За свободните дни

 


Новогодишните "обещания" за подобряванене на каквото и да било (в нас), няма да се сбъднат от само себе си... За това си трябва действие. А личната мотивацията е това, което сваля товара от плещите ни, когато се научим да организираме правилно енергията си, през живота, деня, седмицата, месеца за да можем накрая на годината все пак да сме тук! Живи и здрави.

Не обсъждайте какво правите с хора, които не знаят за какво става на въпрос. Тяхното невежество може да подкопае вашата увереност и да саботира целият ви възстановителен процес... Аз работя в тишина! Защото съм човек придал смисъл на живота си и не ми се налага да го търся повече!

Консуматорското общество те подмамва да искаш... да искаш още, да искаш още повече, докато се предадеш и започнеш само да ползваш, без да мислиш. Така повечето хора нямат никаква идея, какво се случва в техните тела, защото са твърде забързани. Мислят винаги за нещо „бъдещо“ или „минало“, но не и за настоящето, което ги обгръща всеки миг. И за жалост вече фокусът им е насочен към телефоните им. И когато това се случи(вземайки ти вниманието с нещо „по-интересно“), ти забравяш за себе си като за жива автентична единица, която наистина цени живота си и ставаш като всички, които те заобикалят. Поредния ползвател (консуматор) и пълниш себе си с какво ли не (само защото някой го е показал или казал в реклама по ТВ-то). И пълниш. И пълниш. И пълниш... Защото така са създадени(тези продукти), че да пасват на „ужасния“ ни стил на живот, който сами си създаваме с недостатъчност на време (което отдаваме на всичко друго, но не и на себе си), изпълващо ни със стрес. И въпреки това добрата новина е, че тялото ни е невероятно адаптивно и поне за известно време може да се „справи“ с огромния излишен товар... Докато вече няма на къде да се „издуваш“ и започват здравословните проблеми – като ти започваш своевременно да „издишаш“ и идва лекарско - фармацевтичната „въртележка“ и започва ходене „по мъките“. Оттам човек отново не си взема „бележка“ и идва другата въртележка (психосоматичната - вътрешните мисловни „борби“) и по някога идва и трета преди да те „събори“ на легло или да те прати в трапа. Струва ми се, че е модерно да си „болен“ да се оплакваш, да правиш всичко наопаки и да искаш постоянно съчувствие. И общо взето времето на осъзнаване на обикновените трудещо - програмираните хора е кратка (като проблясък), малко преди да умрат.

Забелязал съм, че хората чуят ли думата „глад“ „лечебен глад“, „пост“ и всичко свързано с това, го свързват с недоимък, мизерия и оскъдица. И най-вероятно услужливо е подменено значението в главите им, свързваща го със здравето, изобилието, просперитета и благоденствието им. И е хубаво тук да поясня, че пътят към живота и здравето ни не е обсипан с лишения. Запомнете го! Въпреки, че се опитват друго да ни кажат! Освен това за жалост не винаги качествената информация е проблем. Много често предизвикателството за хората, са количествата и различните източници, от които тя идва. А затрупването с информация води до объркване, а самото объркването до бездействие. Хиляди хора искат да бъдат „извадени“ от информационния океан и на прост език-някой да им обяснят кое е истина и как да я приложат. Внимавайте за това!

Ако на някого му се струвам краен или „прекалено краен“, наистина да се „обърне“ към себе си и тогава да ме „съди“... Защото когато аз говоря за детайли относно знанието за живота, мнозина си правят оглушки, „през едното им влязло, през другото излязло“ и после... аз съм бил лошия, че не съм и казал на време. Ами не...според мен винаги човек се сеща, че някой му е виновен тогава, когато вече „ножът е опрял до кокала“. И се налага доктора наистина да „реже“... Така се случва, защото технологиите „напредват“ докато човешкия жив00т се обезценява! Според мен почти всичко в живота ни трябва да е в умерени количества – освен самата умереност. Както и разбирането за контролът върху живота. Нямаме такъв, но пък имаме контрол над начина, по който го интерпретираме.

