- Няма как да
променя , било то светът, било то даден човек... Но поне мога да го накарам да
се замисли. Тук нямам предвид любовните
ми стихове. Те винаги докосват, а и ние, хората си приличаме в чувствата. Но се
надявам с другите си стихове да успявам
да съм полезна. Там са скрити
най-различни послания - обич към децата, към родината, уважение към
възрастните, умеене да простиш, да не бъдеш алчен, злобен, самовлюбен,
завистлив... Но промяната идва в човек,
само когато той пожелае и реши да я има.
7. На кого искаш да
благодариш отново за това, че личното ти произведение е на бял свят?
- Благодарност отправям към всички, които
помогнаха за визията на "Луностишия" , към моите
близки и приятели - за духовната подкрепа към мен, към всички непознати
почитатели, които пишейки ми, ме карат да се чувствам значима за тях.
8. Какви са най-големите ти разочарования свързани с писането ?
- Ех... Колко много
неща мога да кажа тук. Всеки знае колко красив е светът на поезията. Но в
реалността всички пишещи хора се сблъскваме с
негативни емоции. Дали ще видим наш стих с чуждо име под него, дали ще
се изсмеят на наша творба, или пък няма ни да кажат и едно
"благодаря", когато подарим труда си... Сблъскваме се със завист, злоба,
неразбиране... В такива моменти ми става
тъжно - когато виждам колко неуважително се отнасят някои хора към това, което правим. А то е
скъпо за нас! Всеки стих е рожба, родена от душата! Разочароващо е също така и как ни "консумират" в
Интернет - масово се разпространяват
наши творби без да са написани имената ни под тях. Това не е популяризиране,
това е неуважение! Винаги ми се е искало
да попитам хората, които при копи/пействането
умишлено пропускат името на автора, защо го
правят, кое им пречи? Наскоро, за
пореден път попаднах в Интернет на стих
на моя близка и любима писателка без да е споменато името и. Попитах
потребителя, публикувал стиха защо не е
написал името на авторката. А той ми отвърна "Това не е важно!" ...
Малко хора осъзнават, че така спират реализацията на много от съвременните
български автори!...
9. Ако имаше друго нещо, с което би се занимавала, какво ще е то?
- Интересен въпрос!
Ами, най-голямата ми страст след поезията е музиката. Много обичам да пея!
Всъщност, преди години пишех песни и сама си ги пеех, записвайки се на
касетофона вкъщи. Беше забавно. И рисуването ми е много любимо... Имам една
идея, която искам да осъществя до края на годината. Ако успея ще се чуе. Значи
пеене, рисуване... Пропускам нещо... Фотография, разбира се! Обожавам да правя
снимки! Но, като изключим рисуването, което от 2-3 години позанемерих - другите
неща си ги върша - нищо, че пеенето
е на сина ми или под душа, а правенето
на снимки е с мобилен апарат...
10. С какво се отличава твоето творчество от това на другите?
- Не обичам
да правя сравнения, или пък да се самоизтъквам. Всеки творец е индивидуален,
именно това е хубавото.
11.Смяташ ли, че един ден биха те наградили с престижна награда, за цялостно творчество?
- Изобщо не
съм се замисляла за подобно нещо.
12. Кога си се чувствала най-щастлива от това, което твориш?
- Най-най-щастлива
ще се почувствам, когато синът ми, вече голям, ще може да прочете първият стих
от първата ми стихосбирка, посветен на него. Сега се радвам на всяка една
искрена, добра дума от хората, на всяка благодарност за стиховете, които пиша.
13. С какво писането ти помага в другата ти професия „Родител”?
- Измислям песнички и стихчета на малкият. Започвам си ей-тъй нещо... и рима
по рима, импровизирано става доста забавно.
14. Колко струват книгите ти и къде могат да бъдат намерени?
- И двете
стихосбирки могат да се закупят в София,
от книжарниците "Петър Берон"
на ул. Шишман N:2 , и "Български книжници" на ул. Аксаков N: 10. Тук се срещам с всеки, който има желание да
си вземе книжка лично от мен. "Колко малко е нужно" струва 7 лв.,
"Луностишия" - 8 лв.
За останалите градове в сайтовете
на двете книжарници се
приемат и он-лайн поръчки за
територията на цялата страна. Лично аз също изпращам книжки на хората,
които предпочитат да ги имат надписани от мен.
15. Благодаря ти,
че се съгласи на второто си интервю с мен Христо от Лясковец, Лина.
- Благодаря
ти и аз за вниманието, Христо! Успех и на теб, и хубав ден!
