 |
| успях |
Повярвах преди да съм го видял. Растях в свят, на други хора и
благодарение на това наистина се налагаше да не изразявам емоциите си.
Изглеждаше по-добре да си като паметник, от колкото да се изразявам.
С годините трудно допусках да
бъда обичан, защото исках само аз да обичам, макар и прикрито. Страхувах се да
призная пред себе си, че се влюбвам, обичам, желая някого, защото ми беше
показан такъв модел на поведение. Моделът беше взет по невнимание или по точно
от прекомерно внимание към нещо друго. Дълго време не допусках жена до себе си,
въпреки че обичах и разбрах, какво е, но се страхувах от нараняване, отхвърляне
и разочарование/лично/. С времето обаче трябваше да заобичам себе си повече, за
да ме заобичат и мен иначе нямаше, как да е друго. Преминах през дълга
трансформация и за обичайки се такъв, какъвто съм си, всичко си дойде на
мястото.
Появиха се и жената и
обстоятелствата. След личната ми „о”свободеност в душата показах любовта си без
страх, но ми показаха и любов и търпение от среща. Отново ме водеха в това
отношение, но това е жената на сърцето ми. Моделът на любов и откритост ме
прави свободен да избирам, как ще общувам, как ще бъда себе си и нищо не ме
задължава да бъда друг, а себе си. Жената на сърцето ми приветства това да бъда
себе си от колкото друг и споделя, че тези, който не са ме оценили на време
сега няма, какво да искат от мен.
Днес сутринта си писах с една
прекрасна жена и споделих, че старото мислене в мен беше, че мъж не би трябвало
да показва чувствата си ясно и изразително. Поради тази причина аз искам да си
остана дете и съвсем непринудено да изразявам чувствата си и да не се
притеснявам дали това е мъжка постъпка или не. А тя отговори, че именно
изразяването на чувствата с лекота е по-мъжка постъпка от колкото да си траеш и
само наказваш.
Моделът на сърцето ми показа, че
няма нищо по-хубаво от това да бъда себе си, да обичам, да ме обичат, да
изразявам, да подавам, и давам колкото се може повече от мен, защото мога да си
го позволя и знам, че вътрешната ми вселена оформя външния ми свят, а никога
обратното. Това, което съм видял вътре, се появява от вън.
Осъзнах, че истинската любов е не
да очакваш, а да даваш. Е, защо да спирам точно аз този поток на изобилие.
Пожелах си мир в сърцето, както желая и на другите, и взех, че го постигнах. Обичай те се.
Аз съм Христо от Лясковец.