Не обсъждайте какво правите с хора, които не знаят за какво става на въпрос (четете, изследвайте, разговаряйте с познавачи в областта и тогава). Тяхното невежество може да подкопае вашата увереност и да саботира целият ви възстановителен процес...

Още Петър Димков,Петър Дънов,Лидия Ковачева го е прокламирала и го е оставила като видимо наследство знанието за свободните дни от храна, сега др.Гайдурков,д-р.Емилова,Антъни Уйлям и т.н... тези хора демонстрират здравословния начин на живот и дават възможност на хората да го практикуват, като пожелаят сами да го направят част от живота си. Без насилие.


Ако стомашно чревният тракт не е здрав то и храната не се усвоява оптимално. Колкото по-рано разбере човек, че всичко в човешкият организъм е взаимосвързано, толкова по-добре. Тялото е пригодено така, че когато приема дадена храна, тя първо се сдъвква, после се разгражда и накрая се усвоява, като метаболитният остатък се изхвърля от организма и за всичко това той използва към 75% от енергията си. По време на гладуване цялата тази енергия се пренасочва в пречистване на клетките, изхвърлянето на различни отрови, които организмът е трупал в зависимост от начина ни хранене(през годините), различни стари и „болни“ клетки, както и разни патогени. Това е единственият начин да се даде пълна почивка на всички храносмилателни органи. Тялото има уникална способност да се възстановява, ако му предоставят условия за това.


                           “Капката дълбае камъка с постоянство, а не със сила”. 

Нищо не лекува душата и психиката на човек както свободните дни от храна ...само на вода. По време на свободните дни, в организма се случват уникални неща. Аз го правя така:

В деня за почивка от храна, аз не ползвам нито думата „пост“, нито „воден пост“... За да не „страдам“ излишно, че някой може да ми изяде „сиренцето“... Не ми се налага излишно да се настройвам, че ще правя нещо, кой знае какво, защото го правя от 2000-та година насам.

1.Всичко това започва сутринта рано м/у  5:00 или 6:00 часа(защото аз ставам рано имам си ритуали за съблюдаване на себе си).

2.Изпивам пакетчето английска сол(30гр.) в 250мл вода. Разбърквам добре до разтварянето на кристалите и действам. Докато чакам да подейства свършвам всички други-неща запланувани по моя организиран график от 20-сет години. Когато позивът за wc-то дойде(след 20-30мин) отивам свършвам си работата и се измивам с вода. Всеки път! И така докато първата гъста маса излезе и остане само рядката... И работния ми ден може да започне. Следва по-лесната част... пикаенето.

2.1.Денят продължава с пиенето на вода...

3.След това вземам Хуск (люспи от бял живовляк, които са източник на фибри. А те имат свойството да регулират функциите на стомаха и да стимулират перисталтиката на червата. Приемът на люспите повлиява особено добре синдрома на "раздразнено" дебело черво. Действат слабително при запек. Те имат свойствата да набъбват, абсорбират вода, стимулират перисталтиката и впоследствие дефекацията. Помага да се възстановят нормалните функции на храносмилателната система, възобновява мукуса в стомаха, образува слуз, която предпазва стените на тракта. Могат да повлияят положително и върху холестерола като спомагат за елиминирането му от организма. Това се прави с цел за да се „откъртят“ различните наслоявания, ако са останали там с години... Стомашно-чревната система от устата до ануса, трябва да е чиста от вътре, за да сме живи и здрави отвън.

4.Пиене на вода и задължителното движение през деня създават едно къркорене на червата. Това да не ви „плаши“... Това е симфонията им, с която ви благодарят най-учтиво, че най-накрая сте ги освободили от застоялия отпаден продукт.

