 |
| Веска Ковачева кликни тук за да намериш книгите и |
Разговор „без маска” с Веска Ковачева (или леля Веска).
1.Как се чувстваш към настоящия моментa?
В интерес на истината малко объркана, защото около мен имам врагове, които не престават да ме атакуват, но отново и благодаря на Господ, че ми дава сили и търпение да понасям всичко в негово име. Не съм нито много добре, нито много зле-едно средно положение. Но пак повтарям благодаря на Господ – това e пътят ми, защото съм нужна на хората.
2.Отношението ти към живота с днешна дата какво е?
Ами като цяло отношението към живота е различно на моменти. Разликата идва от това, че хората и техните преструвки ме „дразнят”. Дразни ме лицемерието, пошлостта, която не се променя въпреки моето желание хората да се променят. И много пъти съм го казвала и в други интервюта и в контактите си със всички, че Бог иска „промяна за добро”. Нека всички знаят, че влизаме в „нова епоха”, в един друг период и знаем, че 2012г. е „преходна година”. Именно през тази година хората трябва да имат една духовна нагласа „към нещата”. Но в крайна сметка всеки сам избира пътя по които да върви.
3.Помниш ли първата среща с мен автора – на книгата Клиент №1, която беше преди 10-тина години?
Помня разбира се. Когато те видях за първи път ти беше едно уплашено и щуро дете от това, че си срещнал любовта за първи път (в този живот). Усетих те веднага, че си различен още с първото си влизане при мен, но виждах, че си дете още, дете в което зрее нещо голямо, хубаво, нещо което ще стигне върховете и аз го виждам, защото в него живее един „стар дух”, които е много силен, властвал и ще „властва в духа”. Този дух беше избрал това момче тогава (сега мъж), за неговите изяви, бъдещи планове. Видях твоето бъдеще и се надявам, че много откровено и искрено съм те насочила по пътя на вярата, доброто. Старала съм се винаги на най-доброто, но ти винаги си доказвал твоята корекност, защото със всичките си приятели и врагове си бил коректен, за което сърдечно ти благодаря. Пазя още стихотворението, което ми беше написал и посветил. Пазя го, защото толкова ми стана хубаво и плаках. И си казах: Боже, Боже за първи път някои посвети нещо на мен.
Стихотворение, което имаше много силен смисъл, това беше една чисто човешка благодарност, която за мене беше знак, че някъде някои наистина има сърце и усеща любовта която му се дава. Но ти си поел своя път и вече нямаш такава нужда от мен, не ме забравяш.
4.За хармонията в живота нужно ли е отношение, комуникация и добра дума според теб?
Това е първия знак, защото ако няма добро дадено с добро това не е добре. За да има хармония трябва наистина да имаме добро отношение между хората. Аз още в началото го казах, че това е много важно. Сам Бог е казал притчата за любовта, която е много ценна и много важна ако: всички добродетели имаме и правим добро, щом любов нямаме помежду си, значи нищо не сме получили. И по тази причина казвам, че любовта е движещата сила в света. Тя е онази енергия между хората и ни тласка все повече да правим добро.
5.Как намираш хармония в ежедневието си?
Винаги и първо, чрез вярата. Всяка сутрин когато тръгвам за работа си казвам молитвата вървейки. Дори по някога се оглеждам да не ме чуе някои и си казвам три молитви след което денят ми започва. Първо с благодарност към Бог и силата небесна, ангели, архангели. Да им благодаря и в днешния ден да бъдат с мен за да мога да направя още едно добро дело. Всяка сутрин си казвам: Господи, моля ти се да направя поне едно добро дело, което да запишеш в голямата книга на моят живот. Така започва един мои ден. И той е осеян с трудности, злоба, негативизъм. И тук в предприятието има хора, които ме атакуват. Но има Бог, които вижда. Бог е велик в своя промисъл.
6.Чувстваш ли се добре когато помогнеш на човек помолил те за това?
