 |
| Калина Митева кликни тук |
„Без маска” с Калина
Митева.
1.Как се чувстваш в момента?
Чувствам се прекрасно и все по-добре, вървейки по своя път.
2.Представи се с няколко думи?
Духовен консултант съм за постигане на хармония в живота и по пътя към себе си. Това е мое определение на дейността ми или така наречения лайф коуч. Помагам на хората да открият верният път, да преоткрият вярата, която е вътре в тях, но поради една или друга причина и преживяване, което са имали, забравят за силата на духа си. Това е и моята сила – откривам техния скрит потенциал и възвръщам желанието за по- добър живот, чрез позитивна промяна в мисленето, емоционално освобождаване от стари мисловни модели и ограничения и приемане на себе си и другите.
3.Чувстваш ли се реализирана?
Човек се учи до края на земният си път и винаги може да постига все повече и повече. Който смята, че всичко знае и може, че всичко е постигнал, защо е все още на Земята? Вървейки по моят път, следвайки сърцето си, чувствам, че изпълнявам задачата на Живота си и всичко се подрежда в съвършен ред. Това ми дава свободата да бъда себе си и радостта от това, което съм. В този смисъл се чувствам реализирана и доволна.
4.С кои крак ставаш сутрин от леглото?
С десния крак ставам сутрин. Като се замисля, с който и крак да е, винаги посрещам деня с радост и приемам всичко, което се случва и знам, че e благоприятно за мен. И това зависи от мен и от отношението ми към случващото се. От това, че избирам да съм спокойна и уверена, вместо раздразнителна. Избирам любов във всичко, което правя и виждам всички хора като приятели, даващи и получаващи най – доброто за тях.
5.Индивидуалното развитие не е ли по-важно от колективното.
– Всеки чувства ли се добре, ще е полезен за себе си и за всички от екипа, в който работи. Би било добре човек да успее да работи за себе си и да изгради екип, на който да е лидер. За мен индивидуалното развитие е по- добро и е важно за всеки човек, за да се изгради като личност и за да остави следа. В екипната работа има условия и зависимости и е мое мнение, че силните хора, с различно мислене и мнение не издържат и не се чувстват добре в такава среда.
6.Спортуваш ли?
Грижа се за тялото си. Тичам сутрин и правя упражнения. Това ми е начин на живот и част от обичта към себе си. Подбирам си храната, не пуша, избягвам алкохол, газирано и всякакви храни в малки и сладки опаковки.
7.От кога имаш блог (блогове) и пишеш в него/тях?
„Да погледнем в себе си” е моят блог - http://syvetnik.blogspot.com/. Създадох го януари месец, следвайки вътрешният си порив и глас. Не е бил резултат от дълбоки мисли и претегляне на варианти. Станах една сутрин и разбрах, че искам да имам блог. До обяд вече това беше така и до вечерта имах първата си статия. Пиша в него, поддържам го и много му се радвам. Той е една стъпка от целия мой път, резултат от самата мен и това, което съм аз като виждане и разбиране за живота.
8.Как се чувстваш по време на интервюто?
Както винаги, в разположение на духа, изживявайки го и оценявайки момента.
9.Как се почувства, когато беше спонсорирана от идеята за книга която ти написа? Кажи нещо повече за твоята книга, която сега вече е факт от Флоранс Медиа груп? Сподели тук пред хората, как успя да издадеш книгата си с такава лекота и защо за други хора това е толкова трудно?
Наистина при мен нещата се случват с лекота и съм Благодарна за това. Идеята за книга дойде в момент, когато все още не знаех, че ще имам книга. Спонсорирайки ме с идеята, това беше първата стъпка от осъзнаването на задачата ми в живота. Няма случайни неща и знам, че всичко се случва по най-добрия начин за мен. Благодарна съм на Христо от Лясковец, Флоранс Медиа груп /кликни тук/, които направи възможна появата на тази книга. Искам да кажа на всички: „Господ дава, но в кошара не вкарва” – народна мъдрост. Бъдете отворени за нови идеи! Без да сте докоснали и опитали, не отхвърляйте нищо, само защото имате неясноти и не може да получите отговорите веднага. Имайте вяра в себе си и успеха си и няма да имате нужда от гаранции и застраховки за все по-доброто развитие на начинанията си. Вие сами се обричате на успех, доверявайки се на жизнените процеси безусловно. Точно така реагирах аз, след като бях спонсорирана с идея от Христо от Лясковец. Улових мига, послушах сърцето си и доверих се на вътрешният си глас – те знаят по-добре от мен кой е най- подходящият начин за реализацията на мечтата ми.
10.Каква е тайната подправка за твоя успех?
Преди 120 години се дразнех, че всички копират и повтарят начина ми на изразяване, начина ми на обличане, смеха ми, поведението – цял един стил. И се питах: добре ли им е така, да са копие и да нямат собствени идеи? Сега вече знам, така действам на всички около мен – вдъхновяващо и съм радостна от това. Има такива хора, успеха е с тях и в големите и не толкова големите дела. Тайната на успеха е в самата мен J Винаги успявам да запазя вътрешното си усещане за щастие, при всякакви условия. Приемам и доброто и лошото. Освободила съм се от чувство на вина и негодувание, от потребността да критикувам и обсъждам себе си и другите. Така позволявам на изобилието на Вселената да тече през мен, така заявявам, че заслужавам да получа най–доброто от всичко.
11.Как приемаш живота си?
Живота е игра. Не се вземам на сериозно и нямам нужда да доказвам на никого нищо. Стъпка по стъпка ме водят до днес и съм Благодарна за всички научени уроци. Някои от тях не съм разбрала по най-приятния за мен начин, но ако беше иначе, нямаше да успея да ги овладея и до днес. Мога да кажа на всички – не се задържайте в отношения и ситуации, от които не се чувствате добре. Затваряйте вратата навреме. Ако отказвате да го направите, вратата се затвaря принудително и после е необходимо повече време за да допуснете новото в живота си. Никой не може да ви използва и да се държи лошо с вас, ако вие не му позволите това. Парирайте подобни опити от първия път, за да дадете да се разбере, че такова поведение е недопустимо и не го заслужавате. Отговорността за това, което ни се случва е наша и колкото по навреме го съзнаваме, толкова е по-добре за всички ни. Живота е прекрасен, такъв какъвто е. Бъдете и живейте сега! А не след като постигнете едно или друго нещо. Щастието е състояние на духа и нищо и никой извън вас не може да ви го „достави”. Познавам хора, които всеки ден се убеждават в това и пак не съумяват да го постигнат, защото все пак разчитат на друг за преодоляване на трудностите по пътя, та даже и за да им оправи настроението. Всичко е във вашите ръце. Лесно и трудно едновременно, защото е нужно хората да се размърдат и да положат усилия. В кое сме постигнали успех, без да сме дали от себе си време и енергия? И с постигането на по-добър живот е същото. Няма как да стане, ако си карате както си знаете и не промените мисловните модели довели до евентуалното не добро стечение на нещата. Пожелавам на всички да намерят за себе си разковничето на успеха и щастието. Да следват своя път и да бъдат себе си!
12.Какви книги четеш?
Много книги четях преди. Като малка родителите ми даваха пари за закуска, а аз отивах и си купувах книги. Баща ми се ядосваше като ме видеше с книга и ми казваше: книги ще ядеш! Пророкувал е, посочвал е пътя за мен – писането на книги. Сега с интересувам повече от духовния и езотеричния свят и чета книги за личностно израстване.
13.От кога си се „потопила в духовното” и какво ти дава той?
Както при всички нещата си следват своя естествен ход. Още от училище аз бях човека, с който ако имаха въпроси за разрешаване приятелите ми се обръщаха към мен за съвет. След като завърших и се запитах какви са ми интересите и какво ме влече, разбрах, че това е психологията. Психолог съм по душа и призвание. Преди около 15 години започнах с книги за подсъзнанието и по усещане постъпвах и се водех все едно, че знаех точно кой е верният път, без да съм била навътре в материята и да съм имала обяснение за това. Интуиция и следване на вътрешният си глас. Луиз Хей ми е началото, ако мога така да се изразя. Имах среда, в която разисквахме духовните закони и това ми беше достатъчно. Това беше по време, когато ако се заговореше за навлизане в Алфа ниво, различни методи и техники, имаше вероятност да ни разглеждат като странни птици. Докато сега вече е модерно. След това през 2007 завърших семинара „Фокусирано мислене” на Метода Силва. Това ми е основата. Повече не съм се водила по течения и учения. И мога да кажа, че всичките ми клиенти са изчели и изгледали всичко де що има по въпросите за силата на подсъзнанието и положителното мислене. Но това ако води до положителни промени, то те са временни. Теорията и разискването са нищо, без извървяване на вътрешната работа по процеса на промяна на мисленето и подсъзнанието. Духовния ми път ме доведе до тук, доверявайки се и приемайки всичко и всички такива, каквито са. И колкото по-скоро съумеем да приемем всичко, да не отричаме и отхвърляме, това което не разбираме, улесняваме себе си и преминаването на друго ниво.
14.Как си почиваш?
От почивка има нужда затормозения ум и физически изморения човек. В този смисъл, от почивка не се нуждая. Почивам си както аз си знам – слушам музика, всеки ден имам своите минути за себе си, за медитация, писане на утвърждения, работа с огледалото. И това е приятно, като игра, в която се забавлявам и същевременно бера плодовете на постоянството и търпението си.
15.Какво представлява един твой ден от седмицата и един от почивните ти дни?
Дните ми са дни, минават неусетно и се чувствам добре и в понеделник, и в неделя, и в зима, сняг, слънце и дъжд. Нямам определени планове за никой ден. Аз знам, че всеки един от тях е най- прекрасния за мен. Живея и се наслаждавам на всичко. Имам очи за небето, звездите, цветята, птиците, за всичко което ме заобикаля. Спирам се и разговарям с възрастните хора, с децата и родителите им. Във всеки ден и с всички съм си аз - освободена съм от очаквания, плувам по течението на вариантите и светът се движи насреща ми. Имам само намерения, с последващи действия, които ме водят до реализиране на желанията ми.
16.Върху, какво работиш в момента, ако не е тайна?
Сега съм на финала на първата си книга „Да погледнем в себе си”. Окрилена и вдъхновена! Усещайки и чувствайки всички блага на човек, намерил себе.
17.Какво е за теб любовта?
Любовта във всичките си измерения, е Любов. Тя носи спокойствие в живота, хармония във взаимоотношенията и дава живот на всичко, до което се докосваш.
18.Вярваш ли в Бог?
Да, вярвам в Бог. Бог е във всеки един от нас. Когато се ядосвате на някой, си спомнете това! Всеки човек заслужава усмивката ви и всеки е дете на Бог. Щом Бог ни обича и ние помежду си е нужно да се обичаме. Всички, които мислят така, правят света едно по-добро място за живеене!
19.Доверяваш ли се на вътрешния си глас или се доверяваш на разума?
Доверявам се на вътрешният си глас! И това си личи от хубавите събития в живота ми. Всеки, които постига единството между душа и разум, успява във начинанията си. Това е да си в хармония между мисли, думи и дела! Каквото иска душата, това да иска и ума. Има ли противоречие между тях, както казва Вадим Зеланд – ако душата страда, а разума ликува, резултата е неприятни събития и преживявания.
20.Какво искаш да пожелаеш на мен и читателите ми?
На всички пожелавам да бъдат себе си, да се водят от сърцето и да имат нагласа в живота, от която да се чувстват все по-добре с всеки ден!
21.Харесваш ли творчеството ми?
Възхищавам се на постоянството по пътя ти. Всеки, доближил се до теб, дори чрез книгите ти, е докоснат от силата и енергията на твоето дело! Да, харесвам и ценя творчеството ти!
22.Колко време отделяш в ходене пеша?
Винаги ми се иска да е повече. На ден по 30 минути са ми достатъчни, ако не съм успяла да си направя сутрешното бягане.
23.Какво мислиш за нашумелите мотивационни програми за личностно развитие на Луиз Хей, Пол Маккена, Уейн Дайър?
Това, с което съм запозната изцяло, е дейността Луиз Хей и прилагам Метода Силва. Чела съм Уейн Дайър, а Пол Макена ми е почти неизвестен. Както казах залитането по програми и методи, си го спестявам и цитирането на това какво са прочели, гледали и знаят хората, не дава кой знае какви умения, ако не се отделя време за практически техники и упражнения и не се извършват действия в тази посока. По-добре да се членува в клуб по рецитаторско майсторство, по ща са си полезни
24.Блог медията има ли бъдеще според теб?
Да, има бъдеще! За всеки има място под слънцето! Когато направих блога си, имах на ден определен брой посещения. Това ме правеше толкова уверена и се чувствах, че все едно целият свят чете блога ми. Не съм имала база за сравнения, а и се сравнявам само със себе си. Имах цел всеки ден посещенията да са все повече и повече. Не се задоволявах с малкото. И мога да кажа, че за осем месеца, постигнах повече от това, което съм си пожелала.
25.Благодаря ти за това страхотно интервю!
Благодаря и аз за възможността да работим заедно. За доверието и увереността, която струи от теб, и която е заразителна за всички, успели да бъдат близо до теб!
kalina_miteva@abv.bg
Калина Митева:
1.Как се чувстваш в момента?
Чувствам се прекрасно и все по-добре, вървейки по своя път.
2.Представи се с няколко думи?
Духовен консултант съм за постигане на хармония в живота и по пътя към себе си. Това е мое определение на дейността ми или така наречения лайф коуч. Помагам на хората да открият верният път, да преоткрият вярата, която е вътре в тях, но поради една или друга причина и преживяване, което са имали, забравят за силата на духа си. Това е и моята сила – откривам техния скрит потенциал и възвръщам желанието за по- добър живот, чрез позитивна промяна в мисленето, емоционално освобождаване от стари мисловни модели и ограничения и приемане на себе си и другите.
3.Чувстваш ли се реализирана?
Човек се учи до края на земният си път и винаги може да постига все повече и повече. Който смята, че всичко знае и може, че всичко е постигнал, защо е все още на Земята? Вървейки по моят път, следвайки сърцето си, чувствам, че изпълнявам задачата на Живота си и всичко се подрежда в съвършен ред. Това ми дава свободата да бъда себе си и радостта от това, което съм. В този смисъл се чувствам реализирана и доволна.
4.С кои крак ставаш сутрин от леглото?
С десния крак ставам сутрин. Като се замисля, с който и крак да е, винаги посрещам деня с радост и приемам всичко, което се случва и знам, че e благоприятно за мен. И това зависи от мен и от отношението ми към случващото се. От това, че избирам да съм спокойна и уверена, вместо раздразнителна. Избирам любов във всичко, което правя и виждам всички хора като приятели, даващи и получаващи най – доброто за тях.
5.Индивидуалното развитие не е ли по-важно от колективното.
– Всеки чувства ли се добре, ще е полезен за себе си и за всички от екипа, в който работи. Би било добре човек да успее да работи за себе си и да изгради екип, на който да е лидер. За мен индивидуалното развитие е по- добро и е важно за всеки човек, за да се изгради като личност и за да остави следа. В екипната работа има условия и зависимости и е мое мнение, че силните хора, с различно мислене и мнение не издържат и не се чувстват добре в такава среда.
6.Спортуваш ли?
Грижа се за тялото си. Тичам сутрин и правя упражнения. Това ми е начин на живот и част от обичта към себе си. Подбирам си храната, не пуша, избягвам алкохол, газирано и всякакви храни в малки и сладки опаковки.
7.От кога имаш блог (блогове) и пишеш в него/тях?
„Да погледнем в себе си” е моят блог - http://syvetnik.blogspot.com/. Създадох го януари месец, следвайки вътрешният си порив и глас. Не е бил резултат от дълбоки мисли и претегляне на варианти. Станах една сутрин и разбрах, че искам да имам блог. До обяд вече това беше така и до вечерта имах първата си статия. Пиша в него, поддържам го и много му се радвам. Той е една стъпка от целия мой път, резултат от самата мен и това, което съм аз като виждане и разбиране за живота.
8.Как се чувстваш по време на интервюто?
Както винаги, в разположение на духа, изживявайки го и оценявайки момента.
9.Как се почувства, когато беше спонсорирана от идеята за книга която ти написа? Кажи нещо повече за твоята книга, която сега вече е факт от Флоранс Медиа груп? Сподели тук пред хората, как успя да издадеш книгата си с такава лекота и защо за други хора това е толкова трудно?
Наистина при мен нещата се случват с лекота и съм Благодарна за това. Идеята за книга дойде в момент, когато все още не знаех, че ще имам книга. Спонсорирайки ме с идеята, това беше първата стъпка от осъзнаването на задачата ми в живота. Няма случайни неща и знам, че всичко се случва по най-добрия начин за мен. Благодарна съм на Христо от Лясковец, Флоранс Медиа груп /кликни тук/, които направи възможна появата на тази книга. Искам да кажа на всички: „Господ дава, но в кошара не вкарва” – народна мъдрост. Бъдете отворени за нови идеи! Без да сте докоснали и опитали, не отхвърляйте нищо, само защото имате неясноти и не може да получите отговорите веднага. Имайте вяра в себе си и успеха си и няма да имате нужда от гаранции и застраховки за все по-доброто развитие на начинанията си. Вие сами се обричате на успех, доверявайки се на жизнените процеси безусловно. Точно така реагирах аз, след като бях спонсорирана с идея от Христо от Лясковец. Улових мига, послушах сърцето си и доверих се на вътрешният си глас – те знаят по-добре от мен кой е най- подходящият начин за реализацията на мечтата ми.
10.Каква е тайната подправка за твоя успех?
Преди 120 години се дразнех, че всички копират и повтарят начина ми на изразяване, начина ми на обличане, смеха ми, поведението – цял един стил. И се питах: добре ли им е така, да са копие и да нямат собствени идеи? Сега вече знам, така действам на всички около мен – вдъхновяващо и съм радостна от това. Има такива хора, успеха е с тях и в големите и не толкова големите дела. Тайната на успеха е в самата мен J Винаги успявам да запазя вътрешното си усещане за щастие, при всякакви условия. Приемам и доброто и лошото. Освободила съм се от чувство на вина и негодувание, от потребността да критикувам и обсъждам себе си и другите. Така позволявам на изобилието на Вселената да тече през мен, така заявявам, че заслужавам да получа най–доброто от всичко.
11.Как приемаш живота си?
Живота е игра. Не се вземам на сериозно и нямам нужда да доказвам на никого нищо. Стъпка по стъпка ме водят до днес и съм Благодарна за всички научени уроци. Някои от тях не съм разбрала по най-приятния за мен начин, но ако беше иначе, нямаше да успея да ги овладея и до днес. Мога да кажа на всички – не се задържайте в отношения и ситуации, от които не се чувствате добре. Затваряйте вратата навреме. Ако отказвате да го направите, вратата се затвaря принудително и после е необходимо повече време за да допуснете новото в живота си. Никой не може да ви използва и да се държи лошо с вас, ако вие не му позволите това. Парирайте подобни опити от първия път, за да дадете да се разбере, че такова поведение е недопустимо и не го заслужавате. Отговорността за това, което ни се случва е наша и колкото по навреме го съзнаваме, толкова е по-добре за всички ни. Живота е прекрасен, такъв какъвто е. Бъдете и живейте сега! А не след като постигнете едно или друго нещо. Щастието е състояние на духа и нищо и никой извън вас не може да ви го „достави”. Познавам хора, които всеки ден се убеждават в това и пак не съумяват да го постигнат, защото все пак разчитат на друг за преодоляване на трудностите по пътя, та даже и за да им оправи настроението. Всичко е във вашите ръце. Лесно и трудно едновременно, защото е нужно хората да се размърдат и да положат усилия. В кое сме постигнали успех, без да сме дали от себе си време и енергия? И с постигането на по-добър живот е същото. Няма как да стане, ако си карате както си знаете и не промените мисловните модели довели до евентуалното не добро стечение на нещата. Пожелавам на всички да намерят за себе си разковничето на успеха и щастието. Да следват своя път и да бъдат себе си!
12.Какви книги четеш?
Много книги четях преди. Като малка родителите ми даваха пари за закуска, а аз отивах и си купувах книги. Баща ми се ядосваше като ме видеше с книга и ми казваше: книги ще ядеш! Пророкувал е, посочвал е пътя за мен – писането на книги. Сега с интересувам повече от духовния и езотеричния свят и чета книги за личностно израстване.
13.От кога си се „потопила в духовното” и какво ти дава той?
Както при всички нещата си следват своя естествен ход. Още от училище аз бях човека, с който ако имаха въпроси за разрешаване приятелите ми се обръщаха към мен за съвет. След като завърших и се запитах какви са ми интересите и какво ме влече, разбрах, че това е психологията. Психолог съм по душа и призвание. Преди около 15 години започнах с книги за подсъзнанието и по усещане постъпвах и се водех все едно, че знаех точно кой е верният път, без да съм била навътре в материята и да съм имала обяснение за това. Интуиция и следване на вътрешният си глас. Луиз Хей ми е началото, ако мога така да се изразя. Имах среда, в която разисквахме духовните закони и това ми беше достатъчно. Това беше по време, когато ако се заговореше за навлизане в Алфа ниво, различни методи и техники, имаше вероятност да ни разглеждат като странни птици. Докато сега вече е модерно. След това през 2007 завърших семинара „Фокусирано мислене” на Метода Силва. Това ми е основата. Повече не съм се водила по течения и учения. И мога да кажа, че всичките ми клиенти са изчели и изгледали всичко де що има по въпросите за силата на подсъзнанието и положителното мислене. Но това ако води до положителни промени, то те са временни. Теорията и разискването са нищо, без извървяване на вътрешната работа по процеса на промяна на мисленето и подсъзнанието. Духовния ми път ме доведе до тук, доверявайки се и приемайки всичко и всички такива, каквито са. И колкото по-скоро съумеем да приемем всичко, да не отричаме и отхвърляме, това което не разбираме, улесняваме себе си и преминаването на друго ниво.
14.Как си почиваш?
От почивка има нужда затормозения ум и физически изморения човек. В този смисъл, от почивка не се нуждая. Почивам си както аз си знам – слушам музика, всеки ден имам своите минути за себе си, за медитация, писане на утвърждения, работа с огледалото. И това е приятно, като игра, в която се забавлявам и същевременно бера плодовете на постоянството и търпението си.
15.Какво представлява един твой ден от седмицата и един от почивните ти дни?
Дните ми са дни, минават неусетно и се чувствам добре и в понеделник, и в неделя, и в зима, сняг, слънце и дъжд. Нямам определени планове за никой ден. Аз знам, че всеки един от тях е най- прекрасния за мен. Живея и се наслаждавам на всичко. Имам очи за небето, звездите, цветята, птиците, за всичко което ме заобикаля. Спирам се и разговарям с възрастните хора, с децата и родителите им. Във всеки ден и с всички съм си аз - освободена съм от очаквания, плувам по течението на вариантите и светът се движи насреща ми. Имам само намерения, с последващи действия, които ме водят до реализиране на желанията ми.
16.Върху, какво работиш в момента, ако не е тайна?
Сега съм на финала на първата си книга „Да погледнем в себе си”. Окрилена и вдъхновена! Усещайки и чувствайки всички блага на човек, намерил себе.
17.Какво е за теб любовта?
Любовта във всичките си измерения, е Любов. Тя носи спокойствие в живота, хармония във взаимоотношенията и дава живот на всичко, до което се докосваш.
18.Вярваш ли в Бог?
Да, вярвам в Бог. Бог е във всеки един от нас. Когато се ядосвате на някой, си спомнете това! Всеки човек заслужава усмивката ви и всеки е дете на Бог. Щом Бог ни обича и ние помежду си е нужно да се обичаме. Всички, които мислят така, правят света едно по-добро място за живеене!
19.Доверяваш ли се на вътрешния си глас или се доверяваш на разума?
Доверявам се на вътрешният си глас! И това си личи от хубавите събития в живота ми. Всеки, които постига единството между душа и разум, успява във начинанията си. Това е да си в хармония между мисли, думи и дела! Каквото иска душата, това да иска и ума. Има ли противоречие между тях, както казва Вадим Зеланд – ако душата страда, а разума ликува, резултата е неприятни събития и преживявания.
20.Какво искаш да пожелаеш на мен и читателите ми?
На всички пожелавам да бъдат себе си, да се водят от сърцето и да имат нагласа в живота, от която да се чувстват все по-добре с всеки ден!
21.Харесваш ли творчеството ми?
Възхищавам се на постоянството по пътя ти. Всеки, доближил се до теб, дори чрез книгите ти, е докоснат от силата и енергията на твоето дело! Да, харесвам и ценя творчеството ти!
22.Колко време отделяш в ходене пеша?
Винаги ми се иска да е повече. На ден по 30 минути са ми достатъчни, ако не съм успяла да си направя сутрешното бягане.
23.Какво мислиш за нашумелите мотивационни програми за личностно развитие на Луиз Хей, Пол Маккена, Уейн Дайър?
Това, с което съм запозната изцяло, е дейността Луиз Хей и прилагам Метода Силва. Чела съм Уейн Дайър, а Пол Макена ми е почти неизвестен. Както казах залитането по програми и методи, си го спестявам и цитирането на това какво са прочели, гледали и знаят хората, не дава кой знае какви умения, ако не се отделя време за практически техники и упражнения и не се извършват действия в тази посока. По-добре да се членува в клуб по рецитаторско майсторство, по ща са си полезни
24.Блог медията има ли бъдеще според теб?
Да, има бъдеще! За всеки има място под слънцето! Когато направих блога си, имах на ден определен брой посещения. Това ме правеше толкова уверена и се чувствах, че все едно целият свят чете блога ми. Не съм имала база за сравнения, а и се сравнявам само със себе си. Имах цел всеки ден посещенията да са все повече и повече. Не се задоволявах с малкото. И мога да кажа, че за осем месеца, постигнах повече от това, което съм си пожелала.
25.Благодаря ти за това страхотно интервю!
Благодаря и аз за възможността да работим заедно. За доверието и увереността, която струи от теб, и която е заразителна за всички, успели да бъдат близо до теб!
kalina_miteva@abv.bg
Калина Митева:
