Подарък по пътя

подарък от някого

Днес с майка ходихме да подава документи за лична карта и като се върнахме тя каза, че е има някакъв голям плик с нещо адресирано до мен.

Не чаках от никого нищо, а наистина очите ми видяха тоя плик,  и беше адресиран към мен наистина. Появиха се въпроси, „кой ми го е пратил и защо”? Името ми беше написано на плика, а за подател имаше име: Клаус Кенет. Веднага скъсах плика и видях, че има книга. Погледна я и видях заглавието на книгата: „2 000 000 километра в търсене на любовта”. Не исках да възприема цифрата два милиона, а я интерпретирах като двеста хиляди. Гледах заглавието и се чудех от къде някой ще ми знае адреса и ще ми прати нещо такова по пощата. Веднага започнах да разглеждам  плика и видях, че има платена такса за 1,70лв. и веднага се усетих, че това е от близо. Погледнах печата и видях адреса на гр.Горна Оряховица. Опитах се да прехвърля на бързо/в съзнанието си/ от къде ли може да е дошла тая книга, но сякаш беше безмислено да търся отговор. Все едно е да търся адреса на Вселената.

Единственото, което ми мина през главата е, че за мен е чест друг автор да ми подари негово творчество и да ми покаже най-малкото нещо негово, въпреки, че не беше разписана от него. Другото нещо е, че ми предстои пътуване по Христо-вите стъпки и сякаш някой знае за това, и ми показва карта и следи на предишни  пътувания я някакъв неначертан маршрут. Най-малкото 2 000 000 км не са никак малко за намирането на себе си, а аз съм се намерил, само искам да видя и докосна някой неща.

Изненадата ми не можа да изчезне от лицето ми дори когато ходих в гората и продължи съзнанието ми да бъде заангажирано с подаръка-книга от къде се появи и защо. След оперативката спрях да се питам и преминах към желанието да го споделя с целия свят това събитие.
Така, че явно хубавото се случва сега и пътуването ми е обогатено с много „напълване на кладенеца ми”  и след това споделяне с целия свят. Няма лошо…заповядайте на път с Христо от Лясковец-тогава.