 |
| арт-терапевт |
Дълбочина и красота. След оперативката-кафе и прочитане на голямата
статия за моя приятел и треньор по таекуондо се запътихме към кафето на друг
човек за неангажираща среща. Гледах часовника постоянно щом премина 11:00, защото исках да се прибера за да
мога да бъда с любимата си жена, но не стана така. Докато бяхме там аз изявих
желание да посетя картинната галерия и малко след желанието си вече се качвах
по стълбите. Не казах от начало, защо го исках, защото не мислех, че беше редно
да издавам преди да видя ресурса на галерията. Влязох и притаил дъх разглеждах
непознатите за мен автори на картини, който аз виждах за първи път. Имаше
картини, който ме плениха и аз поисках малко повече пояснение за тях от
уредничката. Тя беше толкова любезна, че аз исках да слушам ли слушам, но
изведнъж почувствах, че мога да и кажа, защо съм тук точно днес. Малко преди за
започна да говоря непознат номер ми звънна за да ми съобщи, че имам
пратка/куриерска/, а аз се изненадах, че е дошла толкова бързо от столицата.
Диктофона ми беше на ремонт при един приятел, но той не успя да спаси 57 файла
за книгата ми: „БАТ ЯМ”-Момичето на
Морето, защото самата система се скапала и затрила файловете ми. Вече
нямаше значение това, защото аз продължавам да пиша и няма да се връщам
назад/може би така е по-добре без тях/. Казах на уредничката, защо съм дошъл, а
именно: Когато започна да представям книгите си пред по-широка аудитория, искам
да имам пространственост, дълбочина/а галерията ги има/ и добра акустика. И
всеки един посетил мой представяния няма да слуша само за една книга, а ще чуе
неща от моите 14-сет книги/за сега
само/, ще усети интернационалните релаксации, който правя и съм обеден, че ще
си тръгват по-обогатени от колкото са дошли. А заедно с това ще имат
възможността да видят картините на един прекрасен Арт-терапевт и творец с
когото сме замислили този проект в тандем. Това е жена с много богата култура и
душевност/но за сега ще я запазя в тайна/, която сега превежда книгата ми Разсъждения:… на италиански език. В
мига, в който разказах за идеята си, уредничката я хареса ме приветства и
попита, кога мисля да го направя това събитие-факт. Наистина си нямах и на идея
кога ще се случи това събитие, но мисля, че то само ще си узрее за да стигнем
до тук. А до тогава и казах, че ще си пиша книгите и проправям пътя на името
си: Христо от Лясковец. Подготовката
за 15-тата книга е вече факт, а 16-тата чакаше диктофона ми да се оправи и се
започва. Вярно е, че някой мои книги изпреварват други по реда си, но това не е
моя работа да преча. Моята работа тук е
само да изпълня собствената си воля и да бъда щастлив.
Аз съм Христо от Лясковец.