5.Настъпва утрото на другия ден (така са минали 24 или 36 часа) и се прави „кунджала“ с изпиването на 3-4 чаши вода (това е олекотена версия на упражнението, защото иначе при дългогодишните йоги това се прави с 1л. солена вода), докато седите клекнали за да може да не навлиза излишно въздух в корема ви... след това се повръща, натискайки се мъжеца зад езика и се задейства позива за повръщане. Това се прави докато не започнат да излизат стомашните кисели сокове. Това е истински критерии за завършеност на действието ни. След като приключите с „кунджала“ си измийте лицето и го подсушете. И веднага можете да изпиете чаша вода. След приключване на практиката е най-добре да изчакате половин час преди да се храните. Стомашната лигавица трябва се възстанови напълно за около 20 мин., преди да се случи процес на храносмилане и да започнат да се излива киселини върху чувствителната й повърхност.

(Забележка: Тези, които страдат от някакво хронично увреждащо заболяване, активна язва на стомаха, херния на стомаха или корема, високо кръвно налягане, сърдечни заболявания или проблеми с хранопровода, трябва да практикуват „кунджала“ само под ръководството на квалифициран йога учител или в ашрам.)

6. След това:
6.1.Изпийте 500мл. – 1 л. вода с лимон(при събуждане). Изчакайте между 15 и 30 минути.
6.2.Изпийте между 500мл. – 1 л. прясно изцеден сок от стъблена целина на гладно. Изчакайте между 15 и 30 минути.
6.3.Закусете с пресни плодове ....и си карайте ежедневието!
7.След това си намерете книгите на Антъни Уилям  и ги прочетете бавно, и много внимателно (няколко пъти ако трябва). Връщайте се колкото пъти искате на това, което ви докосва, не ви е ясно и търсете отговорите си. Но не спирайте дотук, защото живота ви е безценен ресурс... Харесва ми, че той самият казва, че ние не сме „виновни“ за нищо, понеже за много неща не знаем, че дори ги има в нас и така през поколения чрез гена се предават върху нас и така ние сме дистрибутори отново и отново на същия омагьосан кръг... За Бога, това е кошмар... „Забранения плод“ и „безплодните усилия“ не са едно и също нещо!


 „Лекарите, практикуващи източна медицина, твърдят, че плодовете пораждат влага в тялото. Лекарите, практикуващи западна медицина, твърдят, че плодовете подхранват кандида и рака. Диетолозите и „специалистите“ по хранене твърдят, че плодовете спомагат за възникване на диабет. А фитнес инструкторите – че водят до напълняване или дори до затлъстяване! О, Боже! Хората, като цяло не са виновни, че разпространяват погрешна информация – те просто са жертва на популярната модна тенденция, която се шири като шеметна простотия, объркващи живота на мнозина. Като пренебрегват, че: „Всяка една частица от плодовете и зеленчуците съдържат хилядолетна информация за човешкото оцеляване. Всяка една влива мъдрост в тялото и ни помага да се адаптираме към промените на днешното време.“

                                                                                             Цитат от Антъни Уилям

 P.S.: По принцип статията беше много дълга, но рязко я съкратих. Другото оставям сами да си набавите и да си го ползвате: Успех!



41/18

 


Сега когато навърших своите 41 години  живея първородното си наричане всеки ден от началото (1979-та)... и се радвам на успех и щастие, за които по-рано не бях и сънувал... Освен това не знаех, че трудните времена правят хората по-добри (защото не съм от хората скроени по един и същ шаблон). Оказа се, че едва когато станах готов, Духът на Творението ми показа неща, които другите все още не виждат. Изглежда, че човекът без титла като мен трябва да постига деликатен баланс - да бъде едновременно твърд и дружелюбен, строг и нежен, решителен и състрадателен. Освен това изглежда, че малките ми ежедневни подобрения, които осъществявам - всеки ден, след едно определено време доведоха до изумителните ускорени резултати, които хората започнаха да виждат...
Христо от Лясковец/Вави и Моника - 28.11.2020!

