Монастира "Св.Петър и Павел"

Авторска моя картина 

Интервю със сестра Параскева от манастира св.св.Петър и Павел гр.Лясковец

1.Би ли се представила?

Да, мога. Монашеското ми име е сестра Параскева. На 28 юли 1978г. съм дошла в манастира. А шест години по-рано идвах с голяма вяра и благочестие с един куфар книги (духовна литература) и един куфар икони, тогава режима беше (комунистически)  моите родители  не бяха съгласни. И след 10-15 дни ме върнаха в къщи. Те не можаха да ме върнат, а ме върна  моят вуйчо, защото, майка ми беше много против. Тя не искаше черно расо и не искаше аз да бъда монахиня. Нейната майка беше много вярваща, както и майка ми по своему, но „дявола” ги беше нападнал и те не искаха да ме пускат. И така се върнах, защото бях започнала да уча за медицинска сестра. Но не да ставам медицинска сестра, а да бъда по-близо до църквите и манастирите. Приеха ме детски профил в Стара Загора, и така едната седмица бях в Казанлъшкия, а другата в Мъглишкия манастир. По този начин бях по-близо до Бог, църквите и манастирите. Ученето ми се видя много трудно, аз съм много чувствителен човек и много изживявам болките на хората. Все пак аз завърших и трябваше да ме разпределят някъде (тогава имаше разпределяне на кадрите). След това разпределение ме пратиха (да работя) в Дом, майка и дете (в Бургас аз съм от там). И още преди да изтекат 4-те години аз вече живеех като монахиня. Знаех само църквата, работата и молитвата. Родителите ми продължаваха да бъдат много против. Бяха против и към една много вярваща жена (сега Бог да я прости) при която ми бяха книгите, иконите и ходех да се моля. И аз като се върна от работа, първо отивах там, имах си ключ и си влизах. Тя беше клисарка в църквата и цял ден работеше. Изчитам си молитвите, библията (духовните книги) и тогава се прибирам в къщи. А когато станах на 28 години, „се наредиха нещата”,  бях пораснала и родителите ми ме пуснаха, защото получих едно заболяване и им казах, че ще ходя да се лекувам при един лечител Цветан Иванов (бай Цветан Коконата-Бог да го прости) от гр.Лясковец, с народна медицина (билки, корени, гимнастика, ирисова диагностика). Така те се съгласиха и ме пуснаха да се лекувам при него. След това станах послушница за две години и 1980 г. на 20 декември приех монашество с Божията помощ.

2.От  колко си монахиня?

 Монахиня съм 30 години. Не броя годините когато бях послушничка  и годините, който бяха преди това. Такъв е редът и канона на църквата и трябваше да мина по реда си.

3.Какво представлява монашеския живот  за теб?

Ами той е труд, молитва, пост, смирение, търпение. Има и много „нападения” от „завистника на нашето спасение” (не стои мирен) и напада  и изкушава тези, които са най-вярващи и духовни хора. Но ние с голяма вяра в Божията помощ, смирение, въздържание и пост гледаме да победим неговите нападки. 

4.Как се превърна в говорител на манастира св.св. Петър и Павел?

Отец Богдан, (Бог да го поживи) ни беше ефимерий, той беше от гр.Сандански.  Докато той беше тук имахме и работилница, за която се грижехме и другите сестри говореха за историята. Но след 2000г. приключихме с работилницата, за която ти знаеш. Там имаше опаковачна лента, а за труда получавахме „малко възнаграждение”. Но другите сестри остаряха и започнаха да се изморяват  по-бързо и по тази причина ми наредиха аз да посрещам хората, да ги развеждам, и  разказвам историята. В началото ми беше много трудно, защото не знаех  и четях историята от един напечатан лист хартия. После свикнах и сега не ми прави впечатление.

5.Какво можеш да споделиш относно вярата?

Вярата е голяма благодат. Човек трябва да вярва, че Бог е жив, има мисия тук на земята. По Божия воля сме дошли и по негова трябва да изпълняваме неговите заповеди и да се стремим към небесното, тук(земното) е временно. Тук можем „всичко да имаме”, но човек трябва да знае, че има и задгробен живот (и душата му отива при Бога). Тялото е създадено от пръст и отива в пръста, душата е създадена от Бог и отива при него…

6.В манастира ли е по-лесно човек да е вярващ или от вън в светския живот?

Това вече зависи „от разположението на сърцето и на душата”. Аз съм „живяла в света”, но пак съм си спазвала божите заповеди. Както казах и преди: зависи много от разположението на духа, можеш „да се спасиш” и от вън „в света”.  А тези, които не са за манастира, могат много лесно да се изгубят в него. Добрите дела, които човек прави могат да бъдат и от вън не само в манастира.

7.Какви книги четеш когато имаш време?

Само духовни книги.

 8.Ти били написала книга за вярата, според твоята вяра?

Аз нямам тази дарба да пиша. Знам много но не мога да пиша.

9.Когато работех при вас (тук в манастира), как ме приехте?

Като един добър християнин. Сякаш Бог те беше изпратил да помагаш на манастира, когато ни беше много трудно и нямаше толкова желаещи да помагат.

10.Защо хората в днешно време се обръщат все повече към вярата  и Бог?

Ами това е единственото спасение на душата, защото в трудни моменти имаш(само) един стълб на които можеш да се опреш(облегнеш) и това е вярата ти. Само Бог дава сили да издържиш всичко в живота си (а живота на всеки е изпълнен с много скърби, изпитания, страдания). Може би и „последните времена изживяваме”.

 11.Нужно ли е човек да ходи в Израел на Божи гроб, в Атон или на Кръстова гора за да открие вярата.

Вярата там няма да я намери, тя си е в сърцето и душата. На Божи гроб ходим на поклонение, защото  там е свято място. В Атон единствено  и сега провежда духовен живот.

….Докато вземах интервюто се появи една  (друга сестра), която не разбра, че правим  интервю и се намеси, но аз и споделих какво правим за да не говори докато ние свършим. Макар, че тя стоеше до нас и се чудеше, какво си говорим толкова много, защото сестра Параскева говори много увлекателно и има какво да разкаже за манастира…. 

 12.Какво ще ми разкажеш за историята на манастира, за да запознаем хората?

 Манастира е основан 12век. след  1186г. царете Иван и Асен имали наблюдателница  на мястото на сегашната камбанария и те обеща ли, че ако освободят България от Византийско робство (понеже 250г. сме били под тяхно робство) ще построят манастир. След освобождението те изпълняват своето обещание. Купуват три камбани и наблюдателницата, която е била римска крепост я правят камбанария.  За голямо съжалени през 1913г. е имало голямо земетресение и камбанарията е разрушена  до половината (до каменния надпис на плочата, която се вижда и сега). Построи ли и голяма хубава църква, която също е била разрушена от земетресението. Построяват и  първата духовна семинария тук (само тя останала не разрушена от земетресението тогава). Даряват 800 декара земя за манастира, събират монаси и много свети хора. Обаче когато пада България под турско робство църквата пада под гръцко владение. За голямо съжаление се настаняват гръцки игумен  и монаси. Това е било положението до възраждането, но през  1815г. от Дряновския манастир пристига Архимандрит Максим Райкович  и открива килийно училище в гр.Лясковец. Все още съществува като основно училище (то се намира срещу църквата Св.Николай). В него се заражда идеята и заедно с лясковските чорбаджии  изгонват гърците от Лясковец ( малко селище-тогава-после става град). Турци в  града не са живели и на коне не са  минавал през града, може би защото е бил покровителстван от бялата българка царицата Мара (сестрата на цар Иван Шишман). С помощта на чорбаджийте те успяват да изгонят  гърците, веднага става игумен и училището е било в метоха на манастира (което сега е осквернено мястото). Започва да учи децата на четмо и писмо  и малко след това премества  училището в манастира. Той бил голям родолюбец, а книгите на нашия език били унищожени. Тогава му изпращат от Русия книги на църковно-славянски и започнал да служи на славянски. С проповедите си, които прокарвал сред населението ги е подготвял за въстание….

Васил Левски тук е провеждал своите революционни комитети през 1869г. до 1972г. Скривалището му не можаха да го реставрират, защото точно тогава стана голямото земетресение в  Стражица и работната група отиде там да помага за да се възстанови всичко.

А през  1870г. църквата станала самостоятелна. За 4 години дядо Илароин Макриополски (тогава Търновски митрополит) дал всичките си спестявания от 15 хиляди гроша за да обновят малките килии в общежитие за учениците  и създал класна стая. На 11 май 1874г. е открита първа духовна семинария в България. Недьо Жеков от Лясковец  е бил първия ректор на семинарията с две висши образования(богословско и педагогическо). А след освобождението на България от турско робство се превръща в първия висш духовен Факултет. Тогава дядо Климент(това е Васил Друмев) е бил ректор на Факултета, 8-години е просъществувал  и два випуска са завършили. От които това са били първите учени на България: проф.Златарски, Иван Трифонов, Петър Трифонов. Оказало се снабдяването много трудно заради тогавашния стръмен  път(кози пътеки). И след няколко години се премества в София. По време на Стамболовия режим дядо Климент, е бил заточен в нашия манастир. В горното здание на манастира е имало големи печки (джамали). Било лятото -август месец, а него го били вързали в кожуси и омотан с въжета, нарочно палили  печки за да го измъчват с топлината и му давали солена риба да яде без да пие вода. Лясковското население били много състрадателно  и през нощта влизали да му помогнат (като му давали да пие вода). И тогава последователите на Стамболов започнали да се чудят от къде черпи  тази сила, че бил толкова издръжлив. Една вечер разбират и проследяват, че хора от града идват да му помагат. Тогава го качват на кон и го закарват в неизвестна посока.  В 12ч. през нощта на 11 срещу  12 август го вземат,  той успява само да напише, че го изпращат незнайно къде на един смачкан лист хартия.

След голямото земетресение 1913г. е бил назначен само един стопански отговорник, но той не можел да опази нищо всичко било разграбено от различни хора. Но тук пристига  майка Пелагия  1960г. с още две сестри. Тук тя намерила истинска пустош. Нямало дори лъжица, но имало една тава и една тенджера, която ползваме и до днес. С Божията помощ, с много труд,  и с помощта на Петър и Павел започнал да се възстановява манастира. Петър и Павел „да се явяват” на вярващите християнки от града и да ги подтикват да носят, кои каквото може в манастира. Ще дам един пример с една баба Стефана, която тръгнала да прави петохлебие в манастира в с.Арбанаси. И от стадиона на горе и се явяват Св.Св.Петър и Павел, като свещеници и я попитали, на къде е тръгнала. А тя с плах глас казала, че отивала да прави петохлебие на  Арбанаси. А тя си помислила, че това са свещеници като  ги видяла с одеждите. Те я насочили, да отиде в техния манастир, че в момента има голяма нужда от всичко и след това сякаш изчезнали, както се и появили. След като разказала на монахините те и казали, че това не са свещеници, а самите пазители на манастира. Петохлебието  са  5-питки на които, се чете за здраве и успех в семейството. И след това с кобилиците вярващите жени, започнали да носят кои каквото има, може и иска да донесе(посуда, кокошки, котки, кучета). Втори път и се явяват Св.Петър и Павел но този път на сън. Тук в този град много „вирее”  бамята и тя имала набрана бамя и искала да занесе част от бамя на манастира, а другата да продаде. На сън като и се явяват те я подтикват да занесе бамя на манастира. Тя много се трогнала. На сутринта с кобилиците занесла всичката  бамя и сестрите си сготвили една част, а другата си направили зимнина (защото тогава били малко  на брои сестри). И от този момент нататък се започнало възстановяването на манастира. След това Енчо Стайков (Бог да го прости), които много е направил за град Лясковец, открил военния завод Енчо Стайков (сега Аркус), много  помагал и на манастира. През 1961г. той организира Национално надпяване за народни песни (тогава надпяването е траело 20 дни, а сега само два дни и то през година), и средствата, които събират   той  наредил  да поправят  пътя до манастира,  водоснабдяването, защото след земетресението водата изчезнала. Създали и нова електрическа мрежа специално за манастира. А малко след 1970-1973г. той  включва манастира към паметниците на културата и тогава държавата помогна много за реконструкцията му. От нас е вътрешната уредба, а  външните дейности като строителство и довършителни работи  е  от паметниците на културата. Той  бил комунист, но  вярващ. Когато си идвал от София, най-напред се отбивал на манастира и живо се интересувал от какво имали нужда сестрите. Той е голям благодетел за манастира, въпреки политическите си пристрастия.

13.Вярваш ли в Бог и какво представлява  вярата за теб?

 Силно вярвам, още от дете. Моята баба(Бог да я прости е тракийка) ме е учила, че Бог е жив, и че съществува. Това е светата троица(Бог Отец, Бог Син и Светия Дух), учила ме е да постя, как да се моля, как силно да вярвам в Бог. Баба успя още по времето на комунистическия режим (когато гониха вярващите) да ме научи да бъда силно вярваща. От тогава каквото и да съм помолила Бог винаги ми го дава. Може да се забави, но винаги е отговарял на молбите ми (дори идването ми в този манастир беше свързано с големи молитви  към Бог за да мога да дойда и остана).

 14.Всеки ли може да бъде монах?

Не всеки може да бъде монах. Всичко зависи от разположението на духа, сърцето и душата. Женения човек се грижи за семейството си, а неженения се грижи как да служи  на Бога. Не е лесно за всеки да бъде монах. Много е трудно човек да съчетае задълженията си към Бог и семейството.

15.Какво мислиш за брака между мъжа и жената?

Брака е благословен от Бога, той е велико тайнство. Раждането на децата също  е благословено от Бога, но  не всеки приема брака. Младите при всички случай да имат венчавка, защото именно тя е Божието благословение.

Благодаря ти за отделеното време, за мен беше чест да мога да споделя тази информация с читателите и слушателите.

Аз също ти благодаря. Бог здраве да ти дава. До нови срещи.

Взет от мен материал директно от сестра Параскева през 2012г., с любезното разрешение на Майка Пелагия(игуменка на манастира-Бог да я прости).