Аз винаги се чувствам щастлива. И казвам винаги: Господи благодаря ти! Не чакам отплата за нищо, и не търся това. Дори и в другите си интервюта съм казвала, че за мен славата не е нищо, това не е щастие, защото когато Исус ходел сред хората носел само вярата, че е божия син и прокарвал добротата и любовта. Славата не ме радва, парите не ме правят щастлива. Не, че имам много пари, но винаги съм казвала, че дори и да не получа пари за работата си, мога да благодаря. Едно благодаря (човешка дума) понякога е много по скъпо от парите на тази земя. По добре малко и от сърце, от колкото много но да не е от дълбините на душата им.
7.Когато не си на работа как си почиваш?
Не си почивам. Мозъка ми винаги е натоварен с мисли. Усещам енергиите на много хора, приятели, на хора които не познавам а може би ще срещна по пътя си. Постоянно мисля, за децата си, хората, мъжа ми. И се чувствам много уморена, претоварена и на моменти обърката от всичко. Забравила съм какво е да си почиваш истински. Дори нощем не спя нормално като хората, на два часа и се събуждам. Притиснато ми е: лягам ставам. Постоянно съм една енергия, която не спира, кръговрат от енергия.
8.Какво ти дава работата и какво ти взема?
Конкретно това, което работя сега или другата?
Да другата. Ако може да се нарече работа.
Да неможе да се „нарече работа”, аз работя в „божията градина”и съм негов служител. И съм Му казала, че съм прашинка в това небитие. Радваме това, че „мога да помогна”. Но ме наранява болката, неверието на хората, много често ме питат за пари (колко да ми дадат/оставят, колко струват услуги те ми?). Питат само за земни блага, а малко хора ме питат как да се спасят, духовно да се извисят. Това ми е част от болката. Вярвайки и търсейки Господ те не търсят пътя на спасението, а търсят пътя на славата, парите и т.н. А забравят, че това идва след като вярваме в Бог и чак тогава можем да ги постигнем.
9.Липсвали ти масажа като услуга?
Ох, аз мечтая за масаж. И ти на няколко пъти си ми правил невероятен масаж. И мога да кажа, че които се е докоснал до твоите „вълшебни ръце” вероятно е разбрал и почувствал магията на масажа ти. Специално аз съм те молила, знаейки на какво си способен да ми направиш и да отнемеш болката. Ти винаги си ми помагал, за което много ти благодаря. Ако имах личен масажист бих избрала теб, ти не спираш да се учиш и развиваш (дори ти се чудя как намираш време за всичко това).
10.Колко време отделяш за ходене пеша?
Аз по принцип си ходя пеш на всякъде. До работа, до центъра. Аз се разхождам, защото живея към края на селото (Джулюница) и имам невероятната възможност да живея сред природата. Аз обичам и да ловя риба и често го правя, все пак реката е на 3м.от къщата ми. Лятно време отделям повече време за разходки, а сега зимата по малко. Но като цяло съм пешеходец и вървя пеша.
11.Какви книги обичаш да четеш и защо?
Някога обичах да чета приказки, и сега ги обичам, но имам по-малко време за четене. Аз съм едно „пораснало дете” и така до сетния ми дъх. Дори внучките ми се учудват понякога, какво голямо дете съм. А сериозната литература, която чета и имам е „житията на светците”, духовните изцеления. Аз съм се отдала на духовния живот, духовна литература, която най-много ме вълнува и е пряко свързана с моята енергия.
12.Какво мислиш за програмите за личностно развитие на Луиз Хей, Пол Маккена…
Това са едни невероятни програми и ако човек по-дълбоко и философски погледне в тях ще намери отговор на много свои въпроси, на неразгадани тайни. Но не всеки ще разбере тези книги, програми, защото ако няма отворени сетива за тях не се получава разбирането. Това са книги за по-духовно извисени хора, по-отворен мироглед, отворено трето око, които трябва да вникнат истински в „тия писания” за да намерят ползата от тях.
13.Какво представлява един твои ден от седмицата и един от почивните ти дни?
Ами работния ми ден започва в 7:45ч. Първо тръгвам с молитва (както ти казах и по горе), покланям се на иконата, която е тук на работното ми място и казвам: „Господи нека и днес да бъде денят ми по твоята воля помогни ми, предпази ме, помогни на всички”. След това си взимам „сутрешната доза”лекарства, закусвам и започват сякаш по часовник да ми звънят телефоните. Почти целия ми ден е в телефонни разговори, а когато дойде някои го посрещам и изпращам (както теб). Има хора със записвания има и без записвания. Всеки ден се срещам с човешките болки и страдания. Човек не бива да държи на това, какво е дал или какво е получил, Господ вижда всичко. За почивния ми ден, какво да кажа: той далеч не е почивен, защото правя закуска за семейството си и се започва, кои на врата ще звънне, кои по телефона. Всеки иска нещо мен, но намирам време да си изчистя в къщи, да си изпера, да поддържам нормална среда за живеене. Създавам мир и спокойствие около себе си. Но човешката болка е повече в живота ми. Тя е на преден план и аз като майка Тереза… да ме прости Господ за израза и за това възвеличаване, но съм готова да помогна на всеки потърсил помощта ми.
14.Какво не знаят хората за теб, от какво се страхуваш, притесняваш. Какъв човек си ти?
Аз съм една романтична и ранима душа. По някога под маската на студеното ми държание, хората мислят, че аз съм строга, а аз съм милостива, добра, отзивчива, отстъпчива (това сигурно е от зодията ми). Но така Господ ме е програмирал да помагам на хората, да им подавам ръка. Дори когато ме нараняват сякаш аз съм виновната, може би трябва да го изстрадам. Поемам върху себе си несгоди, страдания, болка, несправедливостите, защото така може да е по-добре за околните. Това не знаят хората.
15.Вярваш ли в Бог?
О, с цялата си душа, и сърце (и в този миг и се промени говора, насълзиха и се очите сякаш този въпрос бе най-важния въпрос в живота и), с цялата моя същност величая Бог. Вярвам от мига в които усетих Бог в сърцето си, усетих неговите прозрения в себе си, а тогава бях още дете. Знам Бог е любов, светлина, мир. Вярвам и ще вярвам. Аз съм дала обет за това пред Него. Докато очите ми гледат и устата ми говори аз ще славя Бог и неговото дело. Амин.
16.Доверяваш ли се на вътрешния си глас или слушаш разума си?
И двете неща доминират при мен. Аз знам, че този мои глас е моят ангел,които ми нашепва, какво трябва да направя и как да се пазя. Знам, че Бог го е изпратил да ме направлява за да не се отклонявам от пътя си, но аз съм човешко същество. Аз също има мигове на слабости и допускам грешки. За това всяка година правя Свето Причастие след като съм се изповядвала. Това е ритуал за да започна на чисто.
17.Това интервю, цели да запознае по отблизо хората с теб, какво би им пожелала?
Първо искам да кажа, знайни и незнайни приятели нека Бог осени сърцата ви, да ви дава здраве, и събуди способностите ви, които са заспали. Пожелавам ви да разберете какво е Божията любов, тогава ще бъдете: здрави, успели, щастливи, можещи, красиви (във всички варианти). Той дава с пълни шепи, защото е казал: Вяра, колкото едно синапено зърно да имате ще ви е достатъчна и планини да премествате. Нека Бог докосне сърцата ви….Амин.
17.Как се чувстваше по време на интервюто?
Усещах Божията любов, и топлина, която ме обгръщаше и направляваше през цялото време за да отговоря искрено и честно. Бог те прати не само при мен, той ще те прати до всички онези хора, които трябва да ти кажат нещата по един или друг начин. Ти ще дадеш на света много добри неща, поради „поръчението Му”. Той те води за да поведеш и ти хората и да „пребивават в Духа”.
18.Каква според теб е тайната подправка за успеха в живота ти?
Вяра и пак вяра. Вярата е всичко. Аз съм тръгнала по трънливия път по които вървиш и ти.
19.Колко време ти отне да стигнеш до тук?
Години. Години на много премеждия, болести, лични и служебни проблеми. Но бавно и сигурно правех крачките с много сълзи, с болка, терзания. Разбрах цената на болката. Разбрах, че душата се възражда точно от страданието ни. Защото Бог е казал: Аз наказвам само тези които обичам. Аз съм една малка прашинка, но слепена с друга прашинка изграждаме един чист свят – свят на добро, истина, чистота, стремежи, любов. Много пъти съм си мислела, че не съм за този свят, а за някои друг паради многото човешка болка с която живея аз, ти и много други като нас.
20.Какво ще ми пожелаеш?
Искам да ти пожелая да си здрав, да продължиш по-духовния път по които си тръгнал, защото ти си „избраник”. Избраник още от утробата на майка си, за да стигнеш своите висоти, със „силния дух”, които живее в теб. Ти си „прероден маг” и точно по тази причина сега правиш това, за което си тук. Пишеш и отправяш едни чисти и искрени пожелания към хората. Пожелавам ти хора, който да те обичат. Ти си честен и добър човек, минал си през доста страдания. Бог те пази, закриля и направлява, всяка мисия е отговорност „пред небето” и пред „небесния разум”.
Искам да ти изкажа своята благодарност за това интервю, с което ще запозная читателите на книгите и новата ми Медиа на която проправям път в момента. И да ти пожелая на добър път.
Бог да те благослови. Винаги съм те обичала и ще бъда „твоя духовен учител” до края на дните си. Ти знаеш, че никога няма да те предам. Ти си един истински духовен мои син, с които се гордея и благодаря на Бог. Амин.
1.Как се чувстваш към настоящия моментa?
В интерес на истината малко объркана, защото около мен имам врагове, които не престават да ме атакуват, но отново и благодаря на Господ, че ми дава сили и търпение да понасям всичко в негово име. Не съм нито много добре, нито много зле-едно средно положение. Но пак повтарям благодаря на Господ – това e пътят ми, защото съм нужна на хората.
2.Отношението ти към живота с днешна дата какво е?
Ами като цяло отношението към живота е различно на моменти. Разликата идва от това, че хората и техните преструвки ме „дразнят”. Дразни ме лицемерието, пошлостта, която не се променя въпреки моето желание хората да се променят. И много пъти съм го казвала и в други интервюта и в контактите си със всички, че Бог иска „промяна за добро”. Нека всички знаят, че влизаме в „нова епоха”, в един друг период и знаем, че 2012г. е „преходна година”. Именно през тази година хората трябва да имат една духовна нагласа „към нещата”. Но в крайна сметка всеки сам избира пътя по които да върви.
3.Помниш ли първата среща с мен автора – на книгата Клиент №1, която беше преди 10-тина години?
Помня разбира се. Когато те видях за първи път ти беше едно уплашено и щуро дете от това, че си срещнал любовта за първи път (в този живот). Усетих те веднага, че си различен още с първото си влизане при мен, но виждах, че си дете още, дете в което зрее нещо голямо, хубаво, нещо което ще стигне върховете и аз го виждам, защото в него живее един „стар дух”, които е много силен, властвал и ще „властва в духа”. Този дух беше избрал това момче тогава (сега мъж), за неговите изяви, бъдещи планове. Видях твоето бъдеще и се надявам, че много откровено и искрено съм те насочила по пътя на вярата, доброто. Старала съм се винаги на най-доброто, но ти винаги си доказвал твоята корекност, защото със всичките си приятели и врагове си бил коректен, за което сърдечно ти благодаря. Пазя още стихотворението, което ми беше написал и посветил. Пазя го, защото толкова ми стана хубаво и плаках. И си казах: Боже, Боже за първи път някои посвети нещо на мен.
Стихотворение, което имаше много силен смисъл, това беше една чисто човешка благодарност, която за мене беше знак, че някъде някои наистина има сърце и усеща любовта която му се дава. Но ти си поел своя път и вече нямаш такава нужда от мен, не ме забравяш.
4.За хармонията в живота нужно ли е отношение, комуникация и добра дума според теб?
Това е първия знак, защото ако няма добро дадено с добро това не е добре. За да има хармония трябва наистина да имаме добро отношение между хората. Аз още в началото го казах, че това е много важно. Сам Бог е казал притчата за любовта, която е много ценна и много важна ако: всички добродетели имаме и правим добро, щом любов нямаме помежду си, значи нищо не сме получили. И по тази причина казвам, че любовта е движещата сила в света. Тя е онази енергия между хората и ни тласка все повече да правим добро.
5.Как намираш хармония в ежедневието си?
Винаги и първо, чрез вярата. Всяка сутрин когато тръгвам за работа си казвам молитвата вървейки. Дори по някога се оглеждам да не ме чуе някои и си казвам три молитви след което денят ми започва. Първо с благодарност към Бог и силата небесна, ангели, архангели. Да им благодаря и в днешния ден да бъдат с мен за да мога да направя още едно добро дело. Всяка сутрин си казвам: Господи, моля ти се да направя поне едно добро дело, което да запишеш в голямата книга на моят живот. Така започва един мои ден. И той е осеян с трудности, злоба, негативизъм. И тук в предприятието има хора, които ме атакуват. Но има Бог, които вижда. Бог е велик в своя промисъл.
6.Чувстваш ли се добре когато помогнеш на човек помолил те за това?
Аз винаги се чувствам щастлива. И казвам винаги: Господи благодаря ти! Не чакам отплата за нищо, и не търся това. Дори и в другите си интервюта съм казвала, че за мен славата не е нищо, това не е щастие, защото когато Исус ходел сред хората носел само вярата, че е божия син и прокарвал добротата и любовта. Славата не ме радва, парите не ме правят щастлива. Не, че имам много пари, но винаги съм казвала, че дори и да не получа пари за работата си, мога да благодаря. Едно благодаря (човешка дума) понякога е много по скъпо от парите на тази земя. По добре малко и от сърце, от колкото много но да не е от дълбините на душата им.
7.Когато не си на работа как си почиваш?
Не си почивам. Мозъка ми винаги е натоварен с мисли. Усещам енергиите на много хора, приятели, на хора които не познавам а може би ще срещна по пътя си. Постоянно мисля, за децата си, хората, мъжа ми. И се чувствам много уморена, претоварена и на моменти обърката от всичко. Забравила съм какво е да си почиваш истински. Дори нощем не спя нормално като хората, на два часа и се събуждам. Притиснато ми е: лягам ставам. Постоянно съм една енергия, която не спира, кръговрат от енергия.
8.Какво ти дава работата и какво ти взема?
Конкретно това, което работя сега или другата?
Да другата. Ако може да се нарече работа.
Да неможе да се „нарече работа”, аз работя в „божията градина”и съм негов служител. И съм Му казала, че съм прашинка в това небитие. Радваме това, че „мога да помогна”. Но ме наранява болката, неверието на хората, много често ме питат за пари (колко да ми дадат/оставят, колко струват услуги те ми?). Питат само за земни блага, а малко хора ме питат как да се спасят, духовно да се извисят. Това ми е част от болката. Вярвайки и търсейки Господ те не търсят пътя на спасението, а търсят пътя на славата, парите и т.н. А забравят, че това идва след като вярваме в Бог и чак тогава можем да ги постигнем.
9.Липсвали ти масажа като услуга?
Ох, аз мечтая за масаж. И ти на няколко пъти си ми правил невероятен масаж. И мога да кажа, че които се е докоснал до твоите „вълшебни ръце” вероятно е разбрал и почувствал магията на масажа ти. Специално аз съм те молила, знаейки на какво си способен да ми направиш и да отнемеш болката. Ти винаги си ми помагал, за което много ти благодаря. Ако имах личен масажист бих избрала теб, ти не спираш да се учиш и развиваш (дори ти се чудя как намираш време за всичко това).
10.Колко време отделяш за ходене пеша?
Аз по принцип си ходя пеш на всякъде. До работа, до центъра. Аз се разхождам, защото живея към края на селото (Джулюница) и имам невероятната възможност да живея сред природата. Аз обичам и да ловя риба и често го правя, все пак реката е на 3м.от къщата ми. Лятно време отделям повече време за разходки, а сега зимата по малко. Но като цяло съм пешеходец и вървя пеша.
11.Какви книги обичаш да четеш и защо?
Някога обичах да чета приказки, и сега ги обичам, но имам по-малко време за четене. Аз съм едно „пораснало дете” и така до сетния ми дъх. Дори внучките ми се учудват понякога, какво голямо дете съм. А сериозната литература, която чета и имам е „житията на светците”, духовните изцеления. Аз съм се отдала на духовния живот, духовна литература, която най-много ме вълнува и е пряко свързана с моята енергия.
12.Какво мислиш за програмите за личностно развитие на Луиз Хей, Пол Маккена…
Това са едни невероятни програми и ако човек по-дълбоко и философски погледне в тях ще намери отговор на много свои въпроси, на неразгадани тайни. Но не всеки ще разбере тези книги, програми, защото ако няма отворени сетива за тях не се получава разбирането. Това са книги за по-духовно извисени хора, по-отворен мироглед, отворено трето око, които трябва да вникнат истински в „тия писания” за да намерят ползата от тях.
13.Какво представлява един твои ден от седмицата и един от почивните ти дни?
Ами работния ми ден започва в 7:45ч. Първо тръгвам с молитва (както ти казах и по горе), покланям се на иконата, която е тук на работното ми място и казвам: „Господи нека и днес да бъде денят ми по твоята воля помогни ми, предпази ме, помогни на всички”. След това си взимам „сутрешната доза”лекарства, закусвам и започват сякаш по часовник да ми звънят телефоните. Почти целия ми ден е в телефонни разговори, а когато дойде някои го посрещам и изпращам (както теб). Има хора със записвания има и без записвания. Всеки ден се срещам с човешките болки и страдания. Човек не бива да държи на това, какво е дал или какво е получил, Господ вижда всичко. За почивния ми ден, какво да кажа: той далеч не е почивен, защото правя закуска за семейството си и се започва, кои на врата ще звънне, кои по телефона. Всеки иска нещо мен, но намирам време да си изчистя в къщи, да си изпера, да поддържам нормална среда за живеене. Създавам мир и спокойствие около себе си. Но човешката болка е повече в живота ми. Тя е на преден план и аз като майка Тереза… да ме прости Господ за израза и за това възвеличаване, но съм готова да помогна на всеки потърсил помощта ми.
14.Какво не знаят хората за теб, от какво се страхуваш, притесняваш. Какъв човек си ти?
Аз съм една романтична и ранима душа. По някога под маската на студеното ми държание, хората мислят, че аз съм строга, а аз съм милостива, добра, отзивчива, отстъпчива (това сигурно е от зодията ми). Но така Господ ме е програмирал да помагам на хората, да им подавам ръка. Дори когато ме нараняват сякаш аз съм виновната, може би трябва да го изстрадам. Поемам върху себе си несгоди, страдания, болка, несправедливостите, защото така може да е по-добре за околните. Това не знаят хората.
15.Вярваш ли в Бог?
О, с цялата си душа, и сърце (и в този миг и се промени говора, насълзиха и се очите сякаш този въпрос бе най-важния въпрос в живота и), с цялата моя същност величая Бог. Вярвам от мига в които усетих Бог в сърцето си, усетих неговите прозрения в себе си, а тогава бях още дете. Знам Бог е любов, светлина, мир. Вярвам и ще вярвам. Аз съм дала обет за това пред Него. Докато очите ми гледат и устата ми говори аз ще славя Бог и неговото дело. Амин.
16.Доверяваш ли се на вътрешния си глас или слушаш разума си?
И двете неща доминират при мен. Аз знам, че този мои глас е моят ангел,които ми нашепва, какво трябва да направя и как да се пазя. Знам, че Бог го е изпратил да ме направлява за да не се отклонявам от пътя си, но аз съм човешко същество. Аз също има мигове на слабости и допускам грешки. За това всяка година правя Свето Причастие след като съм се изповядвала. Това е ритуал за да започна на чисто.
17.Това интервю, цели да запознае по отблизо хората с теб, какво би им пожелала?
Първо искам да кажа, знайни и незнайни приятели нека Бог осени сърцата ви, да ви дава здраве, и събуди способностите ви, които са заспали. Пожелавам ви да разберете какво е Божията любов, тогава ще бъдете: здрави, успели, щастливи, можещи, красиви (във всички варианти). Той дава с пълни шепи, защото е казал: Вяра, колкото едно синапено зърно да имате ще ви е достатъчна и планини да премествате. Нека Бог докосне сърцата ви….Амин.
17.Как се чувстваше по време на интервюто?
Усещах Божията любов, и топлина, която ме обгръщаше и направляваше през цялото време за да отговоря искрено и честно. Бог те прати не само при мен, той ще те прати до всички онези хора, които трябва да ти кажат нещата по един или друг начин. Ти ще дадеш на света много добри неща, поради „поръчението Му”. Той те води за да поведеш и ти хората и да „пребивават в Духа”.
18.Каква според теб е тайната подправка за успеха в живота ти?
Вяра и пак вяра. Вярата е всичко. Аз съм тръгнала по трънливия път по които вървиш и ти.
19.Колко време ти отне да стигнеш до тук?
Години. Години на много премеждия, болести, лични и служебни проблеми. Но бавно и сигурно правех крачките с много сълзи, с болка, терзания. Разбрах цената на болката. Разбрах, че душата се възражда точно от страданието ни. Защото Бог е казал: Аз наказвам само тези които обичам. Аз съм една малка прашинка, но слепена с друга прашинка изграждаме един чист свят – свят на добро, истина, чистота, стремежи, любов. Много пъти съм си мислела, че не съм за този свят, а за някои друг паради многото човешка болка с която живея аз, ти и много други като нас.
20.Какво ще ми пожелаеш?
Искам да ти пожелая да си здрав, да продължиш по-духовния път по които си тръгнал, защото ти си „избраник”. Избраник още от утробата на майка си, за да стигнеш своите висоти, със „силния дух”, които живее в теб. Ти си „прероден маг” и точно по тази причина сега правиш това, за което си тук. Пишеш и отправяш едни чисти и искрени пожелания към хората. Пожелавам ти хора, който да те обичат. Ти си честен и добър човек, минал си през доста страдания. Бог те пази, закриля и направлява, всяка мисия е отговорност „пред небето” и пред „небесния разум”.
Искам да ти изкажа своята благодарност за това интервю, с което ще запозная читателите на книгите и новата ми Медиа на която проправям път в момента. И да ти пожелая на добър път.
Бог да те благослови. Винаги съм те обичала и ще бъда „твоя духовен учител” до края на дните си. Ти знаеш, че никога няма да те предам. Ти си един истински духовен мои син, с които се гордея и благодаря на Бог. Амин.