Сега повечето ме при – „познават“, но ни най-малко знаят историята ми, чрез която стигнах дотук. Нека да ги улесня: Работата не е само в това, че съм постигнал успех. Чувствам се значим. Чувствам, че съм превърнал своята работа, в нещо, което има смисъл за мен. Чувствам, че светът по някакъв начин е станал малко по-добър, защото съм жив в него. И защото разбрах, че несигурността в него е безценен дар, проявих неумолимо постоянство. „Наградата“  от него за мен е, че подобрих живота на много човешки същества, чрез призванието си да ги докосвам (и имам свободата да избирам как да виждам ролята си в света и да използвам силата й). Така усетих, че делата винаги се връщат при извършителя си, защото съм създател на своят „късмет“!!! А да си върша възможно най-добре работата, е всичко, което има някакво значение за мен. И се стремях да бъда толкова добър и тих през годините, че да немя как да не ме забележат – клиентите, които искат да работим заедно. И да ви кажа, че колкото по-трудни бяха условията ми, толкова по-прекрасни се оказаха възможностите, които ми се разкриха - сега. И фактът, че се занимавам с това, което обичам - вече 26 години,  е едно от средствата да оставам млад по сърце!

А относно възрастта ми ли?! О, тя е състояние на ума – етикет, който едни хората

използват, за да картотекират други хора и да поставят „ограничения“ пред всичко онова, което те не биха могли да бъдат!

За да постигна много от мечтите си, надеждите и радостите си, ми бяха нужни много пот, кръв и сълзи... Така нямаше как да покажа върховно изпълнение в работата си ако нямах вътрешна сила. Нямаше как да се „състезавам“ ако нямах психическа издръжливост и устойчивост. И с това не бях запознат, че ще ми трябва да натрупвам вътрешна сила, за да мога да се изправям  пред дълбоките промени и безмилостния житейски натиск... Само така извършвам необходимата ми вътрешна работа (ставайки по-рано от всички), за да мога да обогатявам характера си, да пречиствам намеренията си и да вдигна нивото си - без някой да го изисква от мен. Заедно с това се погрижих в/у „наследството“ си, което включва с какво искам да ме запомнят хората... Така заслужих да преживея тръпката от това да наблюдавам как желанията ми се сбъднаха.

С времето стана така, че не искам да притежавам, а да принадлежа. Да чувствам и да


осъзнавам какъв човек съм станал. И виждам, че изпълвайки едно от желанията си да го имам, да го ползвам, да му се радвам и как ме кара да се чувствам CH... Така нищо не допускам повече да приглушава визията ми по пътя, който съм поел... Радвам, се че научих един безценен урок: „животът е вътрешно събитие с външни последици“... А скоростта, с която се движа, не е толкова важна. Обаче за мен е важно постоянно да се движа напред, без да се показвам! Успехът ми се създава-всеки ден, чрез ежедневно спазване на няколко дребни дисциплини, които с времето се натрупваха и произвеждаха много по-високи постижения, от колкото бях планирал. Вярата в мен самият, стои над съдбата ми.


Хората „искат“ да получат нещо, без да дават нищо в замяна. Мечтаят да имат всичко, но не желаят да целеполагат, след това да запретнат ръкави и да положат усилия - ЗБЪДАЙКИ. Явяват се на работа и очакват добро възнаграждение, без да участват в създаването на стойност (стоейки с ръцете в джобовете си), която от своя страна би оправдала високото желание за възнаграждение. В доста объркан свят живеят мнозина. А ако ги „накарам“ сами да си организират дневния работен график до вечерта, просто мнозина няма да могат да си сметнат часовете бездействие, които ще искат да им се платят, като амортизация! Също така много от нас не ценят работата си достатъчно и не разбират какви позитивни аспекти съдържа тя. Мечтаят за нещо по-добро, вместо да осъзнаят, че всъщност всичко, което търсят, се намира там, където са. Въпрос на осъзната гледна точка!

P.S.: Направих нещо като анкета в социалката “facebook” с призив:

В една от книгите, които чета сега "Успехология" – Питър Сейдж моли да питаме някой, на когото държим и сме му позволили да ни (o)познава(с времето) да ни каже отговора на следния въпрос: "В какво съм се превърнал като човек, според вас, докато преследвам мечтите и целите си?"

И ето отговорите на няколко човека, с които живия живот ме среща:





Добро утро,Тяло!

 

Прави ми впечатление, че масово хората, които се впускат да „тренират“ нещо си в зала, не знаят как да вработят загрявайки тялото си. И това, че някой треньор ги „изпотява“ на уреди за бягане, скачане и т.н... далече не значи, че тялото е подготвено. А нека не се заблуждаваме, и е хубаво да знаем, че изпотяването не е критерии за подготвеността... защото то е функция на тялото при вдигната телесна  температура, чрез която потта охлажда тялото. И това, че бликва пот от тялото значи само едно, че е настъпил химичен процес, но не и механичен за раздвижване на тялото... Не правете грешката да си мислите „скъпи“ хора, че правите нещо. Научете се да правите малки „крачки“ в една посока, които имат смисъл и ви правят щастливи, а не ви узурпират и нагряват до точка на кипене, което да ви погуби стимула и прегори!

Подхода, които ползвам от 1994-та година е на база китайската гимнастика и бойните изкуства, които за няколко години се докоснах до тях като ученик. Взех движения оттам и ги вмъкнах в живота си. Всъщност само те ми останаха от тогава. И така през годините разбрах, че ако човек не усеща онова вътрешно затопляне, то той не е усвоил движенията, които създават това усещане. Да намериш центъра на силата вътре в себе си, в крайна сметка е най-добрият принос, който можеш да направиш за другите. Практикуването на всяко нещо, дава резултат, но само ако си усърден. Това не прави изключение и след като се задвижи вътрешната енергия - „ки“, и тя навлезе в своята фаза на бликване, тялото става меко, пластично и готово за моделиране. Податливо за работа с физическа насоченост.

ЗЕК – Симбиоза е комплекс от движения със събирателен и кумулативен


ефект (добавъчна енергийна стойност). Събиране на енергията чрез концентрирани и целенасочени движения отгоре(от главата) до пъпа. И отдолу(от пръстите на краката) до пъпа. Така както е известно от изтока енергията „тече“ в нас по енергийни магистрали – меридиани. Всяко движение на стави, сухожилия, мускули и т.н. създават компонентна верига от действия, които отговарят за телесния успех. И след като бъде сбрана там, тя е готова за своето разпределяне. Няма как хората да знаят всичко на този свят, но ако не могат да се учат, прегарят. Ако не разбират нещо, прегарят. Но и това не значи, че Симбиозата настъпва, комфорта от движението става-агония... За да бъде трайна една промяна, трябва да се извърши на емоционално, а не на умствено ниво.

Разгледайте движения, направете ги няколко пъти през интервали от дни по веднъж и сами ще усетите и  видите, че това е водопад от енергия, която се отключва във вас. Защото не става да „станете“ от кревата и веднага да се заловите „за работа“... Трябва нещо да ви запали отвътре, не отвън.


Шесте лечебни звука


И не на последно място е завършващата част от този модул. Да се научим да прибираме енергията и да не я оставяме хаотично да се разпростира в нас...  защото тя ни нанася неспокойство, което разрушава. И веднага след края на тренировка  се преминава към това дълбоко проветряване чрез мио - фасциално дишане чрез 6-те лечебни звука, което проветрява и охлажда организма ни и не позволява генерираната топлина отвътре да остане там и да „изпържи“ органите ни, а бива отведена навън чрез съзнателно-волево дишане. Така следвайки природната симбиоза чрез тройния нагревател накрая разпределяме целия дихателен процес и можем да „излезем“ от хода на движението и да сме в покой и готови за ежедневните си задължения или ако разполагаме с време, можем да релаксираме физически и ментално – допълвайки насладата от живота си. Съзнавайки какво правим за себе си. А студената вода не прави охлаждане на тялото по този вътрешен начин с отвеждане на топлината навън... тя само „близва“ тялото отвън и ние си мислим, че сме готови. Не знанието на хората е пословично в тази насока...

Опитайте. Не е нужно да ми вярвате на сляпо. Имате целия си живот да спечелите, знаейки.

Този комплекс би бил полезен за хора от всички възрасти, от 2 до 202 години!

"ЗЕК-Симбиоза" за възрастни



"ЗЕК-Симбиоза" за бременни



"ЗЕК-Симбиоза" за деца

Следват: Четири варианта на  "ЗЕК-Симбиоза"

Worship/Поклонение!

 


Спонтанно пътешествие екЗОТИКа! 

„Хората обикновено говорят за това къде са били или къде са сега, а трябва да говорят за това къде искат да бъдат“. А аз искам да съм на път и да бъда там. И бях там-вече! Защото само когато благодарих тихо за поклонническото си пътуване, привлякох още от същото!

...„Записваме за Рилски манастир, Рупите, Преподобна Стойна, Триград на 5, 6 и 7-ми септ. 2020г.. Първи ден - Рилски м-р (пикник до пещерата на Св.Иван Рилски и нощувка в манастира), втори ден - Сандански, Рупите, Роженски м-р, Мелник, Златолист и нощувка в Триград(оказа се язовир Доспат), трети ден - пещерите Дяволското гърло и Ягодинска.  За включване в пътешествието звънкай на 0887 374236 или в офиса на Зотик (културно сдружение).“

И след като попаднах на тази информация в групата на Горна Оряховица във фейсбук веднага си „затворих“ очите и си зададох въпроса колко хубаво би било, ако.... отида на поклонение по този път?“ И така мога да кажа, че моята работа не бе да го „осъществя“ това пътуване, а да му позволя да се случи първо в мислите ми...и то се случи!

Така моето поклонение започна с тръгване в 6:05мин. сутринта в събота на


06.09.2020. Спряхме на Български извор и... баницата, която една от жените беше направила установих, че  сплотява колектива... като хлебар съм го разбрал. Гладен ли си не си е работа. С кафето на "Български извор" боцнахме от "дърпаната" многократно баница от майсторката й... Така се прави... на тръгване, да сме сити! Така започна моето пътуване...вкусно!

След това директно отидохме на пикник за да се опознаем след това по стръмната пътека до пещерата на св.Иван Рилски – един духовен брат от „златния век“ на синовете на Симеон I (велики). Той има и още синове: Михаил(от първия брак), Иван (Рилски), Вениамин (Боян Мага), Петър (мекошави)... (четете повече истинска история, за да не ви водят за носа). И чак след това на Рилския манастир! Вечеряхме навън  риба- пъстърва с лимон и картофи. Преспахме там – групата в спартанските „стаи“ за гости и въздуха е великолепен. Наспах се в 4:30, ставах ходих до wc, после ядох две ябълки, медитирах(а по време на медитация видях нещо интересно: друг автор впечатлен от моите творчески успехи и т.н. искаше да пише автобиографията ми: давайки му дневниците си и уточнявайки главите в книгата му, той се хвана за главата, осъзнавайки, че съм минал през толкова много неща на тази земя, и съм устоял на всички превратности - искаше да разбере как съм го направил?! Казах му да търси отговорите там в дневниците, само да внимава с някой детайли, които никога не трябва да излизат на бял свят, защото са твърде лични и касаят други лица. А и все пак съм си терапевт сам на себе си и за това не съм се нуждаел да ходя никъде освен да дойда на себе си!... Защо точно сега, се появи това желание или как да го нарека не знам, за автобиография... и да наистина съм постигнал толкова много неща, че ще се захранват поколения след мен, без дори да работят!!! За сега няма отговори на тези „защо?“), и чаках да стане 7:30 за да потеглим отново... защото началото бе скучно.


Така искам да си призная, че моята сила не беше в това да го направя това пътуване, а да му позволя да се случи в душата и съзнанието ми...

Последва посещение в Сандански, Мелник, Роженски манастир, Рупите - при баба Ванга (03.10.1911. – 11.09.1996) и в с.Златолист при Преподобна Стойна (1883-1933). Там исках да отида от дете, но никой не ме разбра от близките ми, че да ме заведе. Сега когато стъпих там ми се насълзиха очите... Само заради тази дестинация се съгласих още щом видях, че я има за посещение. Обиколих всичко, организирано от кака Мима(защото тя вече е ходила там и много „стегнато“ме разведе,само не успях да разгледам изложбените зали). Това беше моя мечта. Исках да я срещна още приживе, но никой от домашните ми не ме отрази. И чак сега успях да докосна това свято място, наситено с нейната творческа енергия, която е била ту проклятие, ту благословия.

В с.Златолист на гроба на преподобна Стойна по-бла-го-дар-их, сърдечно, че успях


да дойда, и не съм просил нищо... както другите!!! На люлката, която е вързана на източен чинар, се люляхме за здраве и берекет с кака Мима. Понеже тя е била вече тук и беше като гид. Водеше ме. Но имаше опашка, която не бих чакал за да вляза и да стъпя на прословутия камък, който всеки иска да стъпи. Е, не!... нямам такива мераци! И след това спахме в изключително удобна къща на брега на язовир Доспат. О, Господи. Там е истински рай... и въпреки, че си носех „спирали“ за комари нямаше нито един и вратата през нощта беше широко отворена. Прохладно, свежо и се наспиваш на спокойствие. Но умората си се натрупва, когато искаш за кратко „време“ да обиколиш много места...


На другата сутрин осъзнах нещо идеалистично: за какво работя ако не мога да изчезна когато си поискам, да отида където си поискам... и се опитвам по този начин наистина да стоя близо до сърцето на Природата... и когато имам "шанс" изчезвам за малко за да изкачвам върхове, почиствайки духа си! След това се появи изгрева (който бе уникален), тръгвайки от язовира и спирайки в с.Борино... но моят сниман изгрев обиколи всичките им фейсбук стени, защото все пак съм разбиращ и улавям момента...

„Хората, които никога не помръдват от местата си не разбират, че носят най-тежките окови и са закачени за измислената си сигурност с тях.“

Щурмуване на  „Дяволската пътека“, си е като изкачване на планински маршрут и


не е никак за подценяване със своята красота и екстремност. Когато влязох вътре видях река, която се наименова Чатак дере, трудно се любувах на Буйновското ждрело минавайки върху множество дървени мостчета и стълби. Подходът ни към тази „пътека“ дойде от село Борино и минахме покрай атракцията - катранджйница. А дори не знаех на къде тръгвам, защото от начало маршрута подлъгва с равен и сенчест терен, но се съгласих с групата от жени, с която бях. Беше смешно "какво пък толкова му е трудното"...

През цялото време не знаех къде се намирам, а то било в Родопите. За мен този маршрут беше стресиращ. И като се започна едно неравномерно прескачане на сърцето ми, да треперят краката ми, да се потя навсякъде... да се съпротивлява разума ми, но духът ми искаше да се рее свободен, а нямаше опция да се върна назад! От няколко месеца не тренирах нищо, не ходех километри и сега този шоков преход с голяма денивелация от най-ниската точка 945 метра надморско равнище и най-високата от 1356 метра. Това си е рязка денивелация от 800 метра, което за кратко обърка съществото ми и го вкара в особен режим на самосъхранение. О, Боже. Хванахме дългия кръг от 10,2 км.. и някак си изтеглих „късата“ клечка! Със сигурност имаше неща, които не видях заради треперенето и самосъхранението си, но... трябваше да остана жив. Тия стръмни спускания и резки изкачвания ме шокираха... може да ми се смеят хората, но аз се притесних за живота си. На една от паузите за почивка се замислих, че това много мяза на шаолинския тест преди да станеш пълноправен монах в манастира им. Влизаш в тъмната маза с дървени кукли и трябва да ги неотрализираш за да излезеш. Не го ли сториш, проваляш се на изпита. И аз какво да правя сега, когато спомените ми ме заливат с прилики от детството ми.


 

Всичко бушуваше в мен, не само около мен във водното корито. Забравих да се любувам на терена, защото го взех за страшен тест – драйв. Караха ме често да се обръщам назад за да гледам от къде съм минал, а аз вече не желаех да се обръщам, каквато грешка е направил Орфей за да види любимата си. И когато стигнахме "Буйновското ждрело" на дяволската част се оказа, че то стръмното сега започвало към хълма Тепе баир. О, Боже! Хора, страшно си е. Една грешка и никой няма да те открие. Но щом минеш от тука то няма нещо, което да не можеш да направиш. О, Боже чудех се кога ще стигнем - края, страхувах се за живота си, но бяхме компания, и само аз мъж. Е, жените да минат, а аз не! Само дето не дават накрая сертификат на духа за това, че минаваш както е по КАМИНО! Но го постигнах, треперейки като лист - целия!!! Веднага щом чух гласа на екскурзовода ни – Жоро, и ми замириса на мекички(а то няма от къде, защото сме  на „майка си райна“ от цивилизацията), и някак си се успокоих, че всичко ми е наред.


След като ми се успокои пулса след страховитото изкачване и спускане в „Дяволската пътека“ пуцах като жаден. Имаше импровизирана атракция за стреляне с автомат. Заредих кредит от 20-сет изстрела. Само една деветка всички 19 други в десетката. Пуцай куме.. 11 месеца съм стрелял всеки ден като граничар. Може да нямам разрешително за оръжие, но нищо не се забравя, въпреки, че минаха 22 години от тогава!

След всичко това, което преминах дойде и организирането на офроуд изкачване с джипка, за която се плаща. Платихме колективно 8 човека по 20лв. за двете дестинации: „орлово око“ и „вълчи камък“... Панорамната площадка на „Орлово око“ в Родопите е изградена на връх св.Илия, който е шапка на висок хълм над село Ягодина. От там се откриват гледки към Буйновското ждрело и на онова тясно  шосе, което се вие долу в ниското като змия. Всичко е много  запомнящо се, когато пулсът ти е учестен от катерене и гледане на синьо-зелените планински масиви, които се отварят пред погледа ти... Но наистина трябва да имаш време за всичко, без да бързаш.


На “Oрлово око си е доста високо(1530м) и там от нищото се изви нещо като „мини смерч“ и ни напълни очите и вратовете със тревички и слама за норматив... Ей, така от нищото. Снимахме се на платформата и към джипката - обратно. А слънцето беше жарко и прижулваше. Последва обратно по чукарите и към „Вълчи камък“ ...в с.Гьоврен. И така на върха дойде и „Вълчи камък“. Историята за вълка на когото носи името е отвратително - покъртителна, но... се е случила! И цял ден ходене по скърцащи дъски, мостове, парапети и още една вишка – вълчи камък на височина(1650м) за деня. Оказа се последната трудност, защото вече ми трепереха краката - здраво! И както казах неприятното, е че не издават сертификат на духа за да удостовери човек, че минал оттам! После спряхме в селото да ядем пастърва и си тръгнахме... Минахме през големия язовир Въча, снимахме го и продължихме, защото освен, че бях уморен, ами бях от пред и трудно се отпускам да дремна. Мръкна се, а ние все пътувахме ли пътувахме. В 22:45 си бях в къщи и веднага в банята, защото бях мръсен, потен но щастлив, защото сбъднах още една своя мечта....
Вълчи камък

Сега не съм сигурен, че искам да споделя тази преживяна информация с читателите си, и отново да преживея този стрес, защото сякаш отново и отново ме връща натам. Но все пак отидох за да се откъсна от всеки и всичко, за да се предизвикам, и мисля, че на 100% излязох от зоната си на комфорт с този цялостен маршрут. Съпреживейте този път...и вие. И пак ще си говорим!


И понеже няма място в статията
да поместя 450 снимки то те са тук в линка: 
https://bit.ly/2ZvTu9M