Коледа пристига, времето лети, празниците
носят щастие и сбъднати мечти.
Всичко е прекрасно, но в някои души,
щастие не грее, а е пълно с разбити мечти.
Усмивката е тъжна, няма го живецът, нещо
липсва и те кара да плачеш вечер.
Време е да сложиш края, да поставиш
точка, вместо запетая.
Време е да изчистиш спомените лоши, време
е да кажеш: „Случилото се, което ме тревожи, скоро ще е само сред спомените лоши”.
И за мен ще дойде щастие безгранично, и
аз ще се науча да не приемам нищо лично.
Ще се науча, че дори и да боли, дори и
да плача, животът пак ще продължи.
Ще знам, че колкото и да обичам с ярко
сърце и плам, там където ме отричат, няма да мога да запаля дори вулкан.
Ще се науча да пазя моята душа, да слушам по-често какво иска да
ми каже тя.
Защото
аз така дълбоко я нараних, а тя си остана моя светая светих, за разлика от
тези, които ми се кълняха във вярност, а ми забиха меча остър и избягаха
коварно.
Ще се боря вече да бъда себе си докрай, и
няма да позволя на другите, да ме контролират и да превръщат живота ми в
страдание безкрай. Ще вярвам, че мога да победя, но с усмивка, любов и топлина,
и то само там, където има светлина, и злобата и суета и суетата са отстъпили
място на искреността, на истината и предаността.
Ще знам, че всичко е уроци на тази земя, и ако не се уча няма да
вървя напред и да раста, а ще давам път на посредствеността.
Ще
поемам отговорност за грешките си аз, защото те са моя ценен източник на опит в
този свят.
И
накрая, когато се обърна към себе си аз, ще се гордея, че вече се обичам
безусловно и е сложен край на всяка власт, която се опитва да ме отклони, да ме
спре, душата ми да унищожи, и отново в клетка да ме сложи, за да ме подчини, и
да стъпче моите мечти.
Коледа
настъпи - най-после е ден, подарък най-голям получих, върнах вярата си в мен. Вече съм това, за което се родих, и следвам
моя път, от мен определен, гледайки напред с поглед устремен.
(от нета)