.jpg) |
| ръка за ръка |
До преди година стоеше пред мен
въпроса: Как след като „съм писател”, въобще
ще се „добера” до дадено издателство и ще се издаде нещо от моето
творчество/драсканици-поради липса на силно занижената ми оценка/. А и не бях
готов да платя нужната сума, каквато и да е тя.
Но една вечер в 10:30 часа/2010г./ си проверих електронната поща и видях писмо, което ме изненада. Беше от хората, с които една моя приятелка ме свърза. Прочетох го и се разплаках. Отидох събудих майка, а тя се стресна от това. Но аз исках да споделя, че дойде най-накрая слънцето и на „моята нива”. Предлагаха ми да си издам книгите без да давам/инвестирам нищо. Не можех да повярвам, че до преди месеци ми отказаха да ми издадат книга, а сега ми предлагат същото но много по-лесно и безплатно и то всичките ми книги. Странно нали? Не спах цяла нощ, но отговорих на писмото веднага и си дадох съгласието, за случващото се. Така с времето аз имах честта да се изправя и да кажа, че дойде момента в България някой да каже, че е възможно издаването на книги без пари. Няма такъв филм да ви кажа, аз. Просто няма и „тия дето се напъват” и ограбват писателите и творците сега могат да видят какво е да „засмучат въздух” /доста дръзко изказване имам, но е факт/. И да си призная от не известен на никого до сега, вече след продажбата на стотици/хиляди от книгите ми нещата просто не са същите за никого. Христо от Лясковец вече не е неизвестен. Пиша своята 14-та книга сега, а скоро пуснах 13-тата, която е продължение на 12-тата. Сега е мигът да спомена на кого дължа реализацията на своите книги. На шефа Митко и колектива му в печатница „Нима-Плевен” /pechatnaknigi.com/. От как той се свърза с мен, аз разцъфнах като автор. Да си призная не вярвах, че това е постижимо, защото видях, какъв проблем е да бъдеш издаван в България. Народната библиотека ти слага спънка с ISBN-кода /не ти го дава просто, защото си никой/, и куп други перипетии. А когато се свързах с международната ISBN-асоциация, те ми казаха, че не съм единствения с такъв проблем и при условие, че в Европа това се дава безвъзмезно и свободно, а в България има спънки именно за него /и на тях им беше доста странно, но казаха, че ако имам нужда прескачаме България веднага и ми го дават за минутка/. Почти се бях отказал, но явно не са познали, на кого точно да откажат всички, защото тези, които казаха „не” на моето творчество отключиха успеха ми. Не се заяждам с никого, но искам да им кажа отново и отново: благодаря ви, че не си мръднахте пръста, че да се науча и аз как става! С това този проблем се реши и от тук нататък аз съм се концентрирал спокойно към писането. Позволявам си да спомена, че издадох и вече няколко автора с помощта на хората подали ми ръка и така семейството на успелите писатели в България се увеличава всеки миг.
Но една вечер в 10:30 часа/2010г./ си проверих електронната поща и видях писмо, което ме изненада. Беше от хората, с които една моя приятелка ме свърза. Прочетох го и се разплаках. Отидох събудих майка, а тя се стресна от това. Но аз исках да споделя, че дойде най-накрая слънцето и на „моята нива”. Предлагаха ми да си издам книгите без да давам/инвестирам нищо. Не можех да повярвам, че до преди месеци ми отказаха да ми издадат книга, а сега ми предлагат същото но много по-лесно и безплатно и то всичките ми книги. Странно нали? Не спах цяла нощ, но отговорих на писмото веднага и си дадох съгласието, за случващото се. Така с времето аз имах честта да се изправя и да кажа, че дойде момента в България някой да каже, че е възможно издаването на книги без пари. Няма такъв филм да ви кажа, аз. Просто няма и „тия дето се напъват” и ограбват писателите и творците сега могат да видят какво е да „засмучат въздух” /доста дръзко изказване имам, но е факт/. И да си призная от не известен на никого до сега, вече след продажбата на стотици/хиляди от книгите ми нещата просто не са същите за никого. Христо от Лясковец вече не е неизвестен. Пиша своята 14-та книга сега, а скоро пуснах 13-тата, която е продължение на 12-тата. Сега е мигът да спомена на кого дължа реализацията на своите книги. На шефа Митко и колектива му в печатница „Нима-Плевен” /pechatnaknigi.com/. От как той се свърза с мен, аз разцъфнах като автор. Да си призная не вярвах, че това е постижимо, защото видях, какъв проблем е да бъдеш издаван в България. Народната библиотека ти слага спънка с ISBN-кода /не ти го дава просто, защото си никой/, и куп други перипетии. А когато се свързах с международната ISBN-асоциация, те ми казаха, че не съм единствения с такъв проблем и при условие, че в Европа това се дава безвъзмезно и свободно, а в България има спънки именно за него /и на тях им беше доста странно, но казаха, че ако имам нужда прескачаме България веднага и ми го дават за минутка/. Почти се бях отказал, но явно не са познали, на кого точно да откажат всички, защото тези, които казаха „не” на моето творчество отключиха успеха ми. Не се заяждам с никого, но искам да им кажа отново и отново: благодаря ви, че не си мръднахте пръста, че да се науча и аз как става! С това този проблем се реши и от тук нататък аз съм се концентрирал спокойно към писането. Позволявам си да спомена, че издадох и вече няколко автора с помощта на хората подали ми ръка и така семейството на успелите писатели в България се увеличава всеки миг.
P.S.: Посланието ми към всички творци и
писатели е: Не спирайте да правите това, което обичате, само, защото никой не
ви познава или зачита. Това не е важно, защото ако позволите това да ви смачка,
никога няма да можете да се разгърнете и ще живеете в страх, а това не е добре
за никого, още повече за вас. Всеки творец е минал през „псевдо
критици” и не се е спрял, само,защото му е казано, че не струва. А някой от тях
слагали ви на масата, за закуска или обед, а? Справедливостта е в това, да не
се отказваш и да се движиш с такова постоянство, каквото стрелката на часовника следва своята посока. Аз съм Христо
от Лясковец и не признавам отговор „не” за отговор и продължавам нататък, а
вие?